Иисус ни казва: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Лука 12:1). Иисус не предупреждава тогавашните фарисеи, Той предупреждава бъдещите фарисеи, тоест нас. Иисус знае, че фарисейският квас е неунищожим вирус. Знае неговата виталност, приспособимост, неговите мутации. Той не ни казва: пазете се от лицемерието. Не ни казва: пазете се от фарисейството. А ни казва: пазете се от фарисейския квас.
Това именно е най-коварното и опасното, че фарисейският дух представлява квас. На друго място, когато говори за царството Божие, Христос казва, че малко квас заквасва много тесто. Квасът има това свойство – да бъде само капчица, а да проникне навсякъде. А фарисейският квас има свойството да отрови всичко, да го преобърне в неговата противоположност. Фарисейският квас е външна, фалшива праведност. Фарисейският квас фалшифицира и подменя всичко – целият живот, дори царството Божие.
Основният му белег, може би най-опасният, е, че е трудно да бъде точно уловен, идентифициран, дефиниран. Фарисейският квас е като скрита болест, чиито симптоми се диагностицират трудно и са смъртоносни.
Фарисеинът има съзнанието, че има гарантирано единомислие с Бога. Фарисеинът е чужд на всякакво усъмняване в собствената правота и вяра. Неговите разбирания за света и за Бога са непоклатими. Неговият поглед е насочен винаги навън и никога навътре. Той вижда единствено сламката в чуждото око и никога - гредата в своето...
... Хранителната среда на фарисеина е съзнанието, че е винаги на правилната страна и от него се изисква единствено да спазва правилата, нормите, каноните. Един от основните му белези е, че той е вгледан единствено в себе си...
... Фарисеинът е винаги правоверен, праволинеен и праведен. И винаги е необичан и необичащ...
Като че ли любовта е най-големият и най-лъжовният капан, в който един човек може да попадне. А всъщност е единствената противоотрова на фарисейския квас. Единственият лакмус за това, дали в тестото има фарисейски квас.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар