Истината ни прави свободни

неделя, 9 март 2014 г.

Вашата болка, братя "балкарци", трябва да е и наша болка: нищо че ний, българите, сме така дълбоко заспали: ний сме страшни дремльовци!



Видях тази снимка във Фейсбук, прочетох текста, с който е съпроводена, и у мен се появи един далечен спомен, за който разказах ето какво:

Навремето като студент в Санкт Петербург (тогава наричаха града на Петър, кой знае защо, "Ленинград"!) се случи така, че живях една година със студент от т.н. република "Кабардино-Балкария", трябва да е някъде около Кавказ, в Средна Азия, не зная точно. Още в първия момент той ми направи впечатление, кой знае защо, че "много прилича на българин", на нашенец: чернокос, беше с мустаци, як, набит, усмихнат. А най-интересното е, че се отнасяше с нас, българските студенти, още от първия миг със специално внимание: в стаята на общежитието през тази първа година от пристигането ни бяхме двама български студенти, той, "кабардино-балкареца" и един младеж от Украйна (сега не знам и не мога да кажа дали се е осъзнавал като руснак или като украинец; то тогава тия неща бяха без особено значение).

Та да кажа още нещичко за "балкареца": той беше особено любезен с нас, това се чувстваше, внимателен, някак си "свойски" се отнасяше с нас още от първия момент, това си личеше. Като мина известно време и ние се поуспокоихме (щото в първите седмици от "културния шок", който преживяхме - сблъсквайки се с истинското лице на комунизма в неговата "Мекка", именно Ленинград! - се чудехме какво да правим: да бягаме ли обратно за България, да се връщаме ли или да оставаме, и то за цели пет години, та да завършим образованието си!), та като все пак решихме да оставаме, въпреки всички рискове, със съквартиранта си балкарец почнахме постепенно да се сближаваме. И една вечер като започнахме един хубав разговор той ни заяви, че "балкарците", че неговия народ, всъщност са "българи", само че са останали там, в ония земи, отдавна, още преди заминаването на други българи на Балканския полуостров, където основали държавата "България". Той също така ни загатна, че Сталин бил много тормозил "балкарците", смятали ги за татари, депортирал ги също в Сибир, после те се върнали, изобщо народът му имал тежка съдба.

Да си кажа правичката тогава на тия негови приказки много-много не повярвах, но се озадачих доста около фонетичната близост на думите "Балкария" и "България"; да, спомням си, че той каза някои "балкарски" думи, които си бяха съвсем като наши, български думи и пр. Един вид се почувствахме като кръвни братя. Измина една година, балкарецът от стаята ни към края на тази година взе някъде да изчезва, мислехме, че се е оженил, че е заживял на квартира, не сме го разпитвали, рядко се появяваше, а пък в един момент съвсем изчезна. Спря изглежда да учи. Той нищо не ни каза за тия неща.

После, спомням си, имаше слухове, че заради нещо бил изключен от Университета. Нещо "незаконно". Тогава и времето беше смутно: в Полша вече имаше "Солидарност" (аз отидох в Петербург в 1980 г.), в общежитието при нас имаше много полски студенти, които, като си пийнеха, открито почваха да псуват комунизма, а нас от консулството ни предупредиха да не се свързваме изобщо с поляци и да не дружим с тях, иначе който не изпълни този "приказ" ще си има проблеми, ще бъде върнат незабавно в България и пр. Та затова не посмяхме да разпитваме какво е станало с нашия приятел "балкареца".

Този е моят спомен от онова време, когато съм бил на 21-22 години. Сетих се за тия неща като видях тази снимка. Нещо трепна в мен. Явно има нещо вярно в това, че "балкарците" са наши кръвни братя, не знам де, не съм историк, само предавам едно мое чувство въз основа на преживяното, за което ви разказах.


Сегодня 8 марта отмечается 70 лет со дня депортации Балкарского народа! В этот день в 1944 году Советской властью была произведена депортация Балкарского народа. Сегодня 8 марта председатель Союза Татарской Молодежи "Азатлык" Наиль Набиуллин провел в центре Казани одиночный пикет посвященный депортации балкарского народа. Союз Татарской Молодежи "Азатлык" от имени татарского национального движения выражает искренние соболезнования всем погибшим во время депортации 8 марта: у обочин железных дорог, от голода, холода и болезней!

Мы хотим сказать братскому балкарскому народу, что в этот трудный для вас день Татары с Вами! Мы тюрки! Мы должны поддерживать друг друга всегда, и в радости, и в горе. В этот тяжелый для Балкарского народа день, мы СТМ "Азатлык" не можем оставаться в стороне! Ваша боль - это наша боль!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ