Безхаберието в непредставимо тежката обстановка в родното училище е израз на престъпна безотговорност

Налага ми се днес пак да напиша нещичко в моя дневник - където разказвам вече толкова много пъти за случки и преживелици в иначе тъй интензивния и динамичен живот в нашата училищна общност, общността на знаменитото училище, което сега се нарича ПГЕЕ-Пловдив. Идеята ми е чрез представянето на такива вълнуващи картини на самия непосредствен живот да спомогна поне с каквото мога за проясняването на истинската, на действителната и то твърде тежка ситуация в нашата образователна система, която, както е известно, агонизира от доста години - и по тази причина агонията й дава възможност да се породят какви ли не чудовищни, непредставими от здравия смисъл ексцесии, инциденти, образци на екстравагантно и немислимо допреди няколко години поведение и пр. Та ето какво се случи в тази връзка вчера, а пък по-долу можете да прочетете и съдържанието на един документ, подготвен от моя милост, с който алармирам съответните органи на управление за тежките проблеми, надявайки се все пак на някаква що-годе смислена реакция - с оглед преодоляването им:

Във вчерашния ден се случи нещо твърде показателно, бих си позволил да го нарека дори, без преувеличение, велико, нещо повече, феноменално значимо - щото наистина е израз на пребогат смисъл. Известна е моята изследователска нагласа спрямо тия наистина феноменални процеси, които имам невероятния шанс да се сблъсквам напоследък в сферата на т.н. "жив живот"; е, та вчера бях силно впечатлен от случилото се, ще го представя вкратце, щото въпреки екстремността му, то не заслужава кой знае какво внимание - въпреки че наистина много говори и показва. Животът, дето се казва, винаги може да ни изненада - независимо от това какво до този момент сме преживели или видели. То това и му е хубавото на живота де, що да си кривим душата, това е именно вълнуващото в него. Та ето всъщност какво се случи вчера.

Вчера имах или по-скоро трябваше да имам час по философия в знаменития вече XI Д клас, прочул се с какви ли не невероятно показателни прояви в последните пет месеца - да, правилно прочетохте, пет, не повече и не по-малко, а тъкмо пет месеца! - в които агресивна групичка от този клас прави всичко, което й е по силите - за да проваля всички часове по философия. Идеята е да бъде бойкотиран преподавателя с оглед така чувствителната спрямо непоносимите терзания на учениците директорка да го отстрани от преподаване - както това се случи вече в този клас преди три години. Тогава моя милост беше отстранен като техен преподавател по психология и логика (и то без директорката изобщо да разговаря с мен за евентуалния проблем!), а пък на мое място дойде една любвеобилна преподавателка, която спечели навеки ученическите сърца - щото написа на всички, отгоре до долу в дневника, само шестици! (Докато при мен, "злодея", се искаше и се иска все пак да положиш известни усилия - за да получиш желаната оценка.) Ех, блажени бяха ония времена, ех, какъв кеф беше тогава! Да, ама ето, върна се пак "злодеят Грънчаров" в XI клас и ето, пак се почнаха непоносимите страдания - е, ний пък няма да му позволим да преподава, какво толкоз, ще го бойкотираме "до дупка" и ще го изгоним, колко му е?! Ако трябва ще го разболеем, ако трябва, ще го принудим са да си вземе шапката и да се махне сам заради непоносимия терор, на който ще го подложим, няма да му позволим да ни бъде учител по философия - още повече че знаем, че и многоуважаемата г-жа Директорката не питае кой знае какви топли чувства към него! Тя ни разбира, ето, тя ни обеща че ще го махне, ама сега не можела, щяла да го махне, ама в 12-ти клас, което ни намекна, че ако сме твърди, може да постигнем заветната си цел и сега, важното е да сме изобретателни в жестокия натиск. Та ето вчера какво бяха измислили моите приятели от този иначе, не може да се отрече, твърде изобретателен, бих казал творчески-изобретателен клас: щото все пак успяват да разширят нашите представи за възможното самоорезиляване - ако ми позволите да използвам тази ориенталска, но много пищна по смисъл дума.

Вървя значи за час в този същия клас и понеже съм дежурен учител, се спирам на едно място да видя каква е ситуацията; оказва се, че насреща ми вървят две ученички от същия този XI Д клас, забързани, предполагам, за час по философия; като ме видяха, започнаха да свирят с уста, и то възсилничко, не им обърнах внимание, нека да си свирят, щом толкова им се свири; ала в един момент те увеличиха децибела на свирнята с уста и почнаха директно да ме освиркват, така прозвуча всичко това; никога не съм предполагал, че млади дами на такава възраст имат чак такива бляскаво развити способности в свиренето с уста! Възхитих им се, зер, трябва да уважаваме талантите, и с оглед да им изкажа похвала публично пред оторизираните за това органи се поспрях, изчаках ги да дойдат до мен, казах им, че съм дежурен учител и че им предлагам в следващото междучасие да дойдат с мен до директорката - където смятах в подходяща обстановка да ги поздравя заради толкова високото ниво на развитие на техния талант в свиренето с уста. Момичетата направиха подобаващите гримаси и ми казаха нещо от рода на: "Да да, ще дойдем, ама на кукуво лято, чакай да дойдем!", щото те също, освен таланта в свиренето с уста, както съм забелязал, много държат да се изявяват като борбени, революционно настроени дами. Както и да е, продължих към учебната стая, в която трябваше да се проведе предстоящия час по философия.

Като наближих, забелязах обичайния невероятен шум, който обаче този път беше примесен с необичайно въодушевление: явно ми готвеха някаква изненада; ний, опитните преподаватели, имаме вече интуиция за тези неща. Като влязох в стаята открих, че всички ученици, предполагам, за да не хабят устата си, се бяха снабдили всички до един с подходящи свирки, да, от тия, как се казваха, май им викат пищялки, с които свирят малките деца и бебетата: като надуеш свирката, тя освен че пищи пронизително, отпред се разтваря и разгъва нещо като израстък, наподобяващ сладострастнически опънат тънък език - и ако си достатъчно малоумен можеш дълго време да се любуваш как този "израстък-език" (по Фройд той може да символизира и нещо друго, но да не казвам какво именно, щото хептен ще скандализирам четящата публика!) хем се навива обратно като спреш духането, хем се опъва напред като духнеш по-силно! Та значи те се бяха снабдили с такива свирки и ме посрещнаха с пронизителна свирня, съпроводена с подобаващия шум, щото някои активисти хем свиреха мощно с изцъклени очи, хем за миг спираха да свирят и в това време подобаващо крещяха нещо неразбираемо, нечленоразделно, предполагам за да окуражат свирачите да се напъват още по-силно. Постоях известно време до вратата, щото шумът си го биваше. С любопитство очаквах да видя колко време ще издържат да се напъват в свирките. По едно време, тъй като те упорстваха, си извадих таблета и почнах, с оглед с нещичко да се занимавам докато се насвирят, да се ровя в него; някои се разкрещяха "Той ще ни заснеме на видео, той ще запише спектакъла!", аз обаче нямах такова намерение (а може би наистина трябваше да го запиша?!), после седнах зад бюрото и продължих да си играя било с джиесема, било с таблетчето си; чаках да спрат, евентуално, да се изморят да свирят; но не би, те показаха, че имат мощни бели дробове - и свириха така някъде около 30-тина минути непрекъснато! Не зная дали това не заслужава да бъде предложено за рекорд по Гинес, тфу да му се не види, не се сетих да запиша исполинската нашенска юначна проява!

По едно време реших да поканя някой от ръководството на училището също да се налюбува на това какви невероятни таланти в свиренето с бебешка пищялка имат нашите ученици. Звъннах на г-жа Директорката, както на личния й телефон, така и на служебния; тя не ми вдигна (след това ме извести, че била на някакво публично мероприятие и не й било удобно да говори). Учениците в този момент се напъваха яката и свиреха с всички сили, опулили от напрежение очи и вени. Чудех се дали да не взема да изляза, тъй като ушите от тази свирня почнаха да ми пищят, ала понеже съм самоотвержен изследовател реших все пак да проверя доколко феноменални в свиренето са способностите на нашите ученици, експериментът си заслужаваше, беше направо великолепен. (По едно време ми мина една "мислъ", от която съвсем се почувствах поласкан: знаете, има една акция на студенти-комунисти против Цар фердинанд навремето, освиркали го със свирки, досущ както сега освиркваха мен, а пък после Царят за това нещо затворил Университета; леле, каква чест, и на мен да се случи същото като на самаго Фердидинанда Болгарского!) Та свирчовците (и свиркаджийките) значи издържаха да свирят с всички сили около 30-тина минути, това не е малко, нищо чудно да е и рекорд. Аз ще предложа на Педагогическия съвет да помислим да дадем някакви награди на тия наши музикални таланти, не бива в съвременни условия талантите да не бъдат насърчавани. По едно време реших да отправя все пак някаква провокация за да проверя наистина ли е толкова силна любовта на тия млади хора към свиренето с бебешка пищялка, любовта им към, тъй да се рече, "музиката". С оглед на това написах на дъската следното изречение (открих, че писането в този вълнуващ момент е единственият начин за комуникация с тъй всеотдайните свирджии, с тъй всеотдайните майстори на детската пищялка); та значи написах на дъската следната мисъл:

- Интересно: а все пак има ли някой от тук присъстващите, когото поне малко да го е срам?!

Ефектът от тази моя инициатива беше, че пищялките почнаха още по-силно да пищят, а пък някои се разкрещяха, че нямало такива, дето да ги е срам, емоцията, която били изпитвали, явно, е радост, единствено радост, бравос! Как да не се гордее човек с нашата тъй талантлива младеж, кажете ми сега, а! Както и да е. Пищяха 30-тина минутки, а пък в последните 10-тина минутки от часа бяха заети с това да се опитват сами себе си да спрат да пищят с пищялките: някои опитваха да спрат всеотдайните таланти в свиренето с пищялка, но те не спираха, едни спираха, други отново с всичка сила надуваха пищалките, абе така минаха няколко минути. Не можаха да се спрат до края, въпреки че някои хора направиха опити в тази посока. Когато някои не пищяха с пищялките, те за сметка на това крещяха, та шумът да е на висота, да не би - о, богове! - да отслабне, та да се изложим че не умеем да вдигаме най-високия щум, примесен с крясъци и пр.! Някои явно искаха да ме чуят все пак как възприемам тяхното толкова впечатляващо и майсторско свирене с детска пищялка, е, успях в един момент да взема думата и да кажа горе-долу следното:

- Впечатлен съм, но най-вече от това: ако наистина никой не го не е било все пак поне малко срам в този час, то това според мен е направо феноменално - и то свидетелства за впечатляваща емоционална извратеност или безчувственост!

Някои, разбира се, се впечатлиха от думата "извратеност" и предложиха на народа "да запомни обидата", с която "тоя там се опитва да ни обиди", ала ний, разбира се, ще му покажем на какво сме способни! В диалог не се получи да вляза, казах им за една седмица до следващия час да опитат все пак да помислят малко над думите ми, може пък нещичко и да почувстват. Не ги било срам и нямало надежда или опасност някога изобщо да ги досрамее - аз така разбрах реакцията им. Както и да е. Попитах все пак: а не чувстват ли, че се държат твърде глупаво? В тия мои опити за влизане в диалог със свирчовците един ученик каза нещо твърде интересно, той каза горе-долу следното (не мога да претендирам, че съм запомнил точните думи, но за смисъла гарантирам):

- Абе, господине, забелязах че в блога си сте писал нещо за събитията около Крим, искам да кажа: нямате никакво право като учител да провеждате в блога си открито проамериканска позиция в тълкуването на събитията!

Това е горе-долу единственото членоразделно нещо, което чух от ученик в този памятен час. Аз подхвърлих: да не би да искате да кажете, че акцията ви с пищенето с пищялки да има връзка с този мой коментар, да не би акцията ви да е политическа? Отвърнах му, че блогът си е мой и в него мога да си пиша каквото искам. И каквото мисля. Това каква е моята позиция за събитията в Крим тях лично изобщо не ги касае, щото аз в блога си се изявявам в друго свое качество: като български гражданин. Мислех да допълня, че ако бяха учили миналата година при мен предмета "Етика и право" вероятно щяха да знаят доста неща от тази област, ала се въздържах, щото твърдението, че явно нищо не са научили през миналата година щом ми задават такива въпроси можеше прекалено да ги засегне: а че имат шестици по този предмет аз изобщо не се и съмнявам де, то си се знае! Та това общо взето се случи вчера с този наистина прекалено интересен и оригинален клас, вие впечатлени ли сте, а, уважаеми читатели?

Ходих след часа да известя ръководството за произшествието. Г-жа Анастасова се беше върнала от мероприятието, което й беше попречило да ми вдигне телефона. Разказах й вкратце историята, тя благоволи да ми каже своята чудата теза ("Е, аз ти казвам, проблемът е само твой, ти не можа да овладееш този клас!"), аз пък, както е обичайно в нашите разговори, й казах, че проблемът отдавна е изцяло неин, че от нея зависи всичко, сиреч, че тя носи пълната отговорност не само за акцията на този XI клас днес, но и за цялостното му поведение - щото не благоволи да си изпълни ролята и да парира ексцесиите още в зародиша им. Моята теза е: в този час те освиркваха по-скоро нея, а не мен, акцията им е срещу институцията, която тя все още оглавява, а аз лично не виждам в себе си никаква вина за случилото се - в тия исторически пет месеца. Да, проблеми с този клас отдавна нямаше да има ако тя си беше изпълнила предписаната от закона роля. Но не би, ето, сега нека да има добрината да се наслади на всичките горчиви плодове. Така текат нашите разговори с г-жа Анастасова напоследък: ние двамата с нея явно живеем на съвсем различни планети. Както и да е, това е отделна тема.

Разбрахме се с г-жа Анастасова аз да напиша доклад по случая и с него да се занимаят компетентните органи. Питам се дали не е дошло времето да известя... прокуратурата, щото става дума за екстраординерни или чудати събития-ексцесии, които не се вместват нито в нормите на морала, нито в нормите на писаното право. Пълзящата анархия в това училище набира скорост с всеки ден. Дали трябва да очакваме да се случи нещо непоправимо та някой от ръководството да се стресне поне малко?

Решавам в този момент (щото се изморих да пиша вече) да пусна днес в канцеларията на училището доклад със следното пределно лаконично съдържание:

ДО ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕТИЧНАТА КОМИСИЯ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

КОПИЕ: ДО НАЧАЛНИКА НА РИО-ПЛОВДИВ

КОПИЕ: ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕГИОНАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СИНДИКАТ "ОБРАЗОВАНИЕ" КЪМ КТ "ПОДКРЕПА"

КОПИЕ: ДО ДИРЕКТОРА НА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА-ПЛОВДИВ

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Отдавна много от нас са обезпокоени от ситуацията в училището, която се влошава по всички линии с всеки изминал ден. От известно време се правят безуспешни засега опит за провокиране на демократичен дебат по тежките проблеми, примерно в сферата на отношенията учител-ученик, директор-ученици, директор-учител, в сферата на т.н. дисциплина на учениците и пр., дебат, който обаче до този момент все още не е започнал. Много пъти писах доклади по тия въпроси, адресирани до Педагогическия съвет и до цялата училищна общност, но уважаемата г-жа Директорка не пожела да ги внесе за обсъждане в органите, за които тези документи бяха предназначени. Ситуацията обаче ескалира и се влошава с всеки изминал ден, приемайки най-уродливи, немислими преди време форми; ето няколко факта в тази посока:

- Г-жа Директорката си позволи да издаде на учител диагноза "податлив на чести нервно-психични разстройства" и по този начин го изпрати на психиатричен ТЕЛК (медицинските органи отхвърлиха самоделната й "диагноза");

- В XI Д клас вече пети месец (!) не се води учебен процес по философия въпреки всички опити в тази посока на преподавателя; учениците се чувстват насърчавани от ръководството да продължават обструкцията и бойкота на часовете, целейки една споделена с директорката цел, а именно този преподавател да бъде уволнен и изгонен от училището; обстановката в този клас става невъзможна, прие вече най-уродливи форми, примерно, в час на 26 март т.г. класът, снабден с детски пищялки, пищя непрекъснато цели 30 минути, проваляйки за сетен път часа по философия;

- Г-жа директорката напоследък откри нова процедура за уволнение на същия този преподавател по философия, т.е. моя милост, искайки този път разрешение от Инспекцията по труда, имайки предвид това, че той е инвалидизиран;

- Всекидневно в учителската стая обезпокоени учители споделят, че ситуацията с дисциплината все повече се влошава, ала училищното ръководство не само че няма обмислена стратегия за решаване на проблема, но и не прави нужното този тежък проблем да бъде обсъден най-задълбочено в един наистина демократичен дебат, с оглед изнамирането на ефикасни, на работещи решения; беше проведен учителски съвет по темата отношения учители-ученици, но по тази тема не се проведе дискусия, "по липса на време", няколко пъти време за такава дискусия на Педагогически съвет не се намира, въпреки че желаещите да споделят проблемите и вижданията си не са малко;

- Т.н. Комисия за борба с противообществените прояви изпълнява по неефикасен начин своята функция, следва да бъде осмислено съществуването й, тя следва да се реорганизира, обнови кадрово и да започне да си изпълнява ефикасно задачата - с оглед противодействие на толкова обезпокоителните явления;

- Т.н. Етична комисия нищо не прави и дори не реагира на официално представени й доклади, примерно за ярко дискриминационното отношение на директорката Анастасова спрямо колеги, в това число и спрямо мен самия: от повече от две години съм обект на невиждана кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател, водена собственоръчно от г-жа директорката, ала това на сложените в Комисията по етика удобни лица, предполагам, им се вижда "съвсем етично"; моя милост беше член на тази комисия, как бях негласно сменен аз сам не зная, но у нашето училище вече явно всичко е възможно, в него вече няма невъзможни неща;

- В момента тайно се събира подписка, насочена срещу "другояче мислещ преподавател", получих безброй сигнали за упражняван натиск върху колегите да се подпишат под такъв куриозен документ в подкрепа на директорката и против колегата си, това е израз на такава крещяща неколегиалност и неетичност, че се питам защо Етичната комисия още спи; прочее, моята оценка е, че щом активистите на тази недопустима кампания срещу един преподавател не се усещат какво правят, явно нравствената и психологическата ситуация в училището е цялостно отровена; аз бих си позволил да определя такъв документ като нов литературно-криминален жанр, именно като "колективен донос" - понеже нищо не пречи забележките към въпросния преподавател да бъдат отправени публично, в съответните за това форуми като Педагогически съвет, Етична комисия и пр. Но явно някои стереотипи от близкото минало са толкова живи, че някои без замисляне им се отдават - и затова залага на интригите, на доносите, на други подобни глупости и пр.

Толкова. Въпросите са много. Причини за безпокойство колкото щеш. Ситуацията изисква спешни мерки за противодействие. Безхаберието в непредставимо тежката обстановка в родното училище е израз на престъпна безотговорност - все пак ние носим тежка отговорност за възпитанието и образованието на нашите ученици. Куриозно е да се случват подобни ексцесии в училище като нашето, което доскоро беше еталон за високо качество на обучението, за една чудесна академична обстановка, в която нашите възпитаници развиваха безпроблемно талантите си и пр. Всичко обаче рухна в изминалите три години и работите, в резултат на погрешното ръководство на училището, сега се намират в плачевно състояние. Трябва да се търси изход от нелеката ситуация. Всичко не е загубено, но това, което ще бъде, зависи изцяло от нас самите. Трябва да си запретваме ръкавите и да започваме да работим по решаването на проблемите, а не безкрайно да се опитваме да ги замитаме под килима. Така мисля аз. В това аз вярвам. За това работя - според силите и възможностите си. Апелирам целия екип да заработи в единна, свободно избрана посока - която не може да е друга освен доброто на нашите ученици и достойното бъдеще на институцията! - щото иначе сме загубени. Верният път за това е само един: свободният, демократичния дебат. С участието на всички: ученици, учители, родители, ангажирани граждани, администратори от различните нива.

Надявам се този документ в най-скоро време да бъде обсъден в органите, до които е адресиран. Ако и този път бъде скрит в най-отдалеченото чекмедже на директорското бюро, ще ми се наложи отново да известя компетентните за това висшестоящи отговорни органи и институции.

26 март 2014 г.

Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

(ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът е в "суров" вид, предстои редактиране и шлифоване. Моля да не се приема като окончателен. Ще направя нежното в течение на дена да поправя поне грешките от различно естество, които съм допуснал от бързане. Но предвид важността на документа все пак го публикувам, за да не се губи от така ценното ни време. Искат се спешни реакции. Надявам се това вече се разбира от всички. Работите са сериозни.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.