Истината ни прави свободни

събота, 1 февруари 2014 г.

Отчет за нова спешна проверка на мои часове от инспектори по философия



Пак се налага да напиша нещо в своя дневник - нещо, свързано с работата ми на преподавател по философия в едно училище. Знаете, в последно време се занимавам с изследвания на нравствената ситуация в него във връзка твърде оригиналните подходи на училищната администрация, които дават своето отражение върху всички страни на живота в училищната общност. Силно съм заинтересуван от случващото се, моят интерес е преди всичко научен, стремя се да представя една напълно достоверна, правдива картина на нравите; смятам, че си заслужава да се работи в тази посока с оглед търсене на изход от тежката ситуация - не само в това конкретно училище, но и в образованието в България изобщо.

Щото, убеден съм в това, ситуацията в другите училища не е по-различна, напротив, много е възможно да е още по-тежка. Само дето за случващото се в тях се мълчи; аз пък смятам, че мълчанието в подобни ситуации е зловредно. Трябва да се говори, да се обсъжда, да се мисли, да се полагат усилия за преодоляването на това тежко положение. Ето затова и пиша така старателно. За днес, предвид ограниченото ми време тази сутрин - занимавах се до този момент с друга работа, а пък след около 30-35 минути трябва да тръгвам за работа, имам първи час - ще напиша следното, което е възможно да го продължа по-късно, в течение на дена (ще си взема лаптопчето и в промеждутъците между часовете ще си допиша текста).

Вчера моя милост беше удостоен с честа отново да бъда проверен от инспектори по философия, да, този път дойде да ме проверява не само инспекторката по философия в пловдивския образователен инспекторат, но и даже националният експерт по философия, именно г-н Костов (първото му име не запомних). Разбила се, проверката стана ненадейно, предупреден бях чрез повикване в кабинета на директора 5 минути преди започването на часа, което, разбира се, е неправомерно и доста стресиращо. Доколкото ми е известно за такива проверки учителят трябва да бъде предупреден значително по-рано. Както и да е де, аз съм по-особен случай: който си позволява да се оплаква и да пише жалби до висшестоящите инстанции, явно заслужава да бъде проверяван в извънреден порядък - и не според правилата. Явно, щом не си мълча за злоупотребите, заслужавам да бъда наказван и по този начин, с оглед да ми бъде отмъстено за нещо; ако бях послушничък, тогава, предполагам, щяха да благоволят да ме проверяват както е редно; но сега не съм заслужил едно такова отношение. Аз, разбира се, не спорих с инспекторите, просто им зададох въпроса: а на какво дължа този така голям интерес към моите часове, на този въпрос те явно доста се затрудниха да ми отговорят и ми казаха нещо твърде мъгляво и неясно, което, признавам си, не го разбрах. Директорката, разбира се, също дойде на проверките; влязоха в два мои часа, в час по етика и в час по философия, съответно в 10 и 11 клас. Това, че избраха да ме посетят в предпоследния ден на срока, когато учениците се доизпитват с оглед това да им бъде поставена срочна оценка, също е интересен нюанс на проверката: явно се бърза, кой знае защо, щото можеха да почакат с ден-два, да се успокои обстановката, примерно след няколко дни почва вторият срок и тогава ще е значително по-спокойно, учениците няма да са така стресирани от изпитванията в края на срока, но да не придиряме много, все пак живеем в България и тук никой не се съобразява с такива "лиготии" - кога, видите ли, било по-уместно да бъде посетен един час по философия от инспектори: ами когато искат ще си го посетят, без да се съобразяват с нищо, откъде-накъде да се съобразяват с нещо, щом са толкова висши началства?!

Е, влязохме в първия клас, един 10-ти клас, с тях имахме етика, последен час, в който трябва просто да изпитвам с оглед да определим крайната срочна оценка; да, ама ето, натресоха ни се разни началства, учениците се чудеха какво става, какво толкова се е случило и пр. Като капак на всичко стана така, че дневникът го нямаше в учителската стая, така и този дневник не се намери, наложи се да пращам ученик да го търси и да го вземе (а това е забранено, директорката, разбира се, си отбеляза нарушението ми; трябваше аз да зарежа класа и да ида да го търся, ама ето, аз предпочетох да пратя ученик, предвид толкова високопоставените гости). Аз, разбира се, си нямам свой бележник, в който да пиша оценките, винаги съм си имал, но ето, тази година, предвид това, че бях болнични цели два месеца и половина от започването й, така и не си направих такъв. Та възникна интересна ситуация: дневникът го няма, оказа се, че бил "изчезнал", никъде го нямаше, учениците казваха, че не знаят къде може да е, при кой учител и в кой кабинет може да е забравен, класната им също не знаела къде е, и прочие; това, разбира се, разстрои работата, но както и да е, часът мина, аз изпитвах ученици, които са по-загрижени за положението си, които сами пожелаха да говорят предвид това, че нямат хубави оценки или пък не са изпитани достатъчно пъти (поне три пъти за срока трябва да е изпитван ученикът според инструкциите). Часът мина някак, общо взето добре, нищо че си беше (и нямаше как да не бъде, според условията) пълен провал. За малко да забравя да кажа, че инспекторката в края на часа се опита да изпитва учениците, зададе им въпроса "Кое понятие се свързва най-вече с моралната философия на Кант?", учениците, разбира се, не знаеха, което, предполагам, доста приятно е стоплило нечие проверяващо или директорско сърце.

Другият час при един 11-ти клас, час по философия, мина по моето възприятие доста добре; учениците и се изказваха, и задаваха въпроси, а темата беше неприятна: за първите начала, за началото на философстването, за избора на първия проблем, с който трябва да започне решаването на философските въпроси, за генезиса, абе за началото във всеки един смисъл, за началото на всичко съществуващо и т.н.; темата беше първа от раздела "онтология", най-трудният раздел, това е именно учението за битието. Но аз лично съм доволен от това как се представиха учениците. Е, разбира се, понеже по този предмет няма срочна оценка, това даде своето отражение, те бяха значително по-спокойни в сравнение със събратята им от оня 10-ти клас. Като минаха тия два часа, проверявани от инспекторите, за тяхно удобство директорката се е разпоредила следващият ми час, с един 12-ти клас, да бъде взет от друг учител, та ние заедно с нея и с инспекторите да обсъдим протичането на проверяваните часове.

Първа взе думата директорката, която доста често ме проверява пред последните години, а пък в последните месеци - най-често. Забелязал съм такава тенденция - колкото по-често аз пиша доклади, писма или жалби до висшестоящите инстанции, толкова по-често тя ме проверява в часовете или ме задължава да пиша писмени обяснения за това или онова, сиреч, все по-отчаяно търси "компромат" за мен, с оглед да докаже "там, където трябва" колко аз съм лош учител и пр. Това е разбираемо, тя, предполагам, иска да ми внуши, че ако почна да си мълча и да не пиша жалби, както прави останалият учителски народ, тогава и аз самият няма да бъда проверяван изобщо, което именно и издава хуманизма на моята началничка. Да, ама ето, аз не мирясвам да пиша доклади, което пък логично води дотам, че съм обект на най-жив директорски и инспекторски интерес. Както и да е, словото на директорката пред инспекторите беше доста интересно, аз сега не мога да го възпроизвеждам и по колегиални причини, но есенцията беше тази: г-н Грънчаров, въпреки толкова масираните проверки от администрацията, не кандисва да почне да преподава "както трябва", ами си пердаши все по своя си стил и своите си подходи, които ний оценяваме като "дълбоко порочни"; е, тази израз не е неин, аз го пиша в момента, но есенцията на изказването й, повтарям, беше тази.

После се изказаха уважаемите проверяващи. И двамата държаха съответните речи, доколкото долових, и двамата инспектори въпреки критиките си, общо взето не можаха да скрият, че така дългочаканият "решителен провал" на "субекта Грънчаров" като преподавател и този път така и не се състоя; това е в общи линии. Аз се постарах да изслушам мълчаливо техните речи, възпрях се от желание да влизам в дискусии, щото съм се убедил, че няма особен смисъл от тях. Сюблимният момент обаче беше този, че г-жа инспекторката "ме похвали" за това, че вече съм се бил въздържал да преподавам по своите помагала, а съм бил използвал "законните такива", именно одобрените от Министерството казионни учебници; тя била разбирала колко много труд съм бил положил за да разработя тези помагала, да, ама ето, на, не трябвало да преподавам по собствените си помагала (!!!), а било чудесно, че вече съм бил победил, да, тя така се изрази, недоверието си към професорските учебници на министерството. Аз се престорих, че не забелязвам тази гавра, замълчах си, щото от опит знам, че няма смисъл да се спори в тази посока. Та ето за това, видите ли, бях похвален: щото до този момент бях най-много атакуван за това, че преподавам по собствените си помагала. А ето, този път те констатирали, че са постигнали победа над мен, ето, бил съм почнал вече да "влизам в коловоза", до това, както разбрах, се свеждаше "удовлетворението" на инспекторските души. Това го оставям без коментар, то заслужава по-голямо внимание, но сега изобщо нямам време да коментирам, щото започнах вече да закъснявам.

Хайде чао, че бързам, ще продължа после...

(Следва продължение: животът при нас е интересен!)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ