Новите идеи за едно наистина свободолюбиво образование, разкрепостяващо духовните сили на човека, ще променят България

Вчера през целия ден бях на първата национална среща за свобода на образованието в България, която се провежда в София, в НДК - с участието на проф. Яков Хехт от Израел. Днес срещата ще продължи. С няколко думи казано - ентусизиран съм невероятно, имам чувството, че участвам в историческо събитие, което ще има огромно символично, духовно, културно значение за развитието на българското образование, пък и на страната изобщо. Понеже от тази сфера на живота, образованието, започва всичко, от нея всичко останало зависи. Обстановката в залата е страхотна, чувства се с всичките сетива някакъв неописуем подем на духа, аз толкова много млади хора, отдадени всецяло на една велика кауза - каузата на свободното и очовечено, на модерното, на отговарящото на потребностите на съвременния човек образование - досега не бях срещал.

Изобщо не съжалявам, че дойдох, чух много истини, които съм ги изстрадал с целия си живот, а аз отдадох живота си на тази нелека, ала благородна дейност - образованието. Нямам думи да кажа и опиша как се чувствам, думите са слаби да представят чувството, което ме владее - защото разбирам, че не съм сам, че в България вече има една великолепна общност от свободолюбиви хора, които са обединени от идеята българското образование да бъде преобразено, направо революционизирано из основи - за да отговори на духа на времето, а най-вече на най-съществените потребности на съвременните млади хора. Да, в залата витае омайващ революционен дух, нека тия думи не бъдат възприемани като прекалена патетика - аз така чувствам настроението. Разговаряйки с много хора разбрах, че такъв един чудесен ентусиазъм се споделя и от тях, което именно засилва неописуемото чувство на съпричастност, дължащо се на споделените идеи, на съпреживяваните от толкова много хора духовни ценности, обединени от един център: човешката свобода, а също и неотменимо произтичащото от нея достойнство на човека.

Слущайки лекцията на проф. Хехт - а след него се изказаха по един великолепен начин и доста други, предимно млади хора - на моменти, признавам си, ме обзе такова вълнение, че за малко да се просълзя: защото с цялото си същество чувствах, че пътят, по който съм вървял толкова години не е бил погрешен, напротив, е бил верният, спасителният път. Осъзнавах, че битките, които съм водил, не са били напразни, напротив, били са неизбежни - и са били заради неизбежното тържество на една наистина велика кауза, отговаряща изцяло на духа на времето, а също и на истинските нужди на човека. Разбира се, мъчно ми е, че други хора, в други страни, са успели да постигнат много повече, успели са да се приближат до мечтата си за едно автентично съвременно образование, докато у нас това съвсем не е така: у нас свободолюбивите хора в сферата на образованието са поставени в ужасни условия, са едва ли не всекидневно обругавани и обиждани, без ни най-малък опит да бъдат разбрани и оправдани идеите, които ги въодушевяват. Толкова е тежко у нас, но ето, ледовете, дето са сковали в своя ужасен мраз всичко, вчера сякаш се помръднаха, има надежда скоро съвсем да се напукат, та да бъдат отнесени един ден от прииждащите мощни води на едно наистина модерно, свободолюбиво, демократично, разкрепостяващо духовните сили на човека образование и възпитание. Потребна ни е истинска, същинска духовна революция, няма друг път, истината е тази, за това трябва най-осъзнато да се борим: този е верният и спасителният път.

И разковничето за всичко е това, тук е скрито разгадаването на всички загадки: трябва да си обединим силите, което е предпоставка обществото да се вслуша в нашите искания. Иска се всекидневна борба за да можем да приобщим към себе си цялата духовна сила на нацията, като се почне от загрижените, ангажирани с бъдещето на своите деца родители, като се мине през отдадените на своята велика духовна мисия учители, което не щат да се примиряват с това да бъдат прости изпълнители на една чужда чиновническа воля, а най-вече като към идеите на свободното образование бъдат приобщени най-заинтересуваните, именно децата, учениците, младите хора на България. Потребно ни е едно ново съзнание, което аз вчера усетих да витае в залата, усетих го в погледите, в думите, дори във въздуха - това именно съзнание на възникващата свободолюбива общност на България следва да напусне стените на залата и да почне да овладява съзнанията на все повече и повече хора; няма да е леко, ужасни, коварни и при това съвсем анахронични стереотипи са оковали съзнанията на множеството, но този е пътят. Новите идеи за едно наистина свободолюбиво образование, разкрепостяващо духовните сили на човека, ще променят всичко, а всичко в този живот започва именно от образованието. Ще променят България, ще я направят онази България, която ни е необходима, онази България, от която повече няма да се срамуваме. Защото сега неслучайно сме най-бедни и най-унизени. Бедни и унизени сме най-вече защото не сме направили нужното да се отприщи човешкият потенциал на нацията. Иде обаче денят, в който ледовете, в които всичко е оковано, наистина ще бъдат отнесени от прииждащите води на живота, на времето, зовящо ни да бъдем адекватни на новите потребности.

Седях в единия ъгъл на залата, слушах изказванията на ораторите и си записвах най-интересното в тетрадката. Освен проф. Хехт - чието слово наистина беше много ентусиазиращо, професорът е невероятно въздействащ лектор - една дама от Германия разказа за това как е устроено и какво се случва в едно алтернативно германско училище. Оказа се, че в много страни по света вече са осъзнали, че образованието следва да поеме по нов път. В тетрадката си записах много чудесно казани неща, които сега нямам възможност да цитирам, не тази ми е целта тази сутрин. Но скоро ще пиша още за чутото в залата, за онова, което най-силно ме впечатли. Но най-интересното, най-впечатляващото е това: в залата е пълно с предимно млади хора, ентусиазирани, овладяни от идеята за свободно образование - и отдадени на нея. Хората над 50-години като мен, дето сме с бели коси, сме има-няма 5-10 човека, всичко останало са все млади хора. Наблюдавайки това, се изпълвам с ентусиазъм: те, тия млади хора ще направят това, което ние силно искахме, ала не можахме да постигнем! Вярвам в това. Промяната ще се случи - независимо от трудностите. Много съм радостен, че с пълно право от вчера такава една констатация владее съзнанието ми.

Това е в общи линии. Днес конференцията ще продължи. По едно време вчера, след края на продължителните заседания на срещата си помислих дали да не се върна в Пловдив снощи, тъй като това, което ме интересуваше, вече го видях, то се случи. Щях да се върна с пълно от впечатления сърце. Пък се и чувствам доста уморен. Но реших все пак да остана и за днес: днес ще има дискусия с проф. Хехт, ще можем да му задаваме въпроси, също така има още доста "доклади" или съобщения - да ги наречем така. Реших да остана, за да не изпусна нещо важно. Е, останах. Изморен от толкова богатите впечатления снощи съм заспал твърде рано, към 9.00 часа, ето, отпочинал добре, тази сутрин пиша своя "отчет" за дневника си.

Вече започна да развиделява, утрото иде. Зазорява се нов ден. Нека да завърша с тия думи, без да уточнявам за какво утро иде реч, за какъв нов ден става дума. Нека тия думи се разбират във всеки един смисъл. Приятен ден на всички! Нека да подпомогнем кой с каквото може идването на новия ден на една достойна България: всичко, което ще става, зависи само от нас, от гражданите на страната, от мислещите, от търсещите истината свободни хора, не от някой друг. Това не трябва да го забравяме. Това, за което жадуват душите ни, трябва да си го направим и сътворим самите ние. Толкова е въодушевяващо това! Свободата е такова прекрасно и сладко нещо - нали така, Санчо?! А, нали така, какво ще кажеш ти, драги ми родни български Санчо, дето си толкова дълбоко заспал - и така блажено си похъркваш?`

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...