Книгата със заглавие АБСУРДИСТКИ ЕТЮДИ едновременно по Кафка, Йонеско, Бекет и Оруел (и подзаглавие Или нещо като... "административен роман", която тия дни редактирам и оформям за печат, напредва, ето сега-засега как изглежда нейното СЪДЪРЖАНИЕ:Методологическият проблем в обучението по личностно израстване и гражданско образование
Предложение: Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив да носи името на Стив Джобс
Заради странна позиция на ръководството казусът с преименуването на ПГЕЕ-Пловдив се изостри и придоби очертанията на скандал
Официално предложение за провеждане на референдум за определяне на патрона на ПГЕЕ-Пловдив
Стив Джобс – преди всичко визионер, изобретател, естет и чак накрая – предприемач с широк размах
Завръзката
Щрихи от нерадостното битие на един учител
Нравствен и психологически казус: урок по демокрация
Една малка провокация
Ответен удар
„Кат не щеш мира, нá ти секира!”
Нека бъдем демократи
Административен терор и произвол
Гарван гарвану око вади ли?
„Който не слуша – бой!”
Търсене на изход от тежките проблеми в образованието
За едно „революционно нововъведение”
Размислите на един "народен враг" за това как българското образование може да излезе от катастрофата
На война, като на война или „A la guerre comme a la guerre!”
В търсене на разумен изход от създалото се абсурдно положение
Писмо до… Президента на Республиката
Идеята за една твърде щура книга
Айде наш`те!
Малко демокрация едва ли ще ни навреди
А какво ще кажете за малко повечко демокрация?
Искова молба до съда
Нещо като „гонене по устав” в училището-казарма
Крещящ скандал и фрапантно нарушение на закона: директорка на училище участва в публичен политически линч над преподавател!
Дискусия по любопитен казус: как се клевети цяла една голяма общност от хора?
Вопъл за трезвомислие
Един чудесен казус
За ефективното нравствено въздействие върху душите на младите
Как да помогнем на младите да станат по-добри?
Развитието на оня същия, на чудесния казус
Разни безпокойства
Противоречието води напред – и новото се ражда в борба и мъки...
Нови и нови „писмени обяснения”, административният терор не престава
Животът е най-добрият учител
Способни ли сме на напредък – или при нас промяна не може да има?
Казус: дали ние, българите, не сме нация, съставена предимно от страхливци, от слабаци, от подлеци?
Що е това „педагогическо майсторство”?
Тезиси за предизвикване на дискусия по проблема за дисциплината в училище
Духовността и простащината в наше време са се вкопчили в страшна, безпощадна битка
Прочувствен опит за помирение
Духовността и простащината в наше време са се вкопчили в страшна, безпощадна битка
Из дебрите на нравствената джунгла, в която живеем
Зов за повече човечност
Една безнадеждна инициатива, останала, естествено, без отговор
Едно скандално писмо до г-жа Министърката
Моята позиция по първото ми съдебно дяло
Някои горещи проблеми на училищния живот, за които е срамота да се мълчи
Едно нагличко писание
Нацията ни се обезкръвява от най-ценния си ресурс, именно от личностната, от духовната, от човешката си сила
ЗАБЕЛЕЖКА: Разбира се, възможни са промени от всякакво естество, както и допълнения. Съвсем не съм сигурен, че успях да събера всички текстове, които заслужават да влязат в тази поредица. Тъй че е възможно да има тепърва нови вмъквания. Книгата нарасна до обем над 300 страници, което на мен лично съвсем не ми харесва. Не обичам прекалено дебелите книги. Тъй че сега се занимавам предимно с "рязане", с отхвърляне на разни текстове. Ще видим какво ще се получи. Но какво ми пречи да опитам?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар