Философията дава неизмерима свобода - може би най-голямата свобода е именно у нея!

Получих нов отговор от събеседничката си по дискусията върху въпроси, свързани с обучението на младите хора по философия, също така за ефективния начин на общуване на преподавателя с обучаваните и пр., която възникна с една студентка по философия от СУ "Св.Кл.Охридски" - виж предходната й част в публикация със заглавие Потребно ни е да се освободим от собствените си неверни, неотговарящи на нуждите на самия живот представи; публикувам я по-долу заедно с моя отговор до нея:

Здравейте, г-н Грънчаров, с интерес прочетох писмото, което сте ми изпратил, също така в следващите дни ще отделя специално внимание на Вашия блог, мисля, че си заслужава.

Радвам се, че споделяме едни и същи идеи и виждам, че явно първоначалното ми несъгласие с Вас се е породило, поради отговора Ви към Вашия ученик, който обаче е бил всъщност изваден от контекста. Защото това явно не е отговор, който бихте дал по принцип, явно не е Вашата основна идея как трябва да протича учебният процес, а проблемна ситуация, от която е трябвало да излезете. Също така е важно да се отбележи, че е лесно да се "съди" и "да се дава акъл" отстрани, но да си на мястото на човека, когото критикуваш е друго (и много по-трудно) - факт, който аз отчетох така или иначе, когато Ви отправих своите съвети.

Или, както Николай Урумов казва в моноспектакъла "За секса, политиката и други просташки неща" - "Единствените хора, които знаят как се управлява държавата, за жалост работят или като бръснари, или като таксиметрови шофьори." ;-)

Тук искам да споделя и още нещо, което съм забелязала. Като страничен наблюдател отчитам, че да се преподава философия на хора, на които това им е присърце, т.е. съвсем отговорно са взели решението, че искат да се занимават с това, е истинско удоволствие, но да се преподава в училище на хора, които в голямата си част я учат "насила", просто защото трябва, ако искат да получат средно образование, си е направо мъчение. Не случайно използвам точно тази дума. Защото е трудно да искаш (и да трябва) да комуникираш с хора на теми, които изобщо не представляват интерес за тях, още повече, когато тези теми са истински важни за теб не само като за учител, но и като за човек, а те дори не проявяват уважение към тях (в някои случаи). И да ги подтикваш да се впуснат, дори в малка степен, във философстването, във философията е една нелека задача.

Аз да си призная бих искала да преподавам философия. Дори бих казала, че това е моя мечта! Но бих искала да споделям опита и уменията си с хора, които го оценяват, които ще се възползват от това. С които няма да се "боря", за да им помогна да се усъвършенстват. От друга страна и това ми разсъждение не е съвсем коректно, защото причината да искам да се занимавам с философия беше една моя учителка в гимназията, но за съжаление тя ни преподава само една година (след това, както казах в миналото си писмо, вече философията не бе сериозно застъпена в учебния процес).

За тази една година разбрах, че философията всъщност дава неизмерима свобода - може би най-голямата свобода е именно у нея. Философията променя човека така, както мисля никоя друга наука. Следователно такива добри учители са нужни и на още неосъзнатите млади хора, ония, дето нямат още посока, в която да са поели и затова се лутат. Просто това е адски трудно начинание.

Сигурна съм, че не Ви е леко и Ви поздравявам, за това, че сте избрал да преподавате в училище.

Само искам да вметна защо нарекох философията наука. Защото тя за мен е именно такава, до толкова, до колкото спомага за "научаването", за "ученето".

Също така искам много да Ви благодаря за поканата, да бъда автор в списание ИДЕИ, за мен е истинска чест! Наистина съм трогната и много щастлива! Прегледах всякаква информация, която намерих в интернет за списанието, но още утре ще го потърся в книжарницата на Софийския Университет.

С уважение: Lena

Здравейте, Lena, благодаря Ви за отговора, който силно ме впечатли - тъй като пишете много верни неща за философията, при това в една чудесна словесна форма; да прочете такива мисли човек като мен, който цял живот е посветил на преподаването на философия, и при това написани от млад човек, който пък още е в началото на своя път във философията, е особено вълнуващо. Вашите думи ми показват също така, че има смисъл това, което правя, независимо от невероятните трудности, с които съм се сблъсквал. И продължавам да се сблъсквам. Защото у нас, за жалост, рядкост са хората, които могат справедливо да оценят ситуацията, в която се намират съвременните български учители; обикновено сме свикнали да се срещаме ако не с подигравателно отношение към нашия труд, то поне с едно смразяващо безразличие. Но ето, има явно и личности като Вас, които разбират нещата и оценяват труда на учителите по достойнство.

Аз в младите си години като току-що завършил философия имах шанса да преподавам на студенти, работих като асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски". Вярно, и там студентите учеха тогавашната "философия" - понеже онова, което преди 1989 г. се предлагаше на студентите, едва ли заслужаваше това име! - я изучаваха пак по принуда, не от вътрешна потребност, пак беше изключително трудно, в ПУ тогава нямаше специалност философия. Като дойде 10 ноември 1989 г. беше спряно преподаването на т.н. "идеологически предмети", предметите от т.н. "марксизъм-ленинизъм", а скоро след това и философията като такава, съвсем незаслужено, беше изгонена от този, пък и от останалите български университети (като изключим Софийския). И тогава моя милост беше принудена да тръгне с прокудената от университета философия, която намери нещо като пристан в гимназиите; един министър на образованието, философът проф. Н.Василев, въведе през 1992 г. предметите от т.н. "философски цикъл" в нашите училища. Е, аз си останах с философията, та до ден днешен, много трудности преживях, но в тази трудна ситуация, струва ми се, много неща успях и да постигна.

Работих упорито, всеотдайно, примерно, за тия години - 1992-1999 - аз успях да разработя и да издам свои авторски учебници и учебни помагала по всички изучавани в нашите гимназии философски предмети. Създадох също така един частен Център за развитие на личността, носещ името HUMANUS, в който с млък, но всеотдаен екип работихме и по много други, вдъхновяващи научни проекти. В резултат стигнахме и до момента, в който създадохме списание ИДЕИ, което ето вече съществува цели пет години (издадохме 13 книжки, сега подготвяме последната за тази година, то излиза три пъти годишно). От около година издаваме също така и международно многоезично научно-теоретично издание на сп. ИДЕИ в сътрудничество с украински философи от Философския институт към тяхната Академия на науките, което е най-новата ни инициатива, по която работим с голям ентусиазъм. Към нашия двустранен проект почнаха да се присъединяват и учени, философи от различни страни не само от Европа, но и от Америка и Азия. Скоро ще излезе и новата книжка на научно-теоретичното приложение, в която ще публикуваме интересни материали, посветени на 200-годишнината от рождението на Киркегор; в Киев се провежда международна конференция по този повод, ето, някои от докладчиците на тази конференция предпочетоха да предоставят на нашето издание своите доклади на конференцията.

Та Ви пиша тези неща, защото искам да Ви кажа следното: винаги, независимо от обстоятелствата, човек следва да работи за постигането на мечтите си - и никога не бива да се отказва, да почне да затъва в тресавището на своето собствено малодушие. Права сте напълно в това, което пишете за философията, а именно:

... философията всъщност дава неизмерима свобода - може би най-голямата свобода е именно у нея. Философията променя човека така, както мисля никоя друга наука.

Напълно споделям това, което сте написала! Това е и мое верую! Много се радвам, че успях във Ваше лице да осигуря един приятел на списание ИДЕИ - и бъдещ автор в списанието. Ще се радвам да станете нещо като "посланик" на нашето списание навсякъде, където животът Ви прати в бъдеще: сега-засега във Философския факултет на СУ, а пък после където и да сте на друго място.

Пиша Ви по този начин неслучайно. А причината е: списание ИДЕИ за петте години от своето съществуване не получи подкрепа, помощ и насърчени комай от никъде, напротив, отвсякъде срещахме само дебели непробиваеми стени; единствените, които ни подадоха ръка, бяха неколцина млади хора, фенове на списанието, и също така неколцина български философи. Ние, българите, не знам защо, но сме така устроени, че изобщо не се подкрепяме: като някой почне да прави нещо, всички стоят и безучастно почват да гледат сеир, чакайки вероятно с нетърпение радостния момент, в който той ще се провали. Не мога да си обясня на какво се дължи тази наша склонност, всъщност мога, но нека да замълча дотук.

Ами ще спра дотук. Всичко добро! Пишете пак. Приятно ми е да обсъждам всякакви проблеми с мислещи млади хора като Вас.

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.