Като коментар към публикацията на тема Една страшна истина за българското училище - и за университетското ни образование някакъв анонимник грозно изсумтя:
Ще отговаряш за думите си!
Ето как му е отговорила тази нощ г-жа Мария Василева, от Пловдив, автор на въпросната публикация:
Вие защо сте засегнат от думите ми? Ще се радвам да разбера че не е така, както смятам. Уви! Не се намери този, който да ме обори! Анонимните не се броят и не ме интересуват.
Разбира се че отговарям за думите си. Врях и кипях, страдах много години в тази система, имам мнение, мога да го обоснова. Бог знае истината, не се страхувам да отговарям пред Него!
Тези, които продават дипломи, ще отговарят, тези, които купуват дипломи, тези, които сляпо изпълняват недомислени заповеди, тези, които се страхуват от истината, тези, които чиновнически влизат и излизат от час и заблуждават с фалшиви истини чистосърдечни и непорочни деца, или просто отбиват номера си, играейки си на учител. Какво ги учат, защо ги учат на това, как ги учат? - добре е всеки ден преди да влезеш в класна стая да си задаваш този въпрос. Всяка секунда в класна стая е ценна. Отговорността е голяма.
Имах класен ръководител - учител по математика. Понякога той крачеше напред-назад в часа на класа и не ни казваше нищо. Абсолютно нищо. Отказваше да изпълнява глупави нареждания за организация и тема на часа на класния ръководител. Отказваше да ни нарежда, поучава и да ни хока за закъснения и отсъствия. Но всичките 25 ученика, влезли в този клас с пълно отличие след селекция, го обожавахме. Защото самият той беше пример на човечност с всичко, което правеше. Нямаше нужда от приказки, чувствахме само топлина, разбиране, прошка, грижа за нас, учениците, включително тези, на които математиката не се отдаваше.
Знаете ли как минава сега един учебен час? Понякога заблуждаваме дори себе си че вършим нещо, колкото и прекрасно да изглежда един урок и според всички изисквания, той не създава нищо полезно, на практика, а в много случаи вреди. Знаете ли колко деца ходят на частни уроци при собствените си преподаватели?
Знаете ли колко посредствени преподаватели има в университетите? Не ми се говори как протичат занятията! Как се изпитва! Какво отношение имат преподаватели към студенти и обратно? Кого лъжем? Ето дотук се докарахме - загрижените родители се страхуват от училището и университета, където децата им биват префасонирани, тормозени и са си губили времето.
Мария Василева
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар