Истината ни прави свободни

събота, 10 май 2014 г.

Екстрено съобщение: изключиха ме от КТ "Подкрепа" заради това, че съм написал писмо до Тренчев!

Да, не се шегувам, макар че аз още не мога да повярвам, че такова нещо е възможно да се случи в наше време: днес в голямото междучасие лидерката на синдикалната секция (или съкратено: СС, звучи като онова зловещо SS - Schutzstaffel, „охранителен отряд“ се превежда на български) и помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив инж. Камелия Стоянова спешно събра (срещу подпис в нарочен списък: нема лабаво!) целия личен състав на организацията и за няколко минути направи нещо, с което успя да сбъдне онова, което даже и в най-смелите си фантазии не съм могъл да си представя: направи така, че доказа по категоричен и безапелационен начин верността, истинността на всичките ми тези в моето писмо до Тренчев! (виж: Открито писмо до д-р К.Тренчев и до проф. А.Клисарова, свързано с някои нетърпими абсурди и ексцесии в сферата на родното ни образование)

Да, наистина по-щедър подарък от г-жа Стоянова не бях очаквал: тя се постара да илюстрира на дело, че всички мои твърдения за авторитаризъм, за патологична непоносимост спрямо различното мнение и спрямо критиката, за изцяло отровена психологическа и нравствена атмосфера в училището, за грозно подлизурство спрямо непогрешимото началство, обичащо само хвалби и лицемерни усмивки, за витаещия страх и пр. са самата истина, ето, аз не съм очаквал, че г-жа Стоянова така бляскаво ще потвърди верността на всичките ми тези с този организиран от нея тъй старателно възхитителен акт или по-скоро спектакъл: с 99.99% мнозинство моя милост биде изключена от организацията (един вид сякаш бях тържествено изключен от... "партията", бях отритнат все едно от цицката на самата "майка-кърмилница!) тъй като съм си бил позволил критика срещу свещената особа не само на самодържицата-директорка, но и дори - о, представете си, драги и мили таваришчи, каква наглост само, а! - и срещу свръхсвятейшата особа на нашите висшестоящи синдикални лидери, именно господата Юлиян Петров (национален лидер на учителската "Подкрепа", местен пловдивски кадър и Цило Нейчев, регионален лидер на същата). Ако си мислите, че сънувате, че ви лъжа, че такива неща не са възможни или че нещо съм превъртял, питайте и други хора какво се случи, да, там присъстваха доста хора, вярно, признавам си, аз самият не съм очаквал, повтарям, такова бляскаво потвърждение и категорично практическо доказателство на верността, на истинността на всичките ми до една тези за ситуацията в това училище.

Един вид специално да се бях молил Фортуна да ми даде такива щедри, направо пищни дарове, едва ли щях да постигна такъв апотеоз, ала ето, благодарение на специалните грижи на тъй всеотдайната синдикална лидерка аз сега имам пълно практическо и фактическо потвърждение и доказателство за верността на моите констатации - ех, когато на човек му върви, върви му, ето това нещо е късметя! Пък кой знае, може би дори и някакви висши сили да се намесиха и да внушиха на г-жа Стоянова таз екстравагантна идея, да, внушили са й навярно да стори туй, що тя стори, та да може в крайна сметка истината да възтържествува - щото ний всинца знаем, че нищичко на този свят, пък и на оня, не може да попречи за крайното, безусловно и окончателно тържество на истината, миличката! И ето как за нейното тържество работят всички, в това число и ония, които си мислят, че могат с нещичко да й попречат, да я възпрат: ето че всички ние сме само слепи оръдия, инструменти или средства, работещи волю или неволю за тържеството на най-висшата цел: налагането, триумфа, апотеоза на истината!

Да допълня още нещичко: интересно е това, че г-жа Стоянова се беше така престарала в организирането на синдикалното театро, че в един момент даже забрави да формулира, да даде внятно определение на моя, тъй да се рече, "грях", за моето тъй сериозно "нарушение" на устава, заради което, видите ли, се било полагало изключване; тя даже забрави да каже по какъв член и най-вече за какво именно ме предлага за изключване; толкова, милата, се беше ентусиазирала, че забрави тия най-съществени процедурни детайли, които обаче водят дотам, че въпросното изключване е недействително, е несъстояло се, е напълно нищожно в правния смисъл; неслучайно е казал класикът "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш", е, много й се искаше, ала от пустото бързане не можа да го направи - и си остана с едното бързане. Разбира се, аз сега нямам интерес да атакувам това решение заради въпросните процедурни нарушения, щото на мен ми е много изгодно туй "изключване", щото именно то потвърждава правилността на всички до една мои тези. Тъй че много съм вдъхновен от този така щедър дар на съдбата - и на висшите сили, които така мъдро използваха една дълбинна емоция на многоуважаемата синдикална-лидерка-и-помощник-директорка, че тя направи нещо, за което даже и не съм могъл да си мечтая в своите най-смели сънища и фантазии.

Да не забравя нещо, щото ми се ще и вие да се порадвате: най-сюблимен момент от кратката, но съдържателна реч на нашата любима синдикална-лидерка-и-помощник-директорка беше ето това съждение, цитирам по памет, щото не предусещах, че какъв шедьовър ще имам късметя да чуят моите уши; тя каза ето това: "Да, ние живеем в свободна и демократична страна, но свободата на словото си има граници, и тези граници свършват там, гдето започва честта на нашите заслужили лидери и началници, направили толкова много за нас, че е просто грозна неблагодарност да ги критикуваме, да сме им неблагодарни или пък да ги иронизираме!". Нещо от този сорт има добрината да произнесе г-жа помощник-директорката-и-синдикална-лидерка преди да призове предварително подготвената аудитория да гласува за моето изгонване от синдиката, като при това забрави да формулира нарушението ми, щото, казах, моите тези със самия акт на това така чудесно гласуване бяха потвърдени така бляскаво, както самият аз не съм могъл някога да си го помечтая. При това допусната беше и още по-фатална грешка все в същата посока: поне от кумува срама да бяха казали на неколцина да гласуват иначе, дето се казва, "за цвят", щото резултати от гласуване от типа 99.99% не само че навяват мисли за "демократичност" от северно-корейски или сталинов тип, ами и доказват онази атмосфера на най-див страх от репресии от страна на авторитарното ръководство, че ето, даже и достойни хора се видяха принудени, за да си нямат после "излишни проблеми" и главоболия, да гласуват така, както ги беше увещала и проагитирала, по своя си маниер, тъй усърдната помощник-директорка-и-синдикална-председателка.


Та в крайна сметка, оказа се, от моя страна някакво нарушение явно няма и дори не беше направен опит такова да бъде дефинирано или изобретено, а аз бях, тъй да се рече, пожертван, изключен от "Подкрепа" само и само за да направим верноподанически подарък, сиреч, да зарадваме висшестоящите началства, ала ето, за зла участ, беше пропусната малката подробност: тия висши началства ще покажат пълно малоумие ако за случилото се не дръпнат ушите на сценаристките и организаторките на въпросния тъй глупав "синдикален" и "демократичен", направо "европейски" фарс, водевил или маскарад. Какъвто се е случвал само в най-страшните години на комунизма, каквито, за щастие, не съм имал възможността да живея: аз в младите си години можах да видя само един що-годе по-рафиниран и сякаш малко по-улегнал комунизъм; да, но ето, рудименти от него успяха да възкръснат, и то в доста уродлив вид и в наше време, което пак потвърждава моите тези, но да не се хваля повече, че взе да ми става неудобно.

Естествено, че да изключат някой само за това, че е писал жалба до съответните органи, е крайно... как да го нарека... да, е крайно несериозно, е прекалено смехотворно, е очебийно куриозно и потресаващо абсурдно. Е, случи се, сиреч, днес протече действие второ на разиграваната нова абсурдистка пиеса, на която сценария сякаш са го писали едновременно и Бекет, и Кафка, и Йонеско, а май и тримата заедно изобщо не могат да го измислят, сиреч, в момента и тримата се обръщат в гроба си от мъка и завист, че не са могли да се сетят за такава една гениална направо находка. Аз затова продължавам да твърдя, че нашият шеметен жив живот превъзхожда във всяко едно отношение всяка една, дори и най-мощната творческа фантазия. Дори и фантазията на тия всепризнати гении, в случая на абсурдизма. Нищо чудно заради тия световно-исторически литературни достижения да се прочуем дотам, че да затъмним славата на цяло едно литературно направление; аз затуй предлагам случилото се да бъде определено като абсурдистко-романтически реализъм, имайки предвид това, че тук имаме всичко, що литературната история познава, абсолютно всичко! Туй е животът, такова велико нещо е животът, литературата ряпа да яде!

Ами това е. Изпълнен съм с велики очаквания за бъдещето. Щом така ми е потръгнало, сигурно на още по-велики, по-гениални и по-виртуозни изпълнения съдбата ми е отредила да бъде свидетел - и добросъвестен хроникьор също така. Като му върви на един човек - върви му.

Хайде чао - и не се отчайвайте никога за нищо. Винаги вярата в истината и доброто ще ви помага да постигате най-съкровените си мечти и копнежи. И дори така щедрата съдба ще ви подарява такива дарове, каквито не сте и очаквали. Виждате днес какво се случи с мен, как хубаво ми провървя. Важното е обаче съкровената вяра в истината и в доброто в сърцата ви никога да не отслабва. Тя е залогът на всичко останало, на нея дължим всичко - и благодарение на нея всичко ще постигнем! Амин!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ