Из: ИНТЕРВЮ: Децата трябва да вземат решения и да не се страхуват от провала, публикация във вестник СЕГА
Новата икономика търси изобретателност и новаторски идеи, смята основателят на първото Демократично училище в света Яков Хехт
Ванина Стоянова, Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Яков Хехт е международно известен практик и теоретик на демократичното образование, теорията на обучението и обществената промяна за образованието. През 1987 г. основава първото в света Демократично училище в израелския град Хадера. Благодарение на успеха на училището с помощта на Хехт се създава мрежа от демократични училища в цял Израел и по света. Автор на книгата "Демократичното образование". Яков Хехт бе основен участник в Първата национална среща за свободното развитие на образованието.
- Г-н Хехт, какво представлява демократичното образование - как учат децата, как преподават учителите, как се определя учебната програма?
Обществото, в което живеем днес, се промени драстично. През последните 150 години светът стана все по-демократичен, но образователната система, която познаваме днес и която е създадена приблизително преди 150 години с цел да образова децата за недемократично общество, не се е променила - същата система, която е образовала към диктатура, сега образова привидно към демокрация. Всяко училище, което си задава подобни въпроси - как се създава образователна система, която образова към живот в демократично общество и живот с демократични ценности, как да възпитаваме децата за бъдещия живот в демократичното общество - от моя гледна точка представлява едно демократично училище. Ние влизаме в един свят, в който има т.нар. вълна на знания, и за да успее човек в този свят, трябва да бъде все по-креативен, да бъде предприемач. Всяко едно училище, задаващо си въпросите в сферата на демокрацията, но също така и в икономическата сфера, от моя гледна точка е демократично училище.
Отговорите вече могат да бъдат различни. Нашите отговори се основават на четири принципа. Първо, всяко едно дете трябва да намери своя собствен елемент. Този елемент е представен от сър Робинсон, който казва: "За да осигури бъдещия си успех всеки човек трябва да намери своя талант и мотивация. Там, където вроденият талант и мотивация се срещат, е мястото, където имаме най-голяма вероятност да успеем". Според първия принцип всяко едно дете изгражда своя собствен учебен план в съответствие с този елемент, който е открило в себе си. Вторият принцип е, че детето избира някой от учителите като свой личен ръководител - ментор. Третият принцип е, че животът протича в една демократична процедура. Имаме общо събрание, което наричаме парламент, и на това събрание присъства цялата общност - учениците, учителите и родителите. И четвъртият принцип се отнася до учебната програма, която се основава на принципа за зачитане на човешките права. Ако преподаваме история, ние я преподаваме от гледна точка на жената, на малцинствата, на децата.
- Традиционалистите вероятно ще ви опонират, че е наивно детето само да определя какво да учи или какво е важно за него.
Това е вярно. На всеки един от нас му е трудно да разбере какво е правилно и грешно за неговия живот. Вие например какво правите, за да разберете кое е правилно във вашия живот? Нека си зададем същия въпрос от гледна точка на детето, на родителя и на учителя. Животът не е място, където имаме написани отговори. Незнанието е основната енергия на нашия живот. В неизвестна ситуация аз избирам своя приятел, избирам в кого да се вслушвам и също така избирам как да живея. Когато детето избира, то не знае дали това е добро за него. Точно както министърът на образованието избира неща - той не знае дали е добро. Но това, което децата правят, е да питат своите родители, ако имат добри отношения с тях, да попитат учител, на когото се доверяват, и тогава правят своето решение. Това решение може да бъде грешно или правилно. Но според мен това деление не е точно - правилното и грешното не съществува. Важната идея е да поемеш отговорност за своите решения. И това нещо, което учениците учат - да не се страхуват от провала, и това е най-важното нещо в живота, аз така смятам. И второ, да поемат отговорност за резултатите. А ролята на учителя е да вижда уникалността на детето - какво има в това дете, което го няма в другите? Традиционните учители се опитват да ни направят всички еднакви. Защо го правят? Може би преди 100 години сме искали нашите деца да бъдат като Чарли Чаплин в "Модерни времена" - като роботи, които вършат едно и също. Новата икономика търси изобретателност и новаторски идеи и затова трябва да гледаме на уникалността на едно дете.
- Не звучат ли прекалено революционно тези идеи? (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Виж също и ето тази интересна публикация: Ами ако на децата не им е забранено да мърдат в учебния час?
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар