Бляскав пример за лява мозъчна и морална увреденост

Моят текст под заглавие Левите деформации на свободния пазарен строй са най-сериозната спирачка по пътя на просперитета, представляващ реакция по повод на интервюто на Цв. Тодоров пред испанския в-к "Ла Вангуардия", в което той представя своята лява интерпретация на процесите в съвременния свят, породи от своята страна твърде показателни реакции от страна неколцина леви поклонници на българския французин; ето по-долу няколко наистина изразителни емоционални реакции, които са показателни за това доколко дълбоко все пак съм успял да бръкна с текста си в толкова елементарната, но за сметка на това така чувствителна и отмъстителна лява душа:

Господин Грънчаров, днес пишещите са прекалено много и Вие сте един от тях. Да си писател не е лесна работа и като философ, ще се съгласите с мене.

Цветан Тодоров не се оценя положително от вас защото той е писател и за да бъде оценен трябва преди всичко да бъде разбран, а за това се иска КОМПЕТЕНТНОСТ, която е присъща на оценителите на Цветан Тодоров в западния интелектуален свят. Там левицата не се отхвърля, тя е различна от тази в България и си заслужава да се опознае. В Германия има многобройни последователи и резултатите са налице.

Скъпи господин Грънчаров, вече изпратих едно мое мнение за критиката Ви към Цветан Тодоров, която според мене не е основателна. Милиони негови книги са преведени в цял свят, стотици западни университети го изучават в различни катедри. Гордост за България е, че имаме такъв интелектуалец, който е високо оценен от интелектуалните среди.

Как можете да направите заключението, че само споменава за проблема без да го изяснява? Та това е дребна издънка на един квартален писач. Пред мене са всичките му книги и ги ползвам в 4 езика. Няма произведение, в което да не са оценени поне 3-5 научни съждения на световно равнище. В 5 световни речника има десетки негови термини. Той е единствен в енциклопедичните научни речници, а с Пенчо Славейков е признат за своите философски достижения от западните интелектуални сдружения и власти.

Продължих да чета ваши мнения и писания тук и там и ми се иска да Ви даря с моята искреност, тя просто Ви е необходима. Защо ли, ами защото не спирам да чета за и против левицата, че и за десницата. Светът днес има нужда от друго, за което се пише в най-известните световни вестници и списания (имат и виртуални издания). Да се издават в България книги като вашите е не само губене на време, но и на енергия, каквато е вашата например.

Мислех си да не ви пиша, но ми е жално като ви гледам на видеозаписите. Първата ми мисъл беше за селската горделивост и интелектуалното бабаитство на нашенеца, особено срещу преуспял в света българин. Днес нападате Цветан Тодоров, така както през комунизма са нападали онези българи, прогонени от родината. След 1989 г. се стигна дотам, че Джон Атанасов насила го нарекаха българин, а той си е чист американец, поне така казва той за себе си.
Но това са сложни теми, едва ли ще ги разберете с единствената Ви и гледна точка: дясна и тясна.

Това е пише тоя нашенски покронник на Цв.Тодоров. Позволих си да подчертая по-сюблимните моменти, за да ви обърна внимание за толкова впечатляващата аргументация, която срещаме тук. Реших да не отговарям на гордите подхвърляния, но за да сипна малко масълце в огъня на тая пламтяща от нерви лява душа си позволих все пак да напиша поне ето тази реплика:

Благодаря за интересния, многоизразителен коментар :-) Бих обаче желал да Ви задам един въпрос за размисъл: как си обяснявате това, че комунистите позволиха на Ц. Тодоров свободно да напусне България и да заживее във Франция? Коя е била причината за такава една аномалия? Бихте ли имал достойнството да назовете единствено възможната за това причина като знаем нрава на комунистическата диктатура и на нейния железен юмрук ДС?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...