Отворено "писмо-жалба" до Министъра на образованието и науката, до Омбудсмана на Републиката и до всички медии

До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката, София

До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България, София

КОПИЕ: До инж. Атанас Ангелов Чернаев, Директор на Инспекция по труда в Пловдив

КОПИЕ: До всички български медии

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив-4023, Ж.К.Тракия, бл. , вх. ап. , тел.

Уважаема госпожо Министър,

Уважаеми господин Омбудсман,

Позволявам си да ви занимая с един фрапиращ административен шедьовър, който са сътворили подчинени Вам, уважаема госпожо Министър, чиновници. Аз имах нерадостната съдба да стана обект на една крайно арогантна кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател, водена от директорката на училището, в което работя, именно г-жа Стоянка Анастасова, назначена на този пост през 2010 г.; за перипетиите на тази абсурдна кампания, имаща за цел отстраняването ми от работа, ми се наложи многократно да Ви информирам - понеже като философ и граждански ангажиран човек нямаше как да допусна да стана безмълвна жертва на такъв един необуздан административен терор и тормоз. Стана така, че заради моите открити писма, доклади, жалби и пр. до съответните институции, в които аз апелирах висшестоящите органи да си изпълнят дълга и да спрат произвола и беззаконието, в училището бяха извършени наредени от по-висшестоящите органи проверки, за резултатите от които аз не бях информиран, г-жа Директорката си позволи да скрие цялата информация не само от мен, но и от учителския екип (Педагогическият съвет също изобщо не информиран за резултатите от тия проверки!). Наложи се, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация по надлежния ред да поискам да бъда запознат с резултатите от тия проверки; след много откази и мълчаливо неизпълнение на задълженията си най-сетне г-жа директорката благоволи да ми даде копия от два документа, от два т.н. "констативни протокола", като за останалите такива документи ми отказа достъп под измисления предлог, че те били "накърнявали интересите на трети лица" - и затова тя щяла да проведе някаква процедура за искане на тяхното съгласие аз да бъда информиран (?!). Както и да е, ето, най-сетне имам един такъв официален документ, става дума за констативен протокол, заведен с вх. № 094/06.02.2014 г., който е съчинен и подписан от г-н Коста Костов, Главен експерт в Министерството на образованието и науката и от г-жа Антоанета Кръстанова, Старши експерт по обществени науки и гражданско образование (ОНГО) в РИО-Пловдив. Най-сетне имах възможността да се запозная с някакви "констатации" на проверяващи лица, прочетох ги внимателно и, честно да си кажа, се хванах за главата: аз по-нелеп документ, признавам си, не бях чел. Нямаше да Ви занимавам с моя прочит на този документ, ако той не бе използван от неуморната г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив за отпочването от нея на нова процедура за уволнение - с оглед осъществяването на нейната заветна, съкровено копняна цел, именно моето изгонване от училището: за да ме уволни (тъй като съм инвалидизиран), г-жа Директорката трябва да получи разрешение от Инспекция по труда в Пловдив, предвид закрилата от Закона за моето заболяване; е, тя започна точно такава една процедура по искане на такова съгласие от Инспекцията за моето уволнение, а пък в основата на "аргументацията" й, предполагам, е точно въпросния "констативен протокол".

Ще си позволя тук да анализирам нелепиците, алогизмите, невъобразимите за здравия смисъл противоречия, които констатирам от своя страна в този т.н. "констативен протокол", тъй като подобен неръкотворен сякаш административен шедьовър е прекрасна илюстрация за дълбоката криза и катастрофа, в която се намират българското образование - криза и катастрофа, които се дължат именно на напълно неверните представи за същината и смисъла на образованието, разпространени в средите на ръководната образователна администрация и бюрокрация. Смея да отбележа, че главната причина за плачевното състояние на образователната ни система е всевластието на тази образователна бюрокрация, ето, сега имам възможността да илюстрирам твърдението си с този чудесен конкретен пример, взет, дето се казва, от самия живот. Смятам, че по този начин ще бъда полезен и на г-жа Министъра особено, тъй като в този момент, доколкото ми е известно, ръководеното от Вас Министерство е заето с исполинския труд да подготвя поредния "най-нов" и "изцяло реформаторски" Проектозакон за училищното образование; мнението и разбирането на един учител като мен с повече от 30-годишен стаж в системата би трябвало да означава нещо.

Позволявам си също така да отбележа тук, че в последните години, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот), в която съм описал случващото се именно в нашето училище, в училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив. Интересното е, че въпреки че смея да имам самочувствието на учител-новатор, който се ръководи от един творчески иновативен и съвременен подход, съобразен със спецификата на такава фина духовна дейност, каквато е обучението на младите по философия, въпросните администратори си позволиха изцяло да игнорират моето суверенно право на творческа индивидуалност и свобода; както ще откриете сами, такова крещящо неуважение на най-базисни за философското образование принципи от страна на самонадеяните чиновници по превъзходен начин илюстрира идейния и ценностен фалит на овехтялата традиционна и догматична методология, от каноните на която те си позволяват да се ръководят - в нашето изцяло ново, динамично и интензивно променящо се време. Понеже ми се удаде случая и възможността да демонстрирам този невероятен, наистина крещящ абсурдизъм на подобни защитници на плачевното статукво, ето, сега си позволявам да ви поднеса своя анализ на този иначе блестящ в нелепостта си документ. Който, въпреки надутата си претенциозност, смея да отбележа, е написан на идейното и ценностно ниво на едно свободно съчинение на самонадеян и повярвал в гениалността и непогрешимостта си... отличник-осмокласник, добре фабрикуван от парадоксалната унифицираща образователна система; никакъв повей на свободомислие не установявам в него, нищо че го нарекох "свободно". За да защитя тезата си ще ми се наложи да подложа на анализ цялата и при това невъобразима идейна, ценностна и методологическа оскъдица на одиозния документ, ала все пак ще се опитам да бъда пределно лаконичен, въпреки всички рискове - защото документът заслужава и по-голямо внимание. Именно за краткост ще номерирам ония моменти, на които е наложително да обърна подобаващо внимание:

1.) Както и може да се очаква, патосът на този документ е напълно критичен, направо разгромен; да, обаче авторите му не се усещат, че си позволяват една вопиющо-елементарна некоректност: не може на основата на наблюдението на един или два учебни часа, проведени при това в нарушение на процедурата за такива проверки (на преподавателя е съобщено за проверката непосредствено преди началото й, а учениците и съвсем не знаеха за това, че двама министерски чиновника барабар с директорката ще се появят в часа по философия, съгласете се, това е доста стресиращо и за преподавателя, и за самите ученици!), та значи не може на основата на възприятието на случилото се в два учебни часа, и то при тия твърде инцидентни и сякаш специално нагласени обстоятелства, да се правят глобални изводи и заключения за ефективността и състоятелността на моя преподавателски подход. При това е интересно да се отбележи, че подобно нарушение на логиката или подобна недопустима алогичност си я позволяват двама чиновника с претенции в областта тъкмо на... философията: то е все същото като, влизайки в една гора и виждайки едно прекършено от гръм дърво, да обобщиш, че в тази гора "всички дървета общо-взето явно са все прекършени от гръмотевици".

2.) Бие на очи и това, че въпросният документ има характера на "свободно съчинение", издаващо единствено предвзетостта, голата предразсъдъчност, предубедеността, умишлената субективна пристрастност, а също и идейната, ценностната и методологическата ограниченост на авторите му: елементарните норми на колегиалността и на философската толерантност, на уважението към автономията на преподавателя изискват все пак да се положат известни елементарни усилия за поне малко по-широко и по-задълбочено схващане на естеството на личностно наситения и оригинален преподавателски подход на "подлежащия на заколение" учител. Повтарям, този документ е писан от хора, от длъжностни лица, имащи известни претенции в областта на философията - и те би следвало особено грижливо да се пазят от рецидивите на такава една груба инвазия и пълно незачитане на правото на преподавателя да бъде личност, да бъде философ със свой оригинален и личностно наситен стил, подход и почерк; тия неща в областта на философията не са за подценяване, напротив, за имащите философски дух хора са тъкмо водещи. В тази връзка бих си позволил да посъветвам въпросните двама администратори да прочетат поне раздела за това що е философия в моя лекционен курс по философия, издаден преди няколко години като книга от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД, книгата носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, а подзаглавието й е "Вечното в класическата и модерната философия". Добре, да предположим, че авторите на въпросния документ са привърженици на съвършено друга школа във философията, имаща, да речем, коренно различно разбиране за това що е философия; но елементарната философичност (да не говорим изобщо за толерантност или колегиалност!) изисква да не обявяваш своята гледна точка за "единствено-правилна", "меродавна", "научна" и пр., и то само на основанието, че си овластен чиновник, стоящ в административно отношение на по-високо стъпало в йерархията - както се е получило при въпросните двама така претенциозни "проверяващи". Мисията, с осъществяването на която са се захванали тези чиновници, злоупотребяващи по недопустим начин със служебното си положение, и то явно само да угодят на своята "административна сестра", т.е. на директорката на ПГЕЕ-Пловдив в нейните неудържими опити да ме дискредитира и уволни като преподавател по философия в повереното й училище, та значи мисията им, именно да "удостоверят", че преподавателят по философия в ПГЕЕ-Пловдив "не става за учител" или пък е "с изцяло погрешни разбирания за това що е философия", да не говорим за това, че бил "нарушител" и едва ли не "престъпник" спрямо "общоприетите правила", е мисия не само невъзможна, тя е и мисия крещящо-неразумна, безсмислена, абсурдна. (Ако бях по-невъзпитан щях да я определя направо дори като "тъпа", но понеже съм възпитан човек, ето, въздържам се от една такава квалификация.) Фактът обаче, че тия чиновници си позволяват да преследват една такава неразумна цел, и дори и да я "обосновават" по един нескопосан и крайно неубедителен начин, показва, че са овладени от някаква мания за чиновническа всепозволеност или всевластие; да, обаче моя милост в случая не само като философ, но и като ангажиран гражданин съм в правото си да им заявя, че са се поддали на една крайно неразумна и дискредитираща ги, при това изцяло несъстоятелна илюзия. В заключение по този пункт искам да добавя, че авторите на въпросния документ са дръзнали в най-неприкрит вид да покажат без капчица смущение, че са все още жертва на догмите и стереотипа на "единствено правилната" и "най-научната", при това "непоколебимо вярната", именно щото е "общоприета", "държавна" или казионна "философия" или "методология"; да, въпреки плахите им опити да прикрият това, документът е пропит и дори прогизнал от предразсъдъците на такова едно анахронично мислене, непристойно за хора, които имат известни претенции в областта на философията - и на нейното преподаване в съвременни условия. Толкова по този пункт, макар че може да се пише още много.

3.) Авторите на анализирания документ си позволяват изцяло да игнорират, водени от своята чисто административна самонадеяност, нещо безкрайно важно, а именно творческия характер на такава една фина духовна дейност, каквато е обучението на младите по философия. Не е тук мястото пълно да показвам кои са опорните точки на моя оригинален (авторски) подход в преподаването, но държа да отбележа поне това: за мен главното в обучението по философия е да създам положителна нагласа у младите спрямо духовното изобщо, в частност спрямо философското осмисляне на съществуващото; аз никога няма да принизя себе си или пък да дръзна на подценя своите възпитаници, като им наложа по принуда да станат "папагалчета", които да рецитират без разбиране "единствено-правилните мисли" на тоя или оня; за мен главното също така е да насърча младите в полето на търсенето на истината и то по пътя на самостоятелното и критичното осмисляне на проблемите, резултатите от което те да могат да споделят в обстановката на една напълно спокойна и свободна дискусия, в едно непринудено общуване с преподавателя; не желая да тормозя и да тероризирам учениците си да "знаят" това или онова, защото всеки що-годе стойностен философ разбира онова, което явно тия администратори не разбират: че голото и демонстративно "знаене" на това или на онова, на някакви външни сведения за философията и за философите е почти нищо, а истинското и същностното е създаването на всички ония така потребни условия щото душите на младите да почнат сами да раждат идеи, учениците да започнат да осъществяват своите личностно обагрени философски инициативи, да успеят също така да настроят душите на "философска вълна" и да започнат да се увличат в това най-трудно познание, което е трудно затова, защото съдържа и неизбежния личностен, субективен, ценностен, идеен момент; тук нещата опират и до убеждения, до способност да формираш и да изразиш личната си позиция, която после да съумееш по най-убедителен начин да защитиш; и още много други моменти тук могат да се посочат, моменти, които изразяват сърцевината на моя оригинален и дълбоко премислен през годините преподавателски подход, който, смея да претендирам за това, акцентира тъкмо на творческия момент не само в дейността на преподавателя, но и на истински важното: търсенията на самите ученици в тази така фина личностна, ценностна, идейна и духовна сфера. Да, обаче ето, срещаме се с нещо безпрецедентно: това, което вече прекрасно знаят моите ученици, не го знаят, не щат да го знаят или изцяло го игнорират и потъпкват ония, които имат претенцията да са някакви оторизирани "философски началства"! "Началства", които обаче без капчица свян демонстрират несъвременността, остарялостта, абсурдността, анахронизма на своя чисто казионен подход към философията, който не само че не е довел до нищо добро в ония години на пълна идеологизация на учебния процес, които преживяхме в условията на комунизма, но който те държат да продължават да налагат и на съвременните учители по философия, сякаш в страната ни не са станали никакви промени, сякаш в сферата на българското образование 1989 година още не е дошла, сякаш България не е европейска страна, а продължава да е някаква средноазитска тирания! Аз единствено така мога да си обясня това, което тези инспектори си позволиха, водени от казармения принцип "Началството никога не греши!", е, аз пък имам дързостта да им кажа и ще им го докажа, че днешното българско училище, за тяхна изненада, изобщо не е казарма - и никой, дори и Министъра, не може да го превърне в такава - колкото и на някои да им се иска това, колкото и дълбоко, дори сърдечно да са пристрастени към такъв един възтъпичък, простете, "идеал". Много съжалявам, че тук ми се налага да обяснявам на въпросните началства нещо, което те сами би трябвало превъзходно да знаят, предвид позицията, на която се намират; ала ето, уважаема г-жо Министър, че подчинените Ви чиновници не се смущават да демонстрират, че са носители на едно анахронично съзнание, на един изцяло овехтял манталитет, отдавна доказал вредността си за българското образование.

4.) Ще си позволя едно отклонение, за да илюстрирам парадокса, на който в случая сме свидетели: аз преподавам философия в български училища (и в университет също съм работил, и на студенти съм преподавал философия) още от далечната 1983 г., в епохата, когато у нас имаше една-единствена "правилна философия", именно марксическата, ленинската, комунистическата. В 1985 г. почна "перестройката" и ледовете на тоталитарното пренебрежение към човека, към личността на преподавателя по философия, в частност, почнаха постепенно да се пропукват. Моя милост още тогава стана един от борците за поставяне на преподаването на философия на адекватната основа, именно на основата на философския плурализъм, на многообразието на идеи и ценности, на свободния диалог между тях в обучението по философия и други такива тогава възприемани като "екстравагантни" и дори оценявани като "упадъчни", както тогава се казваше, "буржоазни измишльотини" или "лиготии". Доказателство за тази моя позиция още от преди повече от 25 години е статията ми, отпечатана в тогавашното единствено в България философско списание, именно сп. ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ, имам предвид статията Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения; тази моя статия излезе в онова революционно и дисидентско време, именно през март 1989 г. По цялата история ония, които искат да се информират, могат да прочетат и ето тия публикации: Документ на епохата: Философски ненаучен манифест; също: Мое разбиране за преподаването на философията, изразено в статия, публикувана в далечната 1989 г., също и Един вълнуващ епизод от моята младост, публикувани в моя блог. Та сега моля малко за внимание, за да схванете невероятния и безпрецедентен абсурдизъм на ситуацията: онова, за което аз съм апелирал преди четвърт век (!), което е било на дневен ред в българската философия преди цели 25 години, сега, четвърт век по-късно аз не мога да го "набия в главите" на двама самонадеяни министерски чиновника, подвизаващи се на "философския фронт" в европейска България!!! Уважаема госпожо Министър, в тази връзка ми се ще да Ви подтикна да си направите и съответния "организационен извод"; ще си позволя да Ви кажа нещо, което може да прозвучи възнагличко, но в дадения фрапиращ направо контекст е напълно оправдано: ако аз бях на Ваше място, ако аз бях Министър на образованието и науката в европейска България, щях да направя нужното тия двама чиновници мигновено да освободят креслата, които кой знае защо още заемат - след като сами не съзнават какво си позволяват да правят! Толкова по тази направо умопомрачителна констатация.

5.) Интересното е, че в обсъждането ("реферирането") на двата учебни часа, посетени от главния експерт г-н Костов и от инспекторката Кръстанова, протекло и в присъствието на директорката Анастасова, двамата експерти в мое присъствие изразиха една принципно различна позиция и преценка; особено изказването на г-н Костов прозвуча в съвършено друга тоналност, аз даже имах чувството, че той толерира и подкрепя творческия характер на прилагания от мен подход в преподаването на философията, аз след изказването му се почувствах насърчен да продължа да работя в тази принципно вярна посока. Дори и изказването на г-жа Кръстанова не беше така нихилистично и предубедено критично, каквото след това се оказа че е в самия документ. Този рязък дисонанс, тази несъвместимост между оценката, което прозвуча в изказванията на двамата експерти, и това, което след това аз открих в текста на въпросния документ, за мен е необяснима - или обяснението ми е доста дискредитиращо, що се касае до начина, по който е сътворен този наистина скандален документ. Ще си призная, имам чувството, че авторът му (предполагам, че това е г-жа Кръстанова), с оглед да си облекчи работата, просто е преписала някои типови критични пасажи от подобни други констативни протоколи и по този начин е скалъпила един документ, който наистина звучи прекомерно нихилистично, в една свърхабсурдна степен: не може току-така да обявиш един преподавател по философия с 30-годишен стаж в... пълно неумение да преподава своя предмет (!), в пълна неспособност и "неиздържаност" на подхода му, даже на едно място в същия този документ директно пише, че, видите ли, "преподавателят бил неподготвен за часа си"! Това, простете, са пълни глупости, които не звучат сериозно, нека все пак да се държим що-годе прилично. Аз си обяснявам подобен алогизъм - щото наистина е недопустим такъв един административен произвол - че г-жа Кръстанова, с оглед да направи личен приятелски жест към Директорката на училището, е натаманила документа така, че той да съответства на нейното най-съкровено желание, именно с оглед да послужи на нейната крайна цел, именно "оня там непослушен Грънчаров, дето си позволява много да философства", да бъде отстранен завинаги от преподаването на този предмет в "повереното" й училище. А за г-н Костов имам чувството, че се е подписал под документа без да го прочете, щото написаното в него коренно противоречи на онази оценка на двата учебни часа, която прозвуча в неговото рефериране и обсъждане на часовете в мое присъствие. Смятам, че е недопустимо подобно коренно разминаване на оценките, което ми дава основание да подозирам някакъв недопустим в случая субективен произвол. Подобна злоупотреба със служебно положение само и само да се направи "приятелска услуга" на Директорката за изпълнение на нейни волунтаристични цели спрямо един преподавател по философия го оценявам като недопустимо, поради което апелирам уважаемата г-жа Министър на образованието и науката да нареди допълнително разследване на случая. Все пак би следвало да допуснем, че не бива да живеем в страна, в която е незаконно чиновниците и овластените лица да могат да правят каквото им скимне без никакъв респект спрямо закона, приличието и морала, взаимно да се защищават и подкрепят в злоупотребите с власт и с влияние, водени от принципа "Гарван гарвану око не вади!".

6.) Бие на очи и крайната стесненост на оценъчния хоризонт на авторите на разглеждания документ, което е в крещящо противоречие с тяхната предполагаема философска образованост; не знам, аз лично не съм виждал дипломите на авторите на този документ, но у мен, като го прочетох, се породи съмнение дали пък те не са специалисти от съвършено друг образователен профил, предвид това, че с такава лекота си позволяват да игнорират принципни, азбучни и най-прости за философски образования човек положения. Знаем, че у нас, в милата ни Татковина, в последните години станаха какви ли не идиотщини в това отношение, примерно хора без дипломи или с фалшиви дипломи ставаха било министри, било шефове на разни Агенции, имам предвид разните му там "калинки". Та се питам в туй отношение дали няма нещо такова в случая, признавам си честно, аз наистина съм затруднен да проумея как е възможно философски образовани хора да се подпишат под такъв в корена си изцяло нефилософски и направо скандално-плосък, уязвим даже в елементарно логическо (разсъдъчно) отношение административен документ. Просто подхвърлям една такава евентуалност - понеже съм отчаян да проумея как това изобщо е възможно. Апропо, директорката на нашето училище биде назначена от предишната власт, под ведомството на предходника Ви, г-жо Министър, именно Сергей Игнатов, когато станаха доста какви ли не назначения, та тя биде назначена за директор на Професионална гимназия по електроника и електротехника, бидейки учителка по... български език и литература (иначе всички очаквахме новият ни директор да е инженер, както е било винаги, както е и според изискванията на елементарната логика). Простете, г-жо Министър, но аз отказвам моята философска компетентност да бъде оценявана от чиновници, които, да допуснем, нямат базово философско образование. Нищо не твърдя, само предполагам, търсейки изход от абсурдната ситуация, в която се оказах. Моля, уважаема госпожо Министър: помогнете ми да проумея какво изобщо става във Вашето ведомство, в различните йерархични звена на ръководената от Вас институция?! Мисля, че нещо все пак трябва да се предприеме, та подобни абсурди да намалеят, да не говорим за това да станат изцяло, съвсем невъзможни.

7.) И последно в този общ раздел, в който описвам впечатленията си и изразявам недоуменията си. Изглежда това, че понеже въпросните експерти-чиновници или инспектори сами с години наред съвсем не са преподавали философия, било на студенти, било на ученици, понеже изобщо не са се изправяли пред ученици да носят такава една тежка отговорност, е довело дотам те изцяло да се откъснат от реалните проблеми на актуалното обучение по философия, които съвсем не са малко (примерно учебниците по философия и другите философски дисциплини са написани на професорски и псевдонаучен стил и език, което ги прави общо взето неизползваеми), тоест, довело е дотам, предполагам, съзнанията им да заживеят в един изцяло илюзорен чиновническо-бюрократичен и също така фантастичен свят, в който всичко е тъкмо наопаки на реалното, на съществуващото, на жизнено-потребното. Защото наистина какво прави, с какво се занимава един министерски чиновник в дългите дни, в които реално той с нищо смислено не е зает: ами умира от скука, разбира се, какво друго да прави?! Или, примерно, е зает с това да клати краката си под бюрото - и да си измисля какви гадории да спретне на ония преподаватели по философия като мен, които търсят някакъв що-годе ефективен изход от тежката ситуация, съществуваща в подвластната на самонадеяната администрация образователна система. И виждаме до какви хипертрофирани форми на съзнание довежда тая екзистенциална скука, в която пребивават въпросните министерски чиновници. Аз в тази връзка, уважаема госпожо Министър, бих Ви посъветвал да ликвидирате, да закриете тези изцяло ненужни и дори, както виждаме, изцяло вредни административни звена, които само лапат грешните пари на всички нас, данъкоплатците. И, респективно, да освободите разните му там експерти, с оглед да се заемат с нещо по-смислено в опротивелия им от скука и нещонеправене живот. Примерно, нека тия хора станат учители в училища и там, на дело, да проверят своите "гениални доктрини" за това как трябвало било да се преподава философия! Щото как при това положение, след като сам съвсем не преподаваш, ще имаш наглостта да даваш "единствено-правилни и меродавни съвети" на заетите с всекидневно преподаване учители за това какво и как било "правилно да правят" при положение, че ти самият това същото нещо не си го правил от години?! Уволнете тия хора и така спрете тази тяхна екзистенциална агония, спрете мъките на толкова безсмисления им чиновнически живот, уважаема госпожо Министър! Та тия хора изнемогват от скука, ето, илюстрирах Ви с какви глупости се занимават, то явно е от нямане какво да правят! Пък и има нещо друго, което е принципно важно: функцията на идеологически цензори и цербери, на "контрольори на мисълта", която въпросните чиновници са си присвоили, изцяло е в противоречие с повелите на духа на нашето време: все пак живеем не в 50-те години на ХХ век, а в съвършено новия и несравним с него ХХI век! Нима Министерството на образованието и науката в европейска България трябва да изпълнява функцията на оруеловото "Министерство на истината", на "единствената, държавно приемлива истина"?! В кой век изобщо живее съзнанието на тия чиновници, щом така присърце са приели своята цензурираща и контролираща функция?!

Дотук свършва общата, принципната, идейната, ценностната, методологическата и пр. част на моя анализ. Оттук-нататък смятах да дам извадки от въпросния анализиран документ, един вид да подбера някои по-крещящи в чудовищната си анахроничност бисери, ала сега се разкандърдисвам да осъществя предварителното си намерение, щото някой може да каже, че "изваждам от контекста" отделни мисли и по този начин ги представям превратно, с оглед да ги осмея или окаритуря. Е, тогава какво друго ми остава освен да приведа целия документ, та да можете да му се насладите в неговата цялост?! Ето, изпращам Ви го като приложение към настоящия текст. Порадвайте се сами на бляскавия литературен шедьовър, който е сътворил така всеотдайния административен български гений! Приятни емоции Ви желая, особено Вам, уважаема госпожи Министър! Имате шанс да осъзнаете в цялата й прелест грозната истина по въпроса за какво дава парите си нещастният и така беден, привикнал на какви ли не зулуми, многострадален български данъкоплатец!

И ето, този документ-бисер успя да изходатайства многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив от тъй великодушните към проблема й и явно твърде отзивчиви висшестоящи чиновници: и тя незабавно на негова основа задейства процедура по моето уволнение, опитвайки се да "докаже", че в моите часове, видите ли, "никакъв учебен процес не се бил водил" - ерго, въпросният индивид Ангел Грънчаров трябвало да бъде незабавно уволнен! Понеже явно все пак има някакви съмнения доколко тезата й може да издържи пред един бъдещ непредубеден съд, г-жа Анастасова си позволи да стори и нещо хептен непостижимо от здравомислещия ум: направи нужното да насърчи дори някакви съвсем немислими "бунтове на ученици" спрямо "крайно некадърния преподавател Ангел Грънчаров", това именно й е последния "коз", който тя не се възпря да използва. Е, използва го, в един клас в нашето тъй знаменито училище вече цели пет (да, 5!) месеца наистина не се води смислен учебен процес по философия, тъй като група ученици в този същия клас бяха окуражени по безброй начини от директорката да искат "отстраняването на непоносимия и изцяло некомпетентен учител по философия Ангел Грънчаров". Аз с нескриван изследователски интерес наблюдавам организирания от верни крепители на директорката театрален спектакъл, разбира се, правя каквото ми е по силите "конфликтът" да бъде преодолян, но това не се случва, което именно и показва, че групичката от "възмутени ученици" постоянно бива насърчавана да продължава да иска моето отстраняване от тъй отзивчивата и състрадателна директорка - която, прочее, нито един път не направи нещо с оглед въпросните ученици да престанат с така грубото нарушаване на Правилника на училището и на нормите на морала; а тия ученици, заедно с директорката - яя, какво "случайно" съвпадение?! - имат едно и също, изцяло споделено искане и въжделение: учителят по философия Ангел Грънчаров да бъде изгонен от училището! Аз тия дни, с оглед да получа нови доказателства за тази недопустима манипулация на ученици от страна на позволяваща си всичко администрация, си позволих един експеримент: написах в блога си (а той се чете от всички, от училищна администрация, от учители, от ученици, скандалът вече е в устата на цялата училищна общност!), че е крайно неубедителен този театрален спектакъл: от 14 класа, на които преподавам философски предмети, само един се държи по този начин, явно организаторите и сценаристите не звучат убедително. Още същият ден в учителската стая една от най-възторжените фенки на директорката, класна ръководителка на един клас, която при това има личен мотив да ласкае неудържимо директорката (тя е на преклонна пенсионна възраст, ала тъй дащната директорка я държи на постоянно работно място!), та значи тази учителка си позволи в учителската стая публично да ми се разкрещи ето по този начин: "Грънчаров, то твоето вече не се издържа, повтарям, не се издържа, аз едва удържах, повтарям, удържах до този момент учениците от моя клас да не напишат жалба срещу теб, но вече спирам, повтарям, спирам да ги удържам: те също са много недоволни, повтарям, недоволни от теб, ето, нека да се жалват, да видиш, че всички, повтарям, всички са срещу теб - и срещу твоите изцяло неправилни, повтарям, неправилни методи на преподаване!" (Тя има обичай по този начин да се изразява, това повтаряне на въпросното "повтарям" изглежда й дефект от десетилетното "единствено-правилно", така да се каже, "преподаване-диктуване" на някакви "вечни истини" на учениците!) Това си позволи да каже една от най-приближените фенки на нашата така отзивчива директорка. Както и да е. Очаквам и други класни ръководители да направят нужното да спомогнат г-жа директорката най-сетне да получи тъй спешно нужния "доказателствен материал" с оглед да си осъществи заветната, лелеяната цел.

Край, свършвам с един набиващ се необходимо извод, ще си позволя да го представя, дето се казва, ребром: уважаема госпожо Министър, не сте ли поне малко обезпокоена от доказателствата за това какви зулуми си позволява да прави подчинената Ви администрация, като се почне от най-ниското ниво, именно директори на училища, мине се през скучаещите и само клатещите краката си чиновници от РИО и се стигне до разните му там главни експерти в самото Министерство? Не смятате ли, че е крайно време да направите нещо - щото неудържимия им бюрократичен произвол най-сетне да престане? Ние, дето сме жертви на този произвол, терор и тормоз, се надяваме да имате добрината да си изпълните дълга - и "метлата" най-сетне да заиграе. Ще Ви задам и няколко други въпроси. Докога ще търпите ръководената от Вас администрация да стопира всеки опит за някаква промяна в позитивна посока - в иначе агонизиращата от недомислия образователна система? Докога ще търпите тази същата администрация да се занимава с неща, които законът пряко й забранява? В каква страна живеем та всичко това е възможно изобщо да се случва? В кой век живеем - позволете ми да запитам най-сетне и това?!

Драги г-н Омбудсман, Вашата институция нима не е обезпокоена от тия факти, които Ви представям вече повече от година? Много ми е интересно как е възможно административният произвол на самозабравили се властници изобщо да не Ви впечатлява? Нима сте на мнение, че у нас всичко е възможно, а пък към оплакващите се ще се отнасяме по добре познатия ми обичай: "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!". Или другата поговорка тук е най-вероятно е в сила: "Кучетата си лаят, а керванът си върви!". Докога ще търпим страната ни да е място на всеобщата анархия, в която всичко е възможно? Като гражданин Ви питам, не като някакъв друг. Аз лично смятам, че за случващите се безобразия вина носят най-вече бездействащите и взаимно крепящите се висшестоящи и отговорни институции, призвани по закон да парират всеки опит за произвол от страна на самозабравили се административни величия. Крайно време е поговорката "Гарван гарвану око не вади!" да бъде опровергана, е, аз съм човек-идеалист, ще ми се да вярвам, че такава природна аномалия може някога да се случи и у нас. Дано, ама надали...

15 март 2014 г.

Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

(СЪОБЩЕНИЕ за читателите на този блог: Горният текст още е "суров материал" и тепърва ще бъде коригиран, редактиран, съкращаван, шлайфан и пр. Тъй че, моля, не приемайте написаното за окончателно. Ще се вслушам с благодарност във всякакви предложения за усъвършенстване на текста.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.