Истината ни прави свободни

сряда, 19 февруари 2014 г.

Не трябва да се мъчим да правим "своята малка България" навън, в чужбина, а трябва да направим нашата обща България тук, у нас




Кариера може да се гради и у нас, средните ни доходи са вече 46% от средноевропейските

Автор: Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор

Трудно е да се обобщава. Няма как да се вземат средните явления в човешкия живот, винаги има изключения. Хващайки се за някое такова изключение, ние го абсолютизираме, то става наша идея фикс. Така правим грешка, защото нещата стават крайни, независимо дали добри или лоши, но неверни, а така губим средата и тенденцията, истината, а с това и бъдещето. Така се правят грешните преценки, които струват разбит, труден, а понякога тотално съсипан живот. Той никога не е в крайностите! Загубили сме инстинкта си за самосъхранение от тези 45 години социализъм, в който държавата се грижеше за почти всичко вместо нас. Като резултат, още много хора се надяват на държавата - защото не успяват да се грижат за себе си. А тя не ти е майка и баща. Тя е била, е, и ще бъде тук и навсякъде, репресивна структура на икономически силната част на обществото над по-слабата. Докато с революция не стане обратното.

Точно затова една част от българите напускат, търсейки по-добра, по-развита, с по-улегнала демокрация държава. Грешка ли правят? Невинаги! Има много специалисти, които няма как да се развиват в България. Българи работя в Google, NASSA, CERN, Силиконовата долина, в най-големите и развити университети и изследователски центрове на света. Просто у нас такива няма. Ако си много добър, светът като глобално село е твоето място. Но за нас, по-нормалните, къде да живеем? И то така, че да ни е най-добре. Имаме само един живот и той трябва да е щастлив. Въпреки че си мислим, че щастието е различно за всеки, то има обща основа и тя не е в парите. Щастлив си, когато се развиваш! Когато се бориш и преодоляваш трудности. Така се доказваш, че си добър, че те бива, че ставаш, че си човек. Или “Движението е всичко, целта нищо!” (Ф. Ласал)

Ако стоиш на едно място - загиваш като човек, не зависимо колко богат си. Много българи си представят щастието като неспирно ядене и пиене и несекващ поток от пари, но подарени, неспечелени или заработени. За да възникнат духовни потребности, трябва да се задоволят материалните. Това е идеалът на тези, които не са ги задоволили. Всеки мечтае за това, което няма! Емиграцията винаги и във всички страни е имала икономически основи, ако не бягаш от правосъдието. Как я представяме пред приятели, какво даже си въобразяваме, е друг въпрос. Когато си затворен в една система, когато нямаш контакти, не можеш да се движиш по света, е напълно нормално, когато се отворят границите, да тръгнеш да пътуваш, да откриваш, да търсиш непознатото. Представяте ли си какво е в Северна Корея?

Затова и големият поток от емигранти беше в първите години, а не сега. Тогава бяха най-ниски доходите ни спрямо развитите страни. Напротив, сега няма да има сериозен емигрантски поток. Бумът мина. Бавно и полека даже започва връщане в страната. Не масово, но го има и ще се увеличава. Кариера вече може да се прави и тук, а средните доходи са вече 46% от средноевропейските, а са били 8%. Дано по-бързо да ги стигнем. Нормално е колкото се изравняват стандартите, толкова и икономическата емиграция да намалява. Дори всяка година България привличат чужди мениджъри, не собственици, които варират от 700 до 1400 на година. За 2012-а са най-много от САЩ, а за 2013-а от Китай. 42 000 чужденци са взели статут на временно пребиваващ, нещо като “ зелена карта”. 360 000 апартамента и къщи са купени от руснаци, или 8% от целия фонд недвижимости.

За тях България е прекрасна. Няма статистика, а и не може да има колко българи са се върнали. Но във всеки клас има деца, родени в други страни и това не учудва никого. Това е тенденцията.Конвергенция. Когато стигнеш своя праг на развитие и задоволиш първичните потребности, най-вероятно се връщаш, защото тук сме на по-ниско ниво и със знания и пари можеш да се развиваш. Ще се увеличава конкуренцията сред специалистите, защото доходите им ще продължават да растат, затова вече идват да работят у нас и чужди специалисти. Ние просто се вписваме в нормалните световните явления. Но тези, които са нискоквалифицирани или с дипломи от псевдоуниверситетите, ще са на ниски заплати, те няма какво да предложат на пазара на труда. Затова може би те ще емигрират, защото нашето дъно е по-ниско от европейското. Но може би ще направят грешка. Много страни са минали по този път: Ирландия, Испания, Гърция, Португалия и много други, че и САЩ. Винаги след голямата вълна следва по-малка, на връщащите се.

Принципът на махалото

Медицината от векове търси отговор на въпроса как да живеем по-дълго и да бъдем по здрави. Статистически е доказано, че най-важният признак, за това , без изключения е да не си напускал родния си ареал до 50 км. Да ядеш храна добита на мястото, на което си роден. Разбирате ли сега защо по балканите и селата са столетниците. Всяко напускане на територията е стрес, който ти съкращава живота. Няма дълголетен пътешественик. Но пък много ще кажат, че не искат да са столетници, а да живеят бурно. Ами какво по-хубаво място от това да си разбиеш здравето с ядене пиене и непрестанни купони от България? Помислете си колко народ умря от това, а и вижте англичаните на Слънчев бряг! Тогава къде си тръгнал да ходиш? Тук можеш да живееш бързо, и бързо да си отидеш, така както никъде другаде. Истината е проста, като не виждаш изход пред себе си, хващаш най-лесния изход - Терминал 2. Истински се натурализират не емигрантите, дори не и техните деца, а внуците им! И то в такава многолика страна като САЩ. В много други консервативни страни ти си другият, чуждият. Нещо като българските турци, които векове живеят тук и сред нас, и са българи, ама не съвсем.

Помислете! Лесното решение не е решение! То не решава проблема. Трябва обучение, квалификация, учене цял живот, изобщо нещо, което да те прави уникален, по-добър, и с това търсен. Така вървиш нагоре по стълбицата на успехите и парите. Който го прави има бъдеще и в България, и по-света, той не гледа само да задоволява първични потребности. Хората с малко пари искат пари. Хората с повече пари, които са задоволили основните си материални потребности искат път и развитие, това което прави живота пълноценен, истински и хубав. Когато ни разрешиха да пътуваме по света, аз бях от първите които си извадиха паспорт. Където можах, там отидох. Но най-силно впечатление ми направиха едни българи в Мюнхен.

Те бяха около 80-годишни. Бяха останали като студенти в Германия през 1944 година, което за времето си е било върхът на сладоледа. Те се прибират след войната в България, но на границата нашите власти не ги пускат, не ги искат, няма къде да отидат и се връщат. Казват, че такъв глад, студ и немотия в Германия какъвто е бил след войната, България никога не е преживявала. Дори е немислимо да си представим. Та тези хора обичаха България повече от нас. Те са я напуснали на 17-18 години, живели са в Германия над 50-60 г., целия си съзнателен живот. Имаха жени, деца и внуци, пари, някои бяха милионери, с къщи и спокойни старини, но всеки четвъртък се събираха в едно българско бирхале, да си говорят за България, за нейните проблеми и знаеха, четяха повече от българите. Бяха си реституирали имотите и се връщаха у нас. Искаха тук да бъдат погребани, а и някои умряха щастливи в България. Тогава у нас беше страшно, режим на тока, няма стоки, няма пари, вилнееха мутри. Аз ги питах, защо като имате всичко се връщате в нищото, в мизерията и нищетата? Те казваха: “Вие нищо не разбирате”.

Мисля, че вече разбрах. А и учените вече доказаха, че носталгията е генетично явление. Щом си се родил тук, все ще те тегли към родното, колкото и далече да бягаш, дори и да не си го признаваш. Няма как от себе си да избягаш. Затова и където има българи по света, има български магазини и ресторанти. Купуваш лютеница, сирене, бира, ама български, нищо, че са по-скъпи от тамошните. Пиеш и плачеш, ако животът ти е оставил сълзи. Има български неделни училища, църкви, ансамбли за народни песни и танци. Така е по целия свят, дори в Аржентина, Бразилия, където са емигранти от 100 години и трето-четвърто поколение са родени там. Искаш да направиш една “Малка България” там. А не можеш ли да я направиш тук?

Не си се опитал, защото усилията, нервите и борбата, която си водил за да успееш и да се докажеш там, ако ги беше направил тук, заедно със всички емигранти, щяха да се сътворят чудеса. Само че българите търсим своя собствен успех и изход, а не общия. Ние оцеляваме поединично. Нация не е сбор от индивиди, а хора с общи цели и надежди. Затова е по-лесно да емигрираш. Поклон пред оставащите.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ