Модерният, сиреч, свободният и достоен човек не чака чудеса, а разчита на себе си

Промяна в българското образование по посока на либерализацията на отношенията в него според мен ще има едва когато ние, хората, гражданите, учителите, учениците, родителите почнем да осъществяваме някакви промени по посока на увеличаване на нашата свобода. Свободата не се дава, тя се взема. Просто трябва да се възползваме от нея.

За жалост, много са малко тия хора у нас, които разбират що е свобода. Изглежда страхливците (малодушните) у нас са значително повече. Затова промяната няма да стане лесно - или бързо.

Същото, което важи за либерализирането на образованието, важи също така и за демократизирането (освобождаването) на всички други отношения в нашата страна. Гражданите следва да са движещата сила на промените. Няма друг път, друг начин не е изобретен.

Спущането отгоре на готови решения е погрешна, е в корена сгрешена методология - или стратегия. Очакването "тия отгоре", именно управляващите, политиците, чиновниците и пр. да благоволят да направят промените е същото като да чакаш да получиш от умрял човек писмо. Или означава да се надяваме да се случи някакво чудо, което всички ни вкупом да спаси. Модерният, сиреч, свободният и достоен човек не чака чудеса, а разчита на себе си, на своите сили.

Имам чувството, че по ръст на съзнанието за свобода нашето общество се намира на нивото, характерно за епохата още преди раждането на Христос. Ние в това отношение сме ако не пълни диваци, то поне сме езичници...

ПОСЛЕПИС: А ето какво отговорих във Фейсбук на въпроса на една дама по все същата тема:

Vera Kostadinova: Изгледах видеото. Интересно ми е, споделяте ли всички идеи, предложени на конференцията? Как виждате ролята на родителя като учител? И как този вид образование ще се вмести в държавните образователни изисквания?

Ангел Грънчаров: Да, споделям идеите, изложени на конференцията. Тези идеи са обединени органично от един принцип: този на свободата; свободата е необходимото условие за разгръщане на творческите и градивните сили на човека. Разбира се, в тази посока, посоката как да се реализират на дело тия идеи, има най-различни варианти, всяка общност може да си изнамира свои оригинални решения, според особените цели, които си поставят, съобразено с условията и прочие. Няма готови предписания и рецепти, които да работят във всички условия и да са годни за решаване на всички проблеми. На всеки конкретен проблем трябва да се търси оригинално ефективно решение. Ако се окаже, че дадено решение не работи, трябва да се търси друго. Така стават работите в живота, така трябва да стават и в образованието, което не следва да е изолирано от живота.

Родителят по необходимост играе ролята на учител и успява в ранната детска възраст (до 4-5 години) да спомогне за развитие на съзнанието на децата си - ранното детство е най-решаващ период в развитието на човека, тук се поставя фундамента на личността. Щом родителите се справят в този период, какво пречи да се справят в по-късните периоди, когато проблемите се усложняват, но пък за сметка на това бихме могли да ги решаваме в сътрудничество със самите деца.

Образователните изисквания на държавата трябва да отпаднат, те са абсурдни. Не може държавният чиновник да знае по-добре от нас какво е нужно на нашите деца.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.