Вчера беше 10-ти ноември - навършиха се 24 години вече от оня 10-ти ноември, който ще остане в историята - в който падна от власт последният комунистически диктатор на България Тодор Живков. Датата вчера в София беше отбелязана подобаващо - имам предвид внушителната антиправителствена демонстрация, от която, да се надяваме, са се впечатлили и другарите-комунисти и ченгета, които в момента пак управляват страната. Аз от няколко дни си мисля с какво да подкрепя и как да насърча протестиращите тук, в Пловдив, студенти - ранобудни студенти има и в Пловдив! - и ето какво ми се върти в главата: дали да не ида да им занеса и да им подаря някои мои книги, а също така и броеве от списание ИДЕИ? Ей-така, да имат за спомен мои авторски книги, да им остане този "веществен знак" от времето на окупационната стачка, щото времето безмилостно си лети. Оня ден минах покрай университета, в който съм работил преди много, и то паметни години, и то преди и няколко години след 1898 г. - Пловдивския университет - сетих се за протестиращите студенти, отбих се и им оставих в окупираната 5-та аудитория най-новия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ, в който пише за тяхната акция, и за положението в страната изобщо.
Та в тази връзка ми хрумва да ида днес и да им занеса и да им подаря и от моите книги и също така броеве от сп. ИДЕИ. Непременно ще го направя, ще ми се да ги подкрепя с нещичко и да ги насърча - това, което правят тия млади хора, е съдбовно важно и заслужава подкрепа. Та те не знаят от опит какво е това комунизъм, те са поколение на свободата - е, добре е да четат повече, да разберат, да почувстват как е било, как ние, по-ранните поколения, сме живели, какво сме мислили, как сме жадували и мечтали това, което те сега имат - и което недостатъчно ценят. Пък ето, и те, оказва се, си имат мечти, искат България да стане добро и достойно място за живот, да стане място за достоен живот. И не само копнеят и мечтаят, ами и се борят да допринесат за това. Вярно, не са много тия ангажирани с бъдещето на страната си млади хора, но, да се надяваме, ще стават все повече. Тия сега, дето протестират, са ранобудните, добре е че ги има, а пък ранобудните, вярвам, ще събудят и увлекат и други; така стават тия работи. Важно е, че има вече млади хора, които са се събудили, те ще пробудят и останалите. Ето затова ми се ще някак да ги насърча, аз нямам какво друго да им дам, освен от своите книги. И да им покажа съпричастността си към тяхната борба. Това днес ще го сторя, дано не се изтълкува неправилно, по нашенски маниер, в смисъл: "Видите ли го пък тоя, дошъл да си прави реклама на книгите?!". Както искат да го оценяват някои, аз съм длъжен да го направя и ще го направя. Казах защо го правя. Правя го по най-чисти нравствени и идеални подбуди. Това на мен ми стига като "оправдание". Съвестта ми е чиста.
Ще им подаря най-вече екземпляри от моите книги за прехода, именно СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България") и също БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (подзаглавие "Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността"). Ще им подаря и една от най-първите мои книги, която има директно отношение към тяхната борба, към борбата на протестиращите студенти: имам предвид книгата си УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"). Ще им подаря и моята книга за моралните проблеми, за нравственото, ценностното, идейното и личностното изграждане на младия човек, тя носи заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (с подзаглавие "Етика на достойнството"). Е, и по екземпляр от другите свои книги ще им подаря, щото моята главна тема е все тази: свободата и животът, който подобава да живеем ние, човеците.
Всички мои книги заслужават да им подаря тия превъзходни млади хора, на които, за жалост, вече нямам възможност да им преподавам в университета, от който бях изгонен по най-брутален начин още в 1992 г. от същата тая комунистическо-ченгесарска мафия, срещу която тия млади хора сега воюват. И срещу която сме воювали ние, демократите от предишните поколения. Не постигнахме много, бяхме малко, но със скръстени ръце не сме стояли. Е, мен още тогава ме уволниха, разправиха се с мен безжалостно. И успяха да бетонират статуквото: за жалост днес този университет, Пловдивския, продължава да е същинска и то най-яка крепост на комунизма. Самият факт, че на пръсти се броят преподавателите в него, които подкрепиха своите протестиращи студенти, показва и демонстрира верността на тия мои думи. Е, аз като "екс-преподавател" от ПУ, днес ще ида да ги подкрепя. Какво ми пречи да ида да ги подкрепя? Нищо не ми пречи да дам този знак на съпричастност.
Първо имам работа при лекарите, ще ходя до болницата, а след това, живот и здраве да е, се отправям с една моя количка (нали знаете бабите с какви колички ходят на пазар, и аз имам такава, щото тежко не мога да нося?!), напълнена с книги, ще се отправя към ПУ, за да посетя нашите тукашни протестиращи студенти. Не вярвам да ми се обидят че им подарявам тъкмо книги, нали, няма начин да ми се обидят, нали така? Убеден съм, че няма да ми се обидят. Те не са такива като някои други. Те са от друго "тесто" замесени - щом протестират. И щом се изявяват като личности. Като свободни хора. Това е главното. Ще им подаря тия книги, пък ще им кажа и това: като ги разлистят, който каквато книга си хареса, да си я вземе и да си я чете. Ако желаещите да притежават моя книга са повече, ще им кажа следното: да не се притесняват, имат ми данните в блога за контакт, да ми пишат коя книга искат, аз ще им ги донеса допълнително.
Те, книгите ми, са за това, да се четат. Тия млади хора заслужават да им подаря поне по една моя книга. И ще го сторя това още днес. Нека да е хубав този ден и за вас! Бъдете себе си, не изневерявайте на своите най-чисти пориви. И тогава ще сте сигурни, че сте близо при свободата си...
ДОПЪЛНЕНИЕ: А ето сега откъси (части) от книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която беше писана тук, в този блог. Тия откъси, както и подобава, съм ги подбрал понеже в тях се говори за 10 ноември 1989 г. и за ефекта върху нашите души от случилото се тогава; ето, не е зле да си припомним ония наистина вдъхновени и паметни дни:
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар