Появи се идея - всъщност, г-н Райчо Радев, философ от Перник я предложи - участниците в Първата национална среща за свободно образование, провела се на 15 и 16 февр. 2014 г. в София, да се обърнат с нещо като меморандум или възвание към министерските чиновници или към министъра и да има кажат нещичко; размишлявайки обаче по тази идея ми се стори, че адресатът на едно такова обръщение би следвало да е от по-висок ранг, примерно заслужава си да се обърнем директно към Парламента (и политическите сили в него), към Президента на републиката или дори към самия български народ, към суверена. Разбира се, за да се напише подобен текст се иска повече време, пък и е трудно самата конференция да го изработи; затова решавам в ето този момент да напиша нещо като проект, който заедно с г-н Радев да предложим на срещата; каквото решат участниците, това ще бъде, но какво ни пречи да инициираме едно такова нещо. И ето, сядам в едно кафене на бул. Витоша, имам още два часа до началото на днешното заседание, ще опитам нещичко да напиша. Ето какво се получи в крайна сметка:
Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Българи (Ще изберем демократично към кого именно да се обърнем.)
На 15 и 16 февруари в София се проведе Първа национална среща за свободно образование, в която участваха близо 300 човека, предимно млади хора; в срещата взе участие и проф. Яков Хехт от Израел, инициатор на световното движение за демократично образование, както и гости от други страни. На срещата цареше невероятен ентусиазъм, усещаше се, че се сбъдва една наша мечта, а именно: че е дошло времето да започне така жадувания поврат в развитието на българското образование - чието бъдеще следва да бъде основано на съвършено нови начала и принципи. Имахме чувството, че участваме в историческо събитие, което ще има огромно символично, духовно, културно значение за развитието на българското образование, пък и на страната изобщо. Понеже от тази сфера на живота, образованието, започва всичко - от нея всичко останало зависи. Обстановката в залата беше страхотна, с всичките сетива се чувстваше някакъв неописуем подем на духа: знаменателно е, че у нас има толкова много млади хора, отдадени всецяло на една велика кауза - каузата на свободното и очовечено, на модерното, на отговарящото на потребностите на съвременния човек образование.
В България вече има една великолепна общност от свободолюбиви хора, които са обединени от идеята българското образование да бъде преобразено, направо революционизирано из основи - за да отговори на духа на времето, а най-вече на най-съществените потребности на съвременните млади хора. Да, в залата витаеше омайващ революционен дух: наистина е дошло времето агонията на българското образование да бъде спряна чрез поставянето му върху съвършено други начала. Особено впечатляващо е неописуемото чувство на съпричастност, дължащо се на споделените идеи, на съпреживяваните от толкова много хора духовни ценности, обединени от един център: човешката свобода, а също и неотменимо произтичащото от нея достойнство на човека.
У нас, за жалост, свободолюбивите хора в сферата на образованието са поставени в ужасни условия, едва ли не всекидневно са обругавани и обиждани, без ни най-малък опит да бъдат разбрани и оправдани идеите, които ги въодушевяват. Толкова е тежко у нас, но ето, ледовете, дето са сковали в своя ужасен мраз всичко, сякаш се помръднаха, има надежда скоро съвсем да се напукат, та да бъдат отнесени един ден от прииждащите мощни води на едно наистина модерно, свободолюбиво, демократично, разкрепостяващо духовните сили на човека образование и възпитание. Потребна ни е истинска, същинска духовна революция, няма друг път, истината е тази, за това трябва най-осъзнато да се борим: този е верният и спасителният път.
И разковничето за всичко е това, тук е скрито разгадаването на всички загадки: трябва да си обединим силите, което е предпоставка обществото да се вслуша в нашите искания. Иска се всекидневна борба за да можем да приобщим към себе си цялата духовна сила на нацията, като се почне от загрижените, ангажирани с бъдещето на своите деца родители, като се мине през отдадените на своята велика духовна мисия учители, което не щат да се примиряват с това да бъдат прости изпълнители на една чужда чиновническа воля, а най-вече като към идеите на свободното образование бъдат приобщени най-заинтересуваните, именно децата, учениците, младите хора на България. Потребно ни е едно ново съзнание, това съзнание на възникващата свободолюбива общност на България следва да напусне стените на залата и да почне да овладява съзнанията на все повече и повече хора; няма да е леко, ужасни, коварни и при това съвсем анахронични стереотипи са оковали съзнанията на множеството, но този е пътят. Новите идеи за едно наистина свободолюбиво образование, разкрепостяващо духовните сили на човека, ще променят всичко, а всичко в този живот започва именно от образованието. Ще променят България, ще я направят онази България, която ни е необходима, онази България, от която повече няма да се срамуваме. Защото сега неслучайно сме най-бедни и най-унизени. Бедни и унизени сме най-вече защото не сме направили нужното да се отприщи човешкият потенциал на нацията. Иде обаче денят, в който ледовете, в които всичко е оковано, наистина ще бъдат отнесени от прииждащите води на живота, на времето, зовящо ни да бъдем адекватни на новите потребности.
Крайно време е и от политическите фактори в държавата да се осъзнае, че образованието у нас следва да поеме по нов път. Непростимо е престъпното безхаберие на всевластната образователна бюрокрация у нас спрямо случващото се в сферата на образованието, където всички участници - и ученици, и учители, и родители, всички до един реални участници в самия процес - са поставени в унизителните условия на пълна зависимост от някакъв "свръхумен мозъчен център", който като октопод е отнел всички възможности за инициатива, който всичко контролира, администрира, унифицира, блокирайки, убивайки, оценявайки като скандален всеки порив на творчество, на свобода, на самостоятелност, на търсене и на една по-пълноценна човешка изява. У нас в системата на образованието продължава да действа стереотипът на тоталитарното пренебрежение към личностното начало, към самостоятелното и отговорно решение на проблемите, към творческия и индивидуален подход; според господстващия канон всичко следва да бъде натикано в обезличностяващия калъп на сивотата, на скуката, на еднообразието; тоест, училището у нас е станало антитеза на живота, а по начало и по предназначение то следва да е живот, да е форма на многообразния и възхитителен живот. Това повече не трябва да бъде търпяно: дойде времето да бъдат строшени веригите на тоталитаризма в сферата на образованието, дойде времето в задушнито коридори на образователната система на лъхне вятърът на промяната, а всичко да бъде оплодено от творческия дух и непомерната мощ на човешката свобода.
Искаме да ви уверим, че сме решени да осъществим промяната в българското образование независимо от вас; но въпреки това ви предлагаме да осмислите ситуацията и да възприемете едно по-адекватно поведение. Тоталитарната нощ в българското образование е на път да свърши, ето, вече започна да развиделява, утрото иде. Зазорява се, иде нов ден.
Нека да подпомогнем кой с каквото може идването на новия ден на една достойна България: всичко, което ще става, зависи само от нас, от гражданите на страната, от мислещите, от търсещите истината свободни хора, не от някой друг. Тази истина никой не трябва да я игнорира. Това, за което жадуват душите ни, трябва да си го направим и сътворим самите ние. Решени сме да го направим, не се боим от трудностите. Толкова е въодушевяващо това!
Свободата е такова прекрасно и сладко нещо - ние от нея няма да се откажем. Да му мислят нейните душители и врагове.
А вие, уважаеми адресати на нашето възвание, какво ще правите, на коя страна ще застанете? Решавайте сами. Изборът е изцяло ваш. И отговорността е ваша. Само това искахме да ви кажем. Помислете над него.
Участниците в първата среща за свободно образование в България,
София, 15 и 16 февр. 2014 г.
(Това е проект и предложение. Тепърва ще бъде обсъждано, редактирано, променяно и допълвано.)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар