Истината ни прави свободни

неделя, 24 ноември 2013 г.

Дискусия за българските работи в тяхното отношение към европейските - и към така пагубната за нашата участ роля на "Матушката-Освободителка"


Вчера публикувах становище на събеседника, на опонента си в нашата дискусия по българските работи в тяхното отношение към европейските работи и най-вече към толкова коварната, пагубна роля на "Матушката-Освободителка", именно Русия, в терминологията на нашите русофили - виж Не приемам преклонението пред Запада, а приемам само преклонението пред Русия! - и обещах да му отговоря; ето, тази сутрин сядам да му отговоря. Прочее, събеседникът, опонентът ми живее и работи в Лондон, не в Москва или във Владивосток, въпреки общо взето враждебното му отношение към Запада - и толкова любовното му отношение към Русия, но това са подробности. Иначе фамилията му е Филипов, а името - Димитър. Ще се постарая да му отговоря кратичко, понеже излишните усуквания за мен не са необходими, тъй като мен ме вълнува единствено истината. Ето какво счетох за нужно непременно да му кажа:

Драги г-н Филипов,

Много моменти засягате в своята критика на моето разбиране (виж: Дискусия за българския път: България е органична част от западната духовна култура, тя е неделима част от традицията на мирогледното формиране на Европа), ще се опитам да Ви отговоря по всеки един, понеже само когато всичко значимо и съществено се осмисли подобаващо, едва тогава ще почне да проблясва и самата истина. Всеки човек си има някаква ограниченост, страда си от известни предразсъдъци, ето защо по моето разбиране ние разговаряме именно за това да разчупим субективните рамки, в които е оковано мисленето ни - и да видим нещата в истинската им светлина. Така че оня, който разбира спора като непременно налагане на своята лична ограниченост, явно живее в някакво доста коварно заблуждение. Опонентът никога няма да успеем да го накараме да почне да мисли като нас самите, но това изобщо не е същината на работата. Опонентът в истинското разбиране ни помага да разбулим истината, да се освободим от заблудите си, ние нему следва да сме благодарни, а не да виждаме в негово лице някакъв "враг". Човекът с развито съзнание за свобода - а аз смея да твърдя, че това е западният човек, свободата в нейното автентично разбиране е постижение на западната мисловност и култура, тя пък е започнала своя път от тук, от Балканите, от древна Тракия и Елада, тук, на Балканите, е нейната люлка - та човекът с освободено съзнание именно така разбира смисъла на философстването като един най-чист порив към истината; докато в други райони на света подобен мироглед не е застъпен в неговата цялост.

По Вашето изказване излиза, че понеже свободата била "много широко понятие, което е трудно да се дефинира", то за нея не ни се и налагало много-много да мислим. Хубавото е, че си признавате по този начин, че Вас лично Ви затруднява да се доближите до идеята за свобода, но не бива на тази основа да се успокоявате както правите, а именно като приемете, че, видите ли, "разбирането на свободата може много да варира"; аз пък ще дръзна да Ви кажа, е истината за свободата, съвпадаща с нейната вдъхновяваща идея, е само една. Човешките непълноценни представи или мнения за едно или друго може да варират, но истината за това или онова не може, тя си е все една, тя е абсолютна, а също така и неизменна. И е извънремева в придатък на това. Важи за всички времена. Най-ясно и понятно е изразил идеята за свободата Христос, завещавайки ни своето грандиозно разбиране, съвпадащо с истината на свободата, а именно: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни". Тази е истината за свободата, нищо тук не може да "варира", варират човешките глупости, мнения, предразсъдъци, това, което "варира", е човешката непълноценност и човешката надменност, надменността на тия, дето ги мързи да мислят, да схващат, да търсят истината, ония, на които истината им е, видите ли, безинтересна. На ония, които предпочитат да си живеят с лъжата, противното на истината.

Сам за себе си решавайте към кои хора принадлежите и искате да принадлежите, след като, както се оказва, сте привърженик на мнението за "многото истини", именно, че видите ли, истината била "относителна". Това, прочее, е марксистко-ленинска "теория"; за нищо не става тази теория, прочее, става все пак за нещо: тя е превърнала много хора в несвободни, превърнала ги е в зомбита, в немислещи човекоподобни, лишила ги е от човечност, направила ги е нещастни. Това е в чистия си вид антихристиянската "теория" за истината, която на мястото на истината поставя лъжата: за тая теория не истината, а лъжата е абсолютното, на което трябва да се кланяме; тя ни обрича да живеем в лъжа, в аморалност, в разврат. Помислете малко: щом има "много истини", щом "истината е относителна", щом между истина и свобода няма пряка зависимост, щом свободата е нещо нежелано, то на тази основа е неизбежно да почнем да се прекланяме на лъжите, те, прочее, наистина са многообразни, те наистина много "варират", те са безчет, колкото си искате лъжи можете да произведете! Е, да се живее в лъжа, да се храним с лъжи не е кой знае какво достижение на цивилизацията. Има обаче региони на света, в които хората са платили цялата цена за тая сатанинска заблуда, именно, че с лъжата да се живее било много хитро; към тези региони на света, за жалост, принадлежи и нашият български и балкански ареал, понеже всичко тук става благодарение на намесата на великата блудница Русия. В Русия, прочее, лъжата винаги е била на особена почит. На това нещо по моето разбиране се дължи прословутата "широта на руската душа". Но да не избързвам, ето, съветвам Ви да се опитате да осмислите що е това истина, на първо място, а на второ място що е това свобода - щото, по моето разбиране, това е основния Ви екзистенциален и жизнен проблем. Това не е само Ваш личен проблем, това е проблем, касаещ много хора, чието съзнание си пребивава и съществува безкритично, оковано в толкова много догми и заблуди, че се храни само с тях. И затова когато някой дръзне да каже на такива хора някаква истина, пък макар и простичка, те като Вас се хващат за кобура и почват да крещят, че "врагът", видите ли, не спял...

Та когато Вие считате за необходимо патетично да се провикнете: "И все пак кой има право да съди какво е свобода и кой е свободен?" (това същото може да се преформулира и така: "И все пак кой смъртен има право да съди какво е истина - и също така кой смъртен е приятел на истината?", това е прочутият Пилатов въпрос към Христос в една друга редакция), то недейте да си въобразявате, че сте казал кой знае какво, а се опитайте малко поне да се смирите и да осъзнаете, че казвате една глупост, недостойна за човешко същество. Щото Бог все пак ни е дал душа и разум, за да мислим и да схващаме.


На основата на казаното ми е интересно да разбера Вие сам как вече възприемате своето по-нататъшно изхвърляне, което, предполагам, считате за "най-силна част" в текста, който ми изпратихте; ето го, погледнете, помислете поне малко:

"Вие за кратко време избълвахте доста определения, които аз бих квалифицирал като клеветнически и ксенофобски. Което ми говори за Вашата емоционална пристрастеност към темата. Вие може би се смятате за свободен. Но на мен ми се струва, че именно Вие сте прекалено обсебен от обстоятелствата във Вашият живот. Явно носите тежък емоционален товар, който освобождавате при най-малката провокация. Вашето твърдение за "русофилщината" като "възхищение пред несвободата на човека" е израз на субективното разбиране и плод на предразсъдъци. И не смятайте това за обида, просто изразявам открито някои мои допускания."

Понеже все пак Ви уважавам, ще се въздържа като психолог да разчопля и да представя какъв именно смисъл се крие в тази патетична фраза. Знам, млад човек сте, а за младите хора е свойствено да се увличат и да приказват празни приказки. Няма да правя това, няма да го сторя - за да не Ви поставя в крайно неудобно положение, което ще Ви накара веднага да се оттеглите от спора: за да не се орезилявате повече. За да запазя Вашето самочувствие го правя. А че тия Ваши думи са плод на безсилието Ви да ми противопоставите някаква стойностна мисъл, това е очевидно, то не се нуждае от някакво особено извеждане или изтъкване. Но все пак нещичко ще кажа за да Ви помогна поне малко да се вслушате в думите на опонента, щото аз пиша и казвам някои неща именно за Ваше добро: да се освободите от непълноценността, от предразсъдъците Ви, които са причина всичко да виждате изкривено, изопачено, извратено даже. Всичко да виждате тъкмо наопаки на истинското положение и състояние.

Аз съм философ и по презумпция принадлежа към една особена категория хора, посветили се на духовна мисия, за които свободата е тъкмо най-важното: философията е най-свободолюбивото и като такава най-човеколюбивото нещо на този свят. "Същност на човека е свободата, тя е негова субстанция; истината прави човека свободен" - това пък са думи на един западен мислител, именно Хегел, който доста е популярен в Русия, но е съвсем неприет и неразбран. А Хегел с тия думи, бидейки по образование един протестантски пастор, всъщност в най-популярна и проста човешка форма разказва основното съдържание на Христовото учение за свободата - и човека. Най-грандиозното и вдъхновяващо учение за свободата, което човешката цивилизация и култура е постигнала. Тъй че Вашите подмятания за това, че аз лично, в психологическия смисъл, съм бил "прекалено обсебен" от някакви си там "обстоятелства на моя живот", и затова съм се бил смятал за свободен, това, извинете, са просто глупости, на които изобщо не си струва да се обръща внимание. Но аз, за да поставя Вашата мисъл в по-екстремна ситуация, бих си позволил да кажа следното:

"Да, аз като философ съм изцяло обсебен от идеята на свобода, тя е нещото, което ме е вдъхновявало през целия ми живот! Истината също е нещото, което ме е вдъхновявало - и продължава да ме вдъхновява. Ще ме вдъхновяват тия неща докато съм жив. Причината е проста: искам да бъда човек в истинския смисъл на тази дума. Това е моето лично основание на всеотдайната ми вярност и причастност към идеята за свободата, която, както е известно, е главна тема на моите книги. Тъй че това са някакви мои не толкова лични и "причудливи" особености или странности, а това, драги ми г-н Филипов, е моето философско и човешко верую."

Точка. Спирам дотук, че както съм я започнал, цяла лекция ще Ви изнеса, пък като се увлека по темата за свободата, моя наистина най-любима тема, не съвсем мога да спра. Моите ученици знаят добре тази моя странност. Вие също сте бил мой ученик някога, и то наистина в най-пряк смисъл, преподавал съм Ви философия в гимназията: ето, г-н Филипов, имал сте щастливият шанс да имате един толкова странен в българските условия учител по философия, който "бълва" какви ли не определения за свободата и Ви дразни толкова много - нима ме мразите тъкмо заради това? Нима искате за нещо най-дълбоко така да ми отмъстите? Но да оставим психологията, тя е интересна, но тук наистина не й е мястото.

По-нататък Вие почвате да противопоставяте западното и източното разбиране за свободата. За западното разбиране обаче изхождате от една доста бедна и повърхностна представа; западното гледище, видите ли, било се свеждало ето до какво: "да отстояваш своето еснафско доволство без да те интересува, че си обвързан с цялото". Източното пък, според все същата абстрактна и бедна схема, било се свеждало ето до какво: "да подчиниш доброволно съществуването си на цялото, следвайки една идея в името на общото благо". Доста преднамерено си опростявате задачата. Но това няма да Ви помогне особено. При това трябва да правите значителна разлика: Русия - за разлика от Индия, Китай, Япония - не е Изтокът в неговия чист вид. Русия е нещо като преходна зона, в която източното и западното начало си противодействат и са встъпили в колизия, в борба. Русия е смесица, аморфност, неопределеност, тя по тази причина прилича с нещичко на България - и на балканския котел. И Русия е кръстопътно място, пък макар и голямо. Русия не е Азия, но не е и Европа, тя е по нещичко и от двете. В Русия отколе се борят тия две начала: европейското и азиатското. Тъй че недейте да подхвърляте в разговора ни разни неща за това какви били японците и пр., некоректно е това. Мен точно не можете да ме подведете. Прочее, съвременна Япония постигна всичките си бляскави постижения тъкмо защото Америка с доста брутален натиск след войната успя да я натика в западната сфера, в цивилизацията на свободата и на демокрацията - и успя да я задържи там. Нещо подобно се случва сега и с Китай: без курса и процеса на либерализация и отваряне на Китай към Запада, провеждан вече почти три десетилетия, китайците сега още щяха да се занимават с комунистически глупости от рода на тази да гонят врабчетата щото да не ядат врабчетата ориза им - та да не изпука от глад тая велика нация, пострадала толкова жестоко от комунизма.


По-долу пак си позволявате да се провикнете патетично, а би следвало да разговаряме по-кротко; щото фактически казвате една глупост, с която се опитвате да изопачите същината на цялата работа:

"Интересно е Вашето виждане за липсата на личности в Русия: а какви са според вас Достоевски, Толстой, Лермонтов, плеадата руски мислители, учени и т.н.?"

Приписвате ми нещо, и то съвсем злоумишлено, което никога не съм могъл да си го помисля, още повече че аз лично така или иначе донякъде съм възпитаник на руската култура: аз се изразих твърде ясно:

"Проклятието на Русия се дължи на това, че ординското, колективистичното начало често изцяло доминира, че има абсолютно надмощие... В Русия в най-уродлив и непоследователен вид се възпроизвеждат туморите на източното пренебрежение на индивидуалния човек, на робското преклонение пред държавата-абсолют... там такова нещо като индивидуален човек не съществува, там индивидът се разтваря в общността, в комуната... в Русия личността е нищо, а държавата - всичко..."

Това съм казал. Къде съзряхте в тия неща мое твърдение, че в Русия било нямало личности? Първом се опитайте да схванете какво точно съм казал, а след това се хвърляйте да отричате - или критикувате. Аз, виждате, добре съм си премерил думите, и казвам точно каквото мисля: да, в Русия всичко онова, което е личност, доста е страдало и е било наказвано, то се е утвърдило в ужасно тежки битки за себеутвърждаване. И Достоевски, и Толстой, и Лермонтов, и Пушкин и коя ли не от великите личности в Русия са извървели крайно тежък път до своята личностна и духовна еманципация. Същото е и досега. Същото е и у нас. У нас също са налице все тия дефекти на пренебрежителното, на враждебното славянско отношение на масата към личностите и към личностното. По това именно си и приличаме с "Матушката": щото сме способни да мачкаме, да съсипваме, да убиваме и да унищожаваме без капчица жал най-доброто от своя личностен потенциал, с който разполагаме. Докато на Запад съвсем иначе се отнасят към личността: отнасят се както подобава. Ценят я и й се възхищават. И я насърчават за постижения. В резултат просперира цялата общност. Близко е до ума: общностният просперитет е производна на личностния такъв. Смажеш ли личността и обществото в резултат е ощетено. Общостната мизерия е продукт на личностната такава. Ето защо западните общества са богати и проспериращи: щото не пропиляват истинското си богатство: човешката съзидателна и творческа енергия. Натрупват я от векове. Ний я прахосваме постоянно. И за това уж сме европейци - по култура, по духовност, по дух, по религия - пък не сме съвсем такива. Доколкото не сме такива, сме подобни на руснаците. С руснаците ни сродява нашата личностна кухота - и презрението към личностите, а също и преклонението към общината, към комуната, към безликото и безличното.

В светлината на казаното, ще ме простите, но изобщо няма да обръщам капчица внимание на папагалското повторение на марксистко-ленинските тъпизми-идеологеми за "капитализма", за неговата "безчовечност", за "експлоатацията", за "колониализма" и за не знам си какво, което сте си позволил. И с което хептен сте се олял. Тия приказки, рекох Ви вече, можете да ги проповядвате на пияндетата в някоя нашенска квартална кръчма, сред тях някой може и да Ви нададе ухо и да се вслуша. Мен съвсем не ме впечатляват. Имам по-високо мнение за себе си, че да се принизя да се ровя в такива мисловни отпадъци...

Ето най-накрая и Вашата основна, така да се каже, мисъл. Тя заслужава да бъде цитирана, ще го сторя, а пък своето възприятие ще се постарая да го кажа съвсем вкратце, щото, признавам си, писането взе да ми писва:

"Аз от друга страна приемам и ценя Западната цивилизация, от която трябва да се учим и която е достойна за уважение, но не приемам робското преклонение пред Запада, отказвайки се от собствената си същност. За разлика от Вашето отношение към Русия - една държава и култура, която заслужава ако не преклонение, което и аз не приемам, но поне уважение. Може да цениш нещо без да му се покоряваш, тъй като още веднъж подчертавам: ние имаме своя роля и мисия в историята, имам предвид не само българите, а и всички балкански държави."


Тази Ваша, да я наречем, мисъл, е образец за безпринципност и непоследователност. И за ценностна обърканост, понеже мислещият човек не може да се задоволява с половинчатости от подобен род. На немислещите хора обаче им импонират такива половинчаности: от всички ще вземем най-доброто, и ще успеем да прецакаме даже съдбата си! И себе си дори даже ще прецакаме, колко му е?! Ще надхитрим всички. Ние, българите, ще продължим да стоим разкрачени между Изтока и Запада, унизително наведени със задните си части най-вече в североизточна посока: уж ще се кланяме на Запада, ала ще позволим руснаците да ни работят както си искат, нали тази Ви е позицията в крайна сметка, ако сте поне малко честен, ще следва да си го признаете? Щото руснаците, видите ли, били "наши хора", що да не им дадем най-свидното си? И частта си даже да пожертваме, какво от това, нали те са "наште братя"? Нека да ни обезчестяват постоянно, нека да си пропиляваме всички исторически шансове, нека да се опозоряваме постоянно, нека да сме бедни, но ний, видите ли, поне сме "особени": щото правим всичко, за да възтържествува пословичният български инат, склонноста ни да правим всичко наопаки, ето затова правим всичко не само наопаки, ами и на сертене, нали така?!

Ние за да угодим на "братята" сме на път да провалим членството си в ЕС и в НАТО, щото допуснахме да станем именно руски троянски кон в тези организации. Каза ни го това един нахален руски "дипломат" - и как реагирахме тогава, а, сещате ли се? Никак! Само се понаведохме та по-лесно руснаците да продължат да ни работят! Ние се държим като обезчестена и недостойна спрямо най-святото си нация! Това е главното, това е основанието на историческия български резил. Ние продължаваме да държим на най-видно място паметниците на националната си унизеност, паметниците на съветския окупатор, разните му там Альошовци и другите там шпагиновци - това за какво Ви говори? Ами говори за нашия робски манталитет - и за крещяща липса на чувство за национално достойнство! Ние от собственото си национално и природно богатство се отказваме само и само за да угодим на руснаците - и то не толкова на самите руснаци, а на руския путинистки империализъм, на чиито попълзновения се отдаваме подобно на разпътна, на пропаднала, на развратна жена: станали сме нещо като нация-курва! За какво свидетелства това, че за да угодим на Путин се отказахме даже да разберем имаме ли собствени залежи от шистов газ: само за да не би, сакън, Путин да вземе да се обиди, че не щем да му купуваме скъпо-прескъпо руския природен газ?! Само за да не би, джанъм, да си помисли Путин, че повече обичаме американците! Нали затова сторихме тая непредставима глупост?

А колко други глупости в историята си сме правили, за да угаждаме на "Големия брат", да ги изреждам ли? Няма нужда, Вие ги знаете тия глупости. Ала ги премълчавате най-малодушно. Ето, заради това, че сме на път заради зловредни русофилски влияния да станем освен нация-курва, но и нация от малодушници, аз именно ще продължавам да работя за налагането на истината, независимо от неудобствата и рисковете.

Все някой трябва да има дързостта да се противопостави на толкова ужасната болест на българския народностен организъм, все някой трябва да диагностицира тази болест, пък на тази основа след това ще ни се наложи да поемаме много горчиви хапове - с оглед да почнем да се възстановяваме, да оздравяваме, да почнем да се грижим и за запазване на здравето си. Този и смисълът, не нещо друго. А пък най-непоправимо болните са ония, чиято болест е вътрешна, душевна и духовна, при това те изобщо не съзнават проблема си, нещо повече, извратени са дотам, че дръзват да се хвалят с онова, от което би следвало да се срамуват...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ