Получих поредния коментар от нещатния анализатор-коментатор на моя блог, който живее в Америка и оттам описва как изглежда положението тук, у Нашенско; публикувам този път анализа му без никакви съкращения, понеже този път, интересно и кой знае защо, сякаш е успял да избегне кажи-речи всички цинични думички, оскърбяващи нашето толкова възпитано и културно европейско ухо:
Видя ли какво стана - като им казах, че са богомили и педерунгели се правят на ударени с мокър парцал и се крият като шушумиги? От тоя материал ще правиш европейци ли? Скоро, скоро...
Робско племе, но упорито в нахалството си... За сетен път благодаря на Бога че можах да емигрирам от тия анадолски тупàни...
Погледни твоя опонент за европейския път - философ ли е, овчар ли е, но трудно се издържат кухите му “разсъждения”, едва изтърпях 3-4 изречения от неговата боза... И това надуто, префърцунено и празно същеcтво в кой век мисли че живее, питам се?? А сигурно е и шеф някъде и въздейства и на други хора - т.е. залива ги със скудоумието си...
Ей, има хора които не мога да понасям - и не мога да прочета и два реда от/за тях, че ме издивява безхаберието им... Това са просто някакви кухи и безсъдържателни индивиди, аз им викам хора-фон, които по странна ирония на вселената ходят между нас и понякога имат образ и говор, но то е все едно че нямат... Прозрачни духове, а не хора... Олицетворения на космическия вакуум...
Да дам примери за тях, ето няколко - Евгени Минчев, Бареков, твоя опонент “философ” или какъвто е там, Диков (нeкакъв сейлак водещ в TV??), Росен Петров - интелект със счупен нос, Тодор Живков - като танцувал с грозотията Стоянка Мутафова постоянно я настъпвал - че то в Правец танци къде се учат, на къра с говедата ли, Георги Марков (бивш конституционен съдия) обличащ се в детински пуловерчета...
Абе тоя списък мога да го направя безкраен - интелектуалния вакуум е подавляващо мнозинство в BG, за да кажа един русизъм, хи-хи...
Ами твоите администраторки които се крият от теб?? Видя ли я робската психика нагледно и непосредствено??
Европа, скоро, скоро... По-скоро султана...
А от Америка пък приличате на бедуини…
Някакви инфантили пред парламента с автомати-играчки имат послание, така и не го разбрах...
Цирк на изкрейзилите индивиди, отдавна загърбили всяка човешка логика... Долу всички правила, взрив на комунистическа свобода, пожар от искри на туберкулозния чикиджия Смирненски...
Ума граници има ама безумието няма...
Нейсе, The show must go on…
А.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар