Истината ни прави свободни

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Деморализацията в обществото ни е не само политическа, а цялостна, тотална, абсолютна



Продължаваме кореспонденцията си със студентката от Философския факултет на СУ "Свети Климент Охридски" (виж: Потребно ни е да се освободим от собствените си неверни, неотговарящи на нуждите на самия живот представи), с която обсъждаме важната тема за това какви следва да бъдат модерните, отговарящите на нуждите на времето отношения учител-ученик, а също така и как може да се преодолее катастрофалната ситуация в българското образование. Оказа се, че тази студентка принадлежи към ранобудните студенти, което особено ме зарадва; интересното е, че още от второто й писмо се разбра, че ние всъщност имаме много близки, родствени, да не кажа съвпадащи възгледи по повечето въпроси, което обаче съвсем не пречи заедно да търсим най-добрите, верните решения на наболелите проблеми. Публикувам това нейно второ писмо заедно с моя отговор - с надеждата, че и други хора ще се включат към така и така започналата вече дискусия; та ето в последователност двете писма, нейното и моето:

Здравейте, г-н, Грънчаров,

За мен е удоволствие, че сте публикувал писмото ми във вашия блог. Съгласна съм с всичко написано от Вас. Но забелязвам, че явно не съм успяла да разгърна съвсем правилно някои свои виждания в миналото писмо.

Абсолютно подкрепям идеята, че всеки ученик, всеки "учещ се" трябва да пречупи знанието през своята призма, да го разбере дори по свои начин, тъй като разбирането така или иначе е различно за всеки. Съгласна съм, че учителят не трябва да дава наготово знанията, да казва "това е единствената гледна точка - друга просто няма", имала съм и имам такива преподаватели и смятам, че допускат сериозна грешка с този подход. "Терора върху младите души на маниакални самоуверени учители-всезнайковци" - е правилно определение. :-)

Иначе аз не съм употребила словосъчетанието "всичко знаещият", а "този, който има знанията преди останалите" (в конкретна сфера, а не изобщо). Като това беше и моята идея - че учителят трябва да даде старт, дори муза, ако искате, на своите ученици. Не да им "заповяда" какво трябва да изрецитират в последствие, за да имат висока оценка. А да може да ги предразположи, така че те да се чувстват уверени и спокойни, дори смели в изказването на мненията си. Да има обратна връзка с тях, да се интересува от техните мнения, да ги зачита и спокойно да води дебат с тях.

Така че, партньорските отношения са задължителни за доброто преподаване, аз забелязвам, че по-младите сред моите преподаватели имат тъкмо такъв подход, което много ме радва, за разлика от повечето от по-възрастните. Но мисълта ми беше, че все пак учителят би трябвало да "води" - както във валса. ;-) Така че до този момент мисля гледните ни точки напълно съвпадат, но за съжаление не съм отделила време да обясня това мое разбиране в предходното си писмо.

Виждането си за българското образование - такова каквото е и такова, каквото трябва да бъде, също напълно съвпада с моето. Аз не съм оптимистично настроена, за Вас не знам.

Тъй като до преди 3 години бях ученичка в гимназия и имам пресни спомени, освен това приятелите ми и познатите ми учеха в други училища, мога да заключа, че основното и (особено) средното са в плачевно състояние. Не навсякъде за щастие е така - има и някои частни (каква изненада!), а и не само, училища, в които не всичко минава "през просото". За жалост аз не случих на такова. И винаги съм казвала, че скока, който трябваше да направя от средното към висшето образование беше огромен. И успешен, мисля, защото спокойно мога да заявя, че към днешна дата образованието по философия в Софийския Университет е на много високо ниво.

А философията - тя нямаше нищо общо с моето училище и до колкото съм имала наблюдения - и с повечето други. Там на целия философски цикъл се гледа с насмешка, това са часове за "правене на каквото ни скимне". Най-лошото е, че се съмнявам да има сериозен брой хора, които да са на мнение, че философията и "философското", най-общо и лаишки казано, трябва да са застъпени в образованието. Хората отдавна са забравили, че всички останали науки са дъщерни на нея и я смятат за излишно бръщолевене, за нещо отдавна загинало - като динозаврите. А тя не е загинала, тя бива творена (това е думата, която аз употребявам за създаването на философия) постоянно. И става все по-качествена и смислена. Философията е начин на живот.

А относно въпроса Ви дали подкрепям Ранобудните студенти - ДА! Подкрепям ги напълно! Считам себе си за един от тях. Само че Окупацията, протестите, подкрепата, "антиподкрепата", изобщо всичко случващо се последните двадесет дни беше и много тъжно, много мъчно и болно.

Нараняват ме обидите отправени към нас, че сме платени, че сме наркомани, безделници и други епитети, които не ми се ще да повтарям. Най-лошото е, че тези обиди идват от хора, които са на възрастта на нашите родители, както и от някои от преподавателите ни! Лошо е също така и че сме жестоко разединени. Едни се притесняват за лятната си ваканция, докато други се притесняват за живота, който ги чака оттук нататък.

150 дни България протестира и казва, че не иска правителството. 20 дни студентите го правят също. А правителството е непоклатимо - "протестирайте си, не ни пречите". Че и митинг с който се подкрепиха си направиха - е това беше върхът...

Ние сме недоволни като граждани, но изявяваме позицията си и като студенти! Защото не искахме да сме част от онази тълпа хора, която протестираше 150 дни! Не че не искаме същите неща, които и те, не че не ги подкрепяме, а напротив - за да покажем, че не само средностатистическият човек "безделник", "безработник" и "лентяй" без да знае защо протестира - защото това е виждане, изкривено от някои медии, то не е действително държа да отбележа, а нежелаещите правителството са всъщност хора с лица, с имена - те са студенти, те са хора с професии, със семейства, те са хора, на които им е писнало да търпят безумията, случващи се в изстрадалата Майка България!

Понякога се питам "За това ли се бореха нашите национални герои? За това ли се е борил Левски, затова ли се е борил Ботев?" и ме е срам от отговора...

Но това е тема, която няма да е преувеличено, ако се каже, че е неизчерпаема. Всеки има своите виждания, но е важно да се уважават отсрещните. Защото живеем в една държава и не ни отива да се бием и плюем като диваци! Мъчна е тази тема... Ще се радвам, ако ми споделите Вашите виждания.

С уважение: Студентка по философия

Здравейте, Лена,

Благодаря Ви за обстойния и съдържателен отговор! Четейки го, аз също се убеждавам, че имаме много близки, родствени възгледи по повечето проблеми; това е радващо, за мен особено, понеже ми доказва, че моето убеждение, което съм го извлякъл от опита си (вече 30-годишен) на преподаване, по-скоро на общуване с млади хора по философските въпроси и предмети, съвпада с гледната точка на най-добрите, на най-напредналите сред тази общност на мислещите млади хора, а това е гаранция, че съм вървял и вървя по верния път, във вярната посока. Аз също миналия път не се доизказах, признавам си, тогава бях притеснен, бързах да върша и друга работа, ето, сега мога също да се доизкажа.

Първо, за онази моя публикация във връзка или по повод на писмото на мой ученик. Аз казах, че тогава ми е се е наложило да напиша отговора си до него в една по-крайна, дори екстремна, провокационна форма, понеже наистина в ония условия в този клас се беше създала атмосфера огромното мнозинство от учениците (да не кажа: всички до един!) сякаш бойкотираха моите иновации, твърдо държаха на традиционния, на обичайния подход, при който преподавателят "вкратце" трябва да им съобщи "единствено правилната" гледна точка, която те след това да могат да повтарят като папагали; отношенията ни се бяха изострили, няма да скрия, че някои от тях дори си позволяваха обидни и подигравателни квалификации, касаещи "безсмислието" на философията, за това, че заниманията с философия били "губене на време" и пр.; та в такива тежки условия на мен ми се наложи да предприема, в крайна сметка, някои по-твърди средства; показах неотстъпчивост; заявих им, че верният път във философията е самостоятелното осмисляне на проблемите; заявих, че няма да им преподавам, че аз също ще правя "бойкот", както и те правят; разбира се, те упорито мълчаха в часовете ми, аз, няма как, през цялото време се опитвах да установя диалог, но срещах срещу себе си една стена. Интересното е, че когато те отидоха да се оплачат срещу "своенравния преподавател", тогавашният директор прояви пълно доверие към моите иновации.

Тогава именно аз го убедих в негово присъствие в класа да направим опит да разклатим тази стена на неразбирането, на единодушното антифилософско настроение на "онеправдания народ"; тогава именно аз предложих на класа по метода на психодрамата и на импровизацията те да изиграят, сякаш са артисти, свободно избрани от тях роли, било на... самите себе си, било на своите родители, било на учителя по философия или на самия директор; трябваше да се организират сами и да проведат, сякаш са на театър, нещо като "родитело-ученико-учителска среща"; ние двамата с г-н директора бяхме "публиката"; интересно е, че това нещо се видя на класа интересно, постепенно те се вживяха в ролите си, в крайна сметка успяха благодарение на спектакъла да видят нещата в по-друга светлина, освободиха се благодарение на преживените емоции от натрупаното напрежение и от някои свои коварни предразсъдъци; тогавашният директор, един модерно мислещ мениджър, също се вдъхнови, много му хареса случващото се, едва изтърпя да не се намеси, накрая произнесе прочувствена реч. Та постепенно оня конфликт се надмогна, работите потръгнаха, аз съм писал за тия неща, за тоя случай нейде в книгите си. Мина време, при съвсем сходна ситуация друг директор (онзи се пенсионира), се държа дотолкова неадекватно и "популистки", че обърка работите дотам, че ето, в момента с него си урегулирваме отношенията в... съда! Аз съм писал доста по тази история в блога си напоследък, тъй че ако ви интересуват подобни гримаси на времето, в което живеем, можете да разлистите страниците му.

Тъй че животът е доста интересен, а ситуацията в образованието ни наистина е плачевна, аз също не съм оптимист, понеже съзнавам колко трудна и дори безнадеждна е същностната, същинската промяна. Но имам все пак известна надежда, и тя се крие в това, че по-напредничавите учители, най-вече сред по-младите, а също така и самите ученици могат да станат движещата сила на промяната; такива като вас, студентите, именно по-будните студенти, някои от които един ден и то недалечен, ще станат също учители, тоест, ще внесат едно по-ново съзнание, в това ми е надеждата. Но не трябва да крием, че има и сред младите хора доста такива, които са ощетени от дефектите на порочната образователна система, които живеят с нейните изцяло погрешни и анахронични представи, които се възпроизвеждат, които са живи, въпреки че са абсурдни, несмислени, изцяло нефеективни. Но лесният път, нали знаете, винаги е за предпочитане за ония, които не обичат да се напрягат с мислене и с иновации; да се счупи господстващият стереотип и манталитет е наистина най-трудното. Жалкото е, че тия сред учителите, които имат по-модерни възгледи и по-разкрепостено поведение, не могат да си единодействат, не предприемат нищо за да си обединят силите, има няколко движения (примерно това за "ново образование"), но те не срещат някаква съществена подкрепа. Такива като мен пък продължават да си носят и да си теглят хомота и оралото, съвсем самички, неподкрепени от никой. такива са, знайно е, нашите български работи, огромната част от нас са сеирджии, които гледат да не си развалят рахатя - за да доживуркат до пенсия. Ето затова у нас толкова трудно става и най-минималната промяна към по-добро. Още много може да се говори и пише по тия проблеми, но да не стане писмото ми дълго, а пък аз самият прекалено досаден, ще гледам да вървя към приключване, към завършване на мисълта си. Но това не пречи по-нататък да обсъждаме останалите по-конкретни проблеми.

Много ме радва това, че се съзнавате като част от протестиращите, от граждански ангажираните студенти, които се нарекоха "ранобудните", едно твърде уместно, подходящо наименование! Аз, признавам си, това се надявах да е точно така, да принадлежите към ранобудните, затова и Ви попитах. Искам във Ваше лице да Ви поздравя за всичко, което правите, то е изключително ценно и полезно точно в настоящия психологически момент от живота на нацията ни! Браво на вас, ранобудните студенти, показахте ни, че надежда има, нищо че сте малко, нищо че основната маса даже сред студентството си стои разкапала се от инертност, от дезангажираност, от идейна и ценностна безпътица; вашият пример, примера на ранобудните студенти, показа, че макар и малко, ако свободните хора у нас, хората с освободено съзнание обединят силите си, много могат да постигнат. Всичко у нас в този момент, що се съзнава като личност, което държи на личностното, сиреч, на свободолюбието си, а оттук вече и на морала, на духовните неща, на идеалните, на благородните подбуди и пр., трябва да си обедини силите, та този истински духовен елит на нацията да поеме развоя на нещата под свой контрол; щото, за жалост, допуснахме това в България водещи, водачи да са ни най-лошите, а съвсем не най-добрите, както трябва да е това поначало.

Този, според мен, е пътят, по който ако тръгнем и вървим упорито, ще можем с общи усилия да спрем деморализацията в обществото, която не е само политическа, а цялостна, тотална, абсолютна. Или да спрем също така толкова фаталната агресия на бездуховността, да спрем агресията на простащината, която толкова ни мори - и така се издевателства с бъдещето на самата нация. И ето, в този духовен и културен процес на растеж на силите на нацията, на коренна промяна на нейното съзнание, ний, философите, ний, занимаващите се с философия, трябва да бъдем сред първите борци за същностна промяна; ето, радващо е, че нещата стоят точно така, примерно професори като Цочо Бояджиев и Калин Янакиев ги виждам начело на протестиращите, пък и не само те, ето, оказва се, че и сред техните студенти от философския факултет ранобудните студенти имат доста представители; то така трябва да и да бъде де, иначе, противното, би било пълна аномалия.

Да Ви съобщя накрая нещо, което според мен е важно. От пет години вече група философи издаваме философското списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редактор. Не зная дали сте видели нашето списание в книжарницата на СУ или някъде другаде, понеже имаме големи проблеми с разпространението му; но вече успяхме да издадем 13 книжки, ето, тия дни започнахме да подготвяме за печат третата за тази година книжка. Ползвам се от случая да Ви поканя да сътрудничите като автор на списанието ни, то е създадено тъкмо за да обслужва духовните потребности най-вече на младите хора като Вас, да бъде едно младежко списание за духовните неща. В много трудни условия успяваме (засега) да съхраним и да продължаваме да издаваме списанието, дори установихме контакти с философи от други страни, които подкрепиха инициативата ни; сега списанието ни има вече и международно научно-теоретично приложение (до края на годината трябва също така да излезе и втората такава книжка).

Тъй че има много перспективи, важното е да се работи с ясното съзнание за необходимата цел: подпомагане на духовното развитие и укрепване на младите хора. Опитваме се да разпространяваме списанието предимно сред ученическата и студентската младеж, за жалост, почти никъде не срещаме подкрепа, напротив, възприемат ни като натрапници. Това последното с особена сила важи за представителите на образователната администрация-бюрокрация на всички нива, което е много показателно. Ако разчитаме за "реформата" точно на тая ретроградна сила и се уповаваме тя да поведе процесите, ще има много да чакаме; промяна няма и не може да има, ако тия илюзии не бъдат най-накрая без жал изкоренени от душите ни. Та много ще се радвам ако почнете да възприемате списание ИДЕИ като своето списание и да му сътрудничите както прецените за уместно.

Ще завърша засега дотук. За жалост принуден съм все да бързам, понеже имам много работа, простете, ако писмото ми е накъсано и фрагментарно, недостатъчно обосновано и пр. Пак ще публикувам нашите писма, надеждата ми е и други хора да се включат в дискусията, понеже обсъждаме наистина важни въпроси.

Всичко добро!

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ