Истината ни прави свободни

събота, 22 февруари 2014 г.

Разговор на гишето в психодиспансера, показващ до какви идиотщини води капризът на някои самовлюбени началства


Имам днес сутринта два учебни часа, след това имам "прозорец" от цели 4 часа ("прозорец" означава "дупка в разписанието", нямаш часове, можеш да излезеш да се поразходиш или дремеш в учителската стая и чакаш), а пък след това имам още един час. Е, по тази причина след като си взех първите два часа се облякох - днес в Пловдив е хладничко - и тръгнах да се разхождам, първоначално просто за да убия времето, а пък после се сетих, че мога да свърша и някаква полезна работа и затова направих голям завой в разходката си и се отправих към... психодиспансера. Защото се сетих, че трябва да си направя едно психологическо изследване на паметта, волята, вниманието, емоциите и пр. - то ми е необходимо щото ми се налага да се явявам в скоро време на ТЕЛК по психиатрични заболявания: редовните читатели на този блог вече знаят, че там бях изпратен от своята работодателка, от директорката на училището, в което работя - тъй като изведнъж й хрумна да пише в моята характеристика, че по нейна преценка съм бил имал чудна "диагноза" по заболяване, от което никога не съм се оплаквал, именно тя самата прецени, че съм бил изпадал в... "нервно-психически разстройства". Както и да е, искат ми за този ТЕЛК въпросното изследване, ето, отивам да попитам как да си го направя; на регистратурата обаче между мен и дежурната сестра се проведе интересен разговор, който тук искам да опитам да възпроизведа: за да покажа до какви нелепости води една такава инициатива на моята толкова енергична и неуморима администраторка. Е, нямам талант да пиша по художествен начин, но както и да е, ще се постарая да предам почти дословно нашия разговор с дежурната сестра на регистратурата; ето какво си казахме:

- Добър ден! Имам предписание от ТЕЛК да се явя на психологическо изследване на паметта, емоциите, волята и т.н., как може да стане това?
- Добър ден! Дайте си писмото от ТЕЛК-а.
- Заповядайте!
- А Вие имате ли етапна епикриза?
- Не, нямам, знаете ли, аз до този момент никога не съм имал оплаквания за психичното си състояние.
- Е, така всички казват. Искате да кажете че не сте постъпвал в болница ли?
- Да, не съм постъпвал досега в психиатрична болница, слава Богу! То само това ми оставаше.
- А кой психиатър досега Ви е лекувал?
- Моля да ме разберете, досега изобщо не съм ползвал услугите на психиатър. Просто...
- Господине, моля да не увъртате! Какво, искате да кажете, че ей-така, без да сте психично болен, сте изпратен на ТЕЛК за психични заболявания ли?
- Да, не съм психично болен, не съм ходил никога на психиатър, не съм имал такива оплаквания.
- И защо тогава Ви пращат на психиатричен ТЕЛК? Моля, господине, не ми губете напразно времето!
- Госпожо, казвам Ви самата истина. Причината да ме извикат на психиатричен ТЕЛК е една "производствена характеристика", която моята любезна работодателка изпрати до ТЕЛК, в която записа, че съм бил имал "нервно-психически разстройства". А иначе моите заболявания, по които съм инвалидизиран, са съвсем други, имам болно сърце и някои други болести.
- Е, тия "някои други болести" не са ли тъкмо психичните? Господине, няма нищо срамно, че сте психично болен, трябва да знаете, че ония болни, които не съзнават психичните си проблеми, са болни в по-тежка форма от тия, които съзнават проблема си и търсят изцеление.
- Мерси за информацията! Но аз това го зная, щото сам съм психолог...
- Е, приятно ми е: аз пък съм Жосефина Боарне, любовницата на Наполеон! - избухна досега уж любезната служителка, която видимо започна да губи търпение - много Ви моля да ми отговаряте директно на въпросите и да не фантазирате прекалено.
- Не, госпожо, изобщо не фантазирам. Аз не само съм психолог, но и съм автор на учебник по психология, който при това има вече четири издания! - добавям аз, воден вече от чист изследователски интерес, щото разговорът вече започва да ми харесва.
- Е, както и да е. То и аз може да съм написала много учебници по психиатрия, ама си мълча, не се хваля като Вас. Сега разбирам, че съвсем оправдано са ви пратили на психиатричен ТЕЛК. Много сте зле. Тия болезнени фантазии ми говорят, че положението Ви е сериозно. Сега ще ми отговорите ли на въпроса: имате ли документи, доказващи вашите отношения с българската психиатрия?
- Не, нямам такива документи по простата причина, че в качеството ми на пациент никога досега не съм имал никакви отношения с българската психиатрия. Моля Ви също да разговаряте с мен по-уважително, щото си позволихте изказване, което засяга моята чест и достойнство.
- Добре, господине, а какво работите?
- Аз съм учител. Преподавам философия, психология, гражданско образование в едно училище.
- Аз пък съм актриса в Холивуд, приятно ми е да се запознаем. Вие сигурно сте ме виждала по филмите. - служителката в този момент прави красноречива гримаса, която обаче, кой знае защо, почва да ме дразни.
- Нямате актьорски талант, тъй че не се правете на каквато не сте. Моля да разговаряте с мен само по служебни въпроси, щото както сме започнали този разговор едва ли някога ще го завършим.
- Значи претендирате че сте учител?
- Не претендирам, а СЪМ учител.
- И сте написал учебник по психология в четири издания?
- Да. Но това какво отношение има сега към въпроса, който разискваме?
- Няма никакво отношение. Но Вие ми казахте тия неща.
- Ами видях, че сте доста любознателна, та затова Ви казах тия неща.
- Добре де, да не усложняваме проблема. Та значи сте пратен на ТЕЛК без никакви оплаквания, така ли?
- Да, пратен съм на ТЕЛК за психични заболявания само защото моята работодателка си позволи такъв един каприз: написа в характеристиката ми такива едни неща, нямащи нещо общо с реалността. Ще й дам възможността на друго място да докаже своята "диагноза".
- Мен това не ме интересува. Щом нямате никакви документи от преглед при психиатър ще трябва да Ви дам час и за преглед при психиатър?
- И защо ми е преглед при психиатър след като нямам никакви оплаквания?
- Господине, и здрав човек не е зле отвреме-навреме да иде на преглед при психиатър. Вижте в каква лудница живеем всички ние, страната ни е заприличала на същинска лудница. Тъй че моля да ме разберете, няма нищо лошо да идете да се прегледате при психиатър.
- За страната може да сте права, че е заприличала на лудница, но това за мен не е аргумент, че аз лично трябва да се явявам сега на психиатър. Моля да не ме обиждате!
- Вижте, аз за Ваше добро го правя, щото ако нямате никакъв документ от психиатър, ТЕЛК ще Ви върне и само ще Ви се наложи още веднъж да се явявате на същия този ТЕЛК.
- Значи не става ли така, че аз влизам по този начин в абсурден механизъм: щом на ТЕЛК се явяват само психично-болни хора, а аз съм пратен на такъв ТЕЛК, то неизбежно, по Вашата логика се налага и аз да бъда изкаран психично-болен, правилно ли Ви разбирам?
- Господине, почват да ме хващат нервите с Вас. Никой не иска да Ви изкара психично болен, просто Ви казвам, че е добре да идете на психиатър, за да не Ви върнат от ТЕЛК-а. За Ваше добро го казвам. За да не се разкарвате излишно.
- Не ща да ида на психиатър, аз Ви помолих да ми дадете час за психологично изследване на паметта, въображението и пр. Ако ми трябваше преглед при психиатър, самият ТЕЛК щеше да ми го предпише.
- Но той Ви го е предписал. Ето тук пише да си донесете всички листове за амбулаторни прегледи при психиатър.
- Да, ама аз не съм имал такива прегледи.
- А трябва да имате.
- Защо да трябва като нямам оплаквания?
- Ох, заболя ме главата вече! - изстена дамата от гишето. - Добре, няма да се явявате на психиатър. Щом не искате, няма.
- Благодаря Ви за разбирането. Въпросът за мен обаче е принципен. Имам право на свободна воля. Ако имам нужда от психиатър, аз сам ще поискам да се прегледам. Това е мой избор.
- Да, ама някои по-тежко болни не съзнават нуждата си от преглед, не съзнават проблемите си.
- Не бъдете толкова загрижена за мен. Аз сам мога да се грижа за себе си.
- Добре, грижете се. Ето Ви документа. На ... се явете на преглед при психолог за това изследване.
- Благодаря много! Много сте любезна! Хубав ден!
- Мерси! И на Вас.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ