Публикацията от вчера под заглавие Отговор на Омбудсмана г-н Константин Пенчев по повод на моя жалба, свързана с рецидиви на груб административен произвол предизвика някои коментари, които заслужават да бъдат изведени на по-преден план - предвид това, че съдържат някои оценки, които показват реакция на общественото мнение по повод на разглеждания казус; ето какво ми пишат някои граждани в тази връзка:
Анонимен каза: Господин Грънчаров, искрено се надявам тази госпожа да си получи заслуженото! Тя самата най-вероятно е разбрала, че не е за това място, но ще направи още много пакости. Подкрепяме Ви!
Анонимен каза: Ами сега... значи и на директорите може да бъдат налагани дисциплинарни наказания?! Е, г-жа директорката ще я оспори в съда. Тя има пари и време да води обречени на неуспех съдебни спорове - случая Грънчаров, случая Христов, а сега и случая Анастасова.
Дерзайте г-жо Анастасова! С бюджетни пари могат да се водят всякакви дела, нали и адвокатите имат дом и харчове. Интересно кога МОН ще ви "подгони" и за тези разходи?
Анонимен каза: На празника Благовещение изстрадалият г-н Грънчаров получи една толкова блага вест - честито, уважаеми г-н Грънчаров! Бъдете твърд, доказвате, че истината все някога излиза наяве, а справедливостта тържествува! Изцяло Ви подкрепям в тази толкова благородна борба!
Между другото не зная дали вече сте разбрал, но Калин Христов, когото Анастасова уволни през лятото на миналата година, е спечелил делото - съдът отменя заповедта за неговото уволнение и го връща на работа! Тъй че и той получил блага вест. Да, обаче Анастасова днес получи две доста горчиви вести. Проблемът си е само неин.
Анонимен каза: Г-н Грънчаров, този документ на омбудсмана си го отпечатайте и си го носете като индулгенция, която да показвате на съответните органи: този документ Ви оневинява изцяло, показва, че истината е на Ваша страна - и изцяло поставя в ъгъла на позора самозабравилата се директорка! Поздравявам Ви за големия и заслужен успех! Реабилитиран сте окончателно!
Оттук-нататък директорката не може вече да Ви направи нищо, а пък единственият й достоен изход е този: да се оттегли сама докато е време - ако иска да не се оттегли напълно опозорена!
Анонимен каза: СЪДЪТ РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 900 от 15.07.2013г. на Директора на “ПГЕЕ-Пловдив”, с административен адрес гр. Пловдив, ул. ”Пещерско шосе” № 26, представлявана от Директора С.А., с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, считано от 15.07.2013г., е прекратено трудовото правоотношение с К.А.Х., ЕГН **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява ищеца К.А.Х., ЕГН **********,***, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност – “Учител теоретично обучение” на основание чл. 344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА “ПГЕЕ-Пловдив”, с административен адрес гр. Пловдив, ул. ”Пещерско шосе” № 26, представлявана от Директора С.А., да заплати на К.А.Х., ЕГН **********,***, сумата от 930 лв. (деветстотин и тридесет лева) - разноски.
ОСЪЖДА “ПГЕЕ-П.”, с административен адрес гр.Пловдив, ул. ”Пещерско шосе” № 26, представлявана от Директора С.А., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПРС по сметка на ВСС сумата от 160лв. (сто и шестдесет лева) – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Браво, браво, брависимо!!!!!!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар