Проблемът на проблемите на българския живот е нравствен, има морално естество

Налага се, няма как, да пиша нов документ, адресиран до съответните органи и институции, тъй като в училището, в което работя, продължават да се случват невероятно интересни събития; този път отново ще пиша във връзка с продължаваща крайно тежка ситуация в един 11-ти клас - където група ученици без капчица неудобство продължават да блокират всеки опит на преподавателя да започне нормален учебен процес по философия; това вече продължава трети месец, което е прекалено! Решавам обаче да адресирам доклада си до ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ - чрез г-жа Директорката - с надежда на доклада ми все пак да бъде обърнато някакво внимание; разбира се, ще го напиша в дължимия общ контекст, с оглед да се схване точния смисъл; налага се също да изпратя копия до висшестоящия орган (РИО) и до синдиката на учителите, към който членувам. Та ето какво считам за нужно да кажа на въпросните институции в тази връзка:

До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив

Чрез Директора на ПГЕЕ-Пловдив

КОПИЕ: До Началника на РИО-Пловдив

КОПИЕ: До Председателя на Регионалната организация към синдикат ОБРАЗОВАНИЕ в гр. Пловдив

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ УЧИЛИЩНАТА ОБЩНОСТ

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

От известно време се наблюдават все по-ясно признаците и симптомите на пълзяща анархия в нашето училище: крайно тежко е положението с дисциплината; постоянно се случват какви ли не недопустими ексцесии; необезпокоявани от нищо хулиганстващи ученици си позволяват да тровят атмосферата в много класове и да съсипват самата възможност за провеждане на пълноценен и качествен учебен процес; налице са всекидневни рецидиви на крайно грубо, арогантно отношение към преподаватели, ученици си позволяват по недопустим начин да не зачитат преподавателския авторитет и да погазват всякакви принципи и норми не само на правилника, но и на елементарния морал; чувам, че се случва ученици си позволяват да псуват своите учителки (!) и пр., да разговарят по наистина недопустим начин с тях и т.н. Разбира се, от тази влошена атмосфера страдат тъкмо ония ученици от т.н. "мълчаливо мнозинство", които все пак знаят защо ходят на училище и искат да научат нещо. Подобно положение е нетърпимо, но кой знае защо администрацията изглежда не е кой знае колко обезпокоена, понеже тя се води от една крайно удобна своя "философия": всеки учител да се оправя както може, всеки да се спасява както иска, "добри учители" са ония, които "нямат никакви проблеми", а "лоши" са ония, които не търпят ексцесиите, упорито се борят нещо да се промени в положителна посока, не мълчат и отчаяно търсят разумен изход. Разбира се, в тази ситуация най-"вярната" стратегия е учителят да не дава публичен израз на проблемите, да си мълчи, с оглед да не бъде отнесен към "лошите" или към "слабите" учители.

Понеже ми се ще да допринеса за очертаване на точната, на правдивата картина на ситуацията в последните месеци (както правих и преди това, през миналата година, до разболяването ми, до излизането ми в продължителен отпуск по болест) предприех риска да давам писмен и документален израз на всичко, което се случва в училищния живот - както и да анализирам случващото се, търсейки някакъв приемлив и разумен изход от наистина обезпокоителната ситуация. Почнах да правя обратното на това, което обикновено се прави: вместо да мълча си позволих да алармирам за всичко случващо се както ръководството на училището в една поредица от доклади, но също така и висшестоящите органи - тъй като смятам, че случаят с нашето училище не е прецедент, подобни неща, и то в още по-тежка форма, предполагам, се случват и във всички български училища. И не трябва да се немее пред сложността и тежестта на явлението, напротив, съдбовно необходим е дебат, дискусия по тия крайно отрицателни явления на училищния живот с оглед да се търси ефективно противодействие, разумен изход, справедливо и човечно решаване на наболелите проблеми, отстраняване на недъзите на собствените ни представи и реакции и т.н. Тъй като съм психолог и философ с вече 30-годишен опит, сметнах, че при анализа на тия процеси "общите приказки" или "абстрактните кабинетни съждения" не са панацея, то дръзнах да описвам случващото се в цялата му великолепна конкретика: в методологическия смисъл според мен точно този е ефективният подход, а общите приказки изобщо не помагат. Налага се да се търси ефективен и действен изход на всяка една отделно взета обезпокоителна ситуация, било в този, било в онзи клас или група - щото подвеждането на всички особени ситуации под общ знаменател води до нивелиране на различията, което е пагубно, пренебрегването на различията ни лишава от възможността ефективно да противодействаме. Тъй като тези ситуации са живи, конкретни, уникални - това се дължи именно на факта, че са именно човешки ситуации! - се изисква оригинален подход за решаването на всеки един случай; противното, именно изпадането в празнословието на общото и абстрактно говорене "по принцип" с нищо няма да ни помогне. Та какво направих в тази посока в периода от година-две, в който най-активно работя в тази посока:

Както е известно - освен поредицата от публикации по тия същите проблеми в своя блог, освен поредицата от алармиращи сигнали, именно доклади, жалби, открити писма и пр., на голяма част от които многоуважаемата директорка (а пък и висшестоящите институции) не обърнаха кажи-речи никакво внимание - организирах поредица от обсъждания в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ и също така в специално организирания към него нарочен СЕМИНАР под надслова ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ. Проведените обсъждания, анализи и обобщените резултати от проучванията на проблемите издадох в три брошури, респективно наречени, според изследваните сфери: ПРЕПОДАВАНЕТО, ДИСЦИПЛИНАТА, ВЪЗПИТАНИЕТО. Други свои анализи и материали пак на проблеми, свързани с отношението на администрацията към персонала и проблемите на общоучилищния живот, в което отношение аз откривам доста пороци, обобщих в три книги, които съдържат пребогат материал, едната от тях е вече публикувана, другите две предстои да бъдат публикувани в близките дни, в дните на междусрочната ваканция тия дни. Смятам, че мъдрата щраусова позиция на ръководството, а именно, да се преструва, че такива проблеми съществуват само в... "болната глава" на "оня там Грънчаров" е изцяло и в корена си сгрешена, да не говорим за това колко тя е неефективна и порочна. Вярвам, че е дошло времето за започване на серия от душеспасителни, като аз предпочитам да ги наричам, свободни, освобождаващи и дори очистителни дебати и дискусии, да, щото ни се налага хем да освободим душите си от някои остарели и затова така коварни предразсъдъци, неверни представи и догми, хем да очистим някак живота в нашата общност като без жал изхвърлим "боклука", т.е. онова, което омърсява, тежи, осквернява величието и пиедестала на една уважаваща себе си образователна, възпитателна, личностно формираща духовна институция, каквато по идея следва да е всяко едно учебно заведение. Правя каквото е нужно това време да дойде по-скоро, щото никога не е рано да почнем да се грижим по-усърдно за душите си - или за въвеждането на ред в собствените си съзнания.

На последната си книга от тази серия, трактуваща проблемите на училищния живот, на живота в нашата училищна общност, дадох заглавието ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА НРАВИТЕ В ЕДНО УЧИЛИЩЕ (с допълнение към заглавието: В контекста на общата ситуация на българския живот, което, струва ми се, доста добре акцентира върху главният проблем: да, проблемът на проблемите на българския живот е нравствен, има морално естество - по моето дълбоко убеждение. Точно там, в тази интимна и деликатна духовна сфера трябва да се "пипне", там нещо съществено е сбъркано, опорочено, изкривено, извратено даже. Тук е "началото на всички начала", тук е мястото, където се гради здравата, суверенна, достойна личност - и това ние, като възпитатели, трябва да го съзнаваме с цялата отговорност, на която сме способни. Точно в тази сфера допускането на груби грешки, било поради незнание, било поради ценностна обърканост, било поради психологическо безхаберие и прочие, е недопустимо, е непростимо, е равностойно на престъпление - спрямо бъдещето на нашите възпитаници, а оттук и на нацията ни като цяло. Аз съм убеден, че тия неща, които сега пиша, съвсем скоро ще се осъзнаят от всички - и на подобно мислене няма да се туря етикета "вредно и излишно морализаторстване", както това се правеше доскоро. Всичките ми издадени до този момент книги - а аз вече съм автор на повече от 20 издадени книги и учебни помагала в сферата на философията, етиката, психологията, народопсихологията... - са центрирани около този момент: как да помогнем да се роди здравата, суверенна, автентично свободна и отговорна човешка личност, със здрави ценности, с така потребното й достойнство, автономия, с основания за просперитет и пр. За това съм работил и в цялата своя съзнателна кариера на просветен деец и преподавател. Както и да е, пиша тия неща с надеждата да помогна на някои хора и особено на някои ръководни фактори да победят собствената си неприязън и предубедеността си, щото все пак човек субективно може да чувства каквото си иска, но когато се касае за осъществяването на съответните служебни и обществени функции, там капризите са изцяло неуместни - да не говорим за това колко те са вредни, злотворни, даже пагубни.

Искам тук в този ред на мисли да дам един екстравагантен пример, който илюстрира моята теза; пример, който показва как една поредица от грешки, основани тъкмо на нравствена почва, могат да доведат до недопустими поражения върху съзнанията на младите; за жалост, тези грешки и нарушения са допуснати тъкмо от органа или институцията, която по начало е призвана да бди да не се допускат подобни грешки и нарушения; ще видите как ескалацията на грешките и нарушенията води до ескалация и в един момент до неудържимост на вредните нравствени или деморализиращи влияния върху съзнанията на младите, на нашите възпитаници. И от тук и върху поведението им, върху начина, по който реагират на дело, практически. Случаят, който ще разгледам, е интересен и за това, че и другият фактор, именно родителите, е въвлечен в процеса и вместо да изиграе предписаната му от "природата на нещата" възпитателно-оздравителна роля, се стигна дотам да изиграе демотивираща и също така деморализираща роля - изцяло вредна пак за личностното изграждане и нравственото въздигане на младите хора. Ето и моят илюстриращ и така показателен пример; ще ми се наложи да почна отначало, тъй като е възможно много хора съвсем да не са наясно за началото, за генезиса и също така за развоя на цялата тази многозначителна история от живота на нашата училищна общност.

Да, ама на мен тук ми се налага да прекъсна писането, понеже трябва да ставам за работа. Ще продължа текста си при първа възможност. Хубав ден на всички!

(Следва продължение)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.