Само след седмица ще започне толкова дълго чаканата революция в българското образование!

Първа национална среща ЗА СВОБОДНО РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, София, 15 и 16 февруари 2014 г.

Напомняне: Последна седмица за регистрация при по-ниска такса! Регистрация

Търсят се революционери в образованието!

Ако едно дете мрази да ходи на училище, къде е проблемът - у детето или в системата? Този въпрос не стои пред системата на образованието - тя не се интересува от човешкото същество като личност. Тя е организирана като фабрика, в която децата са разделени на партиди по възраст, сякаш единственият признак, който има значение за отношението към детето, е неговата „дата на производство".

Матрицата на традиционното образование разчита на контрола, принудата и стандартизацията, пренебрегвайки индивидуалния, личен аспект на процеса на образование. Оказва се обаче, че ученето се случва единствено извън тази матрица. Може би това е обяснението защо резултатите от образованието непрекъснато се влошават и не се повлияват нито от наливането на повече пари, нито от засилването на контрола в системата.

Може би най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваме, е упоритият навик да управляваме дейността на детето в най-дребни детайли - да казваме на ученика какво и как да прави. Оценяваме го според неговите грешки, а не според постиженията му. Имаме много малък опит в дейности, в които всеки сам взима решения. Но ако погледнем на ученето като на резултат от самоорганизация, ако позволим на образователния процес да се самоуправлява, ще видим, че то възниква естествено. Не трябва да караме детето да учи, а да го оставим да учи.

Затова, въпреки че днес навсякъде по света се правят реформи в образователната система, това не е достатъчно. Реформата вече не върши работа, безсмислено е да смазваме счупена машина. Това, от което имаме нужда в момента, не е еволюция на образованието, а революция в образованието.

Училището трябва да е отворено пространство, с отворени врати към общността. Конфликтите и ситуациите в общността трябва да са част от училището - за да се превърне то в образователен център, в който всеки може да се учи от всекиго. Така няма да има възрастови и други бариери, които да ни разделят, а само преживявания, които ни сближават. Училището не трябва въобще да има граници, нашата мечта е цял един квартал или град да бъдат училище. В едно наистина демократично образование децата сами решават какво да учат, а родителите са свободни да участват в тези решения и в образованието на децата си; учителите сами избират подхода си във всяка класна стая, във всяко училище, според всяко дете.

Само така може да сме сигурни, че образованието отговаря на нуждите на всеки човек, семейство и оттам - на общността. Ето защо няма рецепта за най-добро училище, няма един метод за всички. Има толкова модели, колкото е разнообразен свободният и независим човешки опит.

.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...