Истината ни прави свободни

петък, 14 март 2014 г.

Човек трябва да прави каквото е длъжен - пък нека да става каквото ще!



Вчера публикувах в отделен постинг един много ценен според мен текст, написан от г-жа Мария Василева - виж Училището трябва да стане място за развиване на силните страни и себеуважението на личността - който при това е написан под формата на писмо към учениците от един клас, именно станалия вече прочут XI Д клас от ПГЕЕ-Пловдив. Г-жа Василева също така се обръща отделно и към мен, пише също така и някои много много важни изводи от цялата тази многозначителна история, която се развива пред очите ми - и в която, волю-неволю, съм активен участник. Аз лично смятам, че този т.н. "конфликт между учител и ученици" трябва да бъде разискван не само в широка публична форма, но и в съответните органи на управление на ПГЕЕ-Пловдив, за което ще направя зависещото - за да ги алармирам, с оглед да се намери разумен изход от кризата. И най-вече за да се помогне на тия млади хора да преодолеят страшната си илюзия: че всичко може да се реши по най-прост начин, а именно, като... ликвидираме преподавателя (с помощта, разбира се, на толкова отзивчивата администрация на училището!); не, така не стават тия работи, минало е времето, в което така биваха унищожавани личности, времето, в което вилнееше онова прочутото: "Какво там значи някакви си личност?!". Както и да е, искам тук да изнеса на преден план писмото на г-жа Василева до мен, а също така и вкратце да й отговоря, понеже да замълча ще бъде израз на крайно неуважение; ето какво ми пише тя и също така как аз й отговорих:

Здравейте, г-н Грънчаров! Удивлявам се на толерантността ви и силата да влизате в подобни класове. Май сте прав като казвате, че сте стар боец. Според мен на никого в главата не можем да вкараме акъл. Не е дошло времето, даже изглежда далече времето с принципите, според които живеете и действате. Хубавото е това че Бог ни дава тези изпитания, избрани сме да ги изживеем: защото този е начинът да се стигне до духовно усъвършенстване. На "цъфналите и вързалите" нищо такова не им се случва - с тях Бог не се занимава. Добра новина е това, че Бог ще ви даде сили да преодолеете изпитанията; бъдете радостен и безгрижен като всички, които уповават на Него.

В борбата с тези многоглави чудовища, родени от безбожието на системата, има три изхода:

- да се примирим, да адаптираме;

- да се откажем от битките и голи, боси и гладни да умрем, прегърнали свободата си;

- да продължаваме да се борим без да виждаме някакъв проблясък и шанс да успеем някога, до смъртта ни: защото просто времето не е дошло, процесите са мъчителни и бавни.

Има и четвърти изход - за най-духовно израснали само - да се молим: за учениците, за директорите, за народа и за страната ни. Вярата в действие. Това е.

Не съм в Пловдив, когато съм там ще ви се обадя да се запознаем. Ще бъде чест за мен.

Мария Василева

Здравейте, уважаема госпожо Василева,

Благодаря Ви и за писмото, което сте написала на учениците от XI Д клас (вие това го правите вече за втори път, Вашите писма според мен са много ценни и полезни!), а също така и за думите, с които се обръщате специално към мен; според мен в тях има дълбок смисъл, свързан с цялостната ситуация в нашето образование и училище. Ситуацията наистина е тежка: липсват условия за смела същностна промяна, промяната сякаш е нежелана от "широките народни маси", а пък за мнозина е и просто неизгодна. Поради това агонията в образователната система продължава несмущавана от нищо. Министерството не прави друго освен да удържа гибелното статукво. То охранява гниенето на трупа. И се наслаждава, предполагам, на "уханията".

А иначе за моето положение държа да Ви кажа поне това: толкова ми е тежко, аз съм силно впечатляващ се човек, но изглежда издържам най-вече заради това, че към случващото се пред очите ми имам една силно увлякла ме изследователска позиция. Това изглежда ме спасява. Силно съм любопитен и много ме вълнуват процесите, които текат пред очите ми - вярно, с моето участие, аз съм въвлечен във всичко това. Вярно, нарекох се "стар боец", вярно е това, че не от вчера участвам в такива битки, вероятно съм се закалил, но и плащам за този лукс жестока цена: със здравето си плащам всичко! Всичко в този живот се заплаща. Няма "безплатни обеди". Напоследък имам чувството, че съм изтощен. Даже като ходя по улицата на моменти имам чувството, че от слабост губя равновесие, залюлявам се, често ми се налага да се хвана за нещо за да не падна. В моето състояние, след операцията, лекарите ме предупредиха много да внимавам да не падна пак и да не ударя пак главата си: това, ако се случи, щяло да бъде вече фатално.

Жалкото е, че някои хора около мен са се настървили и озлобили така, че са неспособни на никаква милост, на човечност или на състрадание. Изглежда такива хора всеки вариант за изход ги устройва: Грънчаров да се разболее и да излезе в отпуск, Грънчаров да умре, Грънчаров, за да се спаси, сам да си вземе шапката и да се оттегли. Важното е да го няма, да се изпари! Щото е нетърпим! Щото със самото си присъствие ни вбесява! Е, на моменти, не крия, мисля за това какво да правя, щото силите ми са на изчерпване. Уповавам се на добрия Бог. Той всичко знае, нека Той да реши. Той ще реши най-справедливо. Животът и съдбата ни е крайна сметка в Неговите ръце. Но и от нас зависи много. Ще видим. Докато имам сили ще си стоя на поста. Човек трябва да прави каквото е длъжен - пък нека да става каквото ще! Така разсъждавам както човек и като християнин. Разбира се, допуснах и аз много грешки. Човек съм, не ангел, нищо че името ми е такова... :-)

Имам много неща, които бих искал да споделя с Вас, но сега за жалост нямам физическо време - след малко тръгвам за училище, имам първи час. Благодаря Ви за участието и съпричастността към този "частен случай", който обаче много говори. С най-голямо удоволствие ще се запозная с Вас на живо - след като от толкова време общуваме по интернет. Много ми се ще да довършим започнатото с Вашите репортажи за Швейцария. Може да се получи според мен чудесна и много полезна книга.

Трябва да ставам. Хубав ден Ви желая!

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ