Според повелението на връчения ми преди три дни документ - виж Неуморната г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив започна нова процедура по така жадуваното от нея мое уволнение! - днес трябва да връча някаква "писмена информация за медицински доказателства", които да ме поставят в категорията на "защитените лица"; проблемът е дали няма да се окаже, че според разпоредбите на чл. 333 от Кодекса на труда не спадам към лицата, които "работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай". Че наистина неуморната г-жа директорка е замислила да си изгърми патроните и по тази линия, именно да осъществи отдавна лелеяното мое уволнение, та затова би следвало да спази процедурата, щото тя вече добре знае, че при нарушена процедура Съдът веднага връща на работа уволнените от нея лица; ето затова тя сега предприема тези салтанати - иска замисленото от нея мое уволнение да е "напълно законно"; явно моето уволнение е многожадуваната идея, около която се е фиксирало тъй енергичното съзнание на многоуважаемата г-жа директорка в последните две-три години. Както и да е, ето, налага ми се да й отговоря в писмен вид своите "обяснения" и доказателства; написах в крайна сметка следния на места ироничен, на места написан в стилистиката на абсурдизма, на места дори доста тъжен, но общо взето все пак весел, развеселяващ, да се надяваме, текст:
До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив
КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: до инж. Атанас Ангелов Чернаев, Директор на Дирекция Инспекция по труда – Пловдив
КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив
КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-н Цило Нейчев, Председател на РО към синдикат "Образование" към КТ ПОДКРЕПА
ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ
от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив
Уважаема госпожо Директор,
Съобразно връчен ми на 18 февр. 2014 г. документ с изх. № 049/17.02.2014 г., с който Вие явно откривате процедура по тъй жадуваното от Вас мое "законно уволнение" се чувствам длъжен да заявя следното:
1.) По точка 1. от Вашия документ заявявам: това дали имам качеството на трудоустроено лице или пък дали страдам от някоя от болестите по Наредба 5 на Министерството на народното здраве, обн. в Държавен вестник бр. 33 от 1987 г. Вие можете да получите необходимата Ви информация като се обърнете към оторизираните за даването на такава информация медицински органи, изпращайки до тях по надлежния ред съответното запитване; аз лично нямам такива прерогативи и откровено Ви заявявам, че ми липсва нужната квалификация сам да се определям към една или към друга категория защитени лица; у мен буди недоумение самият факт защо изобщо мен питате за тия неща, при положение, че съответните органи бихте могли по служебен път да си доставяте необходимата Ви информация; тъй че на Вашето искане аз мога да отговоря с ето този въпрос: "Не разбирам защо мен питате?"; имам чувството, че Вашият въпрос би следвало да го отправите до съответните държавни органи, които могат да Ви предоставят тъй потребната Ви информация; кои са тези органи Вие, в качеството си на длъжностно лице, би следвало добре да знаете; при това има и един друг момент: всички документи, касаещи моето здравословно положение, аз съм ги предал в ТЕЛК-Пловдив, съответните копия съм ги предоставил на своя личен лекар, също така някои копия съм предоставил и на канцеларията в училището, тъй че Вие бихте могла при добро желание да се информирате като се обърнете към всичките тия органи, единият от които дори Ви е подведомствен; аз зная само това, че през януари 2013 г. бях инвалидизиран от ТЕЛК в Пловдив с 60% инвалидност за една година, в момента тече процедура за подновяване на инвалидизацията, която обаче се проточи заради това, че Вие, изпращайки своя оригинална "производствена характеристика", се намесихте решително в същата тази процедура, тъй като си позволихте да ми дадете съвършено нова диагноза за мое изненадващо "заболяване", от което аз самият до този момент не съм имал никакви оплаквания, именно собственоръчно ми поставихте, без да имате квалификацията на психиатър, "диагнозата" (човек не знае вече къде да сложи кавичките!) "често изпадащ в нервно-психически разстройства"; в резултат на тази Ваша, как да я нарека, самоделна "диагноза" аз в момента съм пренасочен към специализиран ТЕЛК за психични заболявания, който още не се е произнесъл по основателността на Вашата "самиздатска", да я наречем така, "диагноза"; това е цялата информация, която мога да Ви дам по така горещо интересуващия Ви въпрос, по който Вие самата сте информирана не по-зле от мен самия, тъй като дотам силно се интересувате от моето здравословно състояние, че човек може да си помисли, че Вашето истинско призвание сякаш е в медицинската сфера;
2.) По точка 2. от Вашето запитване, в което ми задавате един също така не съвсем уместен въпрос, а именно дали съм бил започнал да ползвам "разрешен отпуск" бих си позволил да Ви посъветвам да се обърнете към... самата себе си за надлежния отговор, щото именно Вие сте длъжностното лице, което тъкмо разрешава подобни отпуски, било платени, било неплатени; а дали съм в отпуск по болест можете да направите справка в канцеларията, която е до вратата на Вашия собствен кабинет; щом ходя на училище, щом си вземам часовете, явно не съм в отпуск по болест, но знае ли човек, фантастиката в нашето училище доста е напреднала; по това Ваше тъй озадачило ме запитване пак съвсем резонно ми се налага да възкликна: "А защо и за това мен питате?!" - та нали сама би следвало най-добре да знаете; имам чувството, че със съставянето на подобни административни шедьоври на абсурдистката бюрократична проза Вие най-вероятно искате да засенчите литературната слава на великия майстор Франц Кафка, просто споделям с Вас чувството, което имам, щото знам, че това може да Ви заинтересува, щото сте литераторка, учителка по литература де;
3.) По т. 3, подточка първа от Вашето запитване, с която искате да разберете дали съм бил избран за представител на работниците по реда на еди-кои си членове от КТ държа да Ви уведомя, че надлежната информация по този повод можете да получите от помощник-директорката на училището, Ваша подчинена, именно от г-жа Камелия Стоянова, която в нашето оригинално учреждение по съвместителство изпълнява и длъжността... лидер на синдикалната организация (!) на учителите и служителите към КТ ПОДКРЕПА, организацията, в която и моя милост членува; г-жа Камелия Стоянова в една от своите двойнствени ипостаси, именно на защитник на нашите професионални права, би могла най-компетентно да Ви отговори по интересуващия Ви въпрос; понеже смятам, че заемането на длъжността синдикален лидер от приближен и подчинен на работодателката е алогично и е израз на недопустим конфликт на интереси, държа да Ви уведомя, че щом се проведе някога синдикално събрание (в нашия синдикат под ръководството на г-жа Стоянова не се води абсолютно никакъв организационен живот, от години не е свиквано никакво събрание!), моя милост възнамерява да издигне кандидатурата си за синдикален лидер, тъй че в тази връзка Ви съветвам да побързате с моето уволнение, щото ако евентуално бъда избран, това още повече ще усложни задачата, която сте си поставили, именно да ме уволните на всяка цена, независимо от всичко и пр.;
4.) По т. 3, подточка втора от Вашето запитване, а именно точката, в която се интересувате дали съм бил избран за "член на представителен орган за преговори на европейски работнически съвет" съм длъжен да Ви информирам, че не съм избран за такъв член, т.е. нивото, на което все още се подвизавам, не е европейско, а е местно, тукашно, регионално, българско; Вие, щом все пак ме питате за такова нещо, ако сте подочула за някакво такова мое избиране на европейската сцена (знам ли, аз съм все пак известен блогър, който поставя доста остри, пък макар и съвсем неевропейски тукашни проблеми и изобразява какви ли не административни нашенски саги, та нищо чудно, понеже интернет не знае граници, да има нещо такова, европейците да са се заинтересували от мен; не вярвам да ме питате без нещичко да сте подочула, иначе има ли изобщо смисъл да ме питате? Народът казва: "Всяка крушка си има опашка!", а народът, както знаем, е мъдър и никога не греши!), та мисълта ми беше, ако Вие лично сте подочула за такова мое избиране, а пък аз нищичко не знам, много Ви моля да ми кажете каквото именно сте подочула, за да изясним някак един такъв жизнено важен въпрос, за който аз пребивавам в състояние на пълна неизвестност, което е доста угнетяващо;
5.) По т. 3 подточка трета и четвърта, в които Вие се интересувате дали пък моя милост не е "член на представителен орган в европейското търговско и кооперативно дружество" и също така дали пък не съм "член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен орган" мога да Ви отговоря респективно следното: в европейски търговски и кооперативни дружества не зная дали членувам, но понеже все пак ме питате, може пък Вие нещичко да сте подочула, а аз да не зная това, и тъй като все пак моята известност е и извън границите на Пловдив и на страната, моля Ви най-искрено да ми съобщите каквото знаете за мен в това отношение, щото ще бъде голям гаф добрите европейци да са ме избрали за член на някое тяхно дружество, а пак аз да не знам или да съм забравил; аз не зная дали тия дружества не регистрират някъде своите членства и ръководни органи, тъй че не е зле да се опитате да направите справка в съответните европейски регистри, щото знаем, че европейците, особено немците, са страшни педанти и буквоеди и всичко регистрират по надлежния ред, та да не излезе в крайна сметка, че моя милост някъде е регистрирана, а пък ний да не знаем това и ето, отново и отново да се излагаме като непоправими байганювци; затуй аз приветствам вашата административна инициатива да осветите изцяло изчерпателно моя онтологичен - здравен, медицински, професионален, търговски, български, европейски, финансов и какъв ли не още - статус; а по подточката за мое членство в синдикални ръководства аз вече Ви отговорих, все още не съм такъв член, но възнамерявам да стана при първа възможност, даже самата г-жа Стоянова преди време ми предложи да бъда избран за синдикален лидер на организацията на КТ ПОДКРЕПА, ала аз тогава отказах, ето сега, оказва се, дойде момента да съжалявам за отказа си; но тя, понеже е крайно благороден човек, предполагам ще удържи на думата си и отново на бъдещото синдикално изборно събрание ще ме предложи за свой заместник на поста синдикален лидер; затуй отново Ви съветвам да побързате с моето уволнение, щото стана ли синдикален лидер, тогава задачата Ви да ме уволните ще стане още по-трудна за изпълнение и постигане.
Това е в общи линии. Постарах се да отговоря подробно и най-убедително на Вашите на места, признавам си, доста чудати и озадачили ме въпроси. Отговорих Ви също така и чистосърдечно, опитах се да изразя как тия въпроси прозвучаха в моята многострадална душа, щото ето, наближава м. април, т.е. навършват се вече цели три години от момент от оня момент в 2011-та година, в който Вие подехте тази паметна кампания за моето уволнение, имахте добрината за тия три години да ме гоните, както се казва в народния израз, "като империалист", осъществихте титанични направо подвизи в туй отношение, то не бяха проверки, то не бяха инсценирани и какви ли не още жалби, доноси под формата "анкети" и на какво ли не друго, заповеди за дисциплинарни наказания (отменени след това от Съда, но отново и отново обжалвани от Вас), то не бяха "разгромни възвания от разгневените народни маси срещу подлия враг", именно срещу моя милост, инспирирани от администрацията под Вашето мъдро ръководство, то не бяха нагласени инциденти, също така организирани от Вас самата или от Ваши приближени безброй "съдебни трибунали", "народни" и "другарски" съдилища, то не бяха щуротии, редовни или законни съдилища, завеждаха се какви ли не съдебни дела, случваха се обжалвания пред по-висшите инстанции, писаха се писмени обяснения, давахте ми "инструкции" за това как било следвало да преподавам философия (!), в които Вие, филоложката, ми давахте "най-меродавни" и задължителни "предписания" в своите епохални направо "констативни протоколи" и какво ли не още, каквото човек с най-развинтена фантазия едва ли може да се сети, извикахте разните му там комисии и пр. за да ми уредите някакъв що-годе достоен компромат, ето, наскоро се сетихте... Комисия по защита правата на детето да повикате и дори успяхте да ги повикате, даже ето сега дори стигнахме и до самия Върховен касационен съд, който да се занимава с наште глупости, стигнахме даже и до... психиатричния ТЕЛК, остава в нашето училище директно до самата лудница да стигнем в един прекрасен слънчев ден (то дали вече не сме стигнали дотам де, щото на моменти имам чувството, че в лудниците е значително по-спокойно в сравнение с шеметния, в лудешкия административен живот, който ние водим в нашето учреждение!)... та с оглед на това, многоуважаема госпожо директор, си позволявам, в качеството ми на човек, който никога досега в дългата си кариера на учител не е бил подлаган на такъв страшен административен тормоз, произвол и терор, на който Вие дръзнахте да ме подложите в нашите славни "демократични" и "европейски" времена, та си позволявам от дълбините на своето многострадално и болно сърце да възкликна ето какво:
Няма ли най-сетне, многоуважаема госпожо Директор, да се спрете поне малко, няма ли поне малко да мирясате и да се успокоите - и да ме приемете какъвто съм?! Щото нима все още не се убедихте в тази най-проста истина, че темерути като мен считат своята личност за суверенна, а свободата си за свята и за безценна и по никой начин не биха се отказали нито от личността си, нито от свободата си, нито от своите свещени човешки и граждански права - и то само и само, видите ли, да угодят на този или онзи там не знаещ какво иска и също така не знаещ на кой свят изобщо живее самозабравил се администратор?!
Това исках да Ви кажа. Ето, и аз си позволих да Ви задам поне два въпроса. Помислете поне малко върху тях. За Ваше добро Ви ги задавам. А също така не е зле да помислите накъде водите самото учреждение след като си позволявате подобно отношение към персонала му...
Бъдете здрава!
С УВАЖЕНИЕ:
(подпис)
20 февруари 2014-та година
Пловдив
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар