Истината ни прави свободни

събота, 29 март 2014 г.

Във философията емоцията и страстта, стига да е благородна, в никакъв случай не бива да бъде елиминирана или игнорирана


Вчера писах един текст, в който споделих свои впечатления и размисли по горещата тема за отношението родители-учители: виж публикацията Истината винаги излиза наяве и тържествува: но за това се иска време - и много работа. Тогава нямах възможност да завърша текста си - тъй като ми се наложи да ставам и да бързам за училище - имах първи час, а аз винаги пиша текстовете си по най-сериозните теми в сутрешно време, най-плодотворното ми за деня време. Плодотворно за ефикасни творчески занимания - каквото именно е писането по най-сериозните теми. Та тогава не можах да си довърша текста си, в края му обещах вчера някъде през деня да се върна към него и да го допиша, ала това не стана: вчера имах рожден ден, разбираемо е, че нямах време за такива неща, особено пък писане по сериозни и важни теми. Тази сутрин прегледах текста, поправих някои грешчици в него и ето сега ми се налага все пак да го довърша.

Но ми хрумва тази сутрин да сторя това по един по-различен, необичаен, нестандартен, бих си позволил да кажа творчески начин: като опитам под формата на диалог да представя сблъсъка на различните страни и позиции. Речено-сторено. Ще го сторя скоро. Но преди това искам да добавя нещо - с оглед по-вярното разбиране.

Да се обсъждат по философски диалогичен начин важни теми е традиция, идеща от Сократ и Платон. Да се пишат философски диалози - също. Да се направи един хубав диалог по важна тема е голямо предизвикателство обаче. Иска се опит в тази посока. Аз още на младини съм писал такива философски диалози, експериментирал съм в тази посока, сега се сещам, че трябва да подиря в архивите си тези мои опити и да ги публикувам тук, в блога си. Това е хубава идея: да се види как тогава, преди повече от 25 години, се е мислило. Щото в ония мои диалози аз сблъсквах различните му там видове "марксически философи", съществуващи тогава: догматици, млади мислещи философи, кухи плямпала като Вучков и прочие. Ще потърся непременно тия мои опити и ще ги публикувам в съвсем суров вид: просто ще сканирам написаните на пишеща машина листове и ще го сложа в блога; всичко ще бъде съвсем автентично. А ето, сега, на стари години - вчера навърших 55-тата си година! - ще седна днес и ще опитам да се пробвам пак в тази толкова трудна форма: философският диалог. Която за мен обаче не е толкова трудно, щото аз по начало съм диалогичен тип философ: в моите часове винаги има какви ли не спорове. Аз друго, всъщност, не правя - освен да провокирам учениците си да спорят, в това число и най-вече с мен. Някои "коне с капаци" - да ме прощават, то този народен израз така хубава им допада и пасва! - оценяват тия често твърде разгорещени спорове в моите часове като факт, показващ "неспособността" ми, видите ли, "да удържам" класа, да го държа под свой контрол, това, че учениците спорели, се възприема от тази гледна точка като неоспоримо свидетелство, че в часовете ми била царяла "анархия", имало било "конфликти", които преподавателят "не умеел да погасява", да "примирява" страните и пр. Виждате, има и изцяло изкривена оптика, според която случващото се в моите часове се оценява като "скандално" - явно в нашенските родни условия мислещи хора, първо, да мислят, се възприема като "аномалия", а пък да спорят се оценява като "скандал"; респективно, преподавателят, в чието часове се случват такива "инциденти", се възприема и оценява като "лош", като "некадърен", като "ненормален" - там, дето "нормата" е немисленето, мисленето наистина е нещо ненормално!

Както и да е. Та мисълта ми беше: понеже всекидневно друго в часовете си не правя освен това да провокирам учениците си да мислят и да спорят - друг е въпросът, че ненаучени да мислят ученици често спорят без да мислят! - то аз съм доста напреднал в тази област, в диалогизирането на живо, което, разбира се, ще ми помогне и да опитам на хартия да представя един хубав диалог. Нищо не ми пречи да опитам, какво толкова?! Как човек може да разбере дали нещо умее ако не го е опитал? А да се опитва не е грях - аз поне така мисля. Е, ще опитам. Да видим какво ще се получи.

В книгите ми, написани през последните така интензивни в творческо отношение години, диалогичността и полемичността присъства подмолно, в недрата на една външно дискурсивна форма: аз каквото и да напиша все с някой споря, все противопоставям тези, все търся истината, преминавайки по необходимост през преценката на различните и недостатъчно добре развити и основателни тези, контратези, синтези и пр. Сблъсък на аргументи, на контрааргументи, непрестанни полемики - това е същинското поле, в което се разгръща т.н. философски дискурс (дискурс на латински значи разсъждение). Моето съзнания е ярко полемично и диалогично, аз съм диалогичен тип мислител. Всъщност, ако някой се опитва изобщо да мисли, той би следвало да умее да съпоставя тези и антитези - и чрез сблъсъка им да върви към синтезите. Живата некнижна философия е това, няма живот във философията и философстването ако не гори в тях пламъка на борбата - и на несъгласието. Там където всички утвърдително кимат с глава и никой не казва нищо различно - там няма живот, там има само агония, гниене, развала, разруха, покой, смърт. Животът обаче е нещо съвсем друго. Различните хора мислят различно, това е толкова естествено! Важното е обаче все пак да мислят, нали така? "Различността" на немислещия не се цени кой знае колко - както и тази на невежата. Противно на това какво си мислят "правилно мислещите" по този въпрос, които най-упорито държат за това тяхното мнение, вините ли, да бъде зачетено. Е, нека да говорят, но ако бяха поне малко помислили, сами щяха да предпочетат да замълчат - за да не се излагат поне. Но тия, дето не мислят, имат при това обичай не просто да говорят, а направо да крещят. От тях думата не може да вземе мислещият човек. Те са най-гласовити. Мислещите автентично хора са по-скромни - и не обичат да крещят. Но това са все пак по-странични неща. Главното е, че по всеки въпрос не само можем, но сме длъжни най-страстно да разговаряме. Страстите са нещо, което, щом сме човеци, съвсем не можем да елиминираме. И щом искаме да си останем човеци. Безстрастното вяло говорене е измяна на човечността, която иначе е изпълнена с емоции.

Във философията емоцията и страстта, стига да е благородна, в никакъв случай не бива да бъде елиминирана или игнорирана. Безстрастната философия е на труп подобна. Чувствата, емоциите, страстите обагрят и придават човечност на нашите мисли. И ги обогатяват с човешки смисъл. Човекът освен че е мислещо е и чувстващо същество. На тия неща съм учил своите ученици когато съм им преподавал своята философска психология. Която, разбира се, не е одобрена от Министерството. (Тя всъщност е одобрена, но както и да е, нека да е неодобрена, за да се върже нечия теза по-добре.) Моето учебно помагало по психология обаче беше одобрено от най-висшата и окончателна инстанция: читателят. Издадена е тази моя книга в четири издания и четирите са отдавна изчерпани. Сега се налага да подготвям петото й издание. Това между другото. Пиша го за да ядосам някои хора, за да ги подразня - и така да вдъхна живот и патос в скучното им завистливо всекидневие. Патосът също е най-ценна, направо безценна емоция, без която нищо добро не може да бъде сътворено. Вдъхновение също се иска във философията. Без тях нищо свястно не се получава.

Та диалогът, същинският диалог от Платонов "тип" - каква обидна дума употребих: Платон не може да е тип, той е винаги оригинал и образец, нещо уникално и гениално! - има това предимство, че дава поле за израз на какви ли не емоции, щото участниците в него са все пак живи хора. Ето това ще опитам да направя. Поставям си една свръхзадача, която при това е твърде рискована. Вярно, имам и друга работа, имам, дето се казва, работа "и на ушите". Но тази сутрин се отказвам от всичко заради този експеримент. Аз на моменти се увличам по някои неща като малко дете. Нищо че вече съм на толкова почтена възраст. Явно се вдетинявам неусетно. Но да има човек един по-младежки и дори детски дух на моите години не е чак толкова лошо - както обикновено се "мисли". Се мисли от немислещите.

Та прекратявам описанието си на случилото се на онази родителска среща. Ще опитам по друг, диалогичен начин да опиша и представя всичко случило се там. Надеждата ми е белким по този начин най-сетне да бъда разбран. От повечко хора. Да, знам добре: не желаещите да разберат няма как да разберат. Щом сами са се отказали от полагане на усилия да разберат, щом са си втълпили, че "всичко разбират" и "всичко прекрасно си знаят", щом си позволяват да твърдят и то в най-арогантна форма "Какво тук изобщо има да се знае и разбира, та то всичко си е ясно, малее, как и това не можеш да разбереш?!", то с такива наистина е безнадеждна работа да се опитваш да разговаряш. Но ни се налага и с такива да разговаряме. Трудно е житието на философите. Изобщо не е леко или лесно. Затуй ний, философите, сме така малко - сме вече на изчезване. За сметка на това многознайковците и "специалистите по всичко", "давачите на акъл" са така много у Нашенско. Това поне забелязали ли сте го? Ваш проблем ако не сте забелязали и това.

И нещо последно, нещо, с което ще завърша. Ще се постарая да напиша своя диалог в една изцяло "литературна", бих казал даже "художествена" форма, сиреч, ще си запазя свободата да "доразвия" тезите на опонентите - за да постигна тяхната чистота и бляскавост. Казва се, че било имало нещо, наречено "художествена измислица" в тия неща, е, нека да е така, нека да го наречем така. Аз няма да се опитвам да пресъздавам реалния конкретен диалог, който протече онзи ден в онази зала, а ще си напиша един "въображаем диалог", който обаче, въпреки че ще е "въображаем", точно щото ще е "въображаем", ще е значително по-истински от оня, от действително протеклия. Аз вече бях наречен "лъжец" от някаква невинна душа, която при това не е присъствала на моите разговори с учителите от толкова много класове, но ето, "смело" ме нарече "лъжец", въпреки че няма как да знае какво съм си говорил с родителите от всички тия класове. Е, там не лъжех, но сега открито заявявам, че тук ще лъжа много. И нека да се знае и това нещо, което се пише обикновено в такива случаи: "Всички прилики с реални лица и събития са съвсем случайни". Толкоз. Това бях длъжен да кажа на бъдещите читатели на все още ненаписания мой диалог.

Хубав съботен и пролетен ден ви желая, а аз се оттеглям да попиша още. Чао и до нови срещи. Бъдете здрави и по-весело гледайте на иначе сивото си всекидневие. Само така ще го преобразите в несиво...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ