Подивете се и вие на какви шеметни подвизи е способна нашата родна бюрокрация в името на борбата ѝ за защита на презряното статукво!

Неуморна директорка продължава да тероризира преподавател по философия - това смятах да туря за заглавие на нижеслудующия текст, но се отказах. Да, това вече наистина е невероятен, направо брутален административен терор: три-четири дни откакто се завърнах на работа в ПГЕЕ-Пловдив (там работя като преподавател по философия и гражданско образование), завърнах се от продължителен, 8-месечен отпуск по болест, а г-жа директорката на същото това училище ме атакува по безцеремонен начин всеки ден, сякаш подлежа на незабавно разкъсване, сякаш аз трябва да бъда доведен до положението на нещо като подплашено животно, подлежащо на заколение. Явно така тя иска да се почувствам, разбира се, административните гаври, на които тя се опитва всеки ден да ме подлага, срещат моя отпор; от друга страна за мен този разразил се епичен жизнено-бюрократичен казус, имащ не само правни, но и дълбоки нравствени, човешки измерения, имам предвид необузданата административна активност на г-жа директорката срещу един преподавател, е изключително интересен, изпълнен е със страхотно изследователско предизвикателство и невероятно стимулира моя, така да се изразя, творчески порив.

Аз като философ и психолог, разбира се, твърде много се интересувам от човешката природа, от човешките отношения, от странните и често съвсем непонятни и чудати феномени, с които животът ни сблъсква, е, ето, дето се казва, изследователското щастие отново ми се усмихна, и то съвсем приветливо, жизнерадостно - бих си позволил дори да кажа. Оформя се ново начало на една нова страхотна административна, психологическа, нравствена и каква ли не още епопея, която има шанса да затъмни славата не само на Троянската война, но и на много други такива световно-исторически драми, колизии и трагедии.

В нашето училище животът, дето се казва, е интересен, блика в неудържими форми, а негов мотор, както и подобава да бъде според канона на господстващата тоталитарна образователна система, е неуморната ни главна администраторка, г-жа директорката. За нея от две години насам идея-фикс, осмисляща битието й, е проблемът как да се разправи със "злодея Грънчаров", учителят по философия, който дръзна да не се поклони пред нейния величав властнически пиедестал, който си позволява да не клечи приведен верноподанически в унизителна поза пред трона й, а - представяте ли си безобразието?! - да я критикува, да оспорва непресекващата й мъдрост, да си позволява да предприема разни там "злепоставящи системата" творчески иновации, инициативи и какво ли не още! Той, мръсникът, видите ли, си позволява да се изявява като радетел за едно ново, някакво си там "свободолюбиво" образование, него, представяте ли си, не го задоволявала величавата Система, наша Майка-Кърмилница, той, наглецът, се опитва да руши тази наша толкова приветлива Тоталитарна Образователна Система, представяйки се за "реформатор", за "иноватор", някакви си там "нови", "съвременни" подходи щял да ми прилага той, мерзавецът, книги за една нова философия и стратегия на образованието в България, видите ли, ще ми пише и издава той, блогове ще ми пише, философски списания ще ми издава, той бил, видите ли, "радетел" и "борец" за незабавната "демократизация" и - о, ужас! - "либерализация" на живота в училищната общност, "дискусионни клубове" той ще ми прави, ще буни учениците, той, тая гнусна гад и гадина, знае ли къде изобщо се намира?! Не, това вече не се търпи, таваришчи, но ний знаем как да му счупим перките, ний без замисляне ще му оскубем крилата, ще ми се опитва той да лети: не, драги, щом не щеш да пълзиш, ще си получиш заслуженото! Ще си платиш, ще те изритам с един великолепен шут, щото у нас всичко трябва да си е казионно, а мъртвилото, апатията, безсърдечността на Системата трябва да си останат непобутнати! Твоята няма да бъде де, ще те смажа най-безжалостно, ще те почерня живота, ще станеш пишман, че съществуваш, че изобщо си се родил, ще видиш ти, нещастнико! Той ще ми се прави на "интересен", на "личност", видите ли, ще ми се прави той, "философ" той бил, "бунтар", видите ли, бил, тая, другари, няма да стане, ний това повече не можем да го търпим! Смърт! Уволнението му е даже малко, ох, що не бяха сега едни други, така блажени времена, където нямаше да се церемоним с разните му там "човешки права", нямаше да се церемоним със съдилища, ами направо щяхме да изпробваме изпитаното и радикално средство: доносче до народната милиция, бой, як пердах, чупене на кости, вадене на нокти, накрая концлагер, а най-добре - пуля в лоб, куршум в тила! Ех, какви времена бяха някога, ех, каква романтика, каква героична патетика! О, минало незабравимо, как привлекателно си ти - за моето буйно туптящо от любов сърце!

Пиша тия неща, опитвайки се, както забелязвате, да застана на гледната точка на уважаемата г-жа директорка, която явно едва е чакала моето завръщане от болнични, та да осъществи най-сетне така лелеяното от нея отмъщение. По цял ден тя стои в кабинета си крои съответните козни, а чат-пат кара секретарката си да извика "оня там изверг" и да му връчи поредната я заповед, я "покана" за писмени обяснения, я нещо друго, само и само огънят на терора над него да не спира - как ще допуснем ний този огън на терора да спре, ний, казахме, ще бъдем тоя път безпощадни! Ох, най-сетне той ни падна в ръчичките, ох, тоя път няма да позволим да ни се измъкне, ще му дадем да се разбере! И ето, всеки ден, така любезната директорка си прави каквото й дойде на акъла, дори нема търпението да изчака някой и друг ден, а още с пристигането ми, още от първия ден на завръщането ми в училище, запретна ръкави да ми отмъщава.

Какви е скроила в тия много месеци заговори и интрижки тепърва ще се разбере, но вече завесата почна да се вдига, ето, вчера г-жа директорката има добрината, в сътрудничество с г-жа Началничката на Инспектората (представяте ли си?!) да ме обвини, видите ли, че съм бил нарушил не нещо друго, а... Закона за закрила на детето, щото съм си бил позволил да заснема на видео свои часове по философия и да кача клиповете в интернет! Ето това се сети да изкопае г-жа Директорката, докато съм бил отпуск тя устройваше, както си му е обичая, разни "разгромни мероприятия" по мой адрес, примерно, беше организирала едно "спонтанно събрание на възмутения колектив" по повод на моя жалба до г-жа Министърката, там, както си му е редът, г-жа Директорката прочела написано от самата нея (или под нейна диктовка) "писмо на страдащия и уязвен народ" до Министърката, спретнала нещо като "колективен донос", накарала, представяте ли си, възмутените от моята наглост лица да се подпишат, то, анджък, смее ли някой да не подкрепи яростната директорка, за която се знае, че никому, ама абсолютно никому няма да прости, особено ако пък го заподзре в някакъв и най-мижав даже опит да й се противопостави дори само с помисъл, камо ли пък с деяние.

Няколко месеца преди това тя, за да посее толкова необходимата й атмосфера на страх, има добрината предвидливо да уволни няколко преподавателя, и ето, народът в огромното си мнозинство от страх, естествено, подписва "разгромния матр`ьял" по мой адрес, който г-жа Директорката надлежно изпраща на г-жа Министърката; та там, предполагам в това писмо, в този публичен донос - и такива неща доживяхме да видим! - г-жа Директорката се е сетила да изброи моите "грехове", за един от които, явно, по-висшестоящите органи са преценили, че се налага проверка. Е, проверката е направена, услужливата шефка на Инспектората г-жа Пакова, е констатирала, дето се казва, "съответните нарушения"; ох, най-после ни падна в ръчичките тоя Грънчаров, ох, сега ще му свием набързо сърмите, леле, каква радост?! И ето, г-жа Пакова информира "колектива" за проверката, писмено, г-жа Директорката, получавайки заветния "докюмент", първо манипулира с ножица "докюмента", изприпква радостно да го окачи на таблото, та народът да си отдъхне най-сетне като види "доказателството" за "престъпните наклонности" на "тоя тям тип Грънчаров"! Аз вчера си направих труда да препиша на ръка тоя административен шедьовър, ето, сега ще го публикувам тук, та да се подивите и вие на това на какви безпаметни подвизи е способна нашата родна бюрокрация в името на борбата за защита на презряното статукво:

До преподавателите от ПГЕЕ в гр. Пловдив

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с получено писмо на МОН в Регионалния инспекторат по образованието - Пловдив с вх. №... от 31.10.2013 г. бе разпоредено извършване на проверка в ПГЕЕ гр. Пловдив.

При проверката се установи следното:

1. Без знанието и изричното съгласие на родители и на ученици г-н Грънчаров (Брях, да му се не види, каква слава само, почувствах се невероятно поласкан като установих колко съм известен, видите ли, даже не се дават пояснения кой съм, каква длъжност заемам, как ми е, примерно, малкото име, като и подобава да се напише в един строг административен "докюмент", а се пише само "г-н Грънчаров", почувствах се крайно поласкан, щото така пишат, да речем, "г-н Станишев", "г-н Борисов", "г-н Сидеров", все звезди на нашето родно звездно небо, майчице, да не би и аз вече да съм на път да стана "звезда", щом така изписват името ми! Бел. е моя, А.Г., простете, но не се сдържах да не реагирам, щото, признайте си, сюблимно е!) си е позволил да записва и публикува в http://www.youtube.com проведени учебни часове. Тези факти бяха потвърдени при разглеждане на част от публикуваните в мрежата (оставям непокътнат на места оригиналния правопис и пунктуация на образователната шефка, бел. моя, А.Г.) проверяващия експерт намиращи се на:

... (изброяват се адресите на 12 клипа, не ми се преписваха тия адреси, знаете, те са дългички; но тия дни, ако се наложи, ще ги изнамеря, за да видим какво е толкова възмутителното в тях)

Тези действия на г-н Грънчаров са в нарушение на чл. 11а от Закона за закрила на детето, както и неспазване на Етичния кодекс за работа с деца.

(На това място уважаемата г-жа Директорка е имала добрината да отреже с ножица документа, зер е възможно да има някои неща, които не са за жадните очи на публиката; също така е отрязала с ножица и по-голямата част от втората страница на "докюмента", оставила е само последното изречение на тази страница, което след малко ще публикувам. А несъмненото доказателство, че са играли ножиците на цензорката-директорка, която си позволява да цензурира дори докюменти на самото висшестоящо началство, е това, че, както виждате по-горе, има точка 1., а изведнъж се оказва, че няма т. 2 (или т.3 дори, защо не?); щом има т. 1, трябва да има поне т. 2, е, няма, но благодарение на това ний научаваме, че е играла цензорската ножица на другарката Анастасова! Трябваше да предвиди това когато се заемаше да цензурира висшестоящото началство, но както и да е, да не сме придирчиви чак толкова! А иначе, както забелязвате, нашата уважаема г-жа Директорка несъмнено много уважава целия колектив, щом без никакви скрупули предлага на въпросния колектив да чете цензуриран собственоръчно от самата нея докюмент на висшестоящото началство; това също така говори и за несъмненото уважение от страна на г-жа Анастасова и към въпросното висшестоящо началство, но да не придиряме чак толкова, знайно е, че идеални в морално отношения хора в този наш грешен свят все пак няма, нали така?!)

Във връзка с установените факти и обстоятелства (този израз говори за сетен път, че яката е играла ножицата!) ще бъде сезирана Държавната агенция за закрила на детето, както й изготвен и изпратен доклад до МОН относно фактите установени при извършената проверка. (оригиналната пунктуация, както казахме, оставяме в неизменен вид, явно висите органи на образователната институция не зачитат запетайките, те, тия запетайки, явно важат само за нас, простаците!)

С уважение: АНТОАНЕТА ПАКОВА, началник на Регионален инспекторат по образованието - Пловдив

ЗАБЕЛЕЖКА: Въпросният докюмент е написан и изпратен на 26.11.2013 г., а на 27.11.2013 г. вече е получен и заведен в деловодството на училището, в същата минута радостната директорка извършва с помощта на ножицата въпросните цензорски манипулации и изприпква до таблото да постави вече цензорираната версия на документа, та и народът да се порадва малко, щото само да се радва директорката е все пак нескромно; един вид, поради доброто си сърце, г-жа директорката е решила да сподели с колектива само част от основанията за своята радост! Само директорите лично и персонално имат правото да се радват на радостта в пълния й обем!

Стоя докюментът на таблото, народът четеше, цъкаше с език, брях, колко лош е тоя Гръччаров, е, радостно е, че най-после "сгази в лука" и другарката директорка ще му свие сърмите най-после, леле, каква радост само! На другия ден, сиреч вчера, по своя си паметен обичай г-жа директорката чрез секретарката си ми връчи "ПОКАНА" да пиша поредните писмени обяснения, та като получи тия обяснения, вече да има законното право да задейства процедурата по толкова лелеяното ново дисциплинарно наказание, а най-добре - направо и уволнение, ех, мечти! Щото тя неслучайно води онова памятно съдебно дяло, с което обжалва решение на Районния съд в Пловдив, отменил нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"; дялото мина в Окръжния съд, аз още не знам какво е съдебното решение, не ми се ходи да проверявам, ще чакам писмено да ме известят, но г-жа Директорката сигурно вече знае, то нищо чудно и да е излязло, но аз ще си чакам да дойде до мен писменото решение на Съда. Та аз бях загащен в канцеларията и ми биде връчен в присъствието на "уж случайни свидетели" този документ, понеже аз, разбира се, отказах да подпиша, че ми е връчен. Написах на ръка защо отказвам (щото вече преди време съм писал по тоя въпрос писмени обяснения и съм казал каквото има, при това директорката, за да се изгаври с мен, ми беше дала неизпълним срок за написването на обясненията, връчват ми документа към 11 часа преди обед, аз имам часове до 14.00 часа, а в 16.00 вече трябва да дам обясненията; аз за два часа не мога да се върна до компютъра си, камо ли пък да ги напиша, пък и да мога, такива неща не се пишат по пожарникарски маниер), писах също, че е време г-жа Директорката да престане с административния терор, щото това нейното вече не се търпи! Такива ми ти работи. Хубав е животът при нас, нали, динамичен, духовит, основания за веселие, както виждате, бол, спор в това няма!

Аз, разбира се, доста ще пиша тепърва по тия въпроси. Имам какво да кажа, разбира се. Но понеже тоя текст май стана въздългичък, сега ще спра дотук. Какво ще сервирам на почитаемата своя така усърдна администраторка тепърва ще се разбере. И на г-жа Пакова, шефката на Инспектората, разбира се, ще пиша, щото тя, без да се замисли, се остави да бъде използвана в компроматната война, която нашата така любвеобилна директорка с такъв сърдечен плам води срещу мен не от вчера. Сега обаче искам само да цитирам въпросния чл. 11а от Закона за закрила на детето, който моя милост била нарушила:

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1.
(2) В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.
(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

Вие някъде да видяхте тук да пише за някаква забрана да се правят видеозаписи на учебни часове? Аз не виждам. Какви данни са гласовете на учениците е отделна работа, щото в тия записи лицата не се забелязват, толкова е лоша камерата, че се виждат комай само някакви петна, трудни за идентифициране. Лицето обаче по принцип "данна" за човека ли е? А гласа? При това аз в тия клипчета също така май само себе си предимно снимам, да оставим това, че в редките случаи, когато камерата е обърната към класа, тя, първо, може да вижда само малка част от учениците, второ, учениците са предупредени и с тяхно съгласие става записа, ония, които не са искали да са в частта от стаята, която камерата вижда, са имали възможността да седнат в невидимата част на стаята; записите не се правени с тайна камера, учениците знаят какво става и са дали съгласието си; при това записът се прави не с някаква порочна цел, както явно някои хора искат да ми вменят, а с една доста благородна цел: повишаване на качеството на образователния процес по философия, възможност обществеността да се запознае с това какво става в българското училище, как се харчат парите на данъкоплатеца, т.е. целта е обществено приемлива и при това доста висша по характера си, т.е. глупави съображения тук са просто неуместни и пр.

Има много неща да се кажат, казусът си го бива. Аз тия дни ще предприема мерки да се свържа с добри адвокати с оглед да обсъдим възможността за завеждане на ново съдебно дяло срещу г-жа директорката, понеже, сами се убедихте, тя прави всичко възможно аз да не мога спокойно да изпълнявам служебните си задължения, тероризира ме всекидневно, опитва се да се гаври, не се съобразява с това, че моя милост по здравословни причини съм инвалидизиран, подлага ме на невиждан административен тормоз, това наистина вече не се търпи, тя мина всички граници. Ето, трети-четвърти ден съм на работа, тя тоя път надмина самата себе си, ненавистта й към мен е такава, че само дето още не е дошла да ме разкъса собственоръчно, това чувство имам вече. Започнах нощем да сънувам кошмарни сънища, ето, от възмущение тази нощ заради това какво ми стори вчера почти не спах, въртях се в несвяст, сънувах разни кошмари, примерно сънувах, че съм настъпил с бос крак една змия-пепелянка, която се извръща да ме клъвне, а аз се браня с една... книжка на списание ИДЕИ, която кой знае как попадна в ръката ми; даже си спомням отровата, която течеше по корицата на списанието, което моя милост издава, представяте ли си?!

Явно може би тая административна особа си въобразява, че ще ми писне в един момент и като ме извади от равновесие, ще направя някоя глупост, тя добре знае, че на моменти се паля, изглежда тя това и цели де, ний разбираме тия неща, идеята й е да ме подтикне да направя в състояние на подбуден, на предизвикан от нея афект нещо наистина укоримо, та да й дам основания да ме наказва, щото сами виждате, че до момента нейните обвинения са изсмукани от пръстите, за нищо не стават. Или копнее да стане така, че да ми писне дотам, че да си взема шапката и да се махна, та самовластното й царство да си остане само нейно, щото сега аз, гражданинът-демократ Грънчаров, виждате, се превърнах в главна пречка пред така слънчевото й царуване.

Но тая, разбира се, няма да стане, аз съм стар, закален в битките боец, разбира се, платих съответната цена, здравето ми рухна, ето, сега тя се опитва да ме досъсипе тотално, което вече е нетърпимо. Ще се наложи да сезирам Инспекцията по труда, Синдиката "Подкрепа", ако трябва до Омбудсмана ще стигна, но тая работа няма да оставя така. Ще видим. Бъдещето ще покаже. Оптимист съм. Обичам подобни предизвикателства, отдавам им се. Заслужава си да се живее в битка за някакви ценности и идеали! Само тогава човек може да каже, че живее, а не просто вегетира.

Така и подобава да живее човекът. Така животът е вълнуващ и е налице тръпката, удостоверяваща, че наистина живеем. Ето, борци за личностно утвърждаване и себедоказване, вие как сте във вашите лични битки на това най-важно поле на живота, достоен за човека? Въртите ли усърдно меча? Само така! Бъдете себе си - и никога не бъдете малодушни! Този е пътят. Няма друг начин. Не е леко, но пък само вървенето по този път може да ти даде доказателство, че заслужаваш да носиш гордо правото да се наричаш личност! Това исках да ви кажа тази сутрин. Нека да е прекрасен този ден за вас. Петък е. Прекрасен ден. И заплати някои тия дни ще получат. Идат благодатни дни за почивка и за релаксация - ех, живот, живот!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.