Истината ни прави свободни

сряда, 21 май 2014 г.

В навечерието на празника на образованието, духовността и културата получих невероятно признание!!!

Вчера в блога ми някой е написал ето какво:

Г-н Грънчаров, Вие наистина сте изцяло непригоден за Системата - тъй че уволнението Ви е голямо признание за Вас. То има смисъла на невероятен комплимент към Вас! По-голямо признание едва ли човек може да получи в тази сфера на образованието!

Не Ви се подигравам, убеден съм, че разбирате сериозността, с която Ви пиша тези думи. Вие сте ме научил да търся и да схващам другия, неподозирания смисъл на нещата, който лесно не ни се открива.

Благодарен завинаги Ваш ученик

В тази връзка ми се ще да кажа нещичко и аз. Във Фейсбук спонтанно написах следната реплика: "Ето за какво работим ние, учителите!" Развълнувах се, разбира се, че така го е казал този мой бивш ученик. Наистина, аз вече имам официален атестат, че съм непригоден за системата, системата на образованието ме възприе и оцени като "ненужен елемент", аз в очите на блюстителите на системата съм "враг" и "вреден", излиза, че според догмите на тази система аз за вече повече от 30 години (поради "крещяща некадърност"!) не съм могъл да се вградя в нея, и ето, тя ме подъвка, опита се да ме схруска, пък ме изплю - явно съм неподлежащ на смилане камък, доста твърд, опасен за зъбите на системата, да го кажем така.

Системата ме оцени като "некадърник", неподатлив на промяна, затова именно, според официалната формулировка в заповедта за уволнението ми пише "поради несправяне с работата", наистина, това за мен е невероятен комплимент! Доказано е, че според унифициращата, авторитарна, командна, тоталитарна система аз не ставам за учител и съм непотребен - е, нима съм могъл да мечтая някога за по-голямо признание?! И то тъкмо в навечерието на празника на образованието, духовността и културата получих това признание. Някои учители получават тия дни грамоти, ордени и медали, аз получих... шут, това наистина е страхотно признание за мен! Ето как мой бивш ученик научи на нещо стария си учител, помогна ми да схвана точния смисъл на случващото се, който до този момент ми убягваше.

Аз така и не можах да се вградя и в научната система на България. Освен в педагогическата, не ми се удаде това и по отношение на научната. Ето, аз съм философ, автор на много книги, а хора, които не са направили кой знае какво, са професори и не знам си какви; то у нас напоследък и Сулю, и Пулю, и баджанака им Мулю станаха "професори", тъй че не е кой знае какво да си професор в нашенските тъдявашни условия. да не изброявам имената на одиозни "професори", щото ще си изцапам текста. Е, има и автентични професори, достойни хора, щото тия са професори-ментета, нека да не бъда разбран неправилно, не слагам всички под общ знаменател. Говоря по-специално за ментетата-професори.

Но ето, по идея да си философ означава да си един свободен дух. Едно е да си свободен дух, сиреч, автентичен философ, друго е да си, да речем, учител по философия, или доцент, или менте-професор; едното е област на т.н. социално признание, другото пък се отнася към сферата на чистата духовност, нямаща нищо общо със социалността. Ако ме карат да избирам, разбира се, че ще избера истинското, за мен то има приоритет, ето, аз си оставам свободен дух, причастен на духа човек, а какво от това, че не съм получил някакво официално признание или "вграждане" в официализираните и казионни системи на днешна България? Човек като печели едно, губи друго. И сам избира кое за него е същественото и важното. Не става явно да си хем свободен дух, хем да си... чиновник, аз години наред се опитвах да играя тази двойна игра, ето, на Системата в един момент й писна и ме изхвърли. Което по обратен път доказва причастността ми към царството на автентичните свободни духове, към царството на чистия дух - нима аз за по-голямо признание някога съм могъл да мечтая? Е, вярно, в този момент съм обявен за нещо като "аутсайдер", за "маргинал", за "самозванец", за "антисистемен елемент", чужд на системата - и какво от това?! Аз нали съм себе си, нима това не е най-важното - и истинското?! Фалшивото вместо истинското никога не бих избрал, истинското заради фалшивото никога не бих пренебрегнал.

Снощи, прочее, се обади и оня същия яростен мой критик и най-радикален отрицател, абе докторанта Узунов, нали си спомняте, този същия, дето не може да гледа списание ИДЕИ и дори, видите ли, се бил гнусял от него? Та ето какво ми е писал този тъй искрен човечец, без да се усети, разбира се; моля, четете:

Многоуважаеми, г-н Грънчаров

Слушам си аз спокойно Владимир Хоровиц и едни невероятни интерпретации на Рахманинов (зер, да не си го мислим ний за прост байганювец, той като ни се хвали че слуша Рахманинов и Хоровиц иска да ни покаже колко е извисен духовно, бел. моя, А.Г.) и как научавам от мои агенти - ВИЕ СТЕ УВОЛНЕН??? Господи боже мой?

НАЙ-ВИДНИЯТ ФИЛОСОФ В БЪЛГАРИЯ? Аз казах ли ви, че вие сте изпреварил времето си?! Вие сте един Петър Дънов за родното образование. Нали знаете, че класиците биват признати едва след смъртта им. Тцтцтцтцтц, моля ви, благодарете на тази жена, директорката на училището в Пловдив, че е извършила едно добро дело. Виждате ли. Не я познавам лично (жена, достойна за уважението ми), но... И ДВАМАТА ИМАМЕ ЕДНО И СЪЩО МНЕНИЕ ЗА ВАС? Кажете ми как се получава??? То да бяхме само ние двамата, които имаме такова мнение за вас!!! Хахахахаха, направо не се броят на пръстите на двете ръце.

Ами то, Другарю, не може да плюете по всички и всичко, да нямате историко-философска образованост и да се чувствате за Единствения истински философ в България. Ще го кажа с удоволствие: ВСИЧКИТЕ ВИ ДЕЙСТВИЯ В БЛОГА ВИ, СА ДЕЙСТВИЯ НА ОЩИПАНА НЕВЕСТА. :-)

С цялото уважение, което имам към вас и респекта ми към святата ви дейност...

Николай Узунов, докторант от СУ

Това ми пише тъй умилително искрения докторант Узунов. Той без смущение иска да обяви, че е от тия, дето ръкопляскат и се радват на екзекуцията ми. Понеже съм диалогичен човек, пък и заради майтапа решавам в този момент все пак да му отговоря нещичко; ето какво му написах в крайна сметка:

Здравейте, докторант Узунов,

Таман се чудех къде се загубихте (като червения пипер например в ерата на комунизмо-социализма!), и ето, намерихте се, появихте се! Много се радвам, че продължавате да четете блога ми, тия за "интерпретациите от Хоровиц на Рахманинов" и за някакви хипотетични Ваши "агенти", дето Ви съобщават новините, ги казвайте на балъците, ний не сме от тях! Радвам се, че продължавате да четете моя блог. Благодаря Ви също и за тъй честосърдечните поздравления по повод на уволнението ми от едно училище. Значи излиза че Вие самият, със своята грандиозна, непосилна вече за плещите Ви философска образованост и Стоянка Анастасова, крайно необразована в сферата на философията дама, която биде турена за директорка, имате една и съща преценка за мен, което е наистина трогателно! Дано не пострада от това признание Вашата философска величавост, но карай, дано никой не разбере за това.

Гледам, че вече сте се загрижил за моето посмъртно признание и т.н., и прочие, и тра-ля-ля, и ала-бала. Аз току-що писах един кратък коментар, в който съпоставих нещо, което, предполагам, ще Ви огорчи твърде много: обосновах тезата, че автентичният философ като свободен дух съвсем, ама съвсем не се вълнува от някакво социално признание, тъй като живее в сферата на чистия дух, на чистата духовност, онази същата, в която пребивават и любимият Ви Рахманинов, и Хоровиц, и Хайдегер, и прочие, да не ги изброявам. И "аутсайдерът" Сократ принадлежи на тази сфера на чистия дух. А безчет узуновци като Вас културната история изобщо не ги помни, барабар с доцентите им, с "профанесорите" им, на които Вие тъй ниско се кланяте - и така усърдно благославяте. Сфащате ли сега за какво говори и какво показва Вашето тъй чистосърдечно писмо?

Не ми се обиждайте, не трупайте повече злоба към мен. Вчера станало така, че мои бивши колеги, като чули радостната новина, че "злодеят Грънчаров" бил посечен, че бил екзекутиран, като, другояче казано, им показали прясно отрязаната моя глава, спонтанната им реакция, представяте ли си, била досущ като Вашата: почнали, милите, да ръкопляскат, мило гледайки директорката право в очите!!! Демонстрирали без капчица неудобство прочувствено верноподаничество! Е, слава Богу ("Бог" се пише с голяма буква, един многоучен човек като Вас би следвало да знае това!), имало и доста хора, които се удържали, намерили нравствена сила и не ръкопляскали, но мерзавците ръкопляскали, то си се знае, това си е в редът на нещата у Нашенско. Същите тия пак ще ръкопляскат когато директорката, на която сега се умилкват като кученца, си отиде един ден опозорена от училището - и, респективно, ще ръкопляскат умилително на новия властелин. Те винаги са готови да ръкопляскат.

От същия човешки тип, в скоби казано, са били ония, които са ходили навремето да играят ръченица върху пресния гроб на Стамболов, а някои, за да покажат колко са смели, направили и нещо друго, което е останало в историята: те, видите ли, клекнали и (с извинение!), представяте ли си, срали върху пресния гроб на великия държавник (съсечен с ятаган наскоро от български душмани в центъра на София)!!! Не знам защо се сетих за тази многопоказателна случка, но, съгласете се, има някакво родство между тия психологически нашенски явления, явления на така причудливия български живот. Що не направите нещо подобно - за да влезете и Вий в историята, докторант Узунов?! До този момент издишате, я вижте какви бабаитски подвизи са правили Ваште предшественици?!

Много още мога да пиша, но спирам, за да не Ви затрудня да четете; Вие сте си зает най-вероятно да четете стиховете на Вашите доценти-преки-началници! И да пишете стихове по техен адрес, предполагам, и това правите, признайте си де! Каквото щете пишете и правете. Има свобода!

Тук един фен подхвърли, че Вие и такива като Вас, дето така неистово се радват в този момент и хихикат, се били радвали и хихикали по политически причини, Вий какво ще кажете по повод на това, а, докторант Узунов? Дали пък не е истина това, че Вие лично ме мразите толкова тъкмо по най-банални политически причини?! щот обиждам тъй милия на сърцето Ви комунизъм? Тази ли е истината, докторанте? Не можете да ми простите, че не съм комуноид като Вас, дали пък това не разгадава загадката на Вашите страдания? Ето, питам Ви, интересно ми е как ще реагирате. Аз лично имам своя теория по този въпрос, но засега ще я запазя в тайна. Ето, прочее, какво пише една Ваша другарка по съдба, признанието й е поразително прочувствено, трогателно даже, ето, четете, щот и тя е преживяла такива танталови мъки както Вас самия:

Ръкоплясканията са вследствие на мъките, които преживяхме с Вас, г-н Грънчаров, с множеството конфликти, които създавахте, вместо да градите! С множеството предложения за наказания на ученици, на които уж, казвате, че искате да развивате. Аз лично не ръкоплясках... Не от страх, а от погнуса, защото, годината свърши, учениците ни не знаят нищо по философски цикъл, защото вие 6 месеца писахте писма до различни институции и се разправяхте с Директора.

Никога няма да пораснете бъдете богоподобен и се смятайте за безгрешен, във вашия блог не видях и една ваша грешка, винаги другите са виновни...

Радвам се, че напуснахте нашето училище. Бъдете здрав.

Това ми е написаха тази чувствителна душа. Която е Ваша родствена душа - и Ваша сестра по страдания и непоносими мъки, все заради мен, злодея! Като казах "сестра" се сетих: Вие почнахте ли веч да гоните момите, а, докторант Узунов? Май дружки сте започнали да ги гоните, гледам продължавате да сте все тъй неадекватен. Аз като психолог Ви казах и повтарям: докато на намерите една мома, която да Ви утеши, край няма да имат душевните Ви мъки! Послушайте ме, намерете си една дащна мома - и ще мирясате! Успехи Ви желая! И пишете пак. Аз, знаете, много се интересувам от феноменални психични явления като Вас...

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ