Leo Penchev, българин, живеещ в САЩ, но върл поклонник на таваришч-император Путин, с когото поспорих тия дни - виж публикацията: Среднощен спор с едно путинистко зомби, живеещо в Америка - след това сложи на стената ми една снимка на Иван Костов и се провикна, че не щял бил да дискутира политически въпроси с човек, който бил подкрепял "политически трупове"; г-н Penchev е голям почитател на Путин, ала се обявява за "политически безпристрастен"; в тази връзка под онази снимка му написах няколко мили словца, за да се отърве от които му се е наложило да изтрие както своя коментар, така и снимката на Костов, така и моя коментар, за който аз сега съжалявам, щото му написах там някои важни и принципни неща; както и да е, ето сега какво ми писал на стената във Фейсбук същия този г-н Penchev, а по-долу можете да прочетете и моя кратък отговор до него:Г-н Грънчаров, снимката на Иван Костов, която бях пуснал на Вашата стена сутринта я изтрих - защото не отговаря на моите позиции. По някаква случайност го познавам лично и нямам отношение каквото искате да ми вмените. Просто направих един експеримент въпреки, че не сте от философите-стоици постъпихте доста мъдро. А Вашият въпрос (моят въпрос беше: щом като толкова обича император Путин и харесва Русия защо е емигрирал в Америка, а не в Русия, бел моя, А.Г.) въобще не съм го забравил, но не считам, че отговора му би допринесъл за или против моите убеждения, които се споделят тук от почти всичките ми познати българи и руснаци.
Аз емигрирах от България през далечната 1989 година когато имах избор между Австралия, Нова Зеландия, САЩ и Канада. Подадох документи за Канада понеже там имах познати и ми харесваше социалната политика. Но в периода на чакане хиляди българи се насочиха към тази страна, много от които бивши затворници, амнистирани от Петър Младенов и така ни представиха там, че канадците обявиха, че не могат да ни приемат. По време на президента и ваш колега Жельо Желев се върнах обратно в България за да разбера, че тази страна се управлява от мафиоти. Спокойно мога да използвам и други епитет, но не считам това за необходимо. По това време Русия се ръководеше от Елцин имаше пучове и нестабилност и никой от хората, които познавам, не е емигрирал там. Получих покана от свои близки за Щатите, които познавах добре само от Холивудските супер продукции. Повярвайте това няма нищо общо с реалността тук, а политиката се определя от лица, които въобще не се интересуват от бедни, социално слаби, бедстващи или загиващи от куршуми, бомби или бутилки Молотов. В Америка много малко хора са наясно с реалната действителност, фалшивата борба между демократи и консерватори, фалшивата свобода и демокрация.
Що се отнася до Русия и Путин той има поддръжката на своя народ, аз съм българин и поддържам българските политици. Ако наистина сте загрижен за България оставете това учителство и влезте в политиката, аз и приятелите ми ще ви подкрепим. Но ако искате да спорите с идейните си противници на всеки е добре известно, че с философ не се спори - винаги ще те обори; и затова аз не се опитвам да ви убеждавам да промените вашата вяра. Сигурен съм, че ако Путин ви дадеше стипендия или спонсорираше издателската ви дейност с някое руско "Затворено общество" сигурно щяхте да пишете нещо съвсем друго.
И накрая като заключение: Царска Русия няма нищо общо с СССР. Руската федерация по време на Елцин няма нищо общо с комунизма. Руската федерация по време на Путин няма нищо общо с СССР, с Елцин, с Хитлер и със задокеанските ни спонсори и учители по демокрация. Трудно ми е да кажа каква ще е Русия след Путин защото не съм пророк, но има хора, които вече са планирали нейното разделяне и разграбване. Това не са само дума, а факти, които всеки може да види - стига да желае това.
Това ми пише г-н Penchev. Няма как, налага се да му отговоря. Ето какво му написах:
Драги г-н Penchev, мен Вашата вяра в Путин и симпатиите Ви към днешна Русия са нещо, което изобщо не ме засяга. Аз само Ви казах в предишния си коментар (когото Вие изтрихте заедно със снимката на Костов, не е добре да се трият по този начин чужди коментари!), че по този начин Вие показвате ценностите си, а пък тези Ваши ценности влизат в рязко противоречие с действията Ви, щото ето, Вие сте отишъл все пак да живеете в САЩ, а би трябвало, ако постъпвахте според убежденията си, да идете да живеете в Русия. Впрочем, интересно е, че много ляво настроени хора боготворят Путин и Русия, ала благоразумно продължават да живеят в Америка или в Западна Европа, аз не съм чул някой да е емигрирал в Русия, което е твърде красноречиво, то говори много за ония, които имат съвестта да не усукват и да изопачават истината, а я приемат с достойнство. Впрочем, аргументите Ви защо сте избрал САЩ а не Русия от времето на Елцин също не ме убеждават. По времето на покойния президент Елцин Русия беше демократизираща се страна, вярно, имаше доста трудности, но психологическата атмосфера тогава беше съвършено друга, там се раждаше гражданско общество, имаше политически живот, хората имаха вяра в демокрацията и пр. Сега, по времето на Вашия любимец Путин Русия е авторитарна и тиранична държава, в която основни политически, човешки и граждански права са потъпкани или са само формални, там има пълна диктатура и произвол на кагебистката олигархия; и ето, това на Вас, видите ли, Ви харесва, което ми говори, че сте противник на демокрацията и на свободата.
А в същото време дръзвате да се оплаквате, че, видите ли, в САЩ "било нямало демокрация" и пр., което е логично, отговаря на Вашите убеждения - не може човек, възхищаващ се от Путин и неговия авторитаризъм, да харесва една истински демократична държава като САЩ, няма как да преглътне така истина - защото илюзията му пречи (аз затова и Ви нарекох "зомби", зомбито гледа реалностите, а не вижда, не схваща същината и истината, понеже има изкривени заради обърканото си съзнание възприятия). Та ето, Вие пак без капчица смущение изпадате в такива красноречиви противоречия, което ми показва, че имате доста голям ценностен и екзистенциален проблем, във връзка с който искам да Ви запитам: а сега, когато Русия е толкова "цъфнала", а пък САЩ са в такова "лошо състояние" по Вашето възприятие какво Ви пречи да зарежете САЩ и да отпътувате за Русия, да поискате руско гражданство и да заживеете в тъй "цветущата" по Вашето мнение държава?! Не го правите, нали - защо не го правите? В тази връзка искам да Ви кажа следното: позволете ми докато не го направите да не вярвам на нито една Ваша дума, а ще повярвам на думите Ви едва когато го направите на дело, практически. Противоречието между думите и делата Ви показва, че вероятно и Вие сам не вярвате на думите си, т.е. в дълбините на душата си усещате илюзията, на която сте се поддал тъй коварно, именно заради нея имате такива изкривени възприятия, че даже на бялото казвате "черно" и обратното.
Казвате, че не щете да спорите с философ, но работата явно е, че по този начин признавате слабостта на своята позиция. Щото ний, философите, имаме един бог, на който се кланяме: и той е Истината. Затова именно на някои като Вас не им се спори с философи - щото явно предпочитате да продължавате да си живеете с тъй уютната лъжа. С лъжата, г-н Penchev, не може да се живее, ето, Вие на думи боготворите путинската тиранична Русия, но благоразумно продължавате да си живеете в САЩ, което именно и ми показва, че сам не вярвате на приказките си. Това обаче си е изцяло Ваш проблем. Е проблем на съвестта Ви.
Позволете ми да се усъмня и в декларацията Ви, че сте бил поддържал българските политици щото сте българин. Аз там Ви бях написал нещо важно, ала Вие набързо го изтрихте, което, признайте, е подло. Ви по този начин унищожихте мои мисли и ме цензурирахте, точно както прави Вашият идол Путин в Русия - там има страшна цензура, там заради писано слово, неугодно на властта, даже убиват - Политковская, Литвиненко, кой ли не, много народ избиха путинистите, които по същество са национал-комунисти, сиреч, фашисти. Но пак ще Ви кажа онова, което написах там щото помня смисъла. Аз Ви казах, че такива като Вас поклонници на Путин без да ви трепне окото жертвате българския национален интерес в угода на имперския руски интерес, ето защо аз смея да Ви наричам национални изменници. И повечето от вас правите това не от някакви идеалистични или ценностни подбуди, а го правите щото руснаците са привикнали да си купуват с пари "приятелите" си, именно изменниците на българската национална кауза, които по времето на Стамболов и на Захари Стоянов са ги наричали "рубладжии", а пък в днешно време аз предпочитам да ги наричам рублофили. Та в тази връзка Вие подличко се опитвате да ме бъзнете и мен по тази линия, именно като подхвърляте, че ако Русия ми била дала на мен стипендия или била финансирала издателската ми дейност, и аз, видите ли, съм бил щял да пиша и да говоря друго, с което, без да се усетите, само потвърждавате истината, че Русия по друг начин не може да печели приятели, а само като ги купува с пари. Да, обаче при мен това няма да проработи, щото такива хора като мен не се продават за пари - както "приятелите" на Русия, рублофилите. Ние сме друга порода хора и за пари никога не бихме се продали и изменили на ценностите ти. Защо го правим ли? Ще Ви кажа и с това ще привърша:
Аз изначално съм заложил на истинските неща, както и подобава за философа. За мен истинските неща са от духовен порядък. Примерно Свободата за мен е ценност, която за нищо на света не бих пожертвал. Истината, Доброто и пр. също са безценни неща, които никога не бих пожертвал, даже за купища пари или злато. Просто защото парите са нещо временно и са от този свят, а аз Ви казах, че философите сме заложили на богатства от друг порядък, много по-ценни от парите и златото, именно на духовни неща сме заложили. Щото тия неща са вечни. Ето в тази връзка и противоречието, от което се раздира Вашата душа: Вие сте човек от този материален свят, г-н Penchev, аз обаче живея в друг, в духовен свят, за мен той е истинския. Духовните неща властват над материалните, истината затова никога не може да бъде победена, винаги в крайна сметка тържествува. Тъй че Вие продължавате да си живеете в САЩ, където можете да живеете в охолство и така де факто плюете на "идеалите" си, според които, ако им бяхте наистина верен, щяхте да идете да живеете в Путинска Русия. Аз не мога да живея с такива противоречия и затова съм верен на идеалите си. Така съвестта ми е спокойна.
Затова аз с политика не ща да се занимавам, а се занимавам с нещо, което е значително по-важно, занимавам се с образованието на младите хора. От образованието (то е именно духовна дейност, спомагаща за раждането на личности от висока проба) в крайна сметка зависи всичко останало, в това число и политиката. Но такива неща явно хора като Вас не могат да ги схванат. За Вас политиката е престижна, образованието не е. Е, живейте си с тия противоречия, щом така Ви харесва. Аз обаче с политика все пак се занимавам: като помагам на много хора да чистят съзнанията си от илюзиите, на които робува примерно Вашето съзнание. И такива хора когато осъзнаят реалностите на живота и истините, от които зависим, един ден ще променят живота си. Ще променят в крайна сметка и страната си. Това е истински ефективната политика, която започва оттам, откъдето трябва, именно от съзнанията, от душите на хората - оттам всичко тръгва.
Аз затова много пиша за политика, ето, в такъв смисъл и аз съм политик, но от друга, по-висша класа. И това не се съзнава, но както и да е. Защото не съзнаваме много от най-важните неща, затова сме на дереджето, в което сме. Ний, философите, властваме над душите и умовете на хората, ето това е истинската власт, това е духовната власт, от нея зависи всичко останало. А другата власт, която е така бляскава, държавната и политическата, би следвало да се води от ония принципи, които отговарят на разумността, в тази сфера именно властва философията - и затова само такава политика може да постигне нещо значимо. Затуй в приказките на философите разумните хора се вслушват, те от това няма да загубят, а само печелят. Докато другите, видите ли, "имат съображения" и се се инатят да погледнат истината право в очите.
Свърших. Спирам, за да не стане още по-дълго. Бъдете здрав!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар