Завръщане.- В своята истинност човешката природа е не-истинна, отворена, действена (пълководецът като сюблим) и/или оценъчна (сюблим: философът, съ-общава ги ученият), нежели същностна - и двете нямат общо със сдушването, "субстанцията", т.е. с (в най-широк смисъл) "лявото", онова, което Ницше нарича "твърде човешко" или "последния човек", "болно животно" и пр., а с проектното, бъдното, дръзновеното, творческото, индивидуалното... Комунистическият идеал точно това прави: извращава бъдното в утопия (а християнският идеал извращава бъдното в обещание за божие царство). Автентичното християнство не е идеал, а интериор; и не е случайно, че по пътя към свой органичен разцвет византийското (и унищожено сетне от турските пълчища) богославие (с "а") преболедува сократо-иудейското си наследство (неоплатонизма); не е случайно и че тъкмо в кръстоносното кръщение Западът постига своята мощностна консолидация (културална индивидуализация, виж Шпенглер).
Идеализмът въобще е извращение, една сдушваческа естетизация, нихилистична подмяна по отношение на бъдното. Ала в свръхчовеково представяне общуването е индивидуално (между хора и култури), а общението - екзистенциално... Идеализмът накрай (след ред световни колизии) "спаси", прагматизира, спои идеологически себе си в идеята за благоденствен (социално-техно-икономически самоцелен) прогрес, добиче щастие, в чиято (нищо повече от) диалектическа полярност се явява Хайдегеровият "пастир на битието"...
Перспективизмът обаче не означава - както екзистенциалистите (Сартр) смятат - безхарактерност и абсолютна свобода (на избора), а че живителните сокове ("инстинктите") у човека се рафинират през митичното и се тровят в социалното. В симбиоза на митично и социално живели минойците - от които древногръцките митове са отблясък. Минойците, в своята перспектива, се завръщат при себе си; и ги виждаме (след Артър Еванс, т.е. след 1900-та г.) през прозрачния, но херметичен похлупак на една идилична европейска предистория, която Русо безпаметно оневини и която в цялата и глъб Ницше предусети.
Симбиоза, която в европейската история се репродуцира - и все по-рядко и по-рядко - в изолирани случаи. И която отстъпи на свой ерзац - американската мечта. Не казвам, че американската мечта е нещо лошо, напротив - тя е единственото добро, което на нас, европейците, ни остава. Ексхибиционистичният подигравчия, изкушаващият с отвратителното, кръвожадният воин Сократ - сред един все още здрав и нагледен аполонически светоглед, сиреч в компанията на формован Дионисий - не могъл да бъде на висотата на морала и свободолюбието си иначе, освен иронично и абсурдистки; и бил съвсем закономерно осъден. Ние днес с пълно право се завръщаме към Сократ, ние, изискващите гражданственост българи, но се завръщаме не към телесния, ироничния, ресентименталния, нито към платоническия, "почистения", а към просветния, съдещия - за да можем да се впишем актуално в призванието си на европейци.
Написа: Й. Й.
ЗАБЕЛЕЖКА: Горният коментар е написан по повод на моя бележка във Фейсбук със следното съдържание:
Пак се опитвам да очовечавам един "лявомислещ"; казвам му с тази цел ето какво:
Не се мъчи да философстваш, Колю, не се получава... само дето излишно се напрягаш.
Лявата мисловност е нещо такова: всичко трябва да изтълкувате наопаки на истинското, ето там ви е проблемът на вас, левите. Лявото е извратеност - и в този смисъл аморалност, перверзия. Това са очевидности, ненуждаещи се от никакво доказателство. За да ги схване човек се иска просто да е човек, сиреч, да е неизвратен. Да не не е ляв. Да не е комунисто-социалисто-болшевик. Да си човек е достатъчно за повечето хора. Лявото е нещо като природна аномалия.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар