Директорка на училище се обърна до Върховния съд на републиката за да докаже своя претенция за пълна непогрешимост!

Няма как, налага се пак да пиша в своето дневниче, в което описвам своите лични истории: има, дето се казва, новина! И то каква само новина а? - ще възкликнете като разберете! Без грешка е тазсутрешната ми новина, направо чудесна, невероятно интригуваща новина имам! Моите лични истории като преподавател по философия и гражданско образование обаче, колкото и да са лични, имат и един по-богат смисъл: показват реалната ситуация в българските училища, в българското образование. Показват също така и какви сме ние, съвременните българи - това също не е маловажна тема.

Ето затова описвам историите си, а не щото искам да се любувам от самия себе си - или пък, представете си, себе си да прославям! Както някой непременно ще си го помисли - ако не си го е помислил вече. Защо себе си да прославям, та аз съм си достатъчно прославен вече: това пък го пиша, за да скъсам нервите на завистниците! :-) Шегичка си правя де, малка шегичка: нима сме длъжни да сме все сериозни - щом като живота наоколо е така абсурден, че ако човек го приема с една постоянна сериозност като едното нищо ще вземе да превърти. Ето защото шегите и веселието са необходимо и целебно условие за съхраняването жизнеността на нашия дух.

Та ето сега и самата новина. Възхитителна е, спор няма. И не може да има. Нетърпеливи ли сте да я научите? Можете ли да предположите какво се случи? Не, можете, не вярвам, че може някой да се сети. Невероятна е моята новина, сами ще се убедите ето сега. Хайде да я кажа вече, че май прекалих с увертюрата си.

Новината е следната: вчера получавам обемист пакет от Окръжен Съд в Пловдив, в който откривам съобщение и... "касационна жалба", благодарение на която научавам, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив (славното училище, в което работя) чрез своя упълномощен адвокат се обръща към - Дръжте се да не паднете от изненадата! Здраво ли се държите вече за стола?! А така, още по-здраво се фанете за него, а и за нещо по-устойчиво не е зле да се фанете! - та значи директорката се обръща към... ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД В СОФИЯ (!!!), искайки той да отмени решение на ОКРЪЖЕН СЪД в Пловдив, втората инстанция след РАЙОННИЯ СЪД, който отмени неправомерно издадена от страна на директорката заповед за мое дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"! Та значи давате ли си сметка колко грандиозно е това, което се случва: многоуважаемата г-жа Директорка дръзна да занимава самия ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (!!!) със своето неумение да издава правомерни заповеди за наказание на персонала, което неумение вече е доказано от два независими съдебни състава и органа!

Както и да е, всеки има пълното право да се обръща до какъвто си иска съд. Куриозното е обаче, че в случая една администраторка, явно водена от желанието си чрез съда да удостовери своята претенция за... непогрешимост (!) - а знаем, че единствено римският папа има удостоверение за непогрешимост от всички смъртни на този свят, иначе всички останали сме все грешни, податливи сме на грешки; неслучайно е казано, че е човешко да се греши! - та значи тази администраторка стигна дотам да занимава най-висшата съдебна власт в страната с един, както се вижда, свой личен каприз. Е, решението й да обжалва и пред Върховния съд въпросното съдебно решение за това, че е допуснала една безобидна административна грешчица, нищо чудно да излезе, че е нова поредна нейна грешка. Аз пък, бидейки демократ и човеколюбец, ще направя нужното да й помогна да осъзнае, че няма нищо лошо в това човек в крайна сметка все пак да осъзнае, че е... човек, сиреч, че не е толкова страшно да сгрешиш - независимо от това на какъв държавен пост си, независимо от това каква служба имаш, пък дори и да си стигнал до неизмеримата висота да си... цял директор на едно училище!

Да, сфащате ли за какво става дума? Директорка на училище се обръща до Върховния съд на републиката - за да докаже своята претенция за пълна непогрешимост! Сюблимничка е тази претенция, нали така? Интересно е какъв е този смисъл, който я вдъхновява за да предприеме подобно действие, но аз като човек, занимаващ се цял живот с разгадаване на тайните на човешката, в това число и на женската душа съм преизпълнен с любопитство точно да разбера това. И за момента съм склонен така да тълкувам постъпката й - щото друг стойностен мотив не виждам. Голяма работа: два съдебни състава са отменили една твоя заповед, която при това не е чак толкова фатално важна! Ако толкова е важно учителят по философия непременно да е наказан с такова наказание - какво ти пречи да го накажеш пак, да издадеш нова заповед, приклещи го, накажи го за нещо, ала внимавай и този път съдът да не вземе пак да отмени заповедта ти за наказание! Да, ама не: непременно тази заповед искаме да я върнем в сила: какво ли може да обясни такава една страст? Е, аз дадох своето обяснение. Който има друго обяснение, да заповяда, да го сподели - ако иска. Един читател на блога ми преди време писа, че с такава страст човек води дела и обжалва само ако предмет на спора е наследството на... бабините ниви! Е, ето, оказва се, че можело човек със същата страст да се съди и за съвсем друго, при това доста абстрактно и вятърничаво нещо.

Та такива работи. Човешкият свят винаги е вълнуващ, прекрасен, чудесен, приказен даже: винаги е възможно някой с нещо да ни удиви - и възхити! Хубаво е човек да е човек, затова е така вълнуващо това, че сме човешки същества. Аз така възприемам нещата - понеже съм философ. Философският дух ми помага с невероятно любопитство да изследвам странностите на човешката природа, да се възхищавам на нейната непресекваща способност да ни удивлява - и възхищава! Така е вълнуващо това, че сме човеци!

Ето това е и моето послание към вас в този ден: радвайте се, че сте човеци! Точно това е нещото, което може да ни вдъхнови за нови и всякакви, при това най-грандиозни, впечатляващи, направо велики дела, постижения, успехи, авантюри и прочие! Да си човек - а това означава да си свободно и нравствено същество - е същинска мистерия, е най-великото нещо на този свят, пред което отстъпват всички невероятни загадки и тайнства на Божията природа. Аз така виждам нещата. На това ме е научила философията. На това нещо аз уча и своите ученици. Ето, това нещо го споделям и с вас, читателите на моя блог. Дано не ми се сърдите или пък обиждате за това. Такава просто ми е работата, аз друго не правя освен да си върша работата. И да си изпълнявам дълга. Чао! Простете словоохотливостта ми. Това е мой несъмнен философски дефект. Но и ний, философите, претендираме да сме човеци. И като такива постоянно грешим. Нам претенцията за непогрешимост ни е изцяло чужда...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.