Отмъщават ми заради лукса че искам да бъда личност: такова нещо в нашите родни условия е равносилно на престъпление!

Помествам отделно един чудесен и много интелигентен коментар под публикацията със заглавие Без поемане на известни рискове няма свобода, без смелия сблъсък с опасностите свободата ни е мъртва..., същинска рядкост за наши дни; ето какво пише уважаемата г-жа Василева; тя, прочее, ми задава и един-два въпроса, на които отговарям най-отдолу:

"Брях да му се не види, хубава работа, в добра каша се забърках?! Ангеле, невинна душо, що и ти не си мълча, а бе, идиот такъв, що ни си кютя като другите, ами плямпа, а, видя ли сега докъде стигна?"

Завидно чувство за хумор имате за човек, изпаднал в отчаяние. Блестящ стил - искреност, откровеност, топлина, убедителност...

Отстрани наблюдаван, развоят на събитията е пълен с изненади, забавен, ама отблизо погледнат, само вие си знаете. В този Абсурдисан - България - само Господ може да ни е на помощ!

Видяхте съда, както го вижда Албер Камю в книгата си "Чужденецът". Клатят ветрилата си всички като наговорили се в една посока и осъждат на смърт героя на романа, не приемайки неговата искреност, защото поведението му не е в рамките на "общоприетото". Сигурно ще ви е интересно да знаете че когато преподавах Камю, учениците масово заявяваха, че се чувствуват и те точно като "чужденци" в този свят. Следователно още от крехка възраст са станали безчувствени и ще се адаптират добре по-късно.

Разбира се, аз не Ви отъждествявам с героя на Камю, от Вас блика и струи във всички посоки човеколюбие и доброта, изострено чувство за справедливост и свобода!

На практика да разбирам ли, че Съдът отмени предходното решение? Дотам ли стигнаха, проникнаха ли изобщо в случая - или ги домързя и набързо въздадоха право на този, който обжалва? Ами ако тогава, ако е така, обжалвайте решението. В Съдебната ни система има нещо много гнило - това протакане, обжалване и прочие, за да продължават делата и печели повече пари цялата гилдия, за това ли е?

Ама как се надушват бързо подлеци с подлеци, наглеци с наглеци, лъжци с лъжци, комуняги с комуняги и започват да действат в синхрон! Отврат! Не спират да мърсуват! Дали не е по-добре да поискаме от Министърката да Ви намери място в друго по-елитно училище? (На Христо Данев - харлем шейка - как намериха: първо в Английската, а сега в елитна софийска езикова тази учебна година). С Вашия принос към образователната система Вие сте за Висше учебно заведение, не за гимназия. Не се ли изучава вече философия във вузовете - или като няма Истмат, Диамат и научен комунизъм философията изчезва в небитието?

В руската, хуманитарната, английската и френската няма начин да не се открие място. А като човек с ТЕЛК имат ли право да Ви уволняват? А синдикат "Подкрепа" в Пловдив и София не осигуряват ли юридическа помощ на членовете си? Нали там има прависти на наше разположение като техни отколешни членове?

Да, за началник РИО също ще бъдете супер полезен, не знам дали обаче ще ви хареса, тази работа е повече административна. Вие навсякъде ще сте си "на мястото", не се отчайвайте! На бившата ми шефка, уморени и двете от борбата помежду ни, в едно от писмените обяснения, които често ми искаше, накрая на обяснението написах:

"Хайде да спрем взаимно да си хабим нервите, никога няма да сме на едно мнение".

И тя взе че спря, относително спокойно беше докато се пенсионирах. Нещата ще се оправят при Вас, така смятам, не сме намерили верния подход. Поздрави!

Написа: Мария Василева

Уважаема госпожо Василева,

Благодаря Ви за коментара! Благодаря Ви и за добрите думи и за подкрепата! Искам да Ви отговоря на въпросите.

По-първия: не, Окръжният съд не е отменил решението на Районния съд, според което аз спечелих въпросното дяло, сиреч, съдът отмени наложеното ми от директорката наказание "Предупреждение за уволнение". Сега-засега само е даден ход на дялото, аз поисках обаче служебен защитник, те решиха, че няма да ми дадат такъв, е, добре, сега аз имам право да обжалвам това решение; засега не съм решил какво да правя. Идва ми един акъл: да не се намесвам активно, да не се боря за спечелване на делото от моя милост, да оставя нещата, да видя дали Окръжен съд ще отмени решението на Районния, понеже ми се ще, ако това стане, ако съдът отмени отмяната на директорската заповед за наказание, т.е. тази заповед за наказание отново влезе в действие, то тогава ми е много интересно какво именно ще направи директорката, щото казусът от този момент престава да бъде правен или съдебен, а моментално отново се превръща в нравствен, в морален казус. Мен точно това ме интересува, дали тя ще издържи тоя тест: щото явно нейната идея е да повтори опита си за гавра над мен, т.е. пак да почне да ме дебне, с оглед да ме излови в някакво измислено "нарушение", та "законно" да ме уволни. Ето това ми се иска да видя дали ще дръзне да го направи, затуй ми идва, казах, този акъл, повече да не се боря на самото дяло, а да оставя нещата на самотек. И по този начин случаят отново да придобие една по-екстремна нравствена форма.

По втория Ви въпрос: да, философия вече в университетите почти не се учи, учат а само студентите от специалност философия и някои близки до философията хуманитарни специалности. Аз съм работил на млади години като асистент по философия, т.е. като университетски преподавател, и да Ви кажа честно, много се радвам, че се отървах от тази работа, вярно, бях уволнен по един много грозен и несправедлив начин - уволнен бях, понеже некадърниците си обединиха силите, за да ме махнат, щото моето присъствие сред тях ги злепоставяше: на 26 години яз бях с много повече публикации от хора, които тогава вече бяха работили 20 години или дори цял живот в тази сфера, а нищичко не бяха написали - и така и не написаха. Мен изгониха, а някои от тези същите още се подвизават в тази сфера. Животът на що-годе кадърният човек в тия "научни среди" у нас е същински кошмар, понеже е обкръжен от войнствени некадърници. Изключение в това отношение донякъде прави Софийският университет, щото всъщност само той има основанието да се нарича университет. Та мерси, предпочитам да не се връщам в сферата на университетското образование. Може да Ви изглежда парадоксално, но аз намерих условия и свобода за творчество тъкмо в гимназиалната степен; когато изгониха философията от ВУЗ-овете, аз тръгнах след изгонената философия в гимназиите и така започна най-плодотворният период от моето развитие. Но ето, сега се оказа, че системата се опитва да ми отмъсти, да вземе своя реванш - да ми го върне "тъпкано" заради свободата, която имах в предишните години. Това, че такива хора като мен са един вид нежелани от съществуващата система - училищна или дори университетска - е проблем на самата система, а не на хората като мен, които не са желани в тия системи. Това показва доколко тия системи са достойни да продължат да съществуват във вида, в който съществуват.

Като инвалидизиран с ТЕЛК нямат право да ме уволняват, ала нищо не пречи администраторката да поиска и да получи разрешение от Инспекцията по труда и да ме уволни вече "законно". Разбира се, ще й бъде доста трудно да мотивира искането си, а и ако получи разрешение, то уволнението след това лесно може да бъде атакувано и отменено в съда. Очертава се, както казах, възможността да се съдим докато сме живи. Някои явно това целят. Ще видим. Интересно е също, че аз никаква, повтарям, абсолютно никаква подкрепа не получих от синдиката "Подкрепа", в който членувам от 1989 г.! Нито юридическа, нито никаква друга. Нещо повече, самата лидерка на синдиката ме съди: с което и доказва верността на моята теза, че е превърнала синдиката в продиректорски, казионен, т.е. ликвидирала го е като синдикат. Факт.

Е, аз също съм оптимист. Горя от нетърпение да видя как ще се развие цялата тази толкова усложнена ситуация. "Мирно съвместно вегетиране" ми се вижда вече невъзможно. Аз искам нещо простичко: да не ми се пречи от директрисата да си гледам спокойно работата. Толкова много ли искам, кажете? Е, не го получавам, заради някакви болни страсти и капризи. Когато го получа, ще се успокоят нещата.

Да, ама нали трябва да ми бъде отмъстено заради това, че съм си позволил лукса да искам да бъда личност? Такова нещо в нашите родни условия е равносилно на престъпление. Такъв човек като мен е опасен. Той дава много лош пример. Я си представете какво ще стане ако и учениците пожелаят да станат личности в истинския смисъл на думата? Личности с подобаващото съзнание за свобода. Ами тогава те ще станат "неуправляеми"?! Ами тогава системата ще отиде по дяволите. Ами тогава властниците кого ще тъпчат?

Ето, за да не се стигне до такъв кошмарен край явно някои предпочитат кошмара без край. В името на едничката сладка властчица. Това е простата истина, която се крие зад всички тия истории...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...