Оказа се, че текстът от моя "Дневник на философа", който публикувах вчера под заглавието Популизмът и демагогията у нас ни обливат на мощни талази - и ни задушават вече!, е предизвикал доста коментари - което е чудесно. Аз от много време се опитвам да предизвикам публична дискусия по тези "горещи въпроси" на българското образование (на примера на случващото се в едно конкретно училище), ето, явно моментът за тази дискусия вече дойде. Приветствам идването на тази момент! Ето, блогът ми вчера пак зае най-първото място в класацията на най-коментираните български блогове! Благодаря на всички участващи в наченалата се дискусия, дори и на анонимниците! Да, и тям благодаря, нищо че не говори за добър морал това, че не смееш да застанеш с името си зад своята позиция, зад своето разбиране. Което говори за моралната нечистоплътност на такъв един човек. Но както и да е. Ще дойде момент, да вярваме, че такива хора ще надмогнат скрупулите си и ще престанат да се срамуват от своята позиция. Това, че сега-засега крият личността си, говори за безсъзнателен срам или за неудобство от заеманата позиция, което е предвестник на неумолимо идващата при тях нравствена и личностна промяна към добро. Ето затова приветствам участието в дискусията и на такива хора. Благодаря на всички!
Тази сутрин - понеже вчера като капак на всичко ми се наложи и много да пътувам! - станах малко по-късно и няма да имам време да напиша кой знае какво в блога си. Освен това администрацията в днешния ден ме е сложила да бъда квестор на някакъв изпит и след малко трябва да ставам от компютъра - в 8.00 часа трябва да съм на поста си в училището. Днешният ден ми е комай свободен (имам само два учебни часа след 17.20 часа), но ето, администрацията ме сложи да бъда дежурен. Забелязвам, че напоследък все по-често правят това. Не само мен, а и други биват "наказвани" по този начин. Някои така разбират властта: да тормозят все едни и същи хора. Тези, които са им лично неприятни. Както и да е. Всеки управляващ има право на свой "управленски подход". Това, прочее, са съвсем незначителни подробности. Аз отдавна съм казал открито на някои властващи фактори, че главният им проблем като такива е сгрешеният подход. Вместо да са ми благодарни, че им посочвам грешките, те се изпълват с жажда за мъст. Човек на някои никак не може да им угоди. Ако и аз бях мерзавец та да ги хваля когато грешат, щяха май да са ми по-благодарни! Какво говоря: щяха тогава да ме обичат даже! Такива ми ти работи.
Проблемите в живота ни изглежда винаги са на морална основа. Истински значимите проблеми и разминавания се раждат тъкмо на тази основа. Причината е че сме човеци. Човекът по дефиниция е морално същество. Същество, способно да разбира доброто и да се стреми към него. Не е достатъчно да разглеждаме човека просто като "мислещо същество", мисленето не е главният предикат на човека - такъв предикат е нравствеността. Мисленето, способността да мислиш, да съзнаваш, да търсиш истината е нещо велико, но не е всичко. Има нещо, което стои над него и следва да го направлява. И то е човешкият морал. Той именно ни прави човеци в истинския, във верния смисъл. Мисленето, което не се вдъхновява от нравствени цели и подбуди, е опорочено мислене, е мислене, характерно за злодея. Неслучайно източните мъдреци са казали най-много да се пазим от умен, но зъл човек. Ето че в ранната утрин успях да преподам един урок по философия на тъй жадните за философски знания ученици от XI Д клас, класът, който протестира за това, че... нищичко не съм им бил преподавал. А аз постоянно все това правя - преподавам им, но по незабележим за тях начин. Да, има и такова нещо - и специалистите разглеждат това като най-висше умение на добрите, на истинските преподаватели; най-добър преподавател (или учител) е оня, който прави самия себе си излишен. Да учиш сам и самостоятелно да се справяш и да напредваш в ученето, познанието и знанието е истинското, същинското учене, което нищо друго не може да замени. Аз затова си позволявам да обучавам своите ученици точно на това.
Вероятно сте озадачени и дори фрапирани от тия мои приказки, познах, нали? Е, и вие нещичко научихте, значи ненапразно сте чели този текст. Тази способност на съвършения преподавател, който довежда нещата дотам сам себе си да направи излишен, сиреч, учениците му да започнат да се справят сами, е същинско изкуство, до върховете на което малцина достигат. Забелязвам, че вероятно поради опитността и годините си все повече напредвам в него. Имам и признания, вярно специфични, вярно типично български на своите постижения в тази област. Все пак живеем не на Луната, а тук, в България. Тук всичко е оригинално, своеобразно и различно...
Прочее, сами виждате, че не наричам учениците от този клас "моите ученици". За да заслужи някой ученик такава една висока чест да се смята с пълно право за мой ученик трябва да положи известни усилия - и да спази някои най-елементарни изисквания. Примерно това: да бъде честен. Аз на това много държа. На това уча учениците си. Да не прегрешават спрямо истината! Само този урок да са усвоили от мен, най-главното са разбрали и усвоили. Всичко друго са несъществени подробности. На това аз най-много държа. Учениците, които са усвоили този мой урок, но истински, не само на думи, не само като "книжно знание", а на дело, сиреч, са почнали да спазват това простичко изискване, са придобили огромно преимущество пред всички други хора. За това служи философията: да подтикне хората да обръщат внимание на човечността си. Ето че съвестта ми е чиста: на бунтарския XI Д клас преподадох още един безценен урок. И то в тъй ранната утрин. Абе аз знам, че един ден те всичко ще разберат - иска се обаче време за това. Знам, че не им е леко. Знам, че им е трудно. Знам, че преживяват покрай тия истории едно голямо нравствено изпитание. Знам че заради моите нововъведения всичките им представи за "ученето", "образованието" и "познанието" са на път да отидат по дяволите. Няма как, такъв е животът, така и трябва да е! Но от цялата тази история ще почерпят безценни уроци, ще извлекат невероятно полезни изводи. Убеден съм че ще стане точно така. А особено много ме радва това, че те вече усърдно четат и коментират в моя блог. Преди четяха, но тъпо мълчаха. Сега обаче проговориха! Това е чудесно. Това е голям нравствен прогрес! Браво! На път сте един ден с пълно право и гордо да можете да заявите: "Аз бях ученик на Ангел Грънчаров!". Но още усилия трябва да положите за да заслужите такова едно право. Аз имам хиляди ученици, които с право казват това за себе си - ще се радвам и вие да станете един ден такива, да се наредите сред тях. Успех ви желая в тази посока! Човек всичко може да постигне стига да има доброто желание - и стига да поеме по верния път.
Да бе, знам, подразних ви! То и това ми е целта де - нима не го усещате?! Ний, философите, понеже си поставяме крайно значими и дори висши нравствени цели, имаме право да се държим как ли не - и всичко е все за доброто на нашите ученици. Тук, при нас, при философите, няма "стандартни роли", дето някакво митично "вечно непогрешимо" или "ангелско" Министерство може да ни ги "спусне" или предпише - както лекарят предписва рецепта. Не, не стават така тия работи. Значително по-сложни са отколкото могат да си представят това министерските чиновници. Дори и такива министерски чиновници "да са учили философия". Във връзка с казаното мога да ви споделя, че в най-скоро време ще напиша свой коментар на един прелюбопитен документ, написан от министерски чиновници с философско образование; да, получих най-сетне копие от такъв документ, г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив кандиса да ми даде... два (да, само два!) такива документа. Другите не могла засега да ми ги даде. Нищо че законът предписва да ми даде такива копия. Ще видим. Но тия два документа, които ми даде, вече ги имам и скоро ще ги коментирам. Ще се посмеем заедно над шедьоврите, които е сътворил неръкотворният чиновнически български гений. Скоро ще имаме това удоволствие. А сега аз вече май трябва да приключвам за да не закъснея за работа. Времето ми безпощадно изтича.
Чакай да кажа и още нещичко. Вчера бях на ТЕЛК, някои хора ме подпитват какво е станало - питат и гадничко се усмихват: "Какво стана, освидетелстваха ли ви?!", така е попитал някакъв нравствен... тъпир (не знам какво е тъпир, ей-така ми дойде таз дума в акъла, написах я!). Та да го успокоя този таваришч: не ме "освидетелстваха", тъй загрижени ми другарю или другарко - можете да си поплачете по този повод. Е, различните комисии ми дадоха различни процент на инвалидност, най-вече заради преживяната тежка операция, но също така и заради болното ми сърце - и пак съм инвалидизиран. Комисията удостовери, че "психични разстройства" нямам, сега на г-жа директорката на друго място ще й наложи да доказва своята "диагноза" на "психиатър-самоучка". Многоуважаемата г-жа директорка също така пак си има проблем като понечи пак да опита да ме уволни. Прочее, лекарската комисия ми показа нов административен шедьовър, написан от г-жа директорката: тя пита ТЕЛК "във връзка с течаща процедура по уволнението на г-н Грънчаров" дали няма да има проблем ако го уволни; горките лекари се бяха хванали за главите и уплашено ме попитаха: "Абе какво става в туй училище - писна ни вече?!". Поговорих си и с тях какво става в туй училище. Хората ме разбраха изцяло. Както и да е.
Та това е. Да ставам, че окъснях. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! И се радвайте на живота - той е прекрасен! Стига човек да привикне да не се учудва кой знае колко на всичко онова, което той може да ни поднесе...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар