Истината ни прави свободни

четвъртък, 6 март 2014 г.

Искат ли руснаците война?



"Хотят ли русские войны?" (Е.Евтушенко)

Хотят ли русские войны?
Не спрашивай у тишины,
Не спрашивай у тех солдат,
В мемориалах, что лежат.

Спроси у цинковых гробов,
В которых молодых сынов
С земель соседских привозили
Старухам, чтоб те слезы лили.
Спроси у бравых тех ребят
В Кремле которые сидят,
К погонам звезды пришивая,
Дубиной «мирною» махая.

Спроси у Польши и Литвы-
Им о России снятся сны.
Спроси у пражской у весны, -
Хотят ли русские войны?
Спроси у венгров, как когда-то
На танках русские солдаты,
По Будапешту рассекали,
Вугорцев к миру «приучали».

Тебе ответит старый финн,
Проживший много – до седин,
Как «мирно» русские войска
Рвались сквозь зиму и снега.
Есть что сказать и белорусу ,
Тому, чьи предки из литвин,
Какою жуткою ценою
Им братство подарил москвин.

Когда Суворова орда
Палила села, города...
Спроси, спроси у Куропат-
Там непокорные лежат.
Спроси – что Украине братской,
Заверенной в любви славянской,
Из цепких рук большого брата,
Зачем защит искать у НАТО?
Спроси всех западных славян, -

Как миру их учил Иван...
Миролюбив солдат-Иван
Бомбил Кабул, Афганистан.
В их кишлаки и города
Не мир пришел – пришла беда.

Спроси у вдов, детей Чечни, -
Хотят ли русские войны?
Кто он, русский «миротворец»,
Тебе ответит гордый горец.
Грузин, улыбчивый всегда,
Сквозь слезы просто промолчит.
От миролюбия соседа
Сейчас его земля горит.

ХОТЯТ ЛИ РУССКИЕ ВОЙНЫ?
И от Китая до Литвы
Найдется ль хоть один сосед,
Который твердо скажет, - «НЕТ!»?


Източник: статус на Момчил Дойчев



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ