Истината ни прави свободни

сряда, 6 ноември 2013 г.

Писмено изложение на моята позиция, която не успях да развия и защитя в предаването "Часът на Милен Цветков"



Вчера пътувах до София (и обратно) за да участвам в предаването "Часът на Милен Цветков" по НОВАтв виж видеозапис на предаването. Изявата ми в това предаване обаче беше крайно неубедителна: почти не можах да се вредя да кажа нещичко, а когато опитах да изкажа разбирането си по интересния, по иначе наистина важния проблем, не бях оставен да развия становището си; бях прекъсван, особено от един креслив политически спекулант, от един лицемерен патриотар-демагог, нетърпим към различно мнение, чуждо на неговата крайно ограничена ксенофобска представа; той, прочее, ме прекъсваше най-грубо, а в един момент стигна дотам да говори за... "масонския" ми пръстен: видите ли, как можете да вярвате на думите на човек, който носи такъв "знак за причастност" едва ли не към "дявола"! (Пръстенът ми, разбира се, съвсем не е "масонски"!). Аз тук няма да описвам и представям впечатлението си от дискусията, получила се в предаването, а просто искам ясно да кажа онова, което там не успях. Даже, сега ми хрумва, ще изпратя текста с моето становище на водещия, ако иска, да прочете подбрани откъси от него, щото темата, повтарям, е изключително важна.

Темата беше "Мит ли е пословичното българско гостоприемство?", ала, поставена в контекста, в който я постави водещият - а именно, като се вземе предвид случващото се напоследък, цели села единодушно излизат на протести срещу самата възможност при тях да бъдат настанени бежанци от Сирия, имаше наръгвания с нож на българско момиче от някакъв арабин, след това политически спекуланти проведоха митинги с искания да изгоним "нашествениците", темата "За и против бежанците" се поставя все по-остро в медиите и пр. - та в този общ контекст темата придобива един по-друг смисъл: как ние, съвременните българи, и то най-вече т.н. масов българин се отнася към различните хора, към ония, които не са като нас, способни ли сме да понасяме различията, да ги приемаме като нещо най-естествено и пр.? Така поставен, въпросът придобива и още по-значими измерения: ами ние, днешните българи, дали не сме станали безчувствени към чуждото страдание, дали не сме започнали да се обезчовечаваме, какво е станало със способността ни да реагираме по човешки начин на злощастията и страданията на ближния, в реакциите ни дали не личи една страшна античовечност, която няма да ни доведе до добро, в крайна сметка наясно ли сме със самите себе си, готови ли сме да приемем истината за самите себе си, не е ли станало така, че предпочитаме да живеем с илюзии относно това какви сме, не сме ли стигнали дотам да се самозалъгваме, да се лъжем, че сме едва ли не "най-велики", "най-специални", "най-добри", а работите реално съвсем да не са така и пр.? Дали пък не сме станали такива, че предпочитаме вместо истината за самите себе си да се задоволяваме с красиви и сладки приказки, с митове, а пък тъкмо истината да ни е крайно неудобна, да се стараем да я отбягваме и пр. В този контекст темата наистина си заслужава да бъде обсъждана, и то най-разгорещено, щото това е една потребна ни тема, от истината по която зависи много. Способни ли сме да понесем смело, немалодушно, горчивата истина за самите себе си, та тази истина да ни помогне да станем други, по-различни, по-добри, или предпочитаме да си живеем с неверни представи, изпаднали в някакво фалшиво и лъжливо самочувствие и самодоволство, което непрекъснато демонстрираме, опитвайки се, дето се казва, да избиваме своите комплекси? И тогава, разбира се, като си мислим, че "всичко си ни е наред", да продължим да пребиваваме в пълно безразличие и безхаберие спрямо ония насъщни задачи, които съвременността и историята ни поставят за решаване именно като народ, като нация, която все пак би следвало да заслужава едно по-достойно бъдеще - в сравнение с незавидното ни настояще. И прочие, вижда се, че темата има огромни измерения, че по нея си заслужава много да се мисли и говори. Та да кажа най-важното от това как аз мисля по тия немаловажни въпроси.

Разбира се, никой в предаването нямаше да ме чака да си философствам в тази посока, камо ли пък да изложа по-пълно разбирането си. Щото се иска и много време за да може човек да изрази и да защити убедително позицията си. Ето, сега, тук, на спокойствие, ще се опитам да направя онова, което там не можах - пък и нямаше как да мога, предвид обстоятелствата. Обсъждането там не ме задоволи, повечето от участниците говореха за съвсем други неща, бягаха от същинския проблем или пък изобщо не го съзнаваха. Но ето, сега и тук имам възможността да заявя какво мисля по всички тия въпроси, пак не изчерпателно, разбира се, щото по тях може да се напише цяла една книга (пък и не само една). Аз в предаването таман почнах да разсъждавам, но, казах, бях прекъснат, понеже някои хора там разбраха, че, щом като не мисля като тях, следва да бъда най-безжалостно обруган. Сега обаче ще продължа на спокойствие, да видим какво ще се получи, щото съвсем не се надценявам, че съм способен сам да развържа тия трудни за разплитане възли.

Та в предаването казах, че се забелязва у нас склонност да предпочитаме не истината за себе си, а лъжата, сладката илюзия ни се вижда, кой знае защо, за предпочитане. Казах също, че т.н. прословуто българско гостоприемство е един мит, сиреч, една лъжа. Съвсем други сме, а това какви сме си личи в проявите ни, в това как се държим; ето, забелязва се кажи-речи масова склонност да се държим враждебно към бежанците, да не ги искаме, да предпочитаме тия хора да бъдат изгонени, та да не ни създават допълнително проблеми, сякаш нашите собствени проблеми са ни малко. Също така се опитах там да кажа, че все пак трябва да имаме предвид и това, че ние просто няма как всички, до един, да сме все едни и същи, да сме все еднакви, примерно, да сме всичките или много гостоприемни, или пък всинца до един да сме все враждебни спрямо пришълците, спрямо ония, които не са като нас. Сред нас, както и навсякъде по света, има хора всякакви, и добри, и лоши, и гостоприемни, и зли, враждебни спрямо пришълците и чужденците, това няма как да е иначе, еднакви не можем да бъдем. Безспорно е също, че тия хора, които идват сега у нас, подгонени най-вече от войната, които са си загубили близки хора, домове, имот, всичко, и с един наръч дрехи са тръгнали по белия свят, заслужават да получат една човешка съпричастност от нас, ала ето, излиза, ако съдим по реакциите си, това не го получават, а срещат и враждебност, и негостоприемство, и яростно неприемане на тяхната различност.

Да, тия хора не са като нас, те идват от други култури, но това, че не са като нас, съвсем не означава, че те са непременно лоши, а пък ний, видите ли, сме добрите; няма такова нещо. И сред тях има хора всякакви, но в огромното си мнозинство, разбира се, те са страдащи хора, подгонени от беди и от война, които заслужават в този тежък момент подкрепа, щото яко не я получат, ние, българите, страшно много ще се изложим. Ще се окаже, че не сме способни на човечно отношение, ще се окаже, че сме станали безчувствени към чуждото нещастие, че сме станали нация, съставена предимно от темерути, а това не говори добре за нас самите. Трябва да внимаваме, като правим едно или друго, да не се окаже, че, погледнато отстрани, поведението ни не е изгодно най-вече за нас самите, щото ни дискредитира, а е възможно един ден, ако осъзнаем какво действително сме направили, да почнем тогава да се срамуваме, да съжаляваме, че толкова сме се изложили, а сме имали шанс да се покажем в съвсем друга светлина, да покажем човеколюбие, да покажем доброто у себе си, човечност и пр. Е, тия хора може да ни плашат, да ни дразнят, видите ли, те се били разпищолили на улицата, легнали да спят там, на улицата, сякаш са... цигани, ето нали така крещи паникьосалият се дребнав нашенски еснафин? Откъде-накъде те ще ни смущават спокойствието, откъде-накъде и тям да отстъпваме място в нашата собствена кочинка, та да ни смущават рахатя? Да се махат, да си вървят, не ги щеме, аман от тая напаст, само тя ни липсваше - нали така крещи нашенския еснафин, който обаче не се досеща, че и собствените му деца и близки хора досущ по същия начин са емигранти и бежанци в близки и далечни страни, пръснати са по целия свят, ето, два милиона българи вече са напуснали България и живеят нейде немили-недраги по света, в чужди страни. Ако някога и някъде се окаже, че чужденците не щат да приемат нашенците по света, ако им поставят някакви дискриминиращи условия, ний тогава крещим като ощипани моми, но ето, когато сега имаме случай да покажем, че сме по-добри спрямо бежанците у нас, за това не се и сещаме, а искаме да ги изгоним, да се отървем от тях, разглеждаме тия хора като същинска напаст, дето била искала да ни развали, видите ли, презрения комфорт. А иначе е близо до ума, че с каквато мяра мериш с такава и на теб ще се отмери, както се отнасяш към другия, така и към теб ще се отнасят, това са вечни правила и норми на човешките отношения, на които ние в този момент не обръщаме внимание, които поругаваме с поведението си, нищо че уж се определяме като християнски народ - кое, позволете ми да запитам, е християнското в това наше толкова унизително поведение?!

Ами ако тия хора, да допуснем, с идването си, а някои е възможно да се установят и за постоянно тука, със самото си присъствие успеят да помогнат да се промени ситуацията у нас към по-добро, да спомогнат някак за такава една промяна, за това примерно защо не се запитаме? Ами, да речем, някои от тия хора, от бежанците, може да подпомогнат развитието на бизнеса у нас, да имат способности в тази посока, други пък могат да обогатят българската култура, представете си, сред тия деца, които майките носят сега на ръце, може един ден от някое от тях, да допуснем, да се роди един велик писател, примерно говоря, да стане един ден велик писател с международна слава, който да издигне нивото на българската култура - защо ето сега искаме предварително да ги изгоним тия хора, преди още да са показали талантите си? Е, сред тях може да има и лоши хора, с престъпни наклонности, но това ще бъдат единици, то такива има и сред нас, ний да не сме пък съвършени, ний всинца да не сме нещо като ангелчета, сред нас нима няма боклуци?! Има, разбира се, ето защо не е хубаво, не говори добре за нивото на нашите умствени способности да крещим: видите ли, тия са лоши, не ги щем, ще ни окрадат, ще ни завземат имането, ще ни донесат болести, зарази, ще ни развалят живота, да се махат от главите ни най-добре!

Така, разбира се, не бива да се мисли и говори, така да се мисли и говори е глупаво, но ето, оказва се, за жалост, точно едно такова отношение към чужденците и към бежанците сякаш е преобладаващо сред нас, особено в средите на нашенската родна простотия, която, не разсъждавайки, предпочита да се задоволява с най-лесните обяснения: тия, които не са като нас, тия, които не мислят като нас, те са "врагове", с тях трябва да се разправим, тях не ги щем, те ни смущават вегетирането, да се махат, та да си се протягаме донасита, като свине, в нашата родна българска локва и кочина. Това е сякаш преобладаващото, господстващото отношение към другите, към различните, на което е частен израз отношението ни към представителите на други култури, на други нации, към бежанците и пр. Щото нескриваната, ярко демонстрирана враждебност, ненавист и омраза към другите, към различните, си личи и в отношението ни и към хомосексуалните, и към представителите на други раси, и към циганите, към кого ли не, даже и към тия от нас, които не споделят нашата политическа позиция, дори и тях, нищо че са наши сънародници, ний ги разглеждаме едва ли не като врагове, като врагове на народа ни! И има хора, които са склонни ето как да си представят решаването на всички български проблеми: бедите ни ще престанат ако изгоним, ако дори унищожим ония, които са различни, които ни смущават едино(не)мислието: примерно, ако изгоним "проклетите демократи", дето, видите ли, "всичко развалиха", ако изгоним, да речем, "костовистите", работите ще потръгнат, а България ще се оправи, ще цъфне и върже, нали така някои наши любезни сънародници си представят кардиналното решаване на всички нашенски проблеми? Разбира се, че си го представят така: и ето, давам пример с оня български професор, ректора на УНСС, оказа се, че и той е бил ченге от ДС, който посъветва протестиращите студенти знаете как, нали знаете как ги посъветва? Ами каза им: "Като не ви харесва тука, махайте се от България, заминавайте си където щете, чупете си главите, само тука не ни смущавайте покоя в нашата родна кочина!", нали точно това им рече без капчица смущение този наглец?

Та се вижда - начената тема наистина може да бъде безкрайна - че работите съвсем не стоят както, без да се затрудняваме с мислене, обикновено си ги представяме; те стоят значително по-сложно, а пък ако искаме да се доближим до истината за нас самите, следва да си дадем труда да мислим повечко и да разговаряме, но не като крещим право в лицето на другия, който не мисли като нас, не като го обиждаме и обругаваме, не като се надвикваме, а спокойно, толерантно, с отчитане на позицията на другия като необходима за постигането на цялостната, на пълната представа. А пък наченатият разговор по тия въпроси има голямо значение понеже, както виждате, се намират у нас разни политически шарлатани, кречетала и спекуланти, разни демагози, които, с оглед някакви свои бъдещи очаквани ползи, говорят това, което ще се хареса тъкмо на масовия немислещ българин, затуй те така дразнят най-долните страсти у т.н. простолюдие, с оглед не друго, а да го прецакат пак това немислещо простолюдие, да го извозят, то да ги вкара един ден в Парламента, та да си пушат в един блажен ден и те скъпите пури както това прави "народният трибун" и "защитника на бедните" Сидеровский - нали точно за това обикновено се борят тия спекуланти, тия насилвачи и използвачи на най-долните и презрени народни чувства и страсти?! Точно тия, заради измъкването на някакви политически дивиденти, без замисляне биха довели работите в нашия български дом дотам да се избием едни други, без да им мигне окото биха подпалили и конфликти, и напрежения, дори и гражданска война, още повече, че те са насъсквани от една чужда имперска сила, която отдавна желае да вземе реванш, която отдавна е показала, че иска да държи България под свой контрол и е готова на всичко, за да ни откъсне от Европейския съюз, от европейската цивилизация на свободата и на демокрацията. Нали се сещате коя е тая чужда имперска сила, за която си имаме мита, че тя, видите ли, много ни била обичала, че ни била "братска", много се била грижела за нас и ни била мислела само и единствено доброто?! Да не казвам коя е, щото е излишно, всички вече, убеден съм, разбраха за коя северна имперска сила говоря.

Та това е в общи линии щрихирана моята позиция. Още много мога да кажа, ама се въздържам, за да не стане дълго. Дето се изрази един от участниците в това предаване, най-агресивният и най-кресливият, "тоя там Ангел Грънчаров, знаем го ний, дето си пише едни дълги, безсъдържателни писания, които никой не чете", не знам дали забелязахте, че той и това успя да каже (не знам, не помня дали не го каза в една от паузите, щото ний и по време на паузите се счепкахме с него, дотам, че той успя да ми отмъсти хубаво, като ме определи за... масон, щото, видите ли, ето умопомрачителния му "аргумент", съм бил носил... пръстен!), та затова да спра дотук, щото темата наистина е неизчерпаема. Но е хубаво да се мисли и да се говори много по нея, да, именно, да се мисли, а пък после да се говори, или като се говори да се мисли, щото има някои, които само говорят, плямпат нещо, а пък си личи, че изобщо не мислят, че никаква сериозна мисъл не стои зад дрънканиците им. Пълно е с такива хора у нас, те, за жалост, не мислят, а само плямпат, по всички въпроси си имат мнение, без обаче да са си дали труда да осмислят нещата, да схванат първом проблема; ето тия хора, смея да заявя, са най-големият ни проблем. Заради тия хора си и страдаме, щото те, тия немислещи кресльовци, за жалост, задават тона на българския живот. Тях именно и слуша масовият немислещ сънародник, обзет от глупави страхове, пораждани от абсолютно неверните му представи за нещата от живота. С тоя паникьосан масов българин много трябва да се говори, и то спокойно, та белким в един момент почне да вдява, щото не променим ли някак неговото мислене, неговите представи, горко ни, още много време ще си пребиваваме в наша гнусна кочинка, и свестен живот няма да видим.

С това да завърша, а, какво ще кажете? Хайде, спирам, дотук, бъдете здрави, хубав ден, всичко добро - и повече мислете! Истината е това, което, ако го търсим всеотдайно и вдъхновено, има духовната сила и мощ, че изцяло да промени живота ни. Лъжата, пък макар и много сладка, примамлива и удобна, води само към гибелта ни...

ПОСЛЕПИС: Смятам, тъй като така и така пътувах до София, ала не можах в самото предаване да кажа каквото мисля, все пак да изпратя тоя текст до водещия на предаването, ако той прецени, да прочете нещичко от него днес, както той реши де, аз не настоявам. За мен беше важното да кажа по-определено какво мисля, е, понеже там, в предаването, се изявих едва ли не като... идиот, затуй ми е малко чоглаво, но ето, казах какво мисля и донякъде се успокоих. Та ще му изпратя този текст, той да решава какво да прави с него и дали ще му обърне внимание.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ