Истината ни прави свободни

сряда, 20 ноември 2013 г.

Покана за дискусия: "Аз съм русофил защото държа на традицията, на българската си уникална идентичност!"



Здравейте, г-н Грънчаров, попаднах на един Ваш текст - Защо русофобите са предимно комунистофоби, а русофилите – комунистофили? - и реших да напиша отговор. Мисля че дойде момента да си кажем някои неща откровено, пиша с уважение и позитивно чувство към Вас. Ще постна отговора си и тук понеже направих малко промени от първоначалният вариант. Приятно четене! :-)

Не съм съгласен с Вас, г-н Грънчаров. Сега ще се опитам да ви изложа моето виждане и този път няма да спазвам културен тон:

Русофилството, като явление в българската история е специфично за България течение на славянофилството, съобразено с българският исторически опит и културни традиции. Докато русофобията може да се сравни с руското западнячество, т.е. преклонението пред могъщата светлина на западният дух и желанието за прогрес на собствените общества. Русофилите са по същество консервативен елемент, който държи на православната и славянска традиция. Който намира своята идентичност в тази традиция, и този изконен стремеж да се запази собствената идентичност е подсилен от упояващото чувство за благодарност към великата славянска империя, която ни е дарила свободата.

Най-възходящите и силни периоди в нашата история са тези, в които ние сме отстоявали своята цивилизация и култура. Именно затова връзката ни с Русия е така силна. Защото Русия символизира всичко което България е можела да бъде, но е изгубила. Тази връзка е силна и решаваща и в новата ни история. Русия е флагманът на Православието, с което ние сме дълбоко свързани, но трябва да имаме предвид че нашата съдба е друга, духът ни е различен от руския. Русия е флагманът на православната цивилизация след като Византия й отстъпи мястото си.

Аз съм русофил не защото в Русия всичко е перфектно, не защото там е установен съвършеният политически и икономически механизъм. Че къде има установен такъв? Като русофил не си затварям очите пред слабостите, грешките и дори престъпленията на Руската политика. А нима политиката на Западните държави е пример за безкористност и идеализъм? Историк съм и мога да ви посъветвам да прегледате историята на Западната колонизация. Аз съм русофил, защото държа на традицията си, държа на собствената си уникална идентичност. Защото съм славянин, православен и пиша на кирилица. Русия за мен е пример за величието на една славянска, православна и кирилистична страна. Тя ни е единственият пример за това и аз се гордея, че мога да нарека русите мой братя, защото те са именно такива. И по кръв и по религия и по култура в по-широкият смисъл на думата. Русия е онова, което е можела да бъде България.

Значи всъщност въпросът тук опира до един много по дълбок проблем. Става дума за осъзнаването на нашата идентичност, нашите корени, става дума за реалната ни позиция в цивилизационния сблъсък. Иска се проява на достойнство, на собствена тежест. Обикновено тези които отричат Русия, се „дупят” на Запада. И това е жалка гледка. А ние трябва да осъзнаем нашата същност и тя е по близко до Русия, а не до Запада. Това не е плод на дискусии. Това е факт.

Ние не сме западна култура и никога няма да станем. Запада никога няма да ни приеме напълно, аз съм свидетел на всичко това, знам го от собствен опит, защото живея в западна държава Това не значи че не трябва да се развиваме, основавайки се на собствената си същност. А тези който искат да се приобщят към Запада и да се откажат от нашата цивилизационна идентичност, подобно на вашият любимец Иван Костов, май бяха негови думите за “цивилизационния избор” са предатели на собствената ни същност. С подражание нищо ценно в културата не може да се постигне. Това трябва да им се набие в главите на всички дребни душици.

И що се отнася до комунизмът, срещу който постоянно говорите, отричайки го тотално вие отричате част от собствената ни история, отричате хиляди хора, които са се жертвали за един идеал, защото са вярвали в него, говоря това в защита на родителите на майка ми, моите баба и дядо които бяха пример за такива комунисти. А ще откажете ли мястото Никола Вапцаров и Смирненски в редиците на българската класика, поради комунистическите им идеи. Вие може да осъждате политическата реализация на комунистическите идеи, за което имате основание, но дори и тук, някой достижения не могат да бъдат отречени, примерно индустриализацията, масовото образование и безплатното здравеопазване. Така че лесно е да се отрича, ама какво постигна неолиберализмът в България?

Тук не говоря за гадовете от номенклатурата, който се чувстват еднакво добре и като комунисти и като демократи, и пет пари не дават никакви идеи, защото се интересуват от по материални неща. А и всъщност повечето демократи в политиката, май са от бившите комунисти, щото цялата ни демократична опозиция се оказа фалшива. Истинските дисиденти, доколкото ги е имало умряха по затворите, или никой не им даде глас когато се образуваше опозицията говоря примерно за хора като Илия Минев, ама този разговор ще го оставим за друг път. Така че аз съм русофил, тъй като съм патриот. Ама не бъркайте патриотизмът с национализмът на Сидеров.

ЗАБЕЛЕЖКА: Скоро ще отговоря на този човек. Имам какво да му кажа. Приканвам и други да се включат в започналата дискусия.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

Приемам, че има много хора, отявлени русофили. Някой чрез политическите си убеждения, други
заради историята и т.н. Не споря а само питам: Ако обичаш някой или нещо, не се ли стремиш да си със него, при него ? Къде е забягнал на запад опонента русофил ? Може би при него съществува "платоническо русофилство"? А ?

Анонимен каза...

Тоя па тъпак живее в западна страна !? И сега AIG ще ти кажа защо е русофил и защо никога Запада няма (него лично) да приеме. Защото вероятно тази мързелива славянска свиня е много слаб по езика където живее. Просто и ефективно обяснение, нали. Но много вярно. Иначе е прав че Русия е това, което BG не е - те не са сателит, както BG, на тоя и оня. Например преди година-две махнаха лятното часово време, което целия Запад сляпо спазва и което мене лично ме дразни - без да питат никого. Това е свобода, която пàлето BG няма. (A. от USA

Абонамент за списание ИДЕИ