Истината ни прави свободни

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

До какво води политическата деморализация - и как можем да се спасим от нея?

Преди 4 години, когато стана премиер, пък и преди това, когато летеше устремен към властта, Бойко Борисов, ако си спомняте, отхвърляше всяка една протегната за сътрудничество и подкрепа ръка, дори и от страна на "сестринските партии" от Европейската Народна Партия, именно ДСБ и СДС (тогава коалирани в СИНЯТА КОАЛИЦИЯ). Вместо едни партньорски отношения със СИНЯТА КОАЛИЦИЯ на изцяло чиста основа той, както видяхме, предпочете, за да има нужната му парламентарна подкрепа, да постъпи нечестно: директно да си купува и пазарува отделни депутати, било от АТАКА, било от РЗС (и така добре изпързаля добре Сидеров, който, естествено, предпочиташе сам да изтъргува парламентарната подкрепа от неговата партия и сам да прибере паричките!).

Тоест, Борисов постъпи тогава крайно аморално, наруши базисни принципи на политическия морал. Той се беше самозабравил дотам, че си въобрази, че за него изискванията на морала не важат, щото, видите ли, е силен като същински бабаит и то дотолкова, че ще ни управлява едва ли не вечно. Е, докъде доведе една такава коварна омая (наркоза) от властта у дългогодишния "мечтател за пълна власт" от Банкя?

Ясно докъде доведе. Бойко Борисов сега е сам, абсолютно сам, никой му няма доверие! Нищо че има "най-голямата парламентарна група", неговата физическа сила без потребния морал се оказа безполезна! Даже продажникът Сидеров предпочете да бъде купен от БСП и от ДПС, а не да продаде на ГЕРБ подкрепата си, пак за пари, естествено, за какво друго да продаде той подкрепата на търговското дружество, наречено "АТАКА"?! Нещо повече, Б.Борисов направи всичко, което му е по силите, да посее раздори в единствения сериозен възможен партньор, именно в СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, и като притежаваше целия ресурс на властта и на медиите, разбира се, успя, постигна целта си: двете съставящи коалицията партии вече не са в Парламента. Б.Борисов успя да открадне, да узурпира не само дясната страна на парламентарната зала, а дори, представете си, стигна дотам да почнат да го възприемат за единствена реална "дясна", с извинение, сила. (Същностно и истинско ДЯСНО обаче е онова, което залага на човешкото, на личностното, на моралното, на нравствената и историческа традиция в живота на човека, обществото, държавата и човечеството!) Но какво постигна в крайна сметка заради тази една поредица от аморални мерзости, които нашият "виден политик" си позволи? Защо ви припомням всичко това?

Първо, защото добре зная, че у нас повечето хора са с къса памет - и най-вероятно са забравили всичко това. Второ, зная добре, че повечето хора у нас съвсем не обичат да се затрудняват с мислене и затова не умеят да осъществят самостоятелно и два най-прости мисловни хода. Но, на трето място, най-важната причина, заради която пиша всичко това е следната: за да подчертая, че политическата аморалност, подобно на всяка друга, че, другояче казано, политическата арогантност или политическото безсрамие, подобно на всяко друго, неизбежно, неминуемо в крайна сметка биват наказвани! Сиреч, моралната инградиента в политиката съвсем не е за пренебрегване, напротив, само ако се заложи на моралната, на чистата политика, на политиката, правена на основата на морални, на нравствени детерминанти, другояче казано, на политиката, правена на основата на чисти, идеални, духовни подбуди, само една такава политика, политика, правена с достойнство, може да доведе не само до преодоляването на политическата деморализация у нас, а също така може да доведе и до значими, и то съвсем благоприятни последици за живота в страната и държавата ни, т.е. може да доведе до нейния толкова дълго очакван просперитет.

Тази ми е мисълта, която ме занимава тази сутрин. И тази мисъл, както виждате, органично се съчетава с искането на протестиращите студенти за МОРАЛ В ПОЛИТИКАТА, за спиране на ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ, за МОРАЛНА ПОЛИТИКА, за СПИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ РАЗВРАТ, на който сме свидетели в последните 12-тина години вече. Който не доведе до нищо добро, напротив, доведе ни безброй щети, доведе ни до пълна разруха и деградация. Ако не стъпим на здрава почва, ако не стъпим на чисто, няма да настъпи никаква същностна промяна, а ще продължим да затъваме в мръсотията.

То има ли, прочее, накъде повече да затъваме? Няма, нали? Е?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ