Същината на цялата работа в образованието се свежда до това как да бъде пробудена - за да заживее свой живот! - човешката способност за мислене: да започнеш да мислиш според себе си, душата ти да започне да ражда свои, оригинални, неповторими мисли, да започнеш да умееш да изразяваш мислите си вълнуващо, да започнеш да умееш да заразяваш другите с тях - и да ги предизвикваш и те да се замислят. Точно това трябва да бъде постигнато, тази е целта: младият човек да започне да мисли свободно и самостоятелно, сиреч, да не се задоволява вече с механичното повтаряне на чужди мисли. Ако това бъде постигнато в някаква степен, ако се е разпалил огъня на самостоятелната мисъл, ако не се допусне огнището на духа да изстине, то целта е постигната; най-главното е постигнато. Мисленето ни служи за да решаваме проблеми на живота, в тази сфера не помагат заучените неща, тук се иска творчески поглед, живост на мисълта, критичност, оригиналност, самобитност, все неща, които типовото, масовото образование според съществуващия канон на Системата не насърчава, напротив, прави нужното да ги убие в зачатък.
Философията в това отношение, именно пробуждането на самостоятелната и творческата, на живата мисъл има водещо значение и роля. Философията в своето естество е самата стихия на свободата на мисълта, без свобода на мисълта няма и не може да има философия. Няма и не може да има самоотвержено търсене на истината - на доброто, на святото, на красивото сами по себе си. Философията е за това: да чупи догмите, да разклаща стереотипите, да освобождава съзнанията, да ги предоставя на работата на самоотвержения дух, да ги приобщава към духовното, да организира мислите на човека, да им придава един ясно изразен личностен, индивидуален и творчески характер. Нищо не може да замени философията в тази нейна мисия.
В този смисъл философията, имам предвид истинската, автентичната, изпълняващата мисията си философия, от гледна точка на изискванията на Системата е вредна, е "противопоказна", е опасна. За системата най-важното е натикването на съзнанията в "калъп", обедняването им, скопяването им, превръщането им в неплодоносни; а пък едно съзнание е плодоносно само когато ражда идеи, оригинални мисли, когато не се задоволява с общоизвестното, с масовите предразсъдъци, с масовите настроения и пр. Ето защо сблъсъкът на изпълняващия своята задача философ с блюстителите и церберите на обезличаващата командна и бюрократична система на дирижираното образование е неизбежен - а войната между тях пък е даже необходима. Тя се определя именно от същината на цялата работа, т.е. поражда се с необходимост, с фатална неизбежност.
Мислещите, търсещите истината хора, не задоволяващите се с общоприетото и общодостъпното човеци са най-ценния ресурс на една нация: това е нейният човешки, интелектуален и духовен потенциал. Ако образователната система не спомага за развитието и за освобождаването на творческия потенциал на нацията а, напротив, работи за оковаването му в окови, за блокирането му, то това е най-сериозното престъпление спрямо бъдещето на една такава нация. Такава една нация няма и не може да има бъдеще. Такава една нация се самообрича на мизерия, на вечна бедност. Духовната, личностната бедност е предпоставка и условие за всяка друга.
Когато един учител, да речем философ, работи в тази така трудна посока, именно задвижването и освобождаването на интелектуалния потенциал на своите ученици, а това е една наистина и неблагодарна работа предвид господстващия стереотип (да се "фабрикуват" безличия, да се насърчава "папагалщината", да се произвеждат "тухлички", с които да се гради "Стената" и пр.), та значи когато един учител самотно си изпълнява мисията, тогава на фона на случващото се като цяло неговото поведение просто няма как да не изглежда скандално: та той се изявява като "рушител", не като "създател", няма как иначе да бъде възприето поведението му! И тогава церберите на Системата се намесват и правят нужното да отрежат крилете на тоя "самозванец"-разрушител на догмите и на стереотипите: тук се иска да пълзиш, а не да летиш, къде се намираш ти бе?! У нас винаги онова, дето стърчи, е било "подрязвано", та да се изравни с останалите, просто са го лишавали от глава, обезглавявали са го. Та и тук така: за да няма контраст дайте да го смачкаме тоя, дето руши идилията на немисленето, на сивотата. Ти за какъв се мислиш бре? Така не дават, така не е позволено. Или влизай у ред, или си получиш заслуженото!
В други страни, чувал съм, тия, дето правят нещо ново, оригинално, напредничаво - тях ги почитат, на тях им се възхищават, тях ги насърчават, тях ги ценят като национално достояние или дори съкровище; у нас обаче съвсем не е така. У нас такива ги убиваме. Смачкваме ги. Наричаме ги "луди". Принуждаваме ги да обезумеят. Прогонваме ги. Да, да се махат от страната, тук нам такива като тях "умници" не са ни нужни. Тук трябва да вирей простотията, тук трябва всичко да е сиво, еднообразно, тук разнообразие и разноличие не се допуща. Тук различните дразнят некадърните, а пък там, където некадърниците са водещи, разбира се, не може да бъде търпяно онова, което коренно се различава по манталитет от овладените от простотия, от скудоумие и от инертност "народни маси". Сега схващате ли защо у нас особен напредък няма и не може да има, напротив, продължаваме да затъваме в блатото?
Казаното показва и какво трябва да се направи за да започне промяната към по-добро. От гледна точка обаче на казаното аз лично не си представям как ще се появи народна и държавна воля, та да се даде простор за разгръщането на творческите и на градивните сили на нацията в сферата най-напред на образованието, а оттам - и във всички останали сфери на живота. Наистина не си представям как може да стане това. Според мен предстоят още много години на агония, в рамките на която безумци като мен се опитват да трошат стени с глави: и общо взето предимно чупят не стените, а главите си. Казват: безразлично е дали грънчарското, керамичното гърне ще удари камъка или камъка - гърнето; резултатът и в двата случая ще е все един и същ; ще се счупи, разбира се, все гърнето. Мисля по тия въпроси, именно как ония, които имат смелостта да не капитулират пред изискванията на безчовечната образователна система, да обединят силите си, с оглед нещичко постепенно да бъде променено. Ще ходя и ще участвам в Първата национална среща ЗА СВОБОДНО РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, която ще се състои в София на 15 и 16 февруари 2014 г.; много ме вълнува това как и доколко близките по разбирания и ценности хора ще съумеем да се сработим - с оглед постигане на общите цели. Щото все пак сме предимно българи. Ще ви информирам непременно за това какво съм чул, видял и пр. на тази конференция или среща. Само живот и здраве да е де, щото има седмица до нея, а това е доста време.
А от днес пак съм на работа в моето училище. Пак ми предстои всекидневна битка. Пак администрацията ще ми устройва всеки ден своите номерца с оглед да ме пречупи най-сетне. Или да ме принуди да се откажа от всичко. Да капитулирам - с оглед да оцелея някак поне физически. Та да се довлека някак до пенсия: "Гледай си, човече, интереса, остави, сам-самичък не можеш нищо да промениш, а единствено себе си може да затриеш!" - ето това ми говорят всеки ден ония хора, на които не съм безразличен, хора, които са мои приятели, които ме познават, които са загрижени за мен. Аз обаче упорствам, не се отказвам: докато мърдам явно все ще е така. Както и да е. Изглежда такава ми е била съдбата. От съдбата си човек не може да избяга. На нея следва единствено да е верен. Пък да става каквото ще. Ще стане онова, което е трябвало да стане.
Хубав ден на всички! Да ви дам един малък съвет, ще си позволя и такава една наглост: не изменяйте никога на мисията си! Всеки човек си има някаква мисия и задача. Която съвпада с него самия. Лошото е, че мнозина, изглежда, не си съзнават мисията и задачата. Поради което се мятат като риба върху сух пясък... а така не бива. Да, изобщо не бива. Човек трябва да бъде верен на себе си - на своето предназначение. На своето призвание. Човек следва да открие своя път - и да върви по него до последната си минута. Да си верен на своя път - ето това се иска от всеки един от нас. Да разберем за какво сме призвани е една от най-главните задачи на живота ни. Докато това не сме разбрали все едно нищо не сме разбрали...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар