Днес и утре съм по съдилища: животът е интересен и вълнуващ!

Днес и утре съм по съдилища: усмихна ми се "щастието" да съм в два поредни дена по съдилищата, няма що, голямо щастие! Днес ще бъде съдебното дяло, в което моята администраторка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва Решение на Районен съд в Пловдив, отменило нейна заповед за наложено ми наказание "Предупреждение за уволнение"; аз спечелих онова дяло, но ето, моята амбициозна директорка, опитвайки се да докаже на целия свят, че е непогрешима, е готова да ме съди до дупка, независимо от всичко, даже напреки всички пориви на човеколюбието. Утре пък моя милост е подсъдим на друго едно дяло, този път наказателно, което помощник-директорката на същата тази ПГЕЕ-Пловдив, г-жа Камелия Стоянова, явяваща при това и мой синдикален лидер (!), ме съди за "обидно-неправилни" мисли, които тя, представете си, е открила в моя философска книга за образованието, именно в книгата ми "Ние не сме тухли в стената!", с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование". Този, утрешния съдебен процес, е всъщност дело, заведено против моята свобода на словото, г-жа администраторката дръзна пред съда да оспори моето конституционно право свободно да заявявам какво мисля, което само по себе си е сюблимен признак на времето, в което живеем. Който се интересува повече от перипетиите по това одиозно дяло, може да го стори като се порови в новата ми книга, посветена на този нравствен, психологически и правен казус, която нарекох, на която дадох заглавието VERITAS ODIUM PARIT....

Днес ще видим какво ще се случи на заседанието на Окръжния съд, където е оспорено Решение на Районния съд; за мен лично този проблем за наложеното ми наказание "Предупреждение за уволнение" почти не ме вълнува, нещо повече, аз бих си позволил да заявя следното: нека г-жа Директорката да спечели днешното дяло, нека Окръжният съд да отмени Решението на Районния съд, който отмени нейната заповед; нека заповедта й влезе пак в сила, нека силата на тази заповед, както е по закон, да продължи още цяла една година; нека! Нека на г-жа Директорката в тази една или дори две години (не съм сигурен колко време действаха тия заповеди?) да съм, дето се казва, "в ръцете" й, нека да има шанса при всяко мое следващо "нарушение" да ме уволни, дето се казва, "съвсем законно"; нека даже да ме уволни, щото е безспорно, че тя тъкмо към това се стреми, то е близо до ума. Нека! Но така, по този начин, тя на дело, практически, ще докаже моята теза, че това нейно наказание е било организирано и наложено тъкмо с такава една репресивна цел: изгонването на един неудобен и критично мислещ индивид, какъвто е моя милост. Тя даже и съда използва за постигане на тази своя репресивна цел. Тъй че аз точно това искам: да дам шанс на усърдната администраторка да постигне най-съкровената си и при това така открито репресивна цел.

Пък после, дето се казва, пак ще се съдим, щом така иска, ще се съдим, дето се казва, "до дупка". Аз уважавам българския съд, вярвам, че днес той ще отсъди разумно и ще потвърди Решението на Районния съд, но нали знаете, понякога у нас съдилищата си позволяват да не съдят разумно и справедливо, а да решават в полза на по-силната, в това число и финансово, страна. Днес, да се надяваме, това няма да се случи, но и да се случи, за мен това пак е добър начин да докажа тезата си: че съм подложен на репресия от тази администраторка, и то репресия, която в сърцевината си е политически мотивирана, щото аз съм критик не само на стила и методите на въпросната администраторка, но и на политическата сила, която я сложи на този пост; но това е отделна тема. Ще видим, животът у нас, дето се казва, е крайно интересен: проклети сме, явно, да живеем в най-интересни времена.

А пък утре ще се гледа другото дяло, на което съм подсъдим. Най-вероятно ми е назначен служебен защитник, за което обаче моя милост още не е уведомена по надлежния ред. Съдът също така препоръча на двете страни да опитат да се споразумеят извънсъдебно, щото дялото наистина, външно погледнато, е по незначителен повод. Адвокатът на другата страна заяви пред съда, че те били за споразумение и обеща да говори с уважаемата г-жа помощник-директорка и евентуално да предложат вариант за споразумение; аз чаках, чаках, обаче те мълчат. Днес, като последна възможност за сключване на такова споразумение, ми хрумна да им напиша едно писъмце, в което да си кажа своята гледна точка по въпроса. Днес, ако имам време, ще го напиша и изпратя както до тъжителката, така и до нейния адвокат, а също и утре ще го представя в съда.

А сега бързам, щото преди съда трябва да ида до болницата: струпаха ми се други проблеми, брат ми, който е инвалид, е в криза, вчера ми се наложи да го докарам с колата от Долна баня, където той живее с майка ни, а пък днес ще го водя на преглед в болницата. Трябва да отидем рано, та да мога да го върна у дома, а пък после да бягам за съда, където в 10 часа почва дялото. Вижда се, денят ми ще бъде крайно напрегнат. Бързам, затова да ви пожелая поне това: нека вашите дни да не са напрегнати като моите, че така не се живее! Хубав ден, щастливци! Не роптайте срещу съдбата си, щото има хора и в по-тежко положение от вашето...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.