За това, че често работите ни не вървят както трябва явно сме виновни самите ние: нещичко ако променим, ще потръгнат

Вчера не писах нищо в своя дневник - просто не ми стигна времето да го сторя, имах друга работа, а не че не е имало за какво да пиша: животът, знайно е, винаги е богат, все нещо се случва, нещо заслужаващо си вниманието, нещо, заслужаващо да бъде отбелязано. Особено ако човек живее е един по-динамичен, активен живот, сиреч, ако има една по-активна жизнена позиция. Какъвто живот аз се старая да живея. Тази сутрин ще опитам да наваксам пропуснатото. Ще ми се в дневничето ми да няма съществени пропуски, ще внимавам да е пълно, да съответства на реалностите на живота.

В сряда посетих в т.н. "Център за психично здраве" (това ново наименование звучи значително по-добре от старото: "психодиспансер"), където ми направиха изследване на основните психични сили - внимание, интелект, воля, емоции и пр. Едно доста приятно изследване, което за мен, като психолог, не беше новост; направих изследването с удоволствие; в крайна сметка ми издадоха документ, с който се удостоверява, че, така да се рече, съм "нормален", че съм здрав, че нямам някакъв срив в психичния живот, за какъвто ме обвини моята работодателка, заради чиято характеристика, изпратена в ТЕЛК-Пловдив, всъщност, се наложиха тия изследвания. След като завърши това изследване, се разигра един интересен епизод, за който си заслужава да спомена: на гишето, дето дават приемни часове ("регистратурата") служителката, като видя писмото от ТЕЛК, ми заяви, че трябва да бъда прегледан и от психиатър. Аз отначало казах добре, щом трябва, нека да бъда прегледан; пък после се сетих нещо и й рекох: а означава ли това, че като ме прегледа психиатър, ще вляза във вашите тукашни "бази данни"? Тя каза: да, ще влезете. Попитах: а това дали няма да се окаже, че когато ми потрябва документ, ще имам проблеми? Тя каза: да, примерно когато ви се наложи да ви сменят шофьорската книжка, ще трябва да се провеждат някои изследвания. Тогава аз й казах, че понеже нямам оплаквания за психичното си здраве, и понеже от ТЕЛК ми искат документи (епикризи, амбулаторни листове за прегледи при психиатър и пр.) каквито аз нямам по причина, че досега не съм търсил помощ при психиатри, то предпочитам, с оглед да нямам такива проблеми като този с шофьорската книжка, да не влизам в тяхната "база с данни". Служителката обаче ми каза, че тъкмо щото нямам никакъв документ, трябва да бъда прегледан поне веднъж от психиатър, иначе в ТЕЛК-а щели да ме върнат за такъв документ.

Оказва се, че възниква някакъв ужасен бюрократичен "порочен кръг": ако здрав човек бъде изпратен в ТЕЛК по дадено заболяване, от което не е страдал (както в моя случай), то системата изисква документи, с които той все пак да удостовери, че има някакви проблеми в тази сфера; става наистина доста трудно да докаже човек, че не е болен, особено пък в такава сфера като психичното здраве, където нещата са така сложни и относителни. Аз в оня момент се почувствах като попаднал в ужасен капан. Тя в един момент ми каза: вие доброволно отивате на преглед в ТЕЛК, а оттук и на преглед при психиатър, е, вярно, ще влезете в нашата база данни, но ако не го сторите, ТЕЛК ще ви върне и пак ще се принудите да го сторите, един вид измъкване от системата няма, щом си попаднал в лапите й! Не крия, в онзи момент страшно се ядосах, но заявих на служителката, че щом е такава системата, нека да ми даде преглед при психиатър, тъкмо лично да установя какво ще стане, щото за мен това е един интересен бюрократичен казус. Като чу тия мои думи, тази служителка със съжаление поклати глава, един вид без думи каза: "щом така мислиш, явно не си съвсем наред де!", ама аз с подобни неща съм свикнал, именно, много хора да ме гледат с изражение, че все едно съм нещо като "марсианец". Оказа се обаче, че служителката ми даде час за преглед при самата началничка на Центъра; като почаках пред кабинета й, в един момент бях поканен да вляза, прегледът се започна.

С лекарката проведохме един чудесен разговор, който сега не ми се описва, той засегна много теми: тя ме разпитваше за всичко, а аз с удоволствие й разказвах, щото усещах, че пред себе си имам един разбиращ човек. Вярно, през цялото време имах усещането, че засягаме доста фини и деликатни области, предвид ситуацията в училището, за която се наложи да разкажа всичко най-важно на психиатърката. Тъй като заради сложилите се отношения между мен и ръководството на гимназията аз всъщност бях изпратен от директорката на... психиатричен ТЕЛК. Видимо на лекарката й хареса темата - то проблемите на днешното училище кого ли не вълнуват, всеки нали е или родител, или пък е бил непременно ученик и пр.?! - и тя ме разпита видим интерес. Описах й ситуацията вкратце, но доста изразително. И сестрата в кабинета си личеше че с интерес слуша толкова любопитните, а на места и невероятни истории, които разказвах, аз на моменти имам чувството, че по тия истории може да се направи чудесен филм (!), но както и да е, да се въздържам от подобни изказвания, щото като едното нищо някой може да си помисли, че акълът ми е мръднал. Да си помисли всеки каквото иска де, то това е право на всеки: да мисли каквото иска. От момента, в който казах, че съм философ, че преподавам и психология, лекарката се отнасяше с мен вече като с колега, с нужното уважение, изцяло споделено от мен: наистина ми беше много приятно на този преглед, аз никога досега на преглед при лекар не съм се чувствал така добре! Както и да е, след като си поговорихме за всичко повече от половин час (вярно, на няколко пъти или телефонът извъняваше, или пък влизаше някакъв служител, щото лекарката, бидейки началник на Центъра, явно има доста ангажименти) и при това си поговорихме съвсем човешки, с взаимно споделено удоволствие, накрая д-р Теодора Арабаджиева (нека все пак да кажа името на тази забележително добра специалистка) ми издаде документ със следното съдържание (в момента нямам скенер, затова се налага да препиша на ръка документа):

Анамнеза: Идва сам във връзка с явяване на Вътрешна ТЕЛК, откъдето е инвалидизиран по повод на сърдечно заболяване. До момента не е посещавал психиатър. Споделя проблеми на работното място - учител по философия с нестандартен метод на преподаване, целящ провокиране на собствено мнение у учениците и събуждане на интерес към дисциплината, която преподава. Има заведени дела от страна на директорката на училището във връзка с желанието й да бъде отстранен от работа. Няма оплаквания от психиатричния спектър и такива не се установяват. Не приема психотропни медикаменти.

Обективно състояние: Психомоторно спокоен, контактен, ориентиран всестранно. Мисловно подреден, няма данни за психотична продукция. Емоционално съответен, волево нормобуличен. Споделя ситуативна тревожност във връзка със съществуващ служебен проблем, която тревожност не налага лечение. Памет и интелект - съответни на възрастта и социалния опит. Като цяло: психично здрав при прегледа.

Това е. Като си оправя скенера ще публикувам и самия документ. Както и този от психологическото изследване на паметта, интелекта, волята и пр. Стига толкова за този преглед. Скоро ще се явя и на самия ТЕЛК, какво ще стане там, ще ви информирам напълно. Ще ми се да очертая цялата обективна картина по този наистина крайно интересен административно-здравен казус. Апропо, с д-р Арабаджиева си поговорихме и за това как в съветско и комунистическо време другоячемислещите били изпращани насилствено за лечение в психиатрии. За малко да пропусна: тя ме успокои, че няма да имам проблеми в бъдеще относно издаването на справки за разни документи (шофьорски книжки и пр.), щото в базата данни щяло да влезе, че съм психично здрав.

Понеже времето напредва, ще изпусна някои други истории и ще кажа нещо, което е по-различно: обикновено все се оплаквам за разни неща, ето, сега ще кажа нещо, което ще прозвучи в съвършено различна тоналност. Ще похваля учениците от един клас, да, и ще го направя с удоволствие, щото наистина е заслужено. Ето за какво става дума. Държа непременно да пиша за това, дори и с риск да ми се наложи да бягам след това за да не закъснея - имам тази сутрин първи час. Но впечатлението ми за преживяното е още прясно, затуй да кажа най-важното все пак.

Вчера от администрацията на училището ми позвъняха и ми съобщиха, че трябва да замествам една учителка, която преподава психология, тя отсъствала. Приех. Чувал бях какви ли не истории за чудесиите, свързани с "идващите нови сили", имам се предвид учениците от по-малките класове, ето, сега ми се удаваше да видя всичко с очите. Влязох в един 9-ти клас. И проведох с тях един чудесен разговор. Ето вкратце за какво си поговорихме.

Попитах ги най-напред какво им е мнението за предмета "Психология и логика". Казаха, че не им е много добро, но имало на моменти и интересни неща. Попитах ги за мнението им за учебника, по който учат (видях, че всичките имат един и същ учебник, от официалните, от казионните). Казаха, че бил труден, скучен, с "тежък стил" и пр. Попитах ги каква е темата за днес. Само един ученик се сети, останалите не знаеха. Попитах ги какво предпочитат: да обсъждаме темата или да направим "нещо различно". Попитаха какво ще е това нещо, "различното". Казах: ще измислим, но да е нещо по-приятно. Гледаха ме с недоверие. Абе общо взето чудесни са нашите ученици, младите хора, но важното е обаче нашият подход към тях да не е сбъркан. Казах им, че най-вероятно догодина, живот и здраве да е, та до края на обучението им (до 12-ти клас) ще учат при мен, щото преподавам философски предмети, а те се учат до самия край. Тогава именно ми хрумна да им дам няколко логически задачи. Те приветстваха предложението ми като казах това се чуха дори овации. Питах ги: решавали ли сте такива задачи? Казаха неколцина: в час не, но иначе сам съм опитвал. Е, аз им дадох няколко чудесни логически задачи.

Не мога да опиша какво стана по-нататък. Учениците обсъждаха с увлечение, спореха, мислеха, обсъждаха какви ли не предположение. Някои от задачите им се видяха доста трудни. Опитаха да ме подтикнат да им кажа отговора, да им обясня задачата, ама аз не се поддавам. Една-две решиха сами, което им вдъхна увереност. Още повече се увлякоха. Обстановката беше чудесна, никакви проблеми с т.н. "дисциплина" нямаше. За това, че всички се чувствахме чудесно пролича по факта, че в един момент се оказа, че не сме чули звънеца: оставаха само 2 минути от междучасието, и то беше минало, то е 10 минути. Аз трябваше да бързам, едва ме пуснаха учениците от този 9-ти клас. Много им хареса часа, факт. На мен също много ми хареса.

Доста разсъждавах след това върху случилото се. Но сега ще се въздържа от това да споделям впечатленията и размислите си. Просто нямам време. Ще трябва да ставам. Хубав ден на всички! За това, че често работите ни не вървят както трябва явно сме виновни самите ние. Нещичко ако променим, ще потръгнат. И сами трябва да се променяме. Ако сме все същите много ще страдаме. Затова: променяйте се, не бъдете все същите! Това да ви пожелая освен. Чао!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.