Здравейте, г-н Грънчаров! Под голямо напрежение съм защото правя училищния вестник, сроковете ме притискат, но както обикновено става тъкмо сега ми дойде вдъхновение да споделя с Вас размислите ми по повод поговорката от сайта Ви (виж Един извод от поговорката "Няма ненаказано добро!", бел. моя, А.Г.). Ето ги и тях - просто още една гледна точка:
Човекът, който прави добро, е извисен духовно, малко по-различен от останалите и поради тази причина влиза в противоречие с повечето от тях. Те не го разбират, започват да му се присмиват, да му се подиграват, да омаловажават стореното от него, да му приписват дори користни мотиви. Разбира се на него не му пука много от това, той го е очаквал и е знаел, че в този прогнил свят не би могло да бъде другояче. Но все пак се чувства наказан от околните заради смелостта си да бъде себе си, т.е. – добър. (Напр. Серафим от разказа на Йовков).
Въпреки оплюванията той ще продължи да си прави добро - защото така иска и така разбира живота; а отстрани ще изглежда все едно че околните го наказват - защото го принизяват. Но на него, както казахме, не му пука особено от това… Той не е очаквал признание от света, нито пък го е искал, нито пък признанието на света има значение за него.
Защото той чувства Върховното присъствие в душата си когато прави добро, което му е напълно достатъчно. И все пак на нас, наблюдателите, ни се ще повече хора да се осмелят да бъдат себе си и да не се страхуват от принизяването – наградата за стореното от тях добро, което обществото обикновено им поднася. Разбира се – има и изключения, естествено – доброто се увеличава, все повече хора откриват духовната си същност; но колко хубаво би било ако вместо да се подиграват хората просто се усмихваха! Ако вместо да се занимават с принизяването на околните, те се занимаваха със собственото си извисяване…
Сигурна съм, че някога тази поговорка ще буди недоумение… И никой няма да разбира мъдростта й. Но засега тя, уви, обобщава печалния човешки опит.
„Няма ненаказано добро”, но нали „Бог наказва онези, които обича”? За да им помогне да се осъзнаят и извисят?
Поздрави! Р.
Това ми пише г-жа Росица Иванова. Писмото ѝ обаче е чудесно, в него долавям голяма мъдрост; затова и го публикувам, да стигне до повече хора. Ето какво ѝ отвърнах:
Здравейте, уважаема г-жо Иванова,
Понеже писмото Ви е изключително богато на смисъл, си позволих да го публикувам в блога си. Нека да го прочетат повече хора, заслужава си. Напълно споделям Вашите мисли и се радвам, че сте успяла така добре да ги изразите с думи.
Искам да Ви кажа също, че напоследък, въпреки голямата си заетост, когато намеря време чета книгата, която ми подарихте, именно книгата със заглавие УЧИЛИЩЕ НЕ-ЛЮБИМО. Чета тази книга след книгата на Яков Хехт (ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ) и се удивлявам колко родствени мисли (и позиции) имате с него, това е чудесно! И при това сте успяла да ги изразите по един великолепен начин: да се чете книгата Ви е едно приятно изживяване за мен, понеже намирам в нея всичко онова, в което и аз вярвам, за което работя - и към което се стремя: в качеството си на учител. Поразително е как всеки по своя си път е достигнал до толкова близки и родствени (помежду ни) разбирания: и Яков Хехт, и Вие, и моя скромна милост. Което е потвърждение и доказателство, че това, което мислим, е истина, е една най-вдъхновяваща истина и идея: същинското и истински съвременно образование, отговарящо на нуждите на младите хора, е свободното образование - щото образованието по начало е една чиста духовна дейност, която без потребната свобода просто не може да съществува като такава. Той и поетът го е казал по най-превъзходен начин:
"Живот и свобода постига само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба..." (думи на Гьоте).
Да, и това е истина: без борба няма свобода. Напоследък често казвам на своите ученици тази мисъл на великия немец, ето, позволих си да я напиша и тук.
Също така искам да Ви съобщя, че в новия брой на списание ИДЕИ, който трябва да излезе от печат до края на април (и който подготвям за печат тия дни), е включена и статията на Вашия ученик Ненко Манолов. Понеже имаше много натрупали се ценни текстове за печат, в този брой ще публикувам само негов текст: нека да даваме път на младите! В следващия брой ще се постарая да публикувам и някой от Вашите чудесни текстове, които ми изпратихте; за списание ИДЕИ ще бъде чест Вие да станете един от неговите постоянни автори!
Това сега-засега. Желая ви всичко добро, успехи - и приятен уикенд!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар