Истината ни прави свободни

вторник, 25 февруари 2014 г.

Начало на дискусия за образованието, свободата, надеждата за промяна, бъдещето...

Снощи разговаряхме с оня същия толкова интересен млад човек, чието есе вчера публикувах в блога: виж Размислите на един млад човек за различията между културите и образованието в България и САЩ. Разговаряхме във Фейсбук и му предложих да публикувам разговора ни - така би могло към нашата дискусия да се включат и други хора, щото проблемите, които обсъдихме, може да провокират интерес и у други хора. Обещахме си да продължим и друг път разговора; може да се получи интересна поредица. Оказва се, че научих доста неща от този младеж, което може само да ме радва. Ето текстовия запис на разговора ни от снощи:

Ненко Манолов каза: Здравейте! Разбрах от Р. И., че сте искал да ми публикувате есето, което написах преди две години. Имате разрешение. Не съм спрял да се развивам от тогава обаче и имам някои нови идеи - бих искал да ги обсъдя с Вас - както и да чуя вашите!

Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Благодаря Ви за разрешението Ви да публикувам Вашето есе! Сторих го, може да се прочете на ето този адрес. Ако имате забележки върху публикацията, моля, кажете, ще я поправя. Много ще ми е интересно да поговорим върху тия проблеми - и да обсъдим новите Ви идеи.

Н.М. каза: Нямам забележки, супер е. Вие от Пловдив ли сте?

А.Г. каза: Да, живея и работя вече близо 30 години в Пловдив. Вие учите в Карлово?

Н.М. каза: Да, сега съм 12-ти клас.

А.Г. каза: Преподавам философия.

Н.М. каза: Ако искате да се видим следващия път когато дойда към Пловдив? Не знам обаче кога ще е това.

А.Г. каза: Много ми хареса Вашето есе, също така считам, че проблемите на образователната система у нас следва да се дискутират, за да се търси изход от тежката криза. Да, разбира се, ще се видим, но можем да обсъдим въпроси от взаимен интерес и чрез интернет.

Н.М. каза: Радвам се, че на специалист в тази сфера са му допаднали моите идеи! Напоследък тотално ми е писнало от училище, както и на всички околни. Пак съм си отличник де - аз и няколко други сме "вечното присъствие". Учат се неща, които изобщо не са реални и то по начин, който не е практичен. Насила запаметяване. От стила "Учете - защото ще изпитвам!". Смятам, че човек трябва да бъде свободен да бъде свободен. Да има избор на избор.

А.Г. каза: Напълно вярно. Ако имате желание и представите писмено новите си идеи, ще ги публикувам в блога, може да се появи дискусия, той се чете от доста мислещи хора.

Н.М. каза: О... аз не съм ги структурирал в смилаем вид... те хвърчат из главата.

А.Г. каза: Аз също смятам така: без свобода всичко се обезсмисля, а свобода нямат нито учениците, нито учителите в България.

Н.М. каза: Когато човек учи по своя собствена воля това, което го интересува - тогава наученото е полезно и "живо". Например аз седя пред компютъра и се себеобразовам постоянно.

А.Г. каза: Друг вариант, който бих Ви предложил, е двамата да обсъждаме проблемите ето така, както сега, диалогично, и след това да публикуваме текстовия запис разговора ни; мисля, че може да стане интересно. Този е начинът, тази е вярната посока: човек да учи онова, което иска, което е преценил, че му е потребно; не да го учат.

Н.М. каза: Ами... щом публикуване е целта, добре. Как се постъпва, като интервю ли, или вече е започнал разговора?

А.Г. каза: Ами ако имате възможност и време сега, можем да продължим, ако пък искате, можем да се уговорим в близко време да поговорим пак, както предпочитате?

Н.М. каза: Може и сега. А защо ми говорите на "Вие"? Аз съм по-малък от Вас.

А.Г. каза: Аз смятам, че тия проблеми са важни, а за жалост у нас много не се говори по истински важните проблеми; затова предлагам да разговаряме, а като публикувам разговора ни, може и други хора да се включат, да започне по-смислена дискусия. Ами говоря Ви на "Вие" понеже и Вие ми говорите така, за да сме равнопоставени; смятам, че така е възпитано.

Н.М. каза: Добре, така да е. И щом имате читаемост това звучи като идеалното място. Та как се започва?

А.Г. каза: Аз бях преди седмица на Първата национална среща за свободно образование в България, която се проведе в София; беше много интересно, имаше участници от чужбина; публикувах доста неща за срещата в блога си, можете да ги потърсите когато имате време и желание. Там беше и проф. Яков Хехт, основател на първото така наречено "демократично училище" в Израел, той е написал книгата "Демократичното образование", преведена е на български. Чух и прочетох от него неща, които силно ме впечатлиха. А иначе разговора можем да го водим съвсем свободно, Вие каквото искате да ме питате, аз каквото искам, без никакви ограничения.

Н.М. каза: Аз даже не знаех, че има такива срещи. Какви теми намерихте за интересни?

А.Г. каза: В момента този образователен модел, т.н. "демократично училище" се разпространява в света, предстои и в България да се създаде такова; интересното е, че в него няма задължителни предмети, няма класове, програми и пр., всеки ученик учи и прави каквото иска, напълно свободно Как Ви изглежда това? Учениците в условия на свобода развиват у себе си способности и качества за пълноценна изява на личностите си в едно свободно и динамично развиващо се съвременно общество.

Н.М. каза: Бях чувал, че във Финландия било такова. Това е голяма крачка напред.

А.Г. каза: Вие какво мислите, какво би се получило ако у нас като експеримент се направи нещо такова: всеки в училище да учи само каквото иска - и както иска? Някои хора смятат, че нашенският манталитет щял да доведе до "свободия" и до безсмислен хаос.

Н.М. каза: Ще се появят истинските цветове на всеки. Ще има много голяма група, която изцяло ще спрат да идват на училище - и няма лошо в това. Няма добро, но няма и лошо. ОБАЧЕ вече няма да имат правото да казват, че държавата им била виновна, че родителите им са виновни, че учителите са виновни за това, че не са успели.

А.Г. каза: Така е.

Н.М. каза: Това би вкарало в съзнанието на Българина една голяма и важна идея, контрабаланса на свободата - задължението. Човек е свободен да прави каквото си иска, но не и да бяга от последствията от решенията му. Това е за Байганьовския манталитет. Няма да има загуба. То вече почти няма какво да се губи. Ще има хора, които ще си карат по старому. Ще си учат за професия и толкова.

А.Г. каза: Именно: да поемеш пълната отговорност за себе си; това няма как да стане ако го няма избора; поради липсата на свобода хората стават безотговорни и все търсят на някой друг да прехвърлят собствената отговорност.

Н.М. каза: А тези другите, тези, шантавите, тези, които жадуват за знание - те биха се възползвали най-добре от промяната.

А.Г. каза: Така е. Съгласен съм; всеки ще може да разполага със себе си и да постигне онова, за което има потенциал - и талант.

Н.М. каза: Най-вече волята определя. Забелязал съм напъни на революция напоследък - е, те са винаги там. Вродено е в човека да се бунтува. Обаче много често тези енергии се вливат в това да се пуши зад училището, да се показва човек, че не го е страх да наруши правилата. А ако няма правила, ако няма задръжки - в какво би се фокусирала тази статична енергия? Според вас?

А.Г. каза: Аз много мисля напоследък за това кои могат да бъдат движещите сили на промяната в българското образование и училище. И смятам, че младите хора следва да бъдат основната движеща сила. Интересно ми е Вие как мислете по този въпрос? Колцина според Вас сред младите, сред вашето поколение са бунтари и могат да се възползват в позитивна посока от предизвикателствата на свободата? Понеже у нас поголовно липсва съзнание за свобода, много е възможно "даването" на свобода първоначално да породи анархия.

Н.М. каза: Въпросът е много по-широкообхватен. Не смятам, че изобщо е нужно да се хабят енергии в революция, в бунт, в унищожение. Не се създава един Нов Свят като се унищожава старата система, а като се сътвори друга, която прави старата ненужна. Колко биха се възползвали от такава промяна? Може би 5%, 15% МАКСИМУМ. В началото. Понеже те вече са достигнали нужното ниво на развитие на съзнанието. А после лека полека и другите. Това, което вие наричате анархия смятам, че е хаос. Това, което аз наричам Анархия е социален строй, който някои наричат "Гражданско общество". Ако капитализма е всеки за себе си, то анархията е всеки за всеки. Капитализмът води до социализма, води до комунизма, води до анархия. Движещият фактор на целия този процес, обаче, е съзнание.

А.Г. каза: Мисля, че Ви разбирам. Въвеждането на промени "отгоре" - евентуално, щото "отгоре" липсва воля за такова нещо - е "нож с две остриета"; би следвало промените да почнат да се пораждат в процеса на реалния живот - и едва постфактум да се узаконяват и фиксират като правила.

Н.М. каза: Така е.

А.Г. каза: Дали обаче има в съзнанията на младите умонастроения, които биха подкрепили промени по посока на либерализация на системата, за внасяне на промени по посока на реална свобода?

Н.М. каза: Не мога да отговоря с една дума. И има, и няма. То темата, по която почнахме да разговаряме, е голяма, има много моменти и аспекти; тъй че едва ли сега ще можем кой знае какво да постигнем; но поне да я започнем. Като цяло - трябва да има, ако ще ни има! В момента сме в епоха на промяна, на развитие. Слънцето тепърва започна другата половина на обиколката си около Великия Център на галактиката.

А.Г. каза: Щото положението е тежко, пропилява се най-ценния капитал на една нация: личностният, човешкият капитал; непростимо е агонията на образователната система да продължава още с години. Това за Слънцето не го знаех, интересно е...

Н.М. каза: Нека обясня. Всичко е вълни. Материята е просто втвърдена енергия съществуваща, на ниско ниво на вибрация. Както денонощието има две половини - ден и нощ. И годината може да се каже, че също има две половини. Възходящ и низходящ, в които през едната половина от топло (и светло) става студено (и тъмно). И през другата половина се минава от мрак към светлина. По същия начин нашето слънце, барабар с всички планети обикаля центъра на галактиката. Това обаче отнема хиляди години. И ние таман започваме да се приближаваме. Както се знае, светлина = знание, светлина = живот, светлина = съвършенство.

А.Г. каза: И сега в каква половина навлизаме: от светлина към тъмнина или обратното?

Н.М. каза: За този галактичен цикъл става дума. Преди няколко години тепърва започнахме да се приближаваме.

А.Г. каза: Така е, то и думата свят иде от светлина.

Н.М. каза: Това може да се види в световното пробуждане, което се случва. То е експоненциално.

А.Г. каза: Дай Боже да е така както казвате!

Н.М. каза: Това си има астрономически доказателства.

А.Г. каза: Значи има надежда за промяна към по-добро? В световен, общочовешки план.

Н.М. каза: И древния календар на Маите крие много интересности... Да! Но по-скоро "избор" е правилната дума. Ще си позволя да цитирам Екхарт Толе: "Промяната на човешкото съзнание вече не е лукс, който е постижим само за малцина, а необходимост, за да не се самоунищожи човешкият вид." Това имах предвид когато казах, че "трябва да има, ако ще ни има" в отговор на въпроса дали го има нужното съзнание при младите.

А.Г. каза: Ето нещо за идеята на демократичното образование; то се връзва с това, което казвате: значи навлизаме в период на големи позитивни промени, което е радващо. Но ако не сме адекватни на повелите на времето, на епохата, дали пък няма опасност да се саморазрушим като култура и като нация?

Н.М. каза: Изборът е лично Ваш, наш, на всеки един човек. Момент, да прегледам пратеното...

А.Г. каза: Аз все се страхувам от това, че хората у нас, които, да речем, обичат свободата, сме малцинство, сме нищожно малцинство, което не вещае добро за цялата общност.

Н.М. каза: Може да е така, но няма смисъл от страх. Това за Ritalin го знам. В САЩ има епидемия от една болест, наречена там ADD/ADHD. Което се превежда нещо като "липса на внимание и хиперактивност". Ами това не е ли знак, че човек е дете? Когато човек се роди първите две години го учим да върви и да говори... А следващите 16 да седи и да мълчи!!! Не виждате ли нещо... ненормално в това? Отделили сме се от природата, от себе си, от собствената си природа. Споделихте, че се страхувате, че много малко хора всъщност обичат свободата, че няма наличие на съзнание за свобода. А защо е така? Толкова много енергии са вложени да се потиска човешкия характер и натура, колкото и да се опълчват на това.

А.Г. каза: Така е. Вярно говорите.

Н.М. каза: Има сила, огромна сила, непонятна творческа сила да се творят чудеса.

А.Г. каза: Споделям!

Н.М. каза: Тя не е в някои от "тях", нито в някой от нас, а във всеки един от нас.

А.Г. каза: Попаднах на сайта на Яков Хехт, има много негови лекции (клипчета), Вие знаете английски, може да Ви е интересно да го послушате; много интересен човек.

Н.М. каза: И стига да намери почва за развитие, а не да се потиска - ще сътворим един свят, непонятен за сегашните представи.

А.Г. каза: Радвам се, че сте оптимист! По принцип споделям една такава нагласа. Ами много ми беше приятно, друг път можем да продължим; аз доста време изкарах пред компютъра, нуждая се от почивка; лека вечер!

Н.М. каза: Аз ще видя сайта му по-обстойно, както и нещата, които ми пратихте. Беше ми приятно, дано не съм ви отегчил с идеите ми, може следващия път да обясня точно как са свързани с това, което виждаме. Благодаря за отделеното време!

А.Г. каза: Изобщо не сте ме отегчил! Напротив, много ми е интересно. С удоволствие ще разговарям пак с Вас.

Н.М. каза: Радвам се, и аз така.

А.Г. каза: Впрочем, това, което си поговорихме сега, има ли проблем да го подготвя за публикуване в блога; преди това ще Ви го изпратя за да внесете промени ако искате? Аз смятам, че диалогичната форма не е за пренебрегване, напротив, много е добра.

Н.М. каза: Няма никакви проблеми, би ми било много драго. Има място даже и за продължение, понеже сега едва-едва почесахме повърхността на нещата и има още много за говорене.

А.Г. каза: Да, точно така; ще продължим, сега това беше само най-общо въведение. Добре, като имате време и настроение за разговор, обаждайте се.

Н.М. каза: Разбира се, Вие също. Лека вечер!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ