Истината ни прави свободни

сряда, 12 февруари 2014 г.

Директорка на училище се обърна до Върховния съд на републиката за да докаже своя претенция за пълна непогрешимост!



Няма как, налага се пак да пиша в своето дневниче, в което описвам своите лични истории: има, дето се казва, новина! И то каква само новина а? - ще възкликнете като разберете! Без грешка е тазсутрешната ми новина, направо чудесна, невероятно интригуваща новина имам! Моите лични истории като преподавател по философия и гражданско образование обаче, колкото и да са лични, имат и един по-богат смисъл: показват реалната ситуация в българските училища, в българското образование. Показват също така и какви сме ние, съвременните българи - това също не е маловажна тема.

Ето затова описвам историите си, а не щото искам да се любувам от самия себе си - или пък, представете си, себе си да прославям! Както някой непременно ще си го помисли - ако не си го е помислил вече. Защо себе си да прославям, та аз съм си достатъчно прославен вече: това пък го пиша, за да скъсам нервите на завистниците! :-) Шегичка си правя де, малка шегичка: нима сме длъжни да сме все сериозни - щом като живота наоколо е така абсурден, че ако човек го приема с една постоянна сериозност като едното нищо ще вземе да превърти. Ето защото шегите и веселието са необходимо и целебно условие за съхраняването жизнеността на нашия дух.

Та ето сега и самата новина. Възхитителна е, спор няма. И не може да има. Нетърпеливи ли сте да я научите? Можете ли да предположите какво се случи? Не, можете, не вярвам, че може някой да се сети. Невероятна е моята новина, сами ще се убедите ето сега. Хайде да я кажа вече, че май прекалих с увертюрата си.

Новината е следната: вчера получавам обемист пакет от Окръжен Съд в Пловдив, в който откривам съобщение и... "касационна жалба", благодарение на която научавам, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив (славното училище, в което работя) чрез своя упълномощен адвокат се обръща към - Дръжте се да не паднете от изненадата! Здраво ли се държите вече за стола?! А така, още по-здраво се фанете за него, а и за нещо по-устойчиво не е зле да се фанете! - та значи директорката се обръща към... ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД В СОФИЯ (!!!), искайки той да отмени решение на ОКРЪЖЕН СЪД в Пловдив, втората инстанция след РАЙОННИЯ СЪД, който отмени неправомерно издадена от страна на директорката заповед за мое дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"! Та значи давате ли си сметка колко грандиозно е това, което се случва: многоуважаемата г-жа Директорка дръзна да занимава самия ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (!!!) със своето неумение да издава правомерни заповеди за наказание на персонала, което неумение вече е доказано от два независими съдебни състава и органа!

Както и да е, всеки има пълното право да се обръща до какъвто си иска съд. Куриозното е обаче, че в случая една администраторка, явно водена от желанието си чрез съда да удостовери своята претенция за... непогрешимост (!) - а знаем, че единствено римският папа има удостоверение за непогрешимост от всички смъртни на този свят, иначе всички останали сме все грешни, податливи сме на грешки; неслучайно е казано, че е човешко да се греши! - та значи тази администраторка стигна дотам да занимава най-висшата съдебна власт в страната с един, както се вижда, свой личен каприз. Е, решението й да обжалва и пред Върховния съд въпросното съдебно решение за това, че е допуснала една безобидна административна грешчица, нищо чудно да излезе, че е нова поредна нейна грешка. Аз пък, бидейки демократ и човеколюбец, ще направя нужното да й помогна да осъзнае, че няма нищо лошо в това човек в крайна сметка все пак да осъзнае, че е... човек, сиреч, че не е толкова страшно да сгрешиш - независимо от това на какъв държавен пост си, независимо от това каква служба имаш, пък дори и да си стигнал до неизмеримата висота да си... цял директор на едно училище!

Да, сфащате ли за какво става дума? Директорка на училище се обръща до Върховния съд на републиката - за да докаже своята претенция за пълна непогрешимост! Сюблимничка е тази претенция, нали така? Интересно е какъв е този смисъл, който я вдъхновява за да предприеме подобно действие, но аз като човек, занимаващ се цял живот с разгадаване на тайните на човешката, в това число и на женската душа съм преизпълнен с любопитство точно да разбера това. И за момента съм склонен така да тълкувам постъпката й - щото друг стойностен мотив не виждам. Голяма работа: два съдебни състава са отменили една твоя заповед, която при това не е чак толкова фатално важна! Ако толкова е важно учителят по философия непременно да е наказан с такова наказание - какво ти пречи да го накажеш пак, да издадеш нова заповед, приклещи го, накажи го за нещо, ала внимавай и този път съдът да не вземе пак да отмени заповедта ти за наказание! Да, ама не: непременно тази заповед искаме да я върнем в сила: какво ли може да обясни такава една страст? Е, аз дадох своето обяснение. Който има друго обяснение, да заповяда, да го сподели - ако иска. Един читател на блога ми преди време писа, че с такава страст човек води дела и обжалва само ако предмет на спора е наследството на... бабините ниви! Е, ето, оказва се, че можело човек със същата страст да се съди и за съвсем друго, при това доста абстрактно и вятърничаво нещо.

Та такива работи. Човешкият свят винаги е вълнуващ, прекрасен, чудесен, приказен даже: винаги е възможно някой с нещо да ни удиви - и възхити! Хубаво е човек да е човек, затова е така вълнуващо това, че сме човешки същества. Аз така възприемам нещата - понеже съм философ. Философският дух ми помага с невероятно любопитство да изследвам странностите на човешката природа, да се възхищавам на нейната непресекваща способност да ни удивлява - и възхищава! Така е вълнуващо това, че сме човеци!

Ето това е и моето послание към вас в този ден: радвайте се, че сте човеци! Точно това е нещото, което може да ни вдъхнови за нови и всякакви, при това най-грандиозни, впечатляващи, направо велики дела, постижения, успехи, авантюри и прочие! Да си човек - а това означава да си свободно и нравствено същество - е същинска мистерия, е най-великото нещо на този свят, пред което отстъпват всички невероятни загадки и тайнства на Божията природа. Аз така виждам нещата. На това ме е научила философията. На това нещо аз уча и своите ученици. Ето, това нещо го споделям и с вас, читателите на моя блог. Дано не ми се сърдите или пък обиждате за това. Такава просто ми е работата, аз друго не правя освен да си върша работата. И да си изпълнявам дълга. Чао! Простете словоохотливостта ми. Това е мой несъмнен философски дефект. Но и ний, философите, претендираме да сме човеци. И като такива постоянно грешим. Нам претенцията за непогрешимост ни е изцяло чужда...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, случайно влезнах във Вашия блог, но се изумих от прочетеното! Тази Ваша Директорка да не е някоя „калинка“ , назначена с връзки и протекции? Сигурно смята, че и слънцето не може да свети повече от нея?. Явно има много свободно време да се занимава с дребнотемие или пък това е черта от характера и?! Жална Ви майка с такъв началник – ще Ви гони до дупка, щом е така упорита. Дано не заведе и дело срещу мравките, които са си направили мравуняк в двора на училището! :-)

Анонимен каза...

Да, тази Анастасова е една най-обикновена "калинка", типична гербовашко-комунистическа калинка, щото тя е назначена от ГЕРБ, но веднага след като правителството на ГЕРб пада, тя отива в БСП, посипва си главата с пепел, разкайва се и декларира вярност на другарската партия - само и само да запази поста си. Този вид "калинки" са най-опасните.

Информиран наблюдател

Абонамент за списание ИДЕИ