Истината ни прави свободни

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Новината на деня: гражданинът и философът Грънчаров ще се яви на конкурса за нов шеф на образованието в Пловдив!

Изминалата седмица за мен беше напрегната, наложи ми се да понеса голямо напрежение. Знаете, във вторник беше моето съдебно дяло, дялото, на което съм подсъдим, това е дялото, което една администраторка заведе за "неправилни" и "престъпни" мисли, открити от нея в моя философска книга, в книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (С подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Преди откриването на дялото аз страшно много се вълнувах, обикалях по адвокати да моля за съвет какво да правя (понеже поради безпаричие ми се наложи да се защищавам сам), наложи ми се да понеса тази тегоба, и в резултат от преживяния стрес отново рухнах здравословно: от четири-пет дена ще стане вече как се чувствам отвратително, болят ме всички стави и мускули, като легна на леглото, се вкаменявам и от болки после не мога да се обърна на другата страна, а при ставането се налага да стискам зъби от болка и едва се изправям на крака; като пък съм на крака, се олюлявам от слабост, имам чувството, че всеки момент ще загубя равновесие и ще падна. Най-лошото е, че усещането ми е досущ същото, каквото беше преди операцията ми (по изваждане на хематом от главата, от черепа), затуй се боя да не се повтаря същата история; а наложи ли се втора операция, аз това нещо едва ли ще го понеса.

Завчера, в петък, ходих при лекар, при своето джипи, той ме изслуша, пък реши да не рискува да оцени симптомите като вирусно заболяване, и ми даде направление за невролог; за нещастие, и двамата невролога в болницата, където се лекувам, ги нямаше, а пък при нов да ходя и да му обяснявам наново всичката история не ми се щеше. Ето, реших да изчакам до понеделник, купих си едно лекарство, дето го рекламират по телевизията, за намаляване на болки в ставите, пия го, сякаш малко ме раздобря, но иначе положението не е добро. Купих си и един пчелен продукт за укрепване на организма, и от него се надявам да имам известен ефект, да видим.

Загазих го, ама и аз съм си виновен де, не кротувам. От няколко дена от преумора и от преживените вълнения съм капнал, появи се нещо като "износеност", болят ме всички стави, като легна не мога да се обърна на другата страна, всеки мускул ме боли, като седна, не мога да стана, нямам сили, старческо безсилие сякаш ме обхвана. Та от вчера като капнах съвсем почнах да внимавам, да си почивам повечко, по-малко да работя, да се щадя. Организмът ми дава знак, че трябва да намаля оборотите.

Радващото е, че сърцето обаче ми се върна спонтанно към нормалния ритъм, т.н. синусов ритъм, работи добре от няколко дена, слава Богу! Ходих при кардиолога, той се чуди, даде ми хапчета да опитаме да задържим ритъма, ще видим какво ще стане с тях.

Но пустите съдебни дела - колко е жалко, че чудната дума "дяло" няма също толкова звучно съответствие когато се употребява в множествено число! - ме съсипват и довършват. Оня ден беше едното, в понеделник, сиреч утре, е другото! То пък е дялото, което моята баш-работодателка заведе, за да обжалва Решение на Районен съд по по-раншно съдебно дяло, заведено от моя милост, с което Съдът отмени нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; да, ама понеже работодателката ми, явно, иска да докаже на целия свят, че е непогрешима, тя обжалва решението и ето, от утре, почва ново дяло в Окръжния съд, вече заведено от нея, с оглед да докаже собствената си непогрешимост. Не й пука обаче, че по този начин досъсипва един болен човек като мен. Както и да е, има хора с всякакво съзнание, с различни представи за човечност.

И атаките от образователната бюрокрация пък ще ме довършат. Страшна работа! Аз писах жалби до по-висшестоящите органи, надявайки се на справедливост, тия по-висши органи обаче, водейки се от принципа "Гарван гарвану око не вади!", ме изкараха в официалните си отговори мен, жертвата, по-черен от самия дявол, а пък директрисата ми се оказа, че е цялата облечена в бяло, непорочна и непогрешима, като същинско ангелче. Така стават тия работи у Нашенско, справедливостта е трудно постижима, да не кажа невъзможна. Тия хора, бюрократите де, изглежда не знаят що е жал! Не знаят сякаш що е човещина! Ей-така, за едното нищо, щото им е неудобен, са готови да убият човека. И го убиват, без капчица съжаление. Аз ето това не мога да го разбера... не ми стигат силите да го разбера и проумея. А сме хора. При това сме и все учители, възпитатели на младите, представяте ли си? Нямам думи вече!

Щеше ми се да ходя лично по инстанциите, да ида, примерно, на прием при шефката на инспектората на МОН в Пловдив, или дори при зам.-министърката на образованието и науката, г-жа Атанаска Тенева, бивша учителка по философия от Пловдив, с която се зная още от преди 1989 г., е, тя беше и партиен функционер де, от БСП. Въпреки че с нея сме политически противници, и тя знае добре, че моя милост е антикомунист, ми се щеше да поговоря с нея, да й разкажа лично за случая, за да проверя реакцията й: някои твърдят, че левите били имали изострено чувство за справедливост, аз не вярвам, че е така, но ето, ми се прииска да го проверя - и по този начин да продължа борбата си за справедливост, за човешко достойнство - срещу своеволията на самозабравили се администратори. То аз не си мръднах задника (с извинение за думата!) да ида да се срещна със Сергей Игнатов, когато този беше министър, с него сме състуденти от Санкт-Петербургския университет, живели сме в едно и също общежитие в Русия навремето, знаем се оттогава; не отидох, ето, факт, та сега да се срещна с Ат.Тенева ли ще отида? Но на моменти ми се върти тази мисъл да отида до София и да опитам да си взема приемен час при зам.министърката. Да, обаче се оказа, че това едва ли е необходимо, тия дни срещнах един приятел, също преподавател, също по философия, поговорихме си, разказах му за проблемите си. Като стана дума за директорката ми, той се оживи, понеже я бил познавал лично, аз му разказах вкратце за историите, в които се забърках, споделих, че ми се ще да ида при зам.-министърката, наша бивша колежка, разчитайки на това, че ето сега БСП и ГЕРБ уж се джафкат; той обаче охлади ентусиазма ми като ми рече:

- О, наивнико, ти на това ли се надяваш бре, невинна душо? Та ти нима не знаеш, че кадрите от тия две партии постоянно преливат от едната в другата и обратно, според това кой е на власт?! Ето, сега за твоята шефка с положителност знам, че тя минаваше за гербовачка когато я назначаваха и когато Б.Борисов беше на власт; щом обаче падна и се видя, че най-вероятно няма да се върне, тя, естествено, пак мина към БСП, посипа си косите с пепел, покая се за грешката си, другарите, разбира се, ще й простят; особено като се знае какви силни роднински връзки има съпруга й в БСП. Той е такъв, че има връзки и в двете партии, и в ГЕРБ, и в БСП, и ги използва според това коя от тия партии е на власт. Тъй че твоята шефка е пак в силно положение и в момента, едва ли тия от БСП ще й подирят сметка, знаеш, у нас е в сила поговорката "Гарван гарвану око не вади!". Ти да не вярваш в деполитизацията на образователната система бре, наивнико, ти на кой свят живееш? Щял, видите ли, да иде да се жалва? Ами че у нас директорите на училища са все политически назначения, е, предимно на БСП са, на "майката", на партията-кърмилница, но нима някоя партия ще изпусне келепира?

Така тоя човек охлади намерението ми да се боря с всички сили за справедливостта, по-скоро охлади намерението ми да диря справедливост сред лицата, които днес управляват образованието ни. Но той пък ми даде една екстравагантна идея, която аз, живот и здраве да е, само да съм жив, като едното нищо съм готов да осъществя; той ми каза следното:

- Не ходи да просиш милост и защита у управляващите, щото това е глупаво! Но ето какво би следвало да направиш в днешната ситуация: вземи си подай документите да участваш в конкурса за нов началник на РИО в Пловдив, направи го без да се замисляш, длъжен си да го направиш! Така съвсем ще объркаш картите на тия, дето си позволяват да те гонят и тероризират, дето си позволяват да се гаврят с теб. Този е и начинът. Единственият разумен начин, от който бюрократите разбират. Ти си известен човек, автор на много книги, ти си доказал се преподавател, писал си и си издавал учебници и помагала, издаваш списание, какво ли не, ангажиран човек с проблемите на образованието си, е, и книги написа за това как то следва да се реформира. Да видим като участваш в конкурса как ще намерят управляющите някаква по-силна кандидатура от твоята, та да могат оправдано да те прецакат. Ще им поставиш доста сложничка, направо неизпълнима задачка да ти намерят достоен конкурент в конкурса. Е, вярно, на тях не им пука, ще турят някой свой другар на туй място, ала тогава опозицията ще ги обвини, че правят политически мотивирани назначения и самата опозиция ще ти помогне да обжалваш конкурса пред съда. А пък ако тия сегашните управляващи, ако не паднат дотогава де (то е доста съмнително че няма да паднат от власт!), но ако допуснем, че не паднат, за да не бъдат обвинени в тая тежка ситуация, че правят политически назначения, току-виж, ще се видят принудени да назначат теб, дето си техен противник отколе, т.е. ще се опитат да затворят устата на опозицията предварително. Та нищо чудно, в тая крайно шантава ситуация ти да станеш новия шеф на образованието в Пловдив, достоен си за това място, пък като станеш, проблемите ти ще се решат от един път. Тогава, най-вероятно, шефката на училището, което те е тормозила толкоз, ще й се наложи да ти донесе букет цветя и мило да те поздрави за избора, представяш ли си? Аз ако съм на твое място ще участвам в този конкурс дори само заради шоуто, пък и за да изследвам какво ще стане. Човек трябва да опита. Тъй че, бори се, не се отказвай! Омекне ли човек, ще го свършат със замах, но силен ли е, ще почнат да се умилкват около него.

Това ми каза този човек, такава идея той ми подхвърли. А иначе той е врял и кипял в тия бюрократични игрички, навремето е бил дори голям шеф на образованието. Само това ще кажа, за да не се разбере кой точно е той. С него сме приятели, е, не много близки, но от много години и не вярвам да ме подвежда или подхлъзва. Та се замислям дали да не взема да участвам в тоя конкурс за шеф на Регионалното МОН, ей-така, да видя какво ще стане? Вий какво ще кажете, вий, драги читатели, какво ще ме посъветвате? Много ми е интересна вашата реакция на тази екстравагантна идея, що се роди тия дни.

Това е засега. Спирам дотук. Хубав неделен ден ви желая! Бъдете здрави и се радвайте на последните дни на циганското лято, че никой не може да каже какви ли изненади ни е приготвила зимата! Успехи също ви желая!

Апропо, а вий ходите ли да протестирате и да подкрепяте студентите? Или се изтягате по цел ден на диваните?! Я не се излагайте?! Я рипвайте от проклетите дивани и се размърдайте! Я бъдете в тоя решаващ исторически момент малко поне граждани! Я се опитайте да победите малодушието си! Я отнесете телесата си сред достойните и протестиращи свободни хора на България, я станете и вие български граждани, заслужаващи такова едно прозвище! Я не се излагайте повече, мърморковци! Я се представете поне малко по-достойно пред собствените си деца! Я не ми се офлянквайте!

Ще се излежават те пред телевизорите в тия паметни дни, в които в София ври и кипи, пък и в Пловдив е на път да заври! Ставайте от диваните бре, нещастници! Аман от вас бре, мухльовци! Аман от вас бре, дървени "философи"! Аман от вас бре, кръчмарски "мъдреци", дето само си чешете езика! Вий народ ли сте бре - или сте стадо?! Я да видим какво сте бре, мързели?!

Докажете ми, че не заслужавате тия обиди, аз веднага пръв ще ви се извиня. И ще ви се поклоня даже. Ала докато се протягате на диваните си, от мен пощада не чакайте! Темерути такива! Малоумници недни! България вас чака, на Вас разчита, а вий я закопахте вече - не ви ли е срам поне малко, а?!

Това искам да ви кажа в тая ранна неделна утрин; утре почва нова седмица, в която ще се решава съдбата на България. Или управляващата мафия ще закопае окончателно и безвъзвратно свидната ни родина, или ний, гражданите, ще си отвоюваме България от мафията и от ченгетата! Този е изборът днес, друг няма. Друга насъщна задача също нямаме.

Е, разбира се, пишейки тия неща, оправяйки горния призив, в който така се увлякох, аз окончателно си зачертах шанса да спечеля конкурса за директор на РИО-Пловдив, но майната му на този конкурс! Аз пак ще се явя де, ей-така, за шоуто, пък и не само затова, щото имам идеи за това как да се разплете възела в тая най-важна сфера на живота ни, образователната; да, аз пак ще се явя на конкурса и то с амбицията да го спечеля (стига да имам сили де, стига здравето ми да позволи!), но България за мен стои значително по-високо от всичко друго, затова и дръзнах да отправя този призив в ранното неделно утро!

Чао и и до скоро! Простете за многословието, но сами виждате, имам много да кажа, не мога да спра даже, доста ми е наболяло и накипяло на душата! Простете още веднъж! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ