Истината ни прави свободни

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

"От гледна точка на вечността" ли трябва да мислим - за да не станем роби на мястото и времето, в което сме се родили?

По темата на мое разсъждение - виж Все си господства оня същия манталитет: да си кютим - сакън да не си навлечем главоболия! - се получи кратка, но съдържателна дискусия, която заслужава да получи самостоятелно значение; ето какво си казахме там:

Анонимен каза: Aко това твърдение беше генерализирано за цялото човечество, бих бил по-склонен да го приема, но ограничено до българския (или албанския, сомалийския, монголския, американския, португалския и т.н.) „манталитет” в никакъв случай не мога да се съглася. Аман от тези народопсихологизми!

Аз и не знам големите философи да са се концентрирали натрапливо върху един отделен народ. Не ми е известно Хюм обсесивно да е анализирал шотландците или англичаните или Декарт французите или Спиноза холандците (или евреите) или Кант германците и т.н. Философът гледа на света sub speciae aeternitatis (От гледна точка на вечността (Спиноза), бел. моя, А.Г.), само обикновените смъртни са роби на мястото и времето, в което случайно са се родили.

Никола каза: Към анонимния: Т.е. Вие сте над "обикновените смъртни" и което се отнася за тях, не се отнася за Вас, така ли? :-)

Ангел Грънчаров каза: Генерализирането или мисленето с всеобщи абстракции е признак на нефилософски дух (в съвременното разбиране) - независимо че в старото разбиране нещата стоят наопаки; днешните мислители се стремят да възсъздадат неповторимото в неговата индивидуалност и самобитност, в цялото богатство от негови характеристики и определения; а не да го подвеждат под общи формули или схеми.

Тъй че моят анонимен критик просто трябва да осъзнае, че допуснал това да робува на една стара представа, т.е. че е допуснал да стане несъвременен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ