Истината ни прави свободни

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Дискусия за българския път: България е органична част от западната духовна култура, тя е неделима част от традицията на мирогледното формиране на Европа



С публикацията от снощи под заглавие Покана за дискусия: "Аз съм русофил защото държа на традицията, на българската си уникална идентичност!", започна една интересна и полезна според мен дискусия, към която ме покани един мой бивш ученик, който в момента, прочее, живее и работи в западна страна. Още като ми изпрати своя коментар към една моя предишна публикация - Защо у нас русофобите са предимно комунистофоби, а русофилите – комунистофили? - аз влязох в дискусия с него в Скайпа, която сега публикувам тук, в блога, тъй като тя фактически е продължение на възникналата вече дискусия. Аз съм привърженик на диалогичните дискусии, а не си падам по монологичните, но както и да е, всеки нека да се включи както иска; та приканвам да се включат към дискусията ни и други мислещи хора. Ето какво си казахме сега-засега ний, двамата събеседници:

Ангел Грънчаров: Това ли е? Завършихте ли?

dimitar Filipov: Не, но като начало е добре, сега топката е у вас.

Ангел Грънчаров: Ще отговоря, разбира се. А да публикуваме дискусията в блога давате ли съгласие?

dimitar Filipov: Защо не, но позволете ми да го погледна пак и може би малко да го редактирам, защото написаното беше на прима виста. Всъщност искам малко да допълня казаното.

Ангел Грънчаров: Няма проблеми, редактирайте си мислите. Понеже ми ги бяхте дали в насипно състояние, ето Ви го подредено. Но според мен най-истинското е онова, което се е изляло от душата непосредствено, свободно, без кой знае какво обмисляне. Редактирайте си го както искате и ми го пратете, ще го публикувам както сте ми го предал.

dimitar Filipov: Пратих ви една малка редакция на текста по email. Надявам се че за Вас човек с различна от Вашата позиция няма да се превърне във враг.

Ангел Грънчаров: Добре. Като намеря време ще Ви отговоря. Но си признавам, че ме изненадахте. Имах значително по-високо мнение за Вас. Нивото на подобни разсъждения е нивото на редовните посетители на кварталната кръчма, дето обикновено са най-добрите приятели на АТАКА.

dimitar Filipov: ... и обект на омраза, призовавам към интелигентна и креативна дискусия. Мисля че нямаше нужда да го казвам но все пак.

Ангел Грънчаров: Питам се: нима за да стигне до тяхното ниво е било необходимо на един умен млад човек да учи история в университет цели пет години, след като пияниците в кръчмата са постигнали същото без изобщо да идат в университет? Не, не го разглеждайте като "обида", аз просто си изразявам честно някои съмнения.

dimitar Filipov: Да не би да ме сравнявате с пияниците в кръчмата? Мисля че Ви казах: моята позиция, както и Вашата, се гради на моят опит и моите корени. Комунизмът не е безусловно зло, както и либерализмът не е безусловно добро.

Ангел Грънчаров: Констатирах същия тип "мисловност", т.е. констатирах очебийна липса на каквато и да било способност за откъсване от примката на разпространените в образованието ни митологеми за "вечната традиционна дружба с братята-руснаци"... Човек все пак ходи да учи в университет за да освободи съзнанието си от коварните примки на немисленето, на робската зависимост от онова, което някой ни е натрапил, за да ни превърне не в народ, а в робска и покорна общност. Да ни превърне в роби, които се възхищават от своето собствено робуване. И се се хвалят тъкмо с онова, от което би следвало да се срамуват. Критикувам в случая не Вас лично, не Вашата личност, а дефектното българско образование, на което Вие, излиза, сте просто една жертва, сте, така да се каже, един "типов продукт"...

dimitar Filipov: Не образованието ме е превърнало в това, което съм, а опита и средата, в която съм израсъл, в това отношение сте прав. Никой не може да избегне влиянията на средата, Вашата позиция например се гради на факта, че имате неприятни спомени от системата по време на комунистическият режим. Но това не пречи и на двама ни да рефлектираме. Признавам влиянията, които съм търпял, но идеите, които защитавам, съм възприел доброволно след осмисляне. И всъщност няма нужда да се защитавам. А бих искал да ми дефинирате Вашето разбиране и отношение към Запада. За да имаме база за сравнение.

Ангел Грънчаров: Зависимостта на нашите съзнания от обстоятелствата на живота ни или на средата се нарича робство; човек е свободен когато успее да надмогне обстоятелствата си, да се откъсне от сляпа зависимост от тях - и да стигне до положение сам да почне да твори своите обстоятелства, обстоятелствата на своя живот. В основата на русофилщината стои удивление и възхищение пред несвободата на човека; руснаците са пословични роби, дори по-големи роби в сравнение с българите. Нали знаете как селяните в Русия са плакали и са молели помещиците да не ги оставят на "произвола на съдбата"; Царят им е дарувал свободата им, а те не са я щели, представяте ли си? Аз пред такива хора не мога да се прекланям, още по-малко те могат да бъдат мой пример за подражание, за Вас не знам. Най-чудното е кои са по-големи роби, българите или руснаците; е, аз, понеже все пак съм нещо като патриот, приемам, че руснаците са още по-големи роби от нас, българите. Което, прочее, съвсем не е много сигурно.



Аз се самосъзнавам като поклонник на западната култура и философия на свободната индивидуалност, чиито корени са още в древна Гърция и още преди това в древна Тракия. България не бива да се разглежда като "придатък" на Руската империя, щото ние, българите, имаме огромната историческа и културна заслуга за развитието на руския народ; дали сме им и религията, и буквите, и книжнината, и силно сме им повлияли на езика - чрез старобългарския (т.н. "църковно-славянски") език. Така че преклонението към Русия на някои българи е израз на силното подценяване на самата българщина, подценяване на това, което България наистина е била и е. А България е органична част от западната духовна култура, тя е неделима част от процеса на духовното формиране на Запада - като се почне от културата на Древна Тракия. Тук, на Балканите, е люлката на Западната култура. Русия обаче избира да стои разкрачена между културата на Запада и азиатщината на източните орди, които, примесвайки се със славянския й елемент, са породили тая коварна метаморфоза, породила по-късно съзнанието за "руската изключителност". Знайно е, две начала се борят за надмощие в Русия от векове: западното и източното, културата на християнската свободна индивидуалност и тази на ординското начало, по дефиницията на г-жа Новодворская.

Проклятието на Русия се дължи на това, че ординското, колективистичното начало често изцяло доминира, че има абсолютно надмощие. Но Русия, благодарение на християнството, е дълбоко раздвоена сякаш в сърцето си страна и нация. Нашите български "славянофили", сиреч, русофилите ни, подражавайки на най-лошото в руския дух, възпроизвеждат и у нас въпросната коварна раздвоеност, та и ние като руснаците да стоим, да пребиваваме и да дремем с векове в една пагубна кръстопътност, в една ужасна безпътица: да не знаем по кой път да тръгнем с нужната историческа решителност. Ето това е най-лошото, което русофилщината посажда в българската почва, в българската душа, в българския дух. Ние по този начин, подражавайки на значително по-младата и неразумна, не съзнаваща собствения си интерес Русия, изменяме на своята културна и национална идентичност, на своя субстанциален културен, исторически път, на пътя на българската културна и духовна традиция, а той е: да вървим със Запада, да сме органична част от западната цивилизация на свободата, на личностния просперитет, на свободната индивидуалност. В Русия в най-уродлив и непоследователен вид се възпроизвеждат туморите на източното пренебрежение на индивидуалния човек, на робското преклонение пред държавата-абсолют; Изтокът не знае що е това свобода, там такова нещо като индивидуален човек не съществува, там индивидът се разтваря в общността, в комуната.

Затова и комунизмът намери такъв простор за развитие тъкмо в Русия. Китай и Япония обаче са Изтокът в неговата същностна и органична форма, там, видя се, уродливи и туморни образования като комунизмът не могат да виреят дълго - както това стана в Русия; в Китай, например, историята на комунизма (който е източно-западно и като такова съвсем безжизнено явление), беше съпровождана с ужасни кръвопролития и ексцесии, което и показва, че традиционната китайска култура не желаеше да го приеме; щом Китай, а преди това Япония, получиха свободата да си се развиват в собствената мирогледна и културна форма, те постигнаха и постигат удивителни явления. Русия е "средищно" културно явление, тя е кръстопътна култура, затова именно и руският дух стои в това разкрачено, крайно нестабилно състояние, към което русофилите искат да привържат и нашата така древна и по същество западна историческа, културна и духовна традиция. Сам съдете, ако сте честен, в тази светлина кое именно е съхраняване на нашия културен идентитет и кое е изневяра на българския исторически път - и тласкане на България в ужасната руска безпътица и безперспективност.

Аз затова продължавам да считам и нищо не може да ме разубеди в това, че българският път съвпада в посоката си със западния, с европейския такъв, не с руския, нито пък с китайския или индийския. Русофилското схващане, че трябва да бъдем единни с Русия и в живота, и в смъртта, даже в погиването, е все същото в своята абсурдност ако някой започне да ни увещава да приемем и да се покръстим във вярност, да речем, в догмата на будистския, на източния манталитет, на източната традиция на пълната дезиндивидуализация на човека. Е, не стават така тия работи, сега да се побудистчваме ли ни съветвате? Да се кълнем във вярност на Русия е все същото някой да почне да ни съветва, че можем "свободно" да се "покръстим" във вярност, да речем, към индийската, към китайската или към японската, като цяло, към източната мирогледна традиция. Мирогледите и традициите на народите обаче не могат да се менят всеки ден, както си сменяме примерно гащите.

Ще кажете тука: но нали прабългарите са дошли от Изток, от степите на Азия, не трябва ли и ний, подобно на руснаците, дори в още по-голяма степен да сме верни на древния си ордински корен? Ще ви отговоря обаче ето как, понеже това е голяма тема: т.н. "прабългари" са дошли от Изток, от Средна Азия, но са се установили тук - и, смесвайки се с такива древни култури и мощни духовни влияния като тракийската, македонската, елинската, римската, византийската, са се претопили в общия балкански културен котел. Тук, на Балканите, е врял и кипял този духовен и културен котел на исконната българска традиция, в който "прабългарското" е нещо като една капчица - и то не е могло да развали, а само малко е подправило коренната ни, древната ни традиция; същото влияние както прабългарското е имало и влиянието от страна на османските турци, те силно са ни повлияли, но не са могли да ни изтръгнат от балканския, сиреч, от европейския ни културен и духовен корен (чийто есенция е християнската душевност на западния индивидуален човек).


Тук, на Балканите, повтарям, от хилядолетия е врял и кипял един културен и духовен котел, в който се е оформила хилядолетната традиция, на която ний, съвременните българи, имаме привилегията да сме наследници. А не да се прекланяме и да клечим верноподанически и на колене пред млади, неустановени още, непоследователни, имперски и аз бих казал дори маймунски по характер мирогледи като руския, щото като капак на всичко руснаците, подобно на маймуните, обичат на всичко да подражават - и всичко да копират. Те сега, примерно, по същия начин маймунски подражават на западното традиционно древно изобретение, каквото е демокрацията, и, разбира се, успяха да родят ето такъв един урод: специфичната имперско-путинска-кагебистка "демокрация", нямаща нищо общо със същността и идеята на демокрацията. Ето затова вий, русофилите, сте особено вредни за пътя на България, щото искате да ни привържете към подобни уродливи и безперспективни структури и туморни образования.

От нас, българите, се иска просто да сме верни на своята древна културна и духовна традиция, а тя в своята развита форма органично се свързва със западната, подобно на това както гърците се съзнават не само като органична част от Запада, но и като извор на културата на този Запад. Трябва да правим същото, което правят гърците - ако искаме, поради колебанията и неувереността си, да спрем да страдаме - както страдаме от векове. От ума си обаче страдаме, не от друго. От безумието си страдаме, бих добавил аз.

И ето, за много векове Западът извървя един величав път, в лицето на християнството като религия на свободата постигна своя духовен апотеоз. Прочее, руснаците се представят като "силно християнски народ", но това е доста съмнително, щом като не са успели да схванат учението на Христос именно като религия на свободата, подобно на западния човек. Руснакът богоговее пред външните неща, като държавата, владетелят, блясъкът на господаря - все източни, ордински и затова така фатални предразсъдъци. Това, което никога няма да приема у руснаците е че в Русия отколе не индивидът, а общината (комуната) има значение; в Русия личността е нищо, а държавата - всичко. В Русия думата личност до края на 19-ти век е била съвсем обидна; както обидна е днес думата "мутра"; въпреки че за някои хора у нас думата "мутра" им изглежда най-престижна дума; точно такива избраха Б.Борисов за премиер, в кавички казано. :-)

И в Русия, и в днешна България да си личност, държаща на достойнството си, е нещо като проклятие. Защо е така все още ни предстои тепърва да изясним. Аз особено трябва до обоснова това, защо в този момент се оказва че сякаш си противореча: защо след като ний, българите, според моята теория, сме "западняци", "западни човеци", си приличаме толкова с руснаците - и точно като тях страдаме, стоейки в разкрачено, неустановено положение между западните и (средно)азиатските ценности? Моята теза, която тепърва ми предстои да развия, е: ами защото ний, българите, допускаме фатално да изневеряваме на своя културен корен, да изменяме на своята исконна българска, сиреч, западна или европейска традиция. Тази тенденция у нас особено силно бе подхранена от вакханалията и изстъпленията на комунизма, който "братята-руснаци" ни даруваха, туряйки на власт покачените на съветските танкове български комунисти-безродници - и безкултурници, също така и най-вече бездуховници. Комунизмът е най-радикален и див антитрадиционализъм, рушащ всички исконни и най-жизнеспособни човешки традиции, всички универсални традиции и културни форми на човечеството. Аз затова, а не защото "много и то лично съм страдал от комунизма", както на Вас Ви се струва, никога няма да направя някакъв компромис с комунистическата идея и догматика. Защото тъкмо тази е най-голямата вреда, която комунизмът нанесе на народи като руския и като нашия: помогна ни още повече да се откъснем от корените си, а връщането ни към коренита на исконната българска - сиреч европейска! - духовна и културна традиция в наше време затова е така трудно и мъчително. Но за това по-нататък, вярвам, ще говорим повече. А сега извинявайте, но ще ида да гледам новините; после, като имаме време и настроение, живот и здраве да е, ще продължим. Аз лично предпочитам да диалогизираме, а не да си обменяме монолози.

dimitar Filipov: Чаках да свършите - за да осмисля цялостния си отговор, а не да ви прекъсвам.

Ангел Грънчаров: До после.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ