Истината ни прави свободни

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Доклад по един доста обезпокоителен и съвсем "свеж" инцидент в нашето училище



Отново ми се налага да напиша един административен документ (доклад), в който да поставя на вниманието на училищната общност и на ръководството един интересен и показателен, направо красноречив инцидент, подлежащ на най-ефективно разрешаване, ала, за жалост, превърнал се в нещо, наподобяващо едва ли не "шекспирова история"; ето за какво става дума, ще карам директно, без особени анализи на случилото се, тъй като нямам време, след около половин час ще трябва да ставам и да тръгвам на работа:

ДО ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ - чрез Директора на ПГЕЕ-Пловдив
До Началника на РИО-Пловдив
До г-н Цило Нейчев, председател на Регионалната организация на синдикат ОБРАЗОВАНИЕ към КТ "Подкрепа"

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Началник на РИО-Пловдив,
Уважаема госпожо Директор,
Уважаеми господин Нейчев,
Уважаеми колеги, дами и господа,

Принуден съм да Ви пиша отново за да Ви запозная с интересното и многозначително продължение на една история, която твърде добре показва ситуацията в нашето училище, като при това е изразителна и в едно друго важно отношение: показва също така как дадени проблеми ескалират и се усложняват до неимоверност при неумели или погрешни реакции от страна на съответните ръководни или длъжностни фактори. Разбира се, възпитателната дейност на младите е една фина духовна дейност по формиране на устоите, преди всичко нравствени, на техните личности, сиреч, е дейност, която съвсем не бива да бъде подценявана; непростим разкош е също така да си позволяваме да допускаме груби грешки или пък безхаберно, безотговорно отношение, тъй като това не може да не нанесе тежки вреди, тежки нравствени деформации на съзнанията на нашите възпитаници. Случаят е интересен за интерпретация и за анализ, но ще ми позволите да се въздържа от особени анализи, предоставяйки този аспект на всички вас, адресатите на този мой доклад.

Нарочно ще се абстрахирам от представяне на цялостната ситуация (това е било предмет на други мои доклади, с които вие би следвало да сте вече запознати) и ще се съсредоточа на описание на отделния "частен", но затова пък толкова изразителен случай.

Преди повече от месец с мой доклад беше предизвикано на Педагогически съвет обсъждане поведението на един ученик от Х Е клас, именно ученика М. (фамилията ще добавя скоро, тъй като в момента я нямам пред себе си, а тя е доста трудна и за произнасяне, и за писане). Тогава представих, описах изяви на този ученик, грубо и по арогантен начин накърняващи личността и достойнството на един преподавател, на един учител, именно на моя милост. Беше ми интересно как ще реагира ръководството на училището и Педагогическия съвет на този случай, тъй като в него се съдържа обезпокоителен симптом, свидетелстващ за рязко влошаване на ситуацията с дисциплината. След бурни дебати, но не по поставената, а по съвършено друга тема Педагогическият съвет тогава не реагира никак, на ученика не беше направена дори и забележка, камо ли пък да беше наказан по-строго. Явно това той го е възприел като своеобразно "насърчение" да продължи още по-активно все в същата посока.

От този момент ученикът наистина съвсем и изобщо не коригира поведението си по посока на поправяне, напротив, позволи си цяла една поредица от прояви, нарушаващи правилника. Арогантното, предизвикателното държание в часовете, неизпълнението на разпорежданията на учителя и пр. е най-малкото, което обаче, изглежда, му се е видяло недостатъчно. Този ученик прояви голяма изобретателност в тази посока, която е достойна да стане предмет на моя доклад - щото такива немислими доскоро прояви все нещо говорят, щом все пак са възможни, щом все пак се случват.

Примерно забелязах, че този ученик ме дебне по коридорите и щом ме види, тръгва директно, право срещу мен, стараейки се, както установих, да се... сблъска, да ме блъсне, "да мине през мен", сякаш съм безтелесен; разбира се, ми се налагаше, с оглед да избегна сблъсъка, да отстъпя встрани - както правят възпитаните хора. Това се случи на няколко пъти в коридорите на училището, пред погледите на много ученици. Интересно е да се отбележи, че ученикът правеше тия неща съвсем предизвикателно, гледайки право в очите на преподавателя, ухилен подобаващо, правещ съответните, подходящи за случая язвителни фасони, помятания, заплахи и прочие. Добавям това за да не се сметне, че става дума за случайно, несъзнавано "трудно разминаване", предизвикано от многолюдния поток в коридорите.

В един момент този млад човек изобрети друг любопитен прийом, който почна усърдно да експериментира: виждайки ме в коридора, издебваше момента когато се разминаваме и правеше опит, било отзад, било странично, да ми подложи крак, да ме спъне, та евентуално да падна, преплитайки си с негова помощ краката; виждате или сами се убеждавате, че въпросната особа прояви известни творчески способности в опитите си, тъй да се рече, да малтретира, да се погаври с един учител, в случая с моя милост (щото, дочувам, че въпросното лице и по отношение на други учители проявявал специално изобретени и рафинирани средства за тормоз и пр.). Както е да е, възниква резонния въпрос: защо си позволява такива съвсем глупави неща, как е възможно изобщо да се появят в съзнанието му, каква ли пък е целта да се държи така спрямо един учител? Оставам на преценката на здравомислещата аудитория, към която адресирам доклада си, да си отговори на тия любопитни иначе въпроси.

А ето сега и представянето на последния инцидент, който именно ме принуждава отново да обърна вниманието ви върху тази иначе наистина многозначителна история, случваща се в едно съвременно българско училище. Вчера, 13 февруари, идвайки за час към 17.00 часа (имам два късни часа, 7-ми и 8-ми), долу, на първия етаж, във фоайето, на няколко крачки след като отминах стаичката на портиера, забелязах, че отсреща идва същото това въпросно лице, именно този същия така оригинален ученик от Х Е клас. Той за един миг сякаш се позамисли какво да направи, но мигновено реши, промени траекторията на движението си, засили се към мен и този път наистина ме изпревари, завари ме неподготвен да отстъпя встрани - и се сблъска с мен доста силно. Лицето му, доколкото забелязах, беше по обичайни си маниер ухилено, явно правеше всичко това съзнателно-демонстративно, което успя, разбира се, силно да впечатли придружаващите го ученици, които не познавах, явно са от по-малките класове, на които не преподавам. Портиерът, който стоеше зад стъклената преграда, не видях дали забеляза случилото се (ще го питам непременно дали нещо е забелязал), също така ми е интересно дали във фоайето има камера, която евентуално да е заснела случилото се. Втрещен от наглостта на този ученик, аз сякаш онемях и не промълвих нищо, само се обърнах след него за да забележа реакцията му; въпросният ученик с бърза крачка се оттегли от мястото на произшествието, напускайки сградата на училището, излизайки от вратата.

След случилото се разказах за инцидента на помощник-директорката инж. Динчийска, а също така и на класната ръководителка г-жа Проданова. Която, прочее, ми съобщи нещо крайно интригуващо, а именно, че току-що същият този ученик я бил известил, че г-н Грънчаров, видите ли, "нарочно го бил блъснал в коридора" (!), един вид злосторникът вече се бил пожалвал от жертвата на своята собствена екстравагантно-нагла постъпка. Това е в общи линии "дребничкият инцидент", за който държа да известя както Педагогическия съвет на училището, така и неговото ръководство, а също и висшестоящата административна инстанция - както и ръководството на синдикалната организация, в която членувам.

Искам да добавя нещичко, за да очертая донякъде контекста на случката. Ще се въздържа от своето тълкуване, което да обясни моята гледна точка по този съвсем неслучаен, разбира се, а изцяло преднамерен, умишлено предизвикан инцидент. Явно ученикът прави всичко това не просто ей-така, за да се погаври с един учител, а със съвсем друга цел, ясно каква, това е така близко до ума: да предизвика учителя, който в състояние на афект да си позволи някакви укорими действия, с оглед да бъде наказан, а и, евентуално, да бъде уволнен. Кой и по какъв начин може да въздейства на този ученик да се държи така безцеремонно нека всеки сам да се опита да определи, съобразявайки се със съвестта си. Аз смятам, че въздействието е несъмнено, предвид това, че без подобни въздействия учениците съвсем не си позволяват подобни прояви спрямо учители, слава Богу! Кой си е позволил да въздейства на ученика в такава една недопустима посока аз не мога да кажа, но цялата поредица от негови постъпки е необяснима иначе, е абсурдна до степен да е съвсем невъзможна; щом обаче такива неща се случват, е съвсем допустимо да се питаме: а защо все пак се случват, какво ги прави не така ирационални?

Ще добавя и един малък, сякаш съвсем страничен нюанс, който в известен смисъл може да хвърли някаква допълнителна светлина върху случая: многоуважаемата г-жа Директорка на училището, случайно или не, в своя производствена характеристика, предназначена за ТЕЛК, ми даде съвсем неочакваната диагноза "податливост към нервно-психологични разстройства"; близко до ума е, че в близките дни спешно са й необходими все пак някакви "доказателства" за верността на нейната "диагноза" - тъй като заседанието на ТЕЛК, където ще бъде преценявана "диагнозата" й, наближава, то е съвсем скоро. Да, на това предстоящо заседание на ТЕЛК ще бъде обсъждана нейната "експертиза" за заболяване, от каквото до този момент, слава Богу, никога не съм се оплаквал: аз съм инвалидизиран за съвсем други заболявания. Пиша това просто като подробност, която все пак може да има някакво отношение към инцидента, а може пък и да няма, знае ли човек: та животът у нас е така динамичен, интересен, многолик, чудат и дори вълнуващ?! Другояче казано, опитвам се да си обясня някак на какво може да се дължи ескалацията на подобни прояви спрямо моята особа, която, несъмнено, силно вълнува, кой знае защо, нашата така активна ръководителка. Фактът, че никога до този момент в моята твърде продължителна, вече 31 годишна кариера на учител, не ми се бяха случвали подобни многозначителни събития и инциденти, а те ми се случват точно сега, в този забележителен момент от кариерата ми, ме кара да се опитвам да осмислям всяка хипотетична вероятност, щото, нали знаете, ний, хората, бидейки рационални същества, съвсем не можем да се успокоим когато се сблъскаме с толкова странни, направо дори мистични събития и явления на живота.

Много ми е интересна този път реакцията на многоуважаемата учителска колегия, а също и тази на призваните, на упълномощените да вземат отношение по случая длъжностни лица. За мен това е един безспорно любопитен нравствен тест, който обаче може да има и по-дълбоко отношение към търсенето и изнамирането на задоволителни обяснения защо ситуацията в нашето училище се влошава сякаш с всеки изминал ден. Считам, че е от интерес на цялата училищна общност да бъдат изнамерени ефективни начини за противодействие на такива обезпокоителни явления, щото в противен случай, ако не изпълним мисията си на възпитатели, рискуваме всичко да отиде, както се казва, по дяволите.

14 февруари 2014-та година
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ