Истината ни прави свободни

сряда, 19 февруари 2014 г.

Направете нещо произволът и гаврите най-сетне да престанат: какво още чакате - да се случи неотвратимото ли?!

Вчера знаменитата, прославилата се вече г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова изпрати една от "операторките по чистотата" (чистачките) да ме извика по спешност в директорския кабинет - както разбрах, тя самата много бързала щото щяла да пътува по важни държавни дела някъде из висшестоящите институции! - та значи, извика ме за да ми връчи нов странен административен документ, не личи дали е "писмо", дали е "покана" за писмени обяснения (нашата директорка е литераторка, учителка по литература де, и затова много обича да ни дава "домашни работи" по писане, на мен най-често, разбира се, щото явно е пристрастена към моя неподражаем стил!), дали пък не е някакъв съвсем нов и причудлив административен жанр; ето копие на самия тъй интригуващ документ: Неуморната г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив започна нова процедура по така жадуваното от нея мое уволнение!.

Интересно е да отбележа, че г-жа Директорката преливаше този път от кой знае защо така внезапно избликнала любезност към мен - явно съвсем не можеше да скрие радостното си настроение и необичайно възбуденото състояние на своя дух; дори, представете си, ме попита най-дружески за впечатленията ми от Първата национална среща за свободно образование в България като при това ми декларира, че тя самата също била голяма радетелка за едно "свободно образование" (!!!), което обаче трудно щяло да стане - щото у нас "липсвали нужните условия"!

Както и да е, докато тя ми правеше тия "мили очи", с оглед да ме разсее, аз трябваше да се запозная с връчения ми крайно странен и интригуващ документ - за да преценя дали така любезната г-жа директорка не ми крои някакъв нов капан по обичайния си табиет, искайки от мен да го подпиша. Е, подписах го, без много-много да асимилирам какъв е този така необичаен документ; пък и да бях отказал да го подпиша тя се беше подсигурила за отказ щото набързо извика и две помощник-директорки, които да се подпишат като свидетелки в случай на мой отказ. Та днес имам "домашна работа" да пиша нови писмени обяснения; от Кодекса на труда разбрах, че тя наистина е започнала нова спешна процедура по тъй лелеяното от нея мое уволнение; понеже съм "лош човек", ще й усложня малко живота, ето, по тази причина написах току-що следното "запитване" до инж. Атанас Ангелов Чернаев, Директор на Дирекция Инспекция по труда в Пловдив, а също така до Началничката на РИО-Пловдив и до ръководителя на Регионалната организация на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в Пловдив, синдикатът, към кой съм член:

До инж. Атанас Ангелов Чернаев, Директор на Дирекция Инспекция по труда - Пловдив
До г-жа АНТОАНЕТА ПАКОВА, Началник на регионален инспекторат по образованието в Пловдив
До г-н Цило Нейчев, Регионален Председател на Синдикат "Образование" към КТ ПОДКРЕПА
Копие: До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми господин Чернаев,
Уважаема госпожо Пакова,
Уважаеми господин Нейчев,
Уважаеми дами и господа колеги,

Държа да Ви уведомя с този свой писмен сигнал, че необузданата кампания на всекидневен административен тормоз, провеждана вече две години и то съвсем целенасочено от г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, все още не престава и миг; явно така усърдната администраторка няма да се успокои докато не постигне заветната си цел, а именно да ме уволни от подведомственото й учреждение. Ето последните факти в тази посока:

1.) Преди 5 дни получих Съобщение от Окръжен съд в Пловдив и копие на Касационна жалба до Върховния касационен съд в София, с която г-жа Анастасова чрез адвоката си завежда ново дело по обжалване на Решение на Окръжен съд, отменящо нейна заповед за наложено ми по-рано от нея дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Това се прави при положение, че тя добре знае, че здравословното и финансовото ми състояние не позволяват да пътувам до София, да търся и да наемам нови адвокати и пр., което на фона на безсмислието на тази заповед означава, че случаят се използва като допълнително средство за психологически тормоз над жертвата, именно на моя милост;

2.) На мои многократни искания за достъп до информация с оглед запознаването ми с резултатите от предизвикани по мои жалби и сигнали проверки г-жа Директорката отговаря с пълно пренебрежение и мълчание, което е пряко нарушение на законови разпоредби;

3.) Вчера, 18 февруари 2014 г. получавам любопитен многозначителен административен шедьовър (Изх. № 049), с който, изхождайки от разпоредбите на чл. 333 от КТ г-жа Директорката ме задължава да й предоставя цялата "медицинска информация" за заболяванията, от които страдам, както и да декларирам от какви заболявания именно страдам; отправя ми също така абсурдното питане дали съм бил започнал ползването на "разрешен отпуск" (платен, неплатен, за временна нетрудоспособност), и то при положение, че тя самата е длъжностното лице, което разрешава подобни отпуски; пита ме също така дали имам закрила от друг род и пр., което аз го оценявам като най-груба административна гавра;

4.) Проявявайки непостижимо с ума административно безхаберие г-жа Директорката не предприема никаква реакция по повод на мои писмени сигнали за недопустимо отношение към преподавателя на буйстващи ученици в часовете ми, което по косвен начин е насърчение на тези ученици да продължават все в този дух; свидетели сме на невиждан в историята административен феномен: сякаш е налице някаква странна подмолна коалиция на администрацията с хулиганстващите ученици с оглед упражняване на най-ефективен тормоз над преподавателите, които не желаят да се примиряват с обстановката в училището, все повече приемаща формата на пълзяща анархия;

5.) Загрижен за тежката психологическа и нравствена ситуация в училището написах и представих на вниманието на Педагогическия съвет нарочен доклад за нравственото състояние в училището, придружен с Обръщение до цялата училищна общност; директорката явно счете за възможно да сложи тия два документа за продължително "отлежаване" в най-отдалеченото чекмедже на така пищното директорско бюро, т.е. позволи си да ги скрие от техния адресат, именно от висшия орган за управление на училището, от неговия Педагогически съвет;

6.) Аз вече съм Ви известил, но не пречи да напомня отново нещо крайно екстравагантно: г-жа Директорката си позволи собственоръчно да ми даде психиатрична диагноза "податливост към чести нервно-психологически разстройства", която под формата на "производствена характеристика" изпрати до ТЕЛК в Пловдив, с което осуети подновяването на инвалидизирането ми по моите заболявания (заради които съм инвалид с 60% инвалидност) и по този начин успя да предизвика изпращането ми на специализиран ТЕЛК за психиатрични заболявания (!!!), на който предстои да се явя скоро, през първата половина на март;

7.) Имам чувството, че с тия административно-процедурни номерца тъй усърдната г-жа Директорка цели в образувалото се прекъсване на моята инвалидизация да успее да ме уволни, заобикаляйки закрилата от страна на закона, което по моето възприятие е пример за най-груб административен произвол; произвол, от който висшестоящите административни органи, кой знае защо, съвсем не се впечатляват, въпреки че по закон са длъжни незабавно да го спрат;

8.) Директорката по този начин продължава несмущавана от нищо да демонстрира своя антидемократичен манталитет и стил на авторитарно ръководство, т.е. изобщо не се впечатлява от многобройните сигнали до висшестоящите органи, което показва недопустимо пренебрежение към законността и също така погазване на най-елементарните нравствени принципи и норми на човешкото общуване и на човешките отношения.

Явно г-жа Директорката Анастасова е замислила някакъв доста изобретателен и остроумен начин та да устрои, да нагласи и най-сетне да осъществи в колкото се може по-близко време тъй жадуваното, тъй лелеяното от нея мое уволнение, за което тя непрестанно търси и като не намира се опитва сама да организира, както се убедихте, какви ли не поводи, "капани", "причини", уловки, процедури и т.н. Заявявам, че в условията заради този непрестанен и всекидневен административен тормоз силите ми вече са на изчерпване, крехкото ми здраве е на ръба на пълното рухване; директорката си позволява да нарушава основното си задължение, а именно да ми осигури най-нормални и човешки условия за пълноценното осъществяване на моите нелеки задължения на преподавател по философия и гражданско образование. Непостижимо е за ума защо висшестоящите административни и синдикални органи, които би следвало да бдят за законността и човешките права, си затварят така упорито очите пред това, което въпросната администраторка си позволява! Чудно ми е, наблюдавайки случващото се, в кой век и в коя страна изобщо живеят въпросната администраторка и нейните покровители!

Моля, направете нещо тези безобразия най-сетне да престанат! Какво още чакате - да се случи неотвратимото ли?! Трябва ли да бъда съвсем съсипан пред Вашите очи, трябва ли да бъда разкъсан, трябва ли да бъда съвсем разтерзан, трябва ли да рухна, трябва ли, накрая, да умра - та едва тогава да се размърдате?! Моля да осъзнаете, че с нищонеправенето си Вие поемате пълната отговорност за случващото се!

19 февруари 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:
(подпис)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ