Истината ни прави свободни

понеделник, 5 май 2014 г.

Открито писмо до д-р К.Тренчев и до проф. А.Клисарова, свързано с някои нетърпими абсурди и ексцесии в сферата на родното ни образование

Тази сутрин решавам да пренебрегна всичките си други задачи и да напиша едно дългоотлагано писмо - до ръководството и до контролната комисия на синдиката, в който членувам от 1990 г., именно КТ ПОДКРЕПА. Става дума за един превъзходен казус, по който ми е твърде интересна реакцията на синдиката - щото като изследовател не само на човешката психология, но и на социалните отношения у нас силно ме вълнува да разбера докъде се е стигнало в загубата на самия смисъл от съществуването на тия структури; та понеже съм любопитен да разбера степента на пълно отчуждение и безразличие на въпросните ръководства и лидери към интересите на тия, които те уж следва да защищават, ми се ще да направя нужното да си попълня представите с най-нови факти. В тази връзка решавам да напиша следното открито писмо:

До д-р Константин Тренчев, Президент на КТ "Подкрепа"
До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
До г-н Иван Порашки, Председател на Контролната комисия на КТ "Подкрепа"
КОПИЕ: До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"
КОПИЕ: До г-н Цило Нейчев, Председател на РСО на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, член на КТ "Подкрепа" от 1990 г.

Уважаеми г-н Президент Тренчев,
Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми г-н Порашки,

Уважаема госпожо Министър, изпращам Ви копие от нижеследующото писмо, написано до д-р Тренчев, за да сте информирана за него - тъй като проблемите, изложени в това писмо, касаят тъкмо ръководената от Вас сфера. Иначе в други свои открити писма, доклади и жалби аз съм информирал институцията за случващото се, сега обаче ми се налага да информирам по-специално ръководството на синдиката, в който членувам; да, но в един момент разбрах, че проблемът не е чисто синдикален, той е и административен, нещата са свързани, ето защо реших да изпратя копие от жалбата си и до Вас. Надеждата ми е че, че Министерството може много да направи за решаването на проблемите, визирани в писмото, дори и да влезе в сътрудничество със синдиката, щото без единодействие нещата едва ли ще могат да бъдат помръднати от мъртвата точка. От този момент нататък ще се обръщам само към д-р Тренчев и останалите ръководни фактори от синдиката, към които е адресирана тази жалба. Моля да ме извините за което, но спецификата на този документ изисква това.

Уважаеми г-н Тренчев, минаха вече близо две години (!) откакто в нарочна жалба Ви информирах за твърде интересната ситуация в синдикалната организация на нашето училище, която се ръководи от г-жа инж. К.С., помощник-директор на училището (!). Тогава си позволих да изразя безпокойството си от сложилата се абсурдна ситуация, свеждаща се до това, че лидерката на нашата синдикална организация успя да я превърне в послушен изпълнител на волята на директорката, или, както аз тогава се изразих, в нещо като "синдикална патерица" за безпрекословното налагане на волята на всемогъщата и склонна към авторитаризъм директорка. Стигна се дотам, че организацията ни беше употребена за репресиране и тормоз на синдикален член, именно на моя милост, тъй като се оказа в един момент, че съм неудобен на директорката (заради критичната си позиция спрямо някои нейни неправомерни действия, заявена публично, в моя блог); директорката вече повече от две години води кампания по моето дискредитиране като личност и като преподавател, чиято цел е изгонването, уволнението ми от училището, а пък помощник-директорката-синдикалистка най-самоотвержено й помага да постигне заветната си цел - вместо, както подобава за един синдикален лидер, да прави нужното да защити синдикалния член от подобен произвол на администрацията.

Та аз тогава описах тази недопустима, по моята представа, позиция на нашата синдикална лидерка, която така решително измени на функцията и на задачата си, водена явно от приятелските си чувства към директорката; очаквах, че органите, които алармирах за сложилата се тежка ситуация в нашето училище, ще направят нещичко тия абсурди да престанат, а пък синдикатът в нашето училище да оправдае все пак съществуването си. За моя изненада нищичко в тази посока не бе направено, аз не получих никакъв отговор, а усетих единствено едно смразяващо безразличие на висшите ръководства на КТ "Подкрепа" - както към моя случай, така и спрямо цялостната обстановка в училището. Още не мога да проумея как е възможно това, на какво се дължи едно такова смразяващо безразличие! Безброй пъти съм алармирал писмено (за ситуацията и тъй интересните изяви на нашата синдикална ръководителка, влизащи в пълно противоречие с нейната задача и отговорност) и Председателите Националното и Регионалното (в Пловдив) ръководство на Синдикат "Образование", именно господата Юлиян Петров и Цило Нейчев, ала, за жалост, те също не реагираха по един подобаващ начин - ако изобщо някога са реагирали; примерно г-н Ц.Нейчев отначало прояви известна активност в тази посока, но в един момент сякаш капитулира и се примири със съществуващото абсурдно положение в нашето училище.

В изминалите месеци и години след моята първа жалба въпросната лидерка си позволи даже някои действия, които надминаха даже и най-смелите, направо фантастични представи за това как изобщо е възможно да се отнася един синдикален лидер към тежкото положение на член на неговата организация, подложен на ужасен административен произвол от страна на директорката. Ще ви дам, уважаеми господа, един наистина екстравагантен пример в тази посока, показващ, че нещата изобщо не са наред.

Когато г-жа К.С., именно въпросната синдикална лидерка най-сетне организира и проведе (по настояване от моя страна) синдикално събрание по моя случай, то тя го беше организирала така, че то да протече под формата на нещо като съдебен трибунал (като "другарски" или "народен съд"!), където моя милост беше подложена на невероятни нападки, с оглед да се "докаже", че напълно съм си бил заслужавал репресиите от страна на директорката (!). На другия ден аз написах в блога си есе, в което изразих своето възприятие на случилото се, протестирайки в иронична форма срещу такова едно неподобаващо отношение. Публикувах след няколко месеца това есе в своя философска книга по проблемите на образователната ни система, именно в книгата си под заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), публикувах книгата си онлайн, а когато книгата ми излезе и в хартиен вариант, си позволих да подаря екземпляр на директорката, надявайки се в училището ни да възникне един толкова необходим дебат по представените в книгата ми реални проблеми. След известно време обаче бях втрещен: директорката дала въпросната книга на приятелката си, именно нашата синдикална лидерка, която (дръжте се за нещо за да не паднете от стола!) счете за нужно... да ме даде под съд, да заведе съдебно дело (!), щото, видите ли, се била почувствала обидена от начина, по който аз съм възприел поведението й на онова знаменито синдикално събрание-трибунал! Да, аз вероятно съм първият синдикален член в историята на световното синдикално движение, който е даден под съд от лидера на собствената му синдикална организация за това, че си е позволил да има позиция, която не се е харесала на въпросния "защитник" на синдикалните ми права, позиция, която също не е била приятна и на работодателката ми. Това наистина е крайно оригинален, бих си позволил да кажа дори екстравагантен случай на поведение, влизащо в пълно противоречие със задачата, ролята и мисията на един автентичен синдикален ръководител; както и да е, живеем все пак в България, явно у нас всичко е възможно, в това число и подобни непонятни явления.

За заведеното срещу мен от синдикалната ми ръководителка съдебно дело аз научих ден след като бях преживял тежка животоспасяваща операция по изваждането на хематом от черепа ми, в резултат на кръвоизлив, получен при падане и удряне на главата в циментовия под. Какво ли не направих за да омилостивя своята синдикална лидерка, да я предизвикам към дебат с оглед помиряване, не, тя настоя да ме съди, а в един момент пък започна да води преговори с мен с оглед на това да получи парично обезщетение за хипотетичните й "неимуществени" вреди в резултат на "обидата". "Обидно" в тази терминология явно е това, че един човек се е опитал да защити достойнството си - и че се е възползвал от суверенното си право на свободно изразяване чрез слово. През целия възстановителен период след операцията ми г-жа Ст., не впечатлявайки се от здравословното ми състояние, чрез адвоката си водеше тежки преговори с мен за размера на паричното обезщетение, като междувременно съдебното дело дори беше открито. На второто заседание на делото, с оглед да разбера някои интересуващи ме неща (тъй като съм човек с изследователска нагласа спрямо някои интересни феномени от живота ни), реших да приема предложението на другата страна, именно да изплатя на г-жа С. парично обезщетение в размер на 600 лева за нанесените й "неимуществени щети" в резултат на "тежката обида", щото, повтарям, това, че съм си позволил да защитя достойнството си и съм се възползвал от конституционното си право на свободно изразяване чрез слово явно е било възприето като "обидно". Също така искам да подчертая, че приех да изплащам такова едно обезщетение, воден най-вече от изследователски подбуди; интересно ми беше дали конфузният момент ще бъде осъзнат от другата страна; ето, вече пети месец от заплатата ми се удържа по 1/12-та част от сумата 600 лева, до този момент не съм забелязал г-жа Ст. да изпитва някакво неудобство от този факт (въпреки че добре знае, че със заплатата си аз издържам своето семейство: съпругата и синът ми са безработни).

Както и да е. Това са подробности, които някой непременно ще оцени като "маловажни". Разбира се, по-важна е принципната страна, макар че моралната страна би следвало в един момент да стане принцип на нашите отношения, щото иначе в България добро скоро няма да видим. Да, добро няма да видим докато моралът у нас бива подлаган на пълно игнориране във всички сфери на живота ни. Това го констатирам като философ, изследовател на битуващото в страната ни съзнание.

Та във връзка с гореказаното бих си позволил да Ви задам, уважаеми д-р Тренчев (и уважаеми г-н Порашки) следните силно интересуващи ме въпроси:

1.) Как изглеждат във Вашето възприятие представените по-горе факти?

2.) Има ли нещо обезпокоително в тях - във Вашето възприятие?

3.) Би ли следвало висшестоящите синдикални ръководства, в това число и най-висшето, да предприемат някакви мерки с оглед поправянето на скандалното положение?

4.) Ако, разбира се, всичко изложено го възприемате че е "изцяло в реда на нещата" или че е "нормално", бихте ли могли да ме известите за това, щото туй нещо е въпрос, който силно ме вълнува и интересува?

5.) По Ваша преценка моралният аспект, който иначе по дефиниция има всеобщо действие, не следва ли да има известна роля и в отношенията, да речем, между синдикален лидер и работодател, между синдикален лидер и синдикален член и пр.?

6.) Ако една синдикална организация не прави абсолютно нищичко за поправянето на тежката ситуация в едно учреждение като нашето училище, където целият персонал (с нищожни изключения) изпитва див ирационален страх пред всемогъщата и отмъстителна директорка, то не възниква ли в такъв случай питането за оправданието от съществуването на такава една организация, която явно се е примирила с абсурда - щото все пак живеем в една уж европейска и демократична страна, където такива явления би следвало да са съвсем недопустими?

7.) Правилно ли е според Вас след като синдикален член е завел съдебно дело срещу работодателката си за неправомерно издадена по негова преценка заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" (съдът, прочее, на две свои инстанции прие основателността на моето възражение и отмени директорската заповед за наказание!) този същият синдикален член да не получи абсолютно никакво съдействие в тази посока от своето синдикално ръководство, напротив, същото това синдикално ръководство, в лицето на лидерката на синдиката, за да угоди на въпросната директорка, сама да заведе друго съдебно дело (и то наказателно дело от частен характер!) срещу същия този синдикален член?

8.) Как оценявате позицията на регионалното и националното ръководство на Синдикат "Образование", които, бидейки изчерпателно информирани за случващото се благодарение на цяла една поредица от доклади и жалби по фрапантните случаи на обединен, на сякаш "единен отечествено-фронтовски" директорско-синдикален терор, тормоз и произвол, не си мръднаха дори и малко пръстче с нещичко да помогнат въпросните длъжностни лица поне малко да бъдат озаптени - та произволът все някога да спре?

9.) Смятате ли, че след всичко случило се въпросната синдикална лидерка би могла да продължи да изпълнява тази своя отговорна функция по защита на синдикалните членове от ексцесии на административен произвол и терор, след като с досегашното си поведение същото лице показа, че не само не изпълнява по подобаващия начин своите задължения, ами и си позволява да се изявява в пълно противоречие с тях, сиреч, в изцяло обратна посока?

10.) Допустимо ли е да не се предприема нищо след като една синдикална организация е превърната де факто в нещо като "синдикална патерица" на всемогъщата директорка?

11.) Нима не трябва такова едно положение да бъде все пак поправено, щото иначе възниква цяла една поредица от крайно неприятни за бъдещето на организацията въпроси?


12.) Не е ли дошло време КТ "Подкрепа" и Синдикат "Образование" да упражнят натиск върху съответните държавни органи с оглед анахроничния сега действащ закон за училищното образование (който именно е "законовата база" за самата възможност на представените по-горе примери за директорски авторитаризъм) най-сетне да бъде променен така, щото подобни ексцесии на върла антидемократичност и безчовечност на отношенията повече да станат невъзможни?

13.) Разбира се, необходимо е да се приеме принципно нов закон за образованието, но понеже синдикалните организации, пък и обществото като цяло пребивават в несмущавана от нищо летаргия, то промяна в тази сфера явно не може да се очаква, което е ужасно предвид тежкото положение в тази сфера (в този връзка моят случай е нещо като "черешката на тортата"!), та значи в тази връзка си позволявам да попитам: кога най-сетне, драги синдикални лидери, ще се размърдате - с оглед да настъпи един ден тъй дълго чаканата промяна към добро?

14.) Такива като мен радетели за едно свободно и демократично образование и училище са подложени, както се вижда, на нечуван терор, на непредставими гонения; за какво Ви говори това, уважаеми д-р Тренчев (и драги г-н Порашки), нима за Вас е нормално синдикалните организации, както видяхме, да продължават да са крепители на катастрофалното статукво в сферата на образованието, изцяло вредно за бъдещето на многострадалната ни нация?

Още много въпроси бих могъл да поставя, но смятам, че тия са предостатъчни. Пиша Ви под формата на Открито писмо, защото съм дълбоко убеден, че по тия въпроси е крайно време да започне един спасителен демократичен и граждански дебат. Позволете ми да изразя съмненията си, че предвид изложената по-горе позиция на въпросните синдикални организации в образованието тези същите могат с нещо да допринесат за търсенето на изход от тежката ситуация - понеже, както видяхме, те са станали просто крепители на ужасното статукво, което явно ги устройва. А така не може, не бива да продължава, това не следва да бъде допускано и търпяно повече. Промяната, но не козметична, а същностна, в сферата на образованието е вече съдбовно необходима. През последните няколко години работих най-интензивно върху анализа на ситуацията в българското образование, написах много книги и статии, позволявам си да ги предложа на Вашето внимание - за да разберете, че моята загриженост не е голословна или лицемерна. Ето тези мои изследвания, ето тези мои книги в поредността, в която са написани:


Ние не сме тухли в стената! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование")

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие "Що е академичност и доколко тя има почва у нас?")

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (Приложения) - съдържа статии по темата, писани през годините



Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (с подзаглавие "В контекста на общата ситуация на българския живот")

VERITAS ODIUM PARIT (с подзаглавие "Нравствен, психологически и правен казус, взет от самия живот", книгата описва перипетиите по онова същото съдебно дело "за обида", всъщност срещу свободата на словото, което биде заведено от нашата тъй усърдна синдикална лидерка)

Предстои излизането и на моя книга под заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, в която съм представил интересни наблюдения, факти, констатации и казуси за това как педагогическите (и методическите) творчески иновации, насочени към модернизиране на преподаването и привеждането му в съответствие с потребностите на съвременните млади хора се възприемат от администратори (директори и инспектори), които се съзнават като крепители на антихуманната, командно-директивна и тоталитарна по съществото си образователна система, продължаваща да си съществува в непокътнат по същество вид и в днешните наши доста напреднали времена. За всички тия именно мои изяви като ангажиран човек, преподавател и гражданин имах злочестината да бъда подложен на представения по-горе тормоз и терор от самозабравили се администратори и подкрепящите ги синдикални лидери, по коренен начин изменили на своята отговорност и мисия.

Това исках да Ви кажа, уважаеми д-р Тренчев - и драги г-н Порашки. Интересно ми е дали този път ще реагирате някак - за разлика от първия път, когато Ви писах. И когато никаква реакция не последва, ето, аз търпеливо чаках за такава вече повече от две години! Е, не дочаках я - и затова отново Ви пиша. Този път наистина ми е интересно да разбера дали някак все пак ще реагирате. Не съм обаче, за жалост, оптимист в тази посока. Г-жа К.Ст., моята синдикална лидерка, направи нужното да си взема шапката и да се махна от синдиката, който, в нейно лице, не направи нищо, за да оправдае съществуването си. Е, не го сторих, защото не ща да и доставям тази дългочакана радост. И защото съм в този синдикат още от 1990 г., когато бях преподавател в ПУ "П.Хилендарски" - аз съм един от основателите на синдикалната организация на "Подкрепа" в този университет. Години наред съм плащал членски внос изглежда само за това сега да бъда порепресиран за благодарност от една синдикалистка, която явно не прави нужното да бъде вярна на задачата си. Такова нехайство е непростимо. Аз по морални причини я призовах да се оттегли от поста си, това обаче не последва.

Години наред в училището ни не е свиквано никакво синдикално събрание. Никакъв организационен живот не се води. Защото нашата синдикална лидерка явно няма време за такива излишества - понеже е заета да обслужва всяко едно желание или каприз на администрацията. Аз лично не смятам, че такова поведение може да има нещо общо с призванието и отговорността на автентичния синдикален лидер. Или аз нещо не съм наред да мисля така, или има голямо разминаване, което е крайно време да бъде санкционирано, а положението в училището ни да бъде подложено на анализ - с оглед да бъде някак поправено. Голяма отговорност за тежката ситуация носи и въпросната синдикална лидерка; ако тя беше на висотата на призванието си дотам изобщо нямаше да стигнем.

5 май 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

1 коментар:

Анонимен каза...

Като учител в продължение на 40 години в различни училища и като член на синдикат "Подкрепа" от създаването му до 2012 година, без ни най-малко колебание заявявам, че всички синдикални лидери в многото училища, в които съм преподавала, са били подставени лица, работещи в услуга на ръководствата на училищата и избирани от самите директори. Ако някъде случайно е бил избран председател на местна синдикална организация от самия колектив, то ръководещите учебните заведения директори са намирали винаги най-бързия начин този синдикален лидер да бъде сменен.
Събрания не се провеждат от внедрените синдикални лидери, те не посещават събранията на градско ниво и единственото, което вършат, е да свикат събрание в случай че има проверка и провинилия се директор трябва да бъде "покрит" от колектива. Учители, които дръзват да критикуват или отстояват права, не са известявани при провеждане на събрания, за да не пречат.
Същото се отнася и за другите синдикати.
Знаете ли, Г-н Тренчев, че така стоят нещата повсеместно, не само в училищата и какво правите, щом знаете? Упражнете някакъв контрол!! Заместник-директори да са синдикални лидери е често срещано явление, въпреки конфликта на интереси- работодателя да защищава работника?!
Въобще..... не ви ли е неудобно да събирате членски внос, без да работите в интерес на членовете си, Г-н Тренчев!
Мария Василева

Абонамент за списание ИДЕИ