Помествам по-долу отговора на моя опонент в започналата вече дискусия за българската идентичност в светлината на културното и мирогледно противопоставяне на Запада и Изтока, в частност на европейското и евроазиатското (проруското) начало в българската душа. В предишния епизод от дискусията, публикуван ето къде: Дискусия за българския път: България е органична част от западната духовна култура, тя е неделима част от традицията на мирогледното формиране на Европа аз се постарах да поставя дискусията на същинската й почва, ето сега пък отговора на моя опонент, който е твърде любопитен, в него има всичко, дори и величавия "аргумент" в тия спорове, а именно "А вие в Америка защо биете негрите и индианците?", и този "аргумент", естествено, не е изпуснат; има го и аргумента за "западното варварство", свързан с изнасянето на нощното гърне на Краля-Слънце, нищо не е изпуснато; прочетете, интересно е, а пък как аз ще му отговоря, ще разберете съвсем скоро, тази сутрин нямам възможност да сторя това, понеже трябва да излизам по работа, но щом имам време, ще седна и ще му отговоря подобаващо:
Г-н Грънчаров, свободата е много широко понятие. Което е още по-трудно да се дефинира. И разбирането на свободата може много да варира. Както казах всички търпим влияния от различни посоки. А способността ни да рефлектираме, да осмисляме ни дава известна свобода, ако се възползваме от едно опростенческо виждане на Кантовото разбиране за свободата, че човек като морално същество е свободен само в идеалната сфера на Разума. И все пак кой има право да съди какво е свобода и кой е свободен?
Вие за кратко време избълвахте доста определения, които аз бих квалифицирал като клеветнически и ксенофобски. Което ми говори за Вашата емоционална пристрастеност към темата. Вие може би се смятате за свободен. Но на мен ми се струва, че именно Вие сте прекалено обсебен от обстоятелствата във Вашият живот. Явно носите тежък емоционален товар, който освобождавате при най-малката провокация. Вашето твърдение за "русофилщината" като "възхищение пред несвободата на човека" е израз на субективното разбиране и плод на предразсъдъци. И не смятайте това за обида, просто изразявам открито някои мои допускания.
Какво е свобода? Да отстояваш своето еснафско доволство без да те интересува, че си обвързан с цялото, нещо против което е писал Константин Леонтиев? Или да подчиниш доброволно съществуването си на цялото, следвайки една идея в името на общото благо? Едното е западното разбиране за индивидуализъм, а другото е източният Modus Vivendi. От друга страна да вземем за пример Япония - какво ще кажете за нея? Разбирането за свобода и достойнство на индивида там е съвършено различно! Може да сте чели Шогун. В първата сцена обезглавиха един селянин само защото е дръзнал да погледне накриво господаря си. И въпреки това Япония днес диша във врата на САЩ и не е ли постигнала своите успехи именно защото е отстоявала духовната си същност? Нима вие имате право да отсъждате кое е по-доброто? Може да имате право, но само за себе си, а това не е философска, а лична позиция.
Интересно е Вашето виждане за липсата на личности в Русия: а какви са според вас Достоевски, Толстой, Лермонтов, плеадата руски мислители, учени и т.н.? Не говорим за политически деятели и революционери, сигурно срещу тях ще имате нещо против. Лесно е да си личност, която държи на достойнството си когато нищо не те заплашва, когато всичко ти се поднася наготово и всичките ти материални нужди са задоволени. Истината е, че като дарования и силни характери Русия с нищо не отстъпва на Запада. Същото важи и за източните култури. От историческа гледна точка, на Запад зачитането на достойнството на личността е по-скоро ново явление.
Както и демокрацията и политическите свободи, Западът дължи своята мощ и влиянието си над световната история не на моралното си превъзходство, а на факта, че е първото общество, което успява да развие капитализма и индустриалната революция, е ако сте чели Дикенс сигурно знаете какво е било отношението към личността на работника в началните етапи на капиталистическо развитие. А какво е уважението на Запада към достойнството на личността спрямо хората от други култури примерно индианците? Добре, че някои от тях са оцелели в резерватите - за да можем да ги питаме. Както казах аз уважавам Русия, но не си затварям очите за слабостите на руското общество, в това отношение е факт, че то както и много други са изостанали в сравнение със западните, от което Западът много добре се е възползвал. Това е една от причините на днешните антизападните реакции, които наблюдаваме. Но се питам: вие наистина ли смятате, че Западът е безгрешен или че предлага перфектната система за организация на обществото?
А дали русите са истински християни, интересуващият се от философия човек може най-добре да види ако се разгърнат страници от трудовете на техните най-големи мислители, по-голямата част от тях са религиозни. А Бердяев между впрочем осмисля най-вече проблемът със Свободата. Но явно напразен е бил престоят Ви в Русия като студент, руската мисъл Ви е останала чужда.
Вие наричате русите "роби" понеже при тях е била силна патриархалната традиция, така че дългият исторически опит и различната културна традиция не е позволявала на повечето хора да имат алтернативни модели на поведение и мислене. Вие давате исторически примери, така че нека и аз ви дам няколко.
През 1933 г. Хитлер идва на власт в една от най-цивилизованите западни страни. Той е приет безапелационно като спасител на нацията и милионите германци следват безропотно, като мравки, своя фюрер, крещейки от неистова радост без изобщо да се замислят да оценят неговото поведение и своето положение. Къде е свободата тук? Малко преди това един Крал във Франция без никакво стеснение определил "Държавата - това съм аз" и никой от многото големи интелектуалци през този период не е сметнал за нужно да оспори това твърдение. За сметка на това Кралят събрал около себе си доскоро най-независимата и бунтовна част от френското общество - феодалните владетели - превръщайки ги в послушни придворни, доволни от положението си, да сменят нощното гърне на Краля. Е, къде е свободата тук? А дали сте чували за обичая Прима нокта в Средновековна Европа? Израз на Свободната воля на европейците ли е Лова на вещици и Инквизицията? А къде беше свободолюбието на Западна Европа, когато падна под ботуша на нацизмът или преди това под ботуша на Наполеон? Или май най-несвободната държава трябваше да освобождава Европа от собствените й проблеми, както се случи между другото и в най-новата история, когато пак Русия послужи за стимул на Западна Европа да се обедини? Постоянно ни се навира в очи късната отмяна на Крепостното право в Русия, а какво да кажем че по същото време САЩ е съществувало робство? И до 60 те години на 20 век хората от негроидната раса е трябвало да отстъпят мястото си в автобуса ако за белия е нямало място.
Аз от друга страна приемам и ценя Западната цивилизация, от която трябва да се учим и която е достойна за уважение, но не приемам робското преклонение пред Запада, отказвайки се от собствената си същност. За разлика от Вашето отношение към Русия - една държава и култура, която заслужава ако не преклонение, което и аз не приемам, но поне уважение. Може да цениш нещо без да му се покоряваш, тъй като още веднъж подчертавам: ние имаме своя роля и мисия в историята, имам предвид не само българите, а и всички балкански държави.
Така че Вашето отношение не може да се оцени като философско, защото философът, подобно на историка, не трябва да има пристрастия, а трябва да се издига над битовата или политическа злободневност и да търси своята позиция по големите въпроси. За мен Вашето отношение е просто ограничено. Именно такова отношение може да се определи за робска обвързаност с някаква позиция, макар че употребата на думата доста е пресилена.
Надявам се да пуснете това без редакция в блога си, ако все още държите да публикувате нашата дискусия.
ЗАБЕЛЕЖКА: До този момент на събеседника и опонента си отвърнах само ето това:
Публикувах предишния Ви текст ето къде, а този ще публикувам скоро, но преди, струва ми се, се налага да отговоря аз на по-предишния, за да има съразмерност и последователност. Ще видим. Мисля, че ще стане добра дискусия, но да видим дали ще се включат и други хора. Дано се включат. Въпросите са твърде важни. Благодарен съм Ви, че подехте тази дискусия, заслужава си!
С поздрав: Ангел Грънчаров
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар